Р Е Ш Е Н И Е № 13

гр. Сливен, 02.03.2022  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на девети февруари

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                  Николинка Йорданова                      и с участието на прокурора                       Красимир Маринов                                      като разгледа докладваното от                            председателя                     КАНД № 9        по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 299/26.11.2021 г., постановено по АНД № 961/2021 г. по описа на Районен съд-Сливен е отменено като незаконосъобразно НП № 563837-F585263/02.07.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „А. ТП“ ЕООД, представлявано от Д. П. А. е наложено на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и е осъдена Националната агенция за приходите да заплати на „А. ТП“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 300 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение касаторът –ТД на НАП Бургас,  го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита за необосновани изводите на съда, че е нямало изискване за представяне на електронен документ за доставка и електронен документ за получаване. Твърди, че извършеното нарушение чрез бездействие било безспорно установено. Заявява, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.

В с.з. касаторът, чрез писмено становище от пълномощника му поддържа касационната жалба, претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация „А. ТП“ ЕООД, в писмен  отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна. Твърди, че доводите в жалбата не кореспондират на въведените твърдения в първоинстанционната жалба, нито на мотивите на първоинстанционния съд. Моли съда да я отхвърли и да потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, а оспорването на касатора отхвърлено. Действително съдът бил навел понятия, които е трудно да бъдат съотнесени към казуса, но счита, че като цяло обобщаващият извод на съда в неговия съдебен акт е правилен.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 04.01.2021г. с. Х. Г. и М. К. извършили проверка на търговски обект бензино-газстанция, находяща се в гр. Сливен, кв. „Р.". Търговският обект бил стопанисван от търговско дружество „А.-ТП" ЕООД с ЕИК *********. В търговския обект се използвало фискално устройство с изградена и работеща дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, така наречената електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел „ОЙЛ СИС 2.0- Д- KL", регистрирано в НАП с № 4214329. Била извършена проверка относно получени количества горива в обекта и след направен анализ на представените на 11.01.2021г. документи за доставки на гориво е било установено, че на датата 09.06.2020г. търговското дружество „А.- ТП" ЕООД в качеството на данъчно задължено лице получател по доставки на течни горива е изпратило съобщения за доставка на гориво по 41 броя акцизни данъчни документи с уникални контролни номера. Сред тези акцизни данъчни документи бил и такъв с уникален контролен номер № 0000000004704863/30.07.2019г. за доставка на 4000 литра дизел. Установило се, че не е било изпратено съобщение за доставка на горива по АДД с посочения по-горе уникален контролен номер от 30.07.2019г. на датата на постъпване на горивото в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец. Данните за доставено количество са били подадени чрез наличната ЕСФП на 09.06.2020г. С. К. приела, че „А.-ТП" ЕООД не е изпълнил задължението си да подаде с изградената дистанционна връзка с НАП чрез въведената в експлоатация ЕСФП данни по документ за постъпилото количество гориво при постъпването на горивото в обекта съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр.трето от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите. Тя съставила на ответника по касацията акт за установяване на административно нарушение № F585263 от 11.01.2021 г., връчен на същата дата на представляващия ответника.

Въз основа на съставения АУАН, от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП било издадено наказателно постановление № 563837-F585263/02.07.2021 г. за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на ответника по касацията била наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция" в размер на 500 лева.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че  Задължението на лицето по чл.3, ал.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. било такова за поведение, а не за резултат. Търговецът бил длъжен да подаде данните за получените доставки към НАП чрез ЕСФП, без за него да съществува задължение да гарантира, че така изпратените данни са и получени от приходната администрация. Следователно ако те са надлежно подадени към НАП, но не са получени поради технически причини, които не могат да бъдат вменени във вина на лицето по чл.3, ал.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г., то посоченото задължение следвало да се счита изпълнено, а редът за подаване на данните спазен. По отношение на въпросната доставка на 4000 литра дизел по АДД с уникален контролен № 0000000004704863/30.07.2019 г. било налице изпълнение на законовите изисквания за изпращане на данни в НАП чрез ЕСФП, тъй като ЕСФП записвала данни от нивомерната измервателна система и броячите на колонките (разходомерите) измервателните системи като същите се отпечатвали като служебен бон. Следователно издаването на такъв служебен бон представлявало гаранция, че операцията е завършена успешно. Такъв служебен бон бил издаден и е наличен по делото. Това водило до извода, че ответника по касацията е изпълнил задължението за подаване на данните, а факта на неполучаването им в НАП се дължало на техническа причина, която не можела да се вмени в негова вина.

Освен това към датата на доставката 30.07.2019г. не е имало изискване тази информация да се предаде в НАП в деня на доставката. Това изменение на разпоредбата на чл.59а, ал.1, изр.трето от наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ било от брой 8 на ДВ от 28.01.2020г. Преди това изменение за жалбоподателя е съществувало само задължението да подаде информация чрез баркод четец. Като не е имал такова задължение да подаде информацията в деня на доставката на горивото то нямало как да носи административнонаказателна отговорност. При тези мотиви съдът отменил НП като незаконосъобразно.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт, като краен резултат. Касационната инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, поради следните съображения:

Въззивния съд правилно е цитирал относимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове е длъжно да предава по дистанционна връзка на националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Според чл.118 ал.10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

В тази връзка с разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискване към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е предвидено, че „Всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данните, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол". Предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в глава девета „а" от наредба № Н-18/13.12.2006г. В разпоредбата на чл.59а, ал.1 от същата наредба (в относимата към датата на посоченото нарушение редакция) е предвидено, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.

Съгласно чл.59а ал.3 т.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Според разпоредбата на чл. 59а ал.5 изр.последно  от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. данни по ал. 2 и 3 не се подават в случаите по чл. 118, ал. 11 ЗДДС.

В нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС е въведено изключение от това задължение, а именно, че данни по ал.10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. (Решение по адм. дело № 4533/2019 г на ВАС, Решение по адм. дело № 5927/2021 г. на ВАС).

По делото е безспорно, че при проверката в търговския обект на ответника по касацията било установено, че на 30.07.2019 г. е получена доставка на гориво по акцизен данъчен документ (АДД) УКН № 4704863/30.07.2019 г., в обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба, като на датата на доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация от нивомерната система.

Наличието на служебен бон за доставката на гориво от 30.07.2019 г. (л.111 от делото на РС Сливен) с изрично отбелязване ОК означава, че тази доставка е изпратена чрез ЕСФП до НАП, т. е. не се касае за неподаване на данни. При така установеното се налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП. При тези факти, не се установява неизпълнение на задължения към Държавата, съответстващ на фактическия състав по чл. 118, ал. 10 ЗДДС, поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.

В този смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение, то не е на разпоредбата на чл.118 ал.10 от ЗДДС, а на разпоредбата на чл.59а ал.1 изр. второ и трето от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. въвеждащи изискването при подаване на данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, задължително да съдържат уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД и въвеждането на този УКН да се извършва чрез баркод четец. При това положение е обоснован извода на въззивния съд, че приложимата правна норма към момента на извършване на нарушението не съдържа срок за подаване на тази информация. Именно поради това с изменението ДВ бр. 8 от 2020 г. този срок е дефиниран. В случая както бе посочено по-горе срокът по чл.118 ал.10 изр.второ от ЗДДС не е неприложим, поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС. 

Независимо от отчетената с нивомерната система доставка, видно от приложения по делото на РС Сливен служебен бон на 30.07.2019 г. е направен опит за доставка на документи относно акцизен данъчен документ (АДД) УКН № 4704863/30.07.2019 г.. Този опит не е приет със статус 47 и съобщение „Невалиден ADD Номер“. Поради каква причина документалната доставка на същия АДД е приета на 09.06.2020 г., но не и на 30.07.2019 г. не е установено от АНО и в този смисъл не са изяснени обстоятелствата относно твърдяното нарушение, както и дали не са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане спецификите на случая съдът стигне до извода за неговата маловажност, той може да отмени издаденото НП само на това основание поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл, обективирана със самия акт на издаване на НП. Съдебната практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на деянието. В случая такава преценка не е направена от АНО и не е отчетена спецификата на случая. От обстоятелствата по делото е видно, че получената доставка е отчетена от нивомерната система в обекта на ответника по касацията, същият е правил опит за изпращане на УКН на АДД на доставката на същата дата и в крайна сметка данните по доставката са изпратени успешно на НАП на 09.06.2020 г. преди извършването на проверката в търговския обект. В този смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение на чл.59а ал.1 изр. второ и трето от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., то представлява маловажен случай, по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН.

По изложените съображения административния съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.

Искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касацията е неоснователно. С молбата постъпила по електронната поща на съда на 09.02.2022 г. е постъпило и копие на договор за правна помощ, според който на пълномощника на ответника е заплатена сумата от 300 лв. за процесуално представителство по настоящото дело. Същите са подадени като сканиран електронен документ по имейл, поради което не съдържат саморъчно положен подпис на съставителите им, а само сканирано изображение на подпис, поради което не може да се приеме, че представляват разписка за заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Подадената по електронен път документи не са подписани с електронен подпис, поради което не отговаря на изискванията на чл.141 от АПК. В този смисъл няма основание да се приеме, че по делото са представени доказателства за направени разноски от ответника по касацията. В този смисъл искането му разноски следва да се отхвърли.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299/26.11.2021 г., постановено по АНД № 961/2021 г. по описа на Районен съд-Сливен.

ОТХВЪРЛЯ искането на „А. ТП“ ЕООД с ЕИК ********* за присъждане на разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.