Р Е Ш
Е Н И Е
№ 162
гр.Севлиево 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на трети юни
през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА
ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 264 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 45 ЗЗД с цена на иска 2000
лв.
В исковата молба ищцата твърди, че в началото на м.март 2018 г. е
разбрала, че ответникът, който е неин *** /***/, е предприел действия по
снабдяване с документи за гараж, собственост на ***. Затова е посетила ***, за
да получи повече информация от ***. Получила е отговор, че е „никоя“, защото е
разведена със съпруга си и не може да има претенции за този имот. Била е
шокирана от тези думи, тъй като никога не се е развеждала, а ***. ***й
обяснили, че са получили информацията за ***, който е *** и са се доверили на
неговите думи. Действията на ответника довели до негативни емоции, болки и
страдания, изразяващи се в силно главоболие, повишаване на кръвното налягане,
безпокойство и тревожност, безсъние, стрес, които продължили около три месеца.
Описаните неимуществени вреди за периода от 15.03. до 30.05.2018 г. ищцата
оценява на 2000 лв. и моли съда да уважи иска ведно със законната лихва от
предявяването му. Претендира и разноските по делото.
В законния месечен срок ответникът е представил
писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че
изложените в молбата обстоятелства не
отговарят на обективната истина и не обуславят претенция за неимуществени вреди.
Твърди, че нито писмено, нито устно е
заявявал пред длъжностни лица, че брат му е разведен с ищцата и за това не може
да носи вина за претърпени болки и страдания. Претендира разноските по делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Между страните няма спор, че *** К. К.И., починал ***
г., видно от приложеното удостоверение за наследници. Негови законни наследници
***. Удостоверението за наследници установява по безспорен начин, че бракът на
ищцата е бил прекратен със смъртта на ***, а не с развод.
И двете страни признават, че между *** се
разглежда дело за делба на наследствени имоти, собственост ***. Очевидно ищцата
не участва в делото за делба на осн.чл. 10, ал.1 ЗН. Вероятно във връзка с това
дело ответникът се е снабдил от *** и СГКК със скица и удостоверение, приложени
по делото – л. 13 и 14, тъй като от документите е видно, че се касае за
наследствен имот на родителите на ответника – жилищна сграда в гр.Севлиево.
Както се изясни от обясненията на страните там се намират и три гаража, собственост
на ***, на него и на починалия му брат. Проблемът е възникнал във връзка именно
с тези гаражи, като от показанията на свид.И.Р. ***, но работеща в определени
дни и в гр.Севлиево в ***, първоначалната
скица на ответника е била издадена за гаража на починалия му брат. След като
ищцата е представила документи за собственост на същия гараж, грешката е била
поправена, починалият й съпруг е бил вписан като собственик, а ответникът е
върнал издадената на него първоначална скица.
Предявеният иск касае посещенията на ищцата в ***
с твърдения, че свидетелите С.Д. и И.Р. са й казали, че е разведена и няма
право да се интересува за имота. Именно тези думи за семейното й положение са я
разстроили и довели до претендираните неимуществени вреди.
Искът е насочен срещу ответника, тъй като, според
ищцата, именно той е дал тази информация на служителите.
Съдът обаче счита, че е налице сериозно
противоречие между твърденията по исковата молба и обясненията на ищцата в
о.з., касаещи този релевантен факт. Така в исковата молба е записано: „ ***
установиха, че аз съм преживялата съпруга и наследник по закон, притесниха се и
ми се извиниха. Обясниха, че са получили информация, че съм разведена от моя ***
И.К.И. и тъй като той е техен колега и
го познават отдавна, не са се усъмнили в достоверността на казаното“. В първото
с.з. ищцата заяви /л.27/: „Аз предположих, че *** ми И.К. е казал, че съм
разведена…Не съм питала ***от къде
знаят, че съм разведена, защото бях много разстроена“. Или иначе казано, в
исковата молба е налице категорично твърдение, че именно ответникът е заблудил ***
за семейното положение на ищцата, докато личните й обяснения пред съда показват
нейно предположение за този факт.
За изясняване на това основно обстоятелство съдът
ще обсъди обясненията на ответника и показанията на двете ***. Ответникът
изясни, че за издаване на документите свид.Д. е посетила наследствения имот,
какъвто е и редът. Той потвърди също, че е била издадена и скица за гараж, но
за гаража на брат му, поради което и очевидно след намесата на ищцата
ответникът заяви: „Дойде С.: „Ще те убия“, защо съм й казал, че гаражът е на
баща ми и се води към къщата, а той е нейният /на ищцата/ гараж. Никога не съм
казвал на И. или на С., че брат ми е бил разведен“.
И двете свидетелки установяват, че страните по
делото не са се срещали при тях, факт, който и не се твърди от ищцата. И двете
свидетелки са категорични, че ответникът не е казвал на никоя от тях, че брат
му е бил разведен, т.е. че ищцата не му е наследник и няма право да се
интересува от гаража. Всъщност очевидно проблемът е възникнал с оглед събиране
на документи от ответника за делбата на наследството на родителите му, защото
свид.Д. при издаване на тези документи е разбрала, че делбата ще бъде между
ответника и децата на брат му – „И. си беше пуснал удостоверение за търпимост
на сграда на ул.***“ и ми сподели, че трябва да се раздели с децата на брат
си…И след няколко дни дойде госпожата ядосана, защо сме издали удостоверението
на него, какъв е той и аз казах да дойдат наследниците на имота, като си
мислех, че само децата са наследници и тя не е ли разведена със съпруга си.
Просто такава асоциация направих, защото делбата щеше да бъде с децата. И. не ми е казвал, че брат му е разведен с
жена си. Изобщо не е ставало въпрос за тези обстоятелства“.
Освен свидетелите Д. и Р., бяха изслушани и
свидетелите Г. и Н., които не са преки участници в случилото се, а са научили
за него от ищцата. От техните показания се установява какво е споделила с тях
ищцата. Свид.Г.: „Аз се възмутих, особено след като ми каза, че е разведена…Тя
ми каза, че е ходила предния ден при И. и е разбрала, че е разведена.Тя я
изпратила при С.Д. и тя й казала: “Какво търсиш от този гараж, след като си
разведена? Ходих само при С.Д.. Пак
казвам, че С.Д. нищо не ми отговори кой й е казал и от къде знае, че Н. е
разведена, три пъти я попитах, тя не ми отговори“. Свид.Н.: „Н. каза, че е
ходила да си извади някакъв документ и не са й го дали, защото някой бил казал,
че е разведена…Не ми е казвала име кой й
е казал това нещо. Н. каза – в *** ходих, имена не ми е казвала и не съм
разпитвала“.
Въз основа на тези установени факти съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД.
За уважаването на такъв иск ищцата носи
доказателствената тежест за установяване елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: 1. Деяние – действие или бездействие, извършено от
ответника; 2. Противоправност на деянието, което може да се изразява в
нарушаване на конкретен закон или общото задължение да не се вреди другиму; 3.
Вреди – имуществени и/или неимуществени и техния размер; 4. Причинна връзка
между деянията и вредите; 5. Вина, която се предполага до доказване на
противното, за което доказателствената тежест е върху ответника. Липсата на
само един от тези елементи е основание за отхвърляне на иска.
Твърденията от исковата молба са, че ответникът е
извършил действия, като е казал на свид.Д. и Р., че тя е разведена с неговия
починал брат.
В хода на делото обаче не се събра нито едно
доказателство, установяващо това действие, станало причина за болките и
страданията на ищцата. Всъщност се касае за изказани от ответника пред други
лица конкретни думи, но както тези лица, така и останалите свидетели не
потвърдиха основният релевантен факт – ответникът да е заявил пред когото и да
било, че ищцата е разведена с брат му. Нещо повече, самата ищца в обясненията
си пред съда /както беше изяснено по-горе/ заяви, че предполага за такова
поведение от ответника, тъй като работи в ***. Съдът не може да се довери на
нейно предположение, защото твърденията
й следва да бъдат доказани по безспорен и категоричен начин, което при нейна
доказателствена тежест, не беше направено.
В този смисъл не е налице първият елемент от състава на непозволеното увреждане
– деяние /действие или бездействие/, което е основание да не се обсъждат
останалите елементи. Липсата на деяние не дава възможност да се обсъжда
противоправност, вреди и причинна връзка.
Вината при непозволеното увреждане се предполага
до доказване на противното и тази презумпция на закона беше оборена от
ответника, при негова доказателствена тежест, указана му от съда в доклада.
Мотивиран от горното съдът счита, че предявеният
иск за непозволено увреждане е неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен.
И двете страни правят искане за разноски и са
представили списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изхода на спора разноските на ищцата
остават в нейна тежест, а на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК тя ще бъде осъдена да
заплати на ответника направените от него разноски в размер на 385 лв. Същите са
документирани и извършени от него.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.И.К. ЕГН ********** *** иск по чл. 45 ЗЗД против И.К.И.
ЕГН ********** *** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 2000 лв. за периода 15.03. – 30.05.2018 г. от негови виновни действия,
извършени през м.март 2018 г. и изразяващи се в дадена от него информация пред
длъжностни лица в ***, че ищцата е разведена с брат му, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.И.К. ЕГН
********** *** да заплати на И.К.И.
ЕГН ********** *** направените по делото
разноски в размер на 385 лв. /триста
осемдесет и пет/, на осн.чл. 78, ал. 3 ГПК.
Разноските на ищцата остават в нейна тежест.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: