РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 30.09.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Г.
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 2779/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Б.е.“ООД срещу
Решение № 287086 от 27.11.2019г., постановено по гр. д. № 24481/2019г. по описа
на Софийски районен съд, 173 с-в, в частта, с която е уважен предявеният от Д.Ц.Г.
срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост
на суми, за чието събиране е образувано изпълнително дело 758/2019г. на ЧСИ В.М.по
изпълнителен лист от 27.06.2011г, издаден по влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 48628/2009г. на СРС.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се отхвърли
иска като се претендират и разноски за двете инстанции.
Изтъкват се съображения за неправилност на решението.
Позовава се на ПП на ВС 3/1980г и счита, че давност не тече докато трае
изпълнителния процес за вземането, като счита, че до обявяване на ТР
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. В мотивите си СРС приел, че
до новото тълкувателно решение вземането не е било погасено по давност, но от
мотивите следвало, че на 26.06.2015г вече било погасено, което било абсурден
извод. От обявяването на 26.06.2015г. на новото ТР на ВКС по въпросите на
давността не били изтекли 5 години до приключване на съдебното дирене пред СРС
и вземането не било погасено.
Постъпил е отговор на жалбата в който тя се оспорва,
като се сочи, че в процесния случай изложеното от жалбоподателя е неприложимо,
тъй като след издаване на изпълнителния лист не е имало до 2019г. образуван
изпълнителен процес и изобщо са неотносими постановките на ПП на ВС от 1980 г.
и практикта посочена от жалбоподателя. Счита също, че давност е изтекла и от
обявяването на ТР2/26.06.2015г. до образуването на изпълнителното дело, тъй
като приложим бил тригодишния давност срок по чл. 111 ЗЗД.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални
норми.
От фактическа страна няма спор между страните, относно
влизането в сила на заповедта за изпълнение въз основа на която е издаден
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело. Искът се
основава на изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение погасителна
давност.
Изпълнително дело е образувано през 2019г., а ИЛ е
издаден 2011г., когато следва да се счита и влязла в сила заповедта, доколкото
производството е било по чл. 410 ГПК и ИЛ се издава само след като влезе в сила
заповедта.
По този иск в тежест на ответника е да докаже, че е
предприел действия, които да прекъсват давността. С отговора на исковата молба
и в хода на делото не са направени такива твърдения и не са представени
доказателства за прекъсване на давността. СРС е уважил частично иска, като е
приел за приложим тригодишния срок по чл. 111 ЗЗД.
Заповедта за изпълнение е връчена лично на ищцата по
настоящото дело на 11.03.2011г, видно от приложеното заповедно производство.
Влязла е в сила на 25.03.2011г. С влизането на заповедта в сила давността се
прекъсва и започва да тече нова давност, която освен обаче според настоящият
състав на СГС е петгодишна по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години за
всички вземания включително лихвите съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В който смисъл
са и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 93 от
17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О.
При това положение тя е изтекла на 25.03.2016г. много
преди образуването на изпълнителното дело и искът, в частта в която е уважен е
основателен, а решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно въпреки
приетият от въззивния съд друг давностен срок.. Посочената от жалбоподателя
практика е неприложима за случая, защото се отнася до хипотези, в които е имало
образувано и е било висящо изпълнително дело за събиране на вземането преди
новото ТР2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на въззивното производство право на
разноски има само въззиваемата, която доказва платени 400,00 лева за адвокатски
хонорар.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 287086 от 27.11.2019г., постановено по гр. д.
№ 24481/2019г. по описа на Софийски районен съд, 173 с-в, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА „Б.е.“ООД с ЕИК********ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Ц.Г. с
ЕГН ********** 400,00 лева – разноски за адвокат за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.