М О
Т И В И
Към
Присъда на КРС по НОХД № 1165/2016.
гр.Кюстендил, 13.04.2017 г.
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил на 11.07.2016г.
обвинителен акт против А.Е.С. , с ЕГН – **********
*** за извършено престъпление от общ характер по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4,
пр.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и против Г.В.
В. , ЕГН – **********
*** за извършено престъпление от общ
характер по чл.195 ал.1 , т.2 и т.4, пр.1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, при фактическа и правна обстановка подробно изложени в обвинителния акт.
В разпоредително заседание на 18.07.2016 г. състав
на КРС е насрочил открито съдебно
заседание по делото , като е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и сл. от НПК.
В първото
по делото заседание подсъдимите и
защитниците им дават съгласие , при условията на чл. 371, т.1 от НПК да не
бъдат провеждани разпити на свидетелите
С. К., Н. А.А., Е. С., Р. Ч., както и на вещото лице Е. Н..
По тяхно искане до разпит са допуснати само
свидетелите Х.З. и Николай Н.А., с оглед доказване на твърдения от подсъдимите
факт, че доброволно са върнали вещите, предмет на престъпление, съдът е разпоредил разглеждане на делото по общия
ред.
Съдът с
определение е одобрил изразеното
съгласие , доколкото действията по
разследването са извършени по предвидения в НПК ред.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимите,
като пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която за извършеното от
тях деяние да им бъдат наложени следните наказания: на А.С. – наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изтърпяването на което наказание да
бъде отложено с изпитателен срок от 3 години ;
на Г. В. – наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 1
година, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Назначените служебни защитници пледират за постановяване на присъда, с която подзащитните
им да бъдат признати за виновни за извършено престъпление по чл. 197 от НК, с
оглед установения по делото факт на доброволно връщане на вещите, предмет на
престъплението, като съответно бъдат оправдани по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 195 от НК.
КРС, след
като обсъди събраните по надлежния ред в
хода на ДП писмени и гласни доказателствени средства, както и събраните в хода
на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите Х.З. и
Н. Н. А., прие за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият А.Е.С. е роден на ***г***, с ЕГН **********.***.
Българин е, *** гражданин, със средно образование,студент,
неженен, неосъждан.
Подсъдимият Г.В.В. е роден на ***г***, с ЕГН **********.***. Българин е, *** гражданин, със средно образование, работи в „Торготерм"АД
гр.Кюстендил, неженен, осъждан.
По проект „Чиста околна среда„ с изпълнител Община Кюстендил, през 2015 г. в
с.Пиперков Чифлик ул."Ленин „№ 36 била изградена детска площадка , в която
били засадени 150 декоративни кипарисови храсти от рода „Източна туя" . Подс.
В. видял процесиите кипарисови храсти и решил да ги
открадне , като се уговорил със св. св. А. на 27.02.2016г. да му продаде
кипарисови храсти. Св. А. , звъннал на сина си св.А. и му казал, че В. ще му докара кипарисови храсти. На 28.02.2016г. подс. В. звъннал на подс. С. да се видят . Последният взел лек автомобил марка
"Ауди", модел "А4" с рег. №КН4550АР, собственост на баща му
Е. Й.С. и отишъл при подс. В.. При срещата им В. му казал за храстите и решили да ги откраднат
заедно. Двамата с л.а. отишли в с.Пиперков Чифлик ул."Ленин „№ 36 на
детската площадка ,където извадили с ръце 31 броя кипарисови храсти. Натоварили
ги в автомобила и тръгнали към гр.Кюстендил, като по пътя подс. В. звъннал на св. Н.Н. А. и му казал ,че му кара храстите, като той му
отговорил да ги закара на вилата ,където бил в момента. Вилата на свидетеля се намирала в местността „Саманли баир" в
гр.Кюстендил. Подсъдимите предали храстите на свидетеля А., който им заплатил
сумата от 140лв.,след което двамата подсъдими отново се върнали в с.Пиперков
Чифлик ул."Ленин „№ 36 на детската площадка, където извадили 22 броя
кипарисови храсти ,от които 2 броя качили в л.а.В този момент, обаче видели ,че
ги гледа човек от съседна къща свидемелят Ч..
Уплбашили се, качили се в колата и
потеглили към гр.Кюстендил , а останалите 20 бр. кипарисови храсти оставили на
място. Свидетелят Ч. запомнил номера на автомобила и на сутринта се обадил на кмета на с.Пиперков
Чифлик , който се обадил на полицията. На място е направен оглед , при което на
мястото са намерени изскубани 20 броя кипарисови храсти . Подсъдимите били
установени и лично завели полицаите при
св. А., който с Протокол за доброволно
предаване е предал 31 броя кипарисови храсти. Подсъдимите възстановили на св. А.
