№ 14843
гр. София, 13.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110131022 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 82080/21.04.2022 г., подадена от Т. Р. Ч. и АНДР. К.
ИЗ., чрез адв. К., с която е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, които ищците са направили по делото.
Насрещната страна по молбата, редовно уведомена е взела становище по искането за
изменение на решението.
Молбата е подадена от надлежна страна – процесуален представител на ищеца и в
срока за обжалване на решението, съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните
съображения:
В постановеното по делото решение, съдът е посочил защо не следва да се присъждат
разноски на ищците. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Видно от представеното от ищците уведомление изх.
№05552/22.06.2020г. на ЧСИ Г. Дичев, изпълнително дело №1382/2011г. е прекратено с
резолюция от 22.06.2020г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е една година преди
подаване на исковата молба. По делото няма ангажирани доказателства ответника да е
предприел други действия за принудително изпълнение срещу длъжниците. Към датата на
предявяване на настоящия иск- 01.06.2021г. изпълнителното производство е било
прекратено, като ответника не е дал повод за завеждане на настоящия иск. Последния
признава изцяло исковата претенция, с оглед на което са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК и разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани.
Неоснователни са твърденията в настоящата молба по чл. 248 ГПК, че от ищците се
изисквали сумите и същите фигурират в ЦКР, като длъжници с лош кредит, доколкото по
делото няма ангажирани такива доказателства. За пълнота следва да бъде посочено, че дори
и ищците да фигурират, като длъжници в посочения регистър, това е вследствие на това, че
естественото право продължава да съществува и след изтичане на давностния срок, тъй като
то е дължимо. Съгласно чл. 120 ЗЗД давността като правен институт не се прилага
служебно, а само при позоваване от страна на длъжника, което той е направил едва с
предявяване на настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 82080/21.04.2022 г., подадена от Т. Р. Ч. и
АНДР. К. ИЗ., чрез адв. К., за изменение на постановеното по делото Решение
№2944/04.04.2022г. в частта за разноските, като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2