РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Кюстендил, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело №
20241520101969 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба с вх. №9339/08.08.2024 г., депозирана от
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Врабча“ №8, представлявано
заедно от управителите Д. М. и З. С., чрез адв. С. А. от САК против С. И. С.,
ЕГН **********, и И. С. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. **, ж. к.
„**“ **, вх. „*“, ет. *, ап. *, съдържаща иск с правно основание чл. 135, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност спрямо ищеца на
Договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между
ответниците и обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 69, том III, рег. № 2964, дело № 435 от 2022 г. на Е. П. –
нотариус с рег. № 188 в регистъра НК на Република България, с район на
действие: РС – **, вписан в СВ към АВ вх. рег. № 3559 от 20.09.2022 г., акт №
133, том XIV, дело № 2000/2022 г., с който С. И. С. е продал на дъщеря си И. С.
С. ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 29026.33.25, ведно с ½ ид. ч. от
находящите се в ПИ сграда с идентификатор 29026.33.25.1 и ½ ид. ч. от сграда
с идентификатор 29026.33.25.2.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия от
29.12.2020 г., сключен с „Централна кооперативна банка“ АД в качеството си
на цесионер, ищцовото дружество придобило вземанията на банката спрямо
първия ответник, произтичащи от Договор за кредит оборот, обезпечен с
ипотека № 81500РО-АА-0250/24.07.2008 г. и Договор за кредитна карта №
1
81500ККК-АА-00912/08.02.2011 г., като вземанията били прехвърлени ведно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Към датата на
извършената цесия вземанията по първия договор възлизали в размер на 186
022, 06 лв., а по втория – 12 751, 08 лв. За цесията ответникът бил надлежно
уведомен. В полза на първоначалния кредитор били издадени изпълнителни
листове и били образувани изпълнително дело № 20137430400175/2013 г. и
изпълнително дело № 20137430400201, присъединено към предходното, по
описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие – ОС – **, по
които били предприети множество принудителни действия по изпълнение,
вкл. запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. Към
31.07.2024 г. вземанията на ищеца спрямо ответника по Договор №
81500РОАА-0250/24.07.2008 г. възлизали на 240 129, 70 лева, а по Договор №
81500ККК-АА-00912/08.02.2011 г. – на 15 402, 57 лева.
Установило се, че на 20.09.2022 г. по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, ответникът прехвърлил на дъщеря си И.
С. С. придобитите от него по наследство идеални части от следните
недвижими имоти:
½ ид. част от Поземлен имот с идентификатор 29026.33.25 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. **, общ. **, обл. **,
одобрен със Заповед РД-18-133/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на имота с. **, общ. **, местност „**“, площ 1 425 кв. м, трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване
овощна градина, ведно с ½ ид. ч. част от следните сгради попадащи върху
имота – Сграда с идентификатор 29026.33.25.1, със застоена площ от 25 кв. м,
брой етажи 1, предназначение – жилищна, еднофамилна и Сграда с
идентификатор 29026.33.25.2, със застроена площ от 7 кв. м, брой етажи 1,
предназначение – постройка за допълнително застрояване за сумата от 1 000
/хиляда/ лева.
Сделката била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №69, том III, рег. № 2964, дело №435 от 2022 г. на нотариус Е.
П., с рег. №188, район на действие КРС, вписан в СВ към АВ с вх. рег. №3559
от 20.09.2022 г., акт № 133, том XIV, дело №2000/2022 г.
Ищецът твърди, че очевидната цел на посочената сделка била да го
увреди в качеството му на кредитор като се намали имотното съС.ние на
длъжника и съответно се осуети възможността му да събере вземанията си.
Посочва се, че С. С. бил недобросъвестен по отношение на кредитора и в
негова вреда се разпоредил с притежаваното от него недвижимо имущество.