заплатената от него сума. С Протокол за доброволно предаване подс. Василев
предал и останалите 2 броя кипарисови
храсти. Всичките 33 броя храсти са
предадени на кмета на с. Пиперков Чифлик св. К..
От назначена съдебно-оценителна експертиза е
видно,че стойността на кипарисите възлиза на 442, 55лв. /четиристотин
четиридесет и два лева и 55 ст./.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен начин от събраните в хода но досъдебното
производство доказателства и
самопризнанията на подсъдимия , дадени и в хода на съдебното следствие . Доколкото
производството е по реда на чл. 371, т.2
от НПК съдът прие горното за
достатъчно основание за
постановяване на осъдителна присъда .
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
С оглед
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намери, че действително вещите , предмет на
престъплението са предадени доброволно
на кмета на с.Пиперков чифлик, който ги
върнал на собственика им – Община Кюстендил.
Макар част от
процесните кипарисови храсти да
са предадени с протокол за доброволно предаване от св. А. , то именно подсъдимите са завели полицаите при него обяснявайки , че са
му продали вещите. По горната причина и като
лице предало доброволно вещите е посочен св. А..
От така изложеното по горе е видно, че с
действията си всеки един от подсъдимите, в условията на съучастие е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.197, т. 3, вр. с чл. 195, ал.1, т.2 и т.4, пр.1, във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК , за това, че
на 28.02.2016г. в с. Пиперков чифлик, област Кюстендил, в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие по между си, като съизвършители, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ауди",
модел "А4" с рег. №КН4550АР, собственост на Е.Й.С.
са отнели и са направили опит да отнемат чужди движими вещи, които не са под
постоянен надзор, от владението на собственика - Община Кюстендил, като до
приключване на съдебното следствие
откраднатите вещи са върнати на собственика .
От обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи – кипарисови
храсти от рода „Източна туя“, от владението на собственика им – Община
Кюстендил, без негово знание и съгласие,
с намерение противозаконно да бъда присвоени, като деянието е извършено от
двамата подсъдими в условията на съучастие
и до приключване на съдебното следствие
откраднатите вещи са върнати на собственика им.
Възстановяването на вещите, предмет на
престъпление , до приключване на
съдебното следствие, е основание съдът да приеме, че извършеното от подсъдимите
престъпление покрива състава на
привилегированата материална норма на чл. 197, т.3 от НК.
От субективна страна, всеки един от подсъдимите, е
извършил деянието си при форма на вина ПРЯК УМИСЪЛ. Съзнавали са обществено-опасния характер на
извършеното - нарушаването на правото на собственост върху предмета на
престъплението, предвиждали са обществено-опасните последици - причиняването на
имотна вреда на собственика на вещта, и са искали настъпването на тези
последици. Към момента на извършване на кражбата В. е
бил осъждан , а подсъдимият С. не е
осъждан. Подсъдимите са отнели чуждите вещи с цел противозаконно да ги
присвоят и да се облагодетелстват продавайки ги на трето лице срещу определена парична сума.
По тези съображения съдът призна подсъдимите за виновни за извършено престъпление от общ характер по
чл. 197, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК , като ги оправда по повдигнатото от Районна
прокуратура обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4,
вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието на всеки
един от подсъдимите, съдът взе предвид
всички обстоятелства, имащи значение за степента на тяхната отговорност.
Степента на обществена опасност на деянието е висока – засегнати са обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на общинската собственост. Степента на обществена опасност на подсъдимия С.
не е висока . Не е осъждан и няма регистрирани никакви противообществени
прояви. Степента на обществена опасност на подс. В.,
обаче е висока. Същият е осъждан и по отношение на него вече е постановявано
наказание „ лишаване от свобода“, изтърпяването на което е било отложено по
реда на чл. 66 от НК. Очевидно
предходното осъждане на Василев не е изиграло необходимата възпитателна роля, поради което и съдът
намери, че по отношение на него наказанието следва да бъде по-строго.
Съобразявайки горните обстоятелства, както и проявеното искрено съжаление от страна на подсъдимите за извършеното
деяние, съдът намери че целите на наказнието ще се постигнат ако на подс. С. се
наложи наказание „пробация“, изразяваща
се в следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от 8 месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни ,
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца.
По отношение на подс. В., както вече бе посочено наказанието следва да е в по-голям размер, поради което
и съдът му наложи наказание „пробация“, изразяваща се в
следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от 1 година и 6 месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни ,
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца.
Причини за извършване на
деянието - желанието на подсъдимите да
се облагодетелстват противоправно за чужда сметка и неуважение към
собствеността на другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: