№ 11407
гр. С., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110157280 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗАД „А. Б.“ срещу З. Р. А.
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 01.11.2018 г., около 19.00 ч. в гр. С., на бул. „Ч. В.“ до №
108 е настъпило събитие – ПТП, при което са нанесени имуществени вреди на
застрахования при него по застраховка „Каско” л.а. „Тойота Рав 4“, рег. № СВ ****
МВ. Сочи, че настъпването на процесното ПТП е в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на ответника, който, в качеството си на водач на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ **** виновно причинил ПТП. Твърди, че
щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил
обезщетение 523,80 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало
суброгационно вземане за платеното обезщетение в посочения размер спрямо
ответника - причинител на вредата. Ответникът не заплатил претенцията след
изпратената от застрахователя покана, поради което ищецът предявява иск за
заплащането на сумата 538,80 лв., представляваща непогасено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 01.11.2018 г., с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
/04.10.2021 г./ до окончателното плащане. Претендира и сторените в производството
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131 ГПК, в който оспорва претенцията като недоказана и неоснователна. Оспорва
1
наличието на правоотношение по договор за имуществено застраховане, механизма на
настъпване на процесното ПТП и наличието на виновно и противоправно поведение от
негова страна. Оспорва плащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца
и размера на действително претърпените щети. Счита, че искът следва да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответника в качеството му на причинител на вреда, вследствие на
ПТП, за което се твърди да е настъпило по вина на ответника, и да е причинило
увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена
застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
В посочената правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение от причинителя на вредата. Основателността на иска
за реализирането му се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и
увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на
ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването на погасяване на претендираното
вземане, както и оборване на презумпцията за вина.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС се установява от представената
по делото застрахователна полица № 18-0300/411/5000262 от 07.02.2018 г. със срок на
покритие 08.02.2018 г. – 07.02.2019 г. Застрахователният договор е формален, като
писмената форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за
неговата действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата
на застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ
„Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора“.
В случая, въз основа на представената застрахователна полица по застраховка
„Каско“ /л. 14 и сл./ съдът приема, че към датата на процесното ПТП ищецът е имал
качеството застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – лек автомобил „Тойота
Рав 4“, рег. № СВ **** МВ, сключена при клауза пълно каско – валутна клауза.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника за нищожност на
договора за застраховка поради липсата на подпис на страните по него. Нищожността е
изначален и несанируем порок на сделката, имащ действие по отношение на всички.
Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка, като по отношение на него
2
намират приложение правилата на чл. 293 ТЗ относно изискванията за форма.
Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка
не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и
гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на
страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност
на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на
сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване
на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по
ЗЗД /чл. 27 и сл./. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на
сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293,
ал. 3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението". Когато
страните по търговска сделка, за която са приложими правилата на чл. 293 ТЗ, не са
оспорвали действителността й, продажбата не е нищожна, макар и да не е била
сключена в изискуемата от закона форма. След като на това основание за страните по
сделката тя не е недействителна, на нищожността не може да се позове и трето лице,
включително причинителя на вредата върху имуществото, предмет на застраховане. В
този смисъл е налице константна съдебна практика.
Видно от приложеното свидетелство за регистрация на автомобила – част III,
същото е било собственост на „С. Б.“ ЕООД, като датата на първата регистрация е
08.02.2018 г.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени и гласни доказателства и
е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
От показанията на св. С. К. се установява, че процесното събитие е настъпило на
01.11.2018 г. в гр. С., на бул. „Ч. В.“, като при спиране на пешеходна пътека бил ударен
от автомобила, движещ се зад него. По време на произшествието автомобилът му бил
на лизинг и в гаранция.
От заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът кредитира
като компетентно и пълно, се установява, че всички описани в описа на ищеца
увреждания по процесното МПС са в пряка причинно-следствена връзка с описания в
документите по делото механизъм на събитието, а именно – щети по облицовката на
задна броня горна част, лайсна заден капак, облицовка задна броня долна част,
спойлер облицовка задна броня, сензор парктроник заден десен вътрешен, гривна
сензор парктроник и тониране. Стойността необходима за възстановяване на
автомобила възлиза на сумата от 749,22 лв., определена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП. Обичайните разноски за ликвидиране на щетата според вещото
лице възлизат на сумата от 15 лв.
Противоправността на поведението на ответника се изразява в несъобразяване
правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно което водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Неосигурявайки достатъчна дистанция
и подходяща скорост, ответникът е причинил ПТП чрез сблъсък със спрелия пред него
на пешеходна пътека автомобил. Ето защо съдът приема, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на противоправното поведение на ответника.
3
От изготвено по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищецът е извършил плащане на сумата от 523,80 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/*********/01.11.2018 г. в полза на
сервиз. Така доказаното плащане на застрахователно обезщетение потвърждава
наличието на правоотношение по договор за застраховка, имащ характер на търговска
сделка.
Предвид горните констатации, доказан се явява описаният фактически състав.
Ответникът не твърди и не доказва плащане, което обуславя основателност на иска и
уважаването му съобразно диспозитивното начало до пълния предявен размер от
538,80 лв.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца.
Ищецът претендира разноски, като е доказал такива в размер на 890 лв. (50 лв.
държавна такса, 300 лв. депозити по САТЕ, 200 лв. депозит по ССчЕ, 40 лв. депозит за
свидетел, 300 лв. депозит за особен представител на ответника). Следователно на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 890 лв., представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Р. А., роден на ********** г., гражданин на ОАЕ, с адрес гр. С.,
бел. „Ч. В.“ № 102 да заплати на ЗАД „А. Б.“, ЕИК *********, с адрес гр. С., ул. „С.“ №
16 на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 538,80 лв., представляваща
непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 01.11.2018 г., с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска /04.10.2021 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Р. А., роден на ********** г.,
гражданин на ОАЕ, с адрес гр. С., бел. „Ч. В.“ № 102 да заплати на ЗАД „А. Б.“, ЕИК
*********, с адрес гр. С., ул. „С.“ № 16 сумата от 890 лв., представляваща разноски
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4