Намерението за увреждане се доказвало и от факта, че с Договор за делба на
дружествени дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите под
рег. №2863 и рег. №2864 на нотариус Е. П. с рег. №188, страните поделили
дружествените дялове, оставени в наследство от К. С. /М./ от капитала на „И.
09“ ЕООД, като се договорили, че ответницата И. С. получава в дял и става
единствен собственик на целия капитал на дружеството, съС.щ се от 50 дяла с
номинална стойност 100 лева всеки на общ стойност 5 000 лева.
С оглед на гореизложеното е отправено искане до съда да постанови
2
съдебно решение, с което да обяви за относително недействителен по
отношение на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, договор за покупко-продажба
на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №69, том III, рег. № 2964, дело №435 от 2022 г. на нотариус Е.
П., с рег. №188, район на действие КРС, вписан в СВ към АВ с вх. рег. №3559
от 20.09.2022 г., акт № 133, том XIV, дело №2000/2022 г., съгласно който С. С.
е продал на И. С. собствените си идеални части в следния недвижим имот: ½
ид. част от Поземлен имот с идентификатор 29026.33.25 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. **, общ. **, обл. **, одобрен със Заповед
РД-18-133/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота
с. **, общ. **, местност „**“, площ 1 425 кв. м, трайно предназначение на
територията- земеделска, начин на трайно ползване - овощна градина, ведно с
½ ид. част от следните сгради попадащи върху имота – Сграда с
идентификатор 29026.33.25.1, със застоена площ от 25 кв. м, брой етажи 1,
предназначение – жилищна, еднофамилна и Сграда с идентификатор
29026.33.25.2, със застроена площ от 7 кв. м, брой етажи 1, предназначение –
постройка за допълнително застрояване за сумата от 1 000 /хиляда/ лева.
Претендират се и сторените разноски.
С исковата молба е направено и искане по реда на чл. 389, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху процесния
недвижим имот, същото е оставено без уважение от съда с Определение
№1109/14.08.2024 г. по описа на КРС.
В срока по чл. 131 от ГПК , ответниците са представили отговор на
исковата молба, в който сочат на допустимост, но неоснователност на
предявените претенции. Ответниците признават, че след смъртта на К. Г. С.,
съпруга на С. С., същият се е разпоредил с оставената му като наследство ½
ид. част от описаните имоти, като я е продал на своята дъщеря и ответник по
делото, за което е получил сумата от 1 000 лева. Оспорва се твърдението, че са
извършени целенасочени действия, с които да бъде увреден кредиторът.
Излагат се подробни съображения за погасяване на вземанията по
образуваните изпълнителни дела по давност. Предвид изложеното се иска
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се
разноски.
В проведените открити съдебни заседания ищецът, чрез своя
пълномощник, поддържа исковата молба, както и изложеното в приетата в
проведеното на 17.12.2024 г. заседание молба-становище. Ответниците,
редовно призовани, се представляват от процесуален представител, чрез
когото поддържат отговора на исковата молба. Двете страни представят
списъци по чл. 80 ГПК.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Допуснат е разпит на
свидетеля И. Н. А., при режим на довеждане на страната на ответниците.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 20.09.2022 г. С. И. С. е прехвърлил на дъщеря
3
си И. С. С. ½ ид. част от Поземлен имот с идентификатор 29026.33.25 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. **, общ. **, обл. **,
одобрен със Заповед РД-18-133/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на имота с. **, общ. **, местност „**“, площ 1 425 кв. м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване
овощна градина, ведно с ½ ид. ч. част от следните сгради попадащи върху
имота – Сграда с идентификатор 29026.33.25.1, със застоена площ от 25 кв. м.,
брой етажи 1, предназначение – жилищна, еднофамилна и Сграда с
идентификатор 29026.33.25.2, със застроена площ от 7 кв. м, брой етажи 1,
предназначение – постройка за допълнително застрояване, за което е съставен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №69, том III, рег. №
2964, дело №435 от 2022 г. на нотариус Е. П., с рег. №188, район на действие
КРС, вписан в СВ към АВ с вх. рег. №3559 от 20.09.2022 г., акт № 133, том
XIV, дело №2000/2022 г.
Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с
изх. № ДО003108/18.11.2024 г., издадено от Община **, данъчната оценка на
гореописаните имоти към 18.11.2024 г. възлиза на 445, 30 лева.
Установява се, че с изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден въз
основа влязла в сила заповед за изпълнение № 348/28.02.2013 г. по ч.гр.д.
№497/2013 г. по описа на Районен съд – **, С. И. С. е осъден да заплати на
„Централна Кооперативна Банка“ АД сумите: 138 000 лева – предсрочно
изискуема главница по Договор за предоставяне на кредит оборот №
81500РО-АА-0250/24.07.2008 г.; 13 938, 52 лева – просрочена договорна лихва
за периода от 31.05.2012 г. до 26.02.2013 г.; законната лихва върху главницата,
считано от 27.02.2013 г. до изплащане на вземането; 3 038, 77 лева –
деловодни разноски, представляващи платена държавна такса.
По този изпълнителен лист на 06.03.2013 г. е образувано изпълнително
дело № 20137430400175/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ, с
район на действие – ОС – **. По това дело са извършвани изпълнителни
действия, сред които: проведена публична продан на 16.09.2013 г.; нестанала
публична продан на 12.01.2015 г.; извършена публична продан на недвижим
имот на 15.04.2016 г.; молба за налагане на възбрана от 06.12.2016 г.;
изпратени от ЧСИ съобщения до НАП на 19.10.2018 г.; молба от взискателя за
справки от 25.06.2020 г.; молба от ищеца да бъде конституиран като взискател
по делото от 10.05.2021 г.; молба за справки от 08.06.2022 г.; молба за налагане
на запор от 01.08.2024 г.
Установява се, че с изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден въз
основа влязла в сила заповед за изпълнение № 336/28.02.2013 г. по ч.гр.д.
№492/2013 г. по описа на Районен съд – **, С. И. С. е осъден да заплати на
„Централна Кооперативна Банка“ АД парично вземане в общ размер на 7 475,
55 лева, дължимо по Договор за издаване и използване на Международна
кредитна карта „MASTER CARD/VISA“ от 29.01.2009 г. и договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта MASTER
CARD/VISA Фаворит № 81500ККК-АА-00912/08.02.2011 г., от която сума
общо главница 6 415, 73 лв., от която просрочена главница в размер на 999, 75
лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 5 415, 98 лв.; лихви в размер
4
на 1 059, 82 лв. – договорна лихва в размер на 917, 57 лв. за периода
30.04.2012 г. до 26.02.2013 г., наказателна лихва за забава в размер на 142, 25
лв. за периода от 21.05.2012 г. до 26.02.2013 г.; законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 27.02.2013 г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото в размер на 149, 51 лв. – платена държавна
такса.
По този изпълнителен лист на 28.03.2013 г. е образувано изпълнително
дело № 20137430400201 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район
на действие – ОС – **. В производството по това изп. дело са изпращани
запорни съобщения на 22.02.2018 г. По молба на за конституиране на ищеца
като взискател по делото от 10.05.2021 г. на ответника С. С. е връчено
уведомление за извършена цесия.
Видно от представения по делото Договор за цесия от 29.12.2020 г.,
сключен между „Централна Кооперативна Банка“ АД в качеството на цедент и
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД като цесионер, и приложения към същия
списък на вземания, вземанията на цедента срещу ответника С. С. по Договор
за предоставяне кредит оборот № 81500РО-АА-0250/24.07.2008 г. и Договор
за кредитна карта № 81500ККК-АА-00912/08.02.2011 г. са прехвърлени на
цесионера. В чл. 9 от договора за цесия е уговорено, че цедентът се задължава
да изпрати уведомления за извършената цесия до длъжниците по
прехвърлените вземания. От представените от ищеца с исковата молба
уведомления по чл. 99 ЗЗД и известие за доставяне не се установява редовното
съобщаване на длъжника за цесията, но съдът счита, че същото е сторено на
25.05.2021 г. по изпълнително дело № 175/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег.
№ 743 /л. 753 от том III на и. д./
От приетата като доказателство по делото справка № 138255/30.01.2025
г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички
служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето С.
И. С. за периода от 01.01.1991 г. до 30.01.2025 г. се установява, че същият е
прехвърлял на ответницата И. С. свои и съсобствени недвижими имоти шест
пъти.
От показанията на свидетеля И. Н. А., във фактическо съжителство с
ответницата И. С., които съдът цени с оглед всички данни по делото на
основание чл. 172 ГПК, се установява, че свидетелят живее с ответницата от
лятото на 2022 г. Твърди, че същата е в добри отношения с баща си С. С..
Заявява, че е присъствал на разговор, дори скандал, между двамата ответници
относно процесните задължения, съС.л се след получаване на книжата по
делото, от който съдел, че И. С. не е знаела за задълженията на баща си. Не
знаел точната причина за прехвърляне на процесния имот. Предполага, че
такава е била волята на покойната майка на ответницата, тъй като
прехвърлянето станало след смъртта й, а И. С. е единствен наследник на
починалата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени и
устни доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
5
При така установените фактически обС.телства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Искът по чл.
135 от ЗЗД /action pauliana/ е средство за защита на кредитора срещу
предприети от длъжника увреждащи действия, с които последният намалява
имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Тази
характеристика определя целта, с оглед на която се предявява иска – да се
постанови решение за обявяване на увреждащата сделка за недействителна по
отношение на кредитора, който по този начин може да насочи изпълнението
към прехвърленото имущество за удовлетворяване на вземането си,
независимо че имуществото е преминало в патримониума на трето спрямо
правоотношението между кредитор и длъжник лице /в този смисъл са
мотивите на ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, чиито правни разрешения са възприети и в ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г.
по т. д. № 2/2017 г. на ОСГКТК на ВКС/.
С доклада по делото съдът разпредели доказателствената тежест като
указа на страните, че е в тежест на ищеца е да докаже и установи при
условията на главно и пълно доказване фактите и обС.телствата, от които
претендира да черпи правата си, а именно това, че първият ответник е бил
осъден да му заплати парична сума, за събирането на което е образувано
изпълнително производство за принудителното й събиране, като с цел да
попречи да реализира горното се е разпоредил със свой недвижим имот като
го е прехвърлил на дъщеря си и ответник по делото, като последната е знаела
за увреждането. Кредиторът е увреден, когато извършеното осуетява или
затруднява възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника –
длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е
осребрил. По отношение на ответника, съдът му указа, че при установяване на
горните обС.телства, негова е доказателствената тежест да докаже
възраженията, които има, както и да установи положителния факт на
погасяване /плащане/ на сумите, както и всички факти, които изключват,
унищожават, прекратяват или погасяват претендираното право. В тежест на
ответниците е и да докажат, че третото лице не е знаело за увреждането на
кредитора, арг. от чл. 135, ал. 2 от ГПК.
Фактическият състав на иска включва доказването на двете му
предпоставки: обективна и субективна. Субективната предпоставка по чл.
135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице, правоприемник на длъжника-
ответник, за увреждането на кредитора е част от фактическия състав на
правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД, когато увреждащото действие е
възмездно и вземането е възникнало преди длъжникът да го извърши – арг. от
чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Предпоставката не е условие за възникване на това
право, когато увреждащото действие е безвъзмездно, какъвто не е наС.щият
казус. Когато вземането е възникнало след увреждащото действие, нормата на
чл. 135, ал. 3 ЗЗД изисква различен субективен елемент за възникване на
правото - длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да
увредят кредитора. Кредиторът е увреден (обективната предпоставка от
фактическия състав), когато извършеното осуетява или затруднява
6
възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника –
длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е
осребрил. За да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да
познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при
какви обС.телства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и
задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения
договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обС.телствата, от които
произтича вземането на кредитора.
В наС.щия случай съдът съобразява оборимата презумпция на чл. 135,
ал. 2 ЗЗД, според чиято норма знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника. Безспорно е по делото, че приобретателката по
прехвърлителната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №69, том III, рег. № 2964, дело №435 от 2022 г. на
нотариус Е. П., с рег. №188, район на действие КРС, вписан в СВ към АВ с вх.
рег. №3559 от 20.09.2022 г., акт № 133, том XIV, дело №2000/2022 г., И. С. С. е
низходяща на прехвърлителя С. И. С. като негова дъщеря. Тоест, както и беше
указано на страните с доклада по делото, тежестта за оборване на тази
презумпция при условията на пълно обратно доказване се носи от
ответниците.
Относно основателността на претенцията съдът намира следното:
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично
или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да
иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на
длъжника е предоставено при наличието на действително вземане, което може
да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено
от установяване на вземането със съдебно решение. Качеството кредитор е
налице, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в
исковата молба. Без значение е и от каква облигационна връзка произтича
вземането на кредитора спрямо длъжника, достатъчно е да е налице вземане и
нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на длъжника –
неизпълнение на задължението и отчуждаване на имущество, чрез
разпоредителна сделка, което имущество по принцип служи за обезпечаване
на всяко вземане, в случай на неизпълнение. Извод за несъществуване на
вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със
сила на пресъдено нещо. Само когато Павловият иск е съединен обективно с
иска за вземането, предмет на делото, наред с потестативното право, са и
правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този смисъл са
и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По общия принцип в гражданското право за обезпечение на вземанията
на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД). Право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество.
В общата хипотеза на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е релевантно и достатъчно
възникването му, респ. възникване качеството „длъжник”, спрямо който
момент се преценява и увреждащото действие.
7
С Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС и Решение № 45/01.06.2011 г. по гр. дело № 450/2010 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС, е прието, че увреждащо за кредитора действие е всеки правен
или фактически акт, с които се засягат права, и които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
Качеството на кредитор (т.е. активната легитимация на ищеца) е
установено – в полза на неговия цедент е издаден изпълнителен лист срещу
първия ответник и са образувани изпълнителни производства. Вземанията са
възникнали преди сключване на възмездната сделка между ответниците –
произтичат от влезли в сила изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден въз
основа влязла в сила заповед за изпълнение № 348/28.02.2013 г. по ч.гр.д.
№497/2013 г. по описа на Районен съд – ** и изпълнителен лист от 28.02.2013
г., издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение № 336/28.02.2013 г.
по ч.гр.д. №492/2013 г. по описа на Районен съд – **, а възмездната сделка е
сключена на 20.09.2022 г. НаС.щият състав приема, че тази сделка може да се
квалифицира като увреждащо кредитора действие, защото патримониума на
длъжника напуска ½ ид. част от недвижим имот с площ 1 425 кв. м,
представляващ овощна градина в землището на с. **, общ. **, заедно с
находящите се в същия сгради, а насрещната престация представлява
заплащане на сумата от 1 000 лева. Ноторни са обС.телствата относно
съотношението между ликвидността на недвижимите имоти и наличните
парични средства, както и относно разликата между данъчните оценки и
действителните пазарни цени на недвижимостите. Не може да се приеме, че
уговорената между страните по прехвърлителната сделка продажна цена
отговаря на пазарните условия, както и че е реално заплатена. В допълнение,
видно от приложените изпълнителни дела, вземането на взискателя – ищец в
наС.щото, не е събрано, погасявани са суми, но не в пълен размер. С оглед
горното съдът счита, че сключеният на 20.09.2022 г. договор за покупко-
продажба на процесния имот се явява увреждащо ищеца в качеството му на
кредитор, действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
На следващо място, наС.щият състав приема, че законовата презумпция
за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е успешно оборена от ответниците с оглед
близката родствена връзка между продавача и купувача. За съда е неоспоримо,
че към датата на сключване на сделката – 20.09.2022 г. длъжникът С. С. е
знаел за съществуването на задълженията си към ищеца. Това се установи от
коментираните по-горе изпълнителни дела, по които са изпращани покана за
доброволно изпълнение /получена още на 22.03.2013 г./ и съобщения до
длъжника.
Следва да се прецени дали е оборена презумпцията за знание на третото
лице, в случая ответницата И. С..
От свидетелските показания се установи, че последната се намира в
добри отношения с баща си – първия ответник. Свидетелят И. А. заяви, че И.
С. не е знаела за дължимите суми, но това са косвени данни, доколкото
знанието на определени факти и обС.телства е субективно съС.ние на лицето.
Отчитайки близката роднинска връзка между продавача и купувача по
сделката от 20.09.2022 г., както и установените им действително близки
8
отношения и история на сходни прехвърлителни сделки в периода след
възникване на процесните вземания, не може да се достигне до обоснован
извод за незнание на ответницата И. С. относно задълженията на баща й и
увреждащия характер на сделката спрямо ищеца, респективно неговия
праводател и цедент.
По възражението на ответната страна, че вземанията на ищеца са
погасени по давност:
Воденият между страните процес по чл. 135 ЗЗД не е относно
съществуването на вземането на ищеца, а има за предмет обявяване
относителната недействителност на сделка за покупко-продажба на недвижим
имот.
В Решение № 12 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2013 г., III г. о.,
ГК е възприето, че нито правните действия на кредитора по реализиране на
вземането, включително предявяването му по исков ред, нито правните
действия на длъжника, ако последният признае вземането, са от естество да
прекъснат давността за реализиране на правото кредиторът да иска отмяна на
увреждаща го сделка съгласно чл. 135 ЗЗД - предвид неговата самоС.телност,
потестативния му характер и материалните предпоставки за упражняването
му. Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се изисква нито
безспорност, нито съдебна установеност на вземането, погасителната давност
за предявяването на иска с правно основани чл. 135 ЗЗД, започнала да тече от
сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на
горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на
самото вземане.
На следващо място, разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не дава изрична
уредба на въпроса с изтичането на какъв срок се погасява правото на иск,
както и от кой момент започва да тече той. В съдебната практика е възприето,
че това право се погасява с общата петгодишна давност. Според Решение
№292 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. дело №1220/2010 г., IV г. о., ГК съгласно
общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД началният момент на давностния срок е
този, в който вземането е станало изискуемо. Щом правният субект има
качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо
обезпечение за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава или
увеличава своята неплатежспособност е увреждащо спрямо кредитора.
Следователно, от този момент за последния възниква правото да иска
отмяната му и това е моментът, в който започва да тече и давностният срок за
предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД /”вземането” става изискуемо/.
Тоест, относимо би било единствено възражение за предявяване на
разглеждания иск /на 08.08.2024 г./ след изтичане на петгодишен срок от
датата на увреждащата сделка /20.09.2022 г./. Очевидно в наС.щия случай
правото на иск не е погасено по давност към момента на депозиране на
исковата молба в съда. Възражението за погасяване на кредиторовото вземане
по давност няма отношение към основателността на предявения иск и
следователно не подлежи на обстойно разглеждане, тъй като в наС.щия случай
отменителният иск не е съединен с иск за установяване съществуването или
9
присъждане на суми по договорните задължения на първия ответник, за които
са образувани приложените към наС.щото изпълнителни дела.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че видно от приложените
по делото копия от изпълнителни дела, вземанията, за които са образувани
изпълнително дело № 20137430400175/2013 г. и изпълнително дело №
20137430400201 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район на
действие – ОС – **, не са погасени по давност.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено
по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност. Според
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. От мотивите на тълкувателното решение, както и от
възприетата формулировка „докато трае изпълнителния процес“ е напълно
ясно, че преди 26.06.2015г. давност не тече за вземанията по висящите
изпълнителни дела. До тази дата се прилага ППВС № 3/1980г., което
предвижда спиране на давността, само докато изпълнителното производство е
висящо. До недължимост на вземанията, каквато се претендира, води
единствено изтичането на петгодишния давностен срок, а в случая той не е
изтекъл, защото подадените от кредитора до органа по изпълнението молби за
предприемане на действия по изпълнение осъществяват основанието по чл.
116, б. „в“ ЗЗД и обвързват съдебния изпълнител.
Преценени в тяхната съвкупност, изяснените обС.телства и изведените
от тях правни изводи обосновават основателността на иска, поради което
същият ще бъде уважен и съдът ще обяви за недействителен спрямо ищеца
договорът, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №69, том III, рег. № 2964, дело №435 от 2022 г. на нотариус Е. П., с рег.
№188, район на действие КРС, вписан в СВ към АВ с вх. рег. №3559 от
20.09.2022 г., акт № 133, том XIV, дело №2000/2022 г., по силата на който С. С.
е продал на И. С. собствените си идеални части в следния недвижим имот: ½
ид. част от Поземлен имот с идентификатор 29026.33.25 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. **, общ. **, обл. **, одобрен със Заповед
РД-18-133/19.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота
с. **, общ. **, местност „**“, площ 1 425 кв. м, трайно предназначение на
територията- земеделска, начин на трайно ползване- овощна градина, ведно с
½ ид. част от следните сгради попадащи върху имота – Сграда с
идентификатор 29026.33.25.1, със застоена площ от 25 кв. м, брой етажи 1,
предназначение – жилищна, еднофамилна и Сграда с идентификатор
29026.33.25.2, със застроена площ от 7 кв. м, брой етажи 1, предназначение –
постройка за допълнително застрояване, за сумата от 1 000 /хиляда/ лева.
По отговорността за разноски:
10
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца, който е
представил в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 142 от делото/, като
установените и доказано извършени от негова страна разходи възлизат на
сума от 65, 00 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса по сметка на
КРС; 10 лв. – такса за вписване на исковата молба; 5 лв. – такса за съдебно
удостоверение. Не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът ще
осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от
65, 00 лв.
По обжалваемостта:
НаС.щото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
по отношение на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Врабча“ №8,
представлявано заедно от управителите Д. М. и З. С., договор за покупко-
продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №69, том III, рег. № 2964, дело №435 от 2022 г. на
нотариус Е. П., с рег. №188, район на действие КРС, вписан в СВ към АВ с вх.
рег. №3559 от 20.09.2022 г., акт № 133, том XIV, дело №2000/2022 г., съгласно
който С. С. е продал на И. С. собствените си ½ ид. части от Поземлен имот с
идентификатор 29026.33.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. **, общ. **, обл. **, одобрен със Заповед РД-18-133/19.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота с. **, общ. **, местност
„**“, площ 1 425 кв. м, трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване- овощна градина, ведно с ½ ид. част от следните
сгради попадащи върху имота – Сграда с идентификатор 29026.33.25.1, със
застоена площ от 25 кв. м, брой етажи 1, предназначение – жилищна,
еднофамилна и Сграда с идентификатор 29026.33.25.2, със застроена площ от
7 кв. м, брой етажи 1, предназначение – постройка за допълнително
застрояване, за сумата от 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, и И. С. С., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. **, ж. к. „**“ **, вх. „*“, ет. *, ап. *, да заплатят на
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Врабча“ №8, представлявано
заедно от управителите Д. М. и З. С., сумата от 65, 00 лв. /шестдесет и пет
лева/, представляваща направени разноски в наС.щото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12