№ 322
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
в присъствието на прокурора Мариана Борисова Димитрова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда от 24.09.2020 г. Софийски районен съд, 101-ви състав, по НОХД № 16796
по описа за 2018 г. на същия съд е признал подсъдимата А.П. Г. за виновна в това, че за
периода от 10.12.2010 г. до 29.12.2010 г. в гр.София, при условията на продължавано
престъпление, с четири деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоила чужди пари
на обща стойност 2300 лева, собственост на „И.А.М.“ АД, които владеела както следва:
1. На 10.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес: гр.
София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „**** присвоила чужди пари - сума в размер на
400(четиристотин)лв., собственост на „И.А.М.“ АД, която владеела на основание
предложение за сключване на договор за паричен заем от 08.12.2010 г. със заемател К.В.Ж..
2. На 20.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес:гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.„**** присвоила чужди пари - сума в размер на 600 лева,
която владеела на основание предложение за сключване на договор за паричен заем от
14.12.2010 г. със заемател Д.А.Д..
1
3. На 20.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес: гр.
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „**** присвоила чужди пари - сума в размер на
500(петстотин)лв., собственост на „И.А.М.“ АД, която владеела на основание предложение
за сключване на договор за паричен заем от 16.12.2010 г. със заемател М.И.Б..
4. На 29.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес: гр.
София, жк „Хаджи Димитър“, ул. „**** присвоила чужди пари - сума в размер на 800
(осемстотин) лв., собственост на „И.А.М.“ АД, която владеела на основание предложение за
сключване на договор за паричен заем от 20.12.2010г. със заемател А.К.А., всичко на обща
стойност 2300 лв.(две хиляди и триста лева) – престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК първостепенният съд е определил наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение, съобразно
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Г. е осъдена да заплати по сметка на
СРС направените по делото разноски в размер на 529,70 лева, както и 5 лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба и допълнение към
същата от защитника на подсъдимата – адв. Д., в която се твърди, че първоинстанционният
съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и несправедлив. Излагат се доводи касателно
нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Релевират се съображения,
че обвинението не било доказано по категоричен начин, а напротив, от събраните
доказателства в хода на досъдебното и съдебно производство се установявало, че подс. Г.
била пострадала от неправомерни действия, осъществени от други лица, работещи в
дружеството „И.А.М.“ АД. Сочи се, че в хода на досъдебното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
подсъдимата, а именно, че срокът на разследването е надвишил този, който е предвиден в
НПК, въпреки правната сложност на делото, която, според адв. Д., не се отличавала като
съществена. В заключение защитникът моли съда да отмени присъдата, като постанови нова,
с която да оправдае подзащитната му и да я признае за невиновна по повдигнатото
обвинение. Алтернативно се отправя молба към СГС да отмени присъдата и върне делото за
ново разглеждане.
В закрито заседание на 18.08.2021 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от НПК
след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не е необходим разпит на подсъдимата, на свидетели и експерти по делото.
Представителят на СГП във въззивното производство счита жалбата на защитника на
подсъдимата за неоснователна и моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна. Намира наложеното с присъдата наказание за справедливо, като
правилно съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца.
В съдебно заседание защитникът на подс.Г. поддържа жалбата, като излага
2
твърдения, че по делото не са налице доказателства, от които категорично да се установява
съпричастността на подзащитната му към така вменената й престъпна деятелност. Изтъква
доводи и за допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на
първоинстанционния съд, като твърди, че в мотивите си решаващия съд не е обсъдил
доказателства по делото съобразно изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Адв. Д. сочи също,
че спрямо подзащитната му са допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебната фаза на процеса, свързани с прекомерно дългия период, в който е водено
разследването. Поради изброените възражения моли настоящия съдебен състав да отмени
постановената присъда, като постанови нова, с която да оправдае А.Г. и да я признае за
невиновна по повдигнатото обвинение. Алтернативно прави искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимата А.Г. поддържа изложеното от защитника . В последната си дума моли
съда да бъде оправдана.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивния протест, както
и тези изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от
НПК повери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейната отмяна поради следните съображения:
Производството пред СРС е протекло по реда на гл.27 от НПК (съкратено съдебно
следствие), като на осн. чл. 371, т. 1 от НПК, подс. Г. и нейният защитник са дали съгласие
да се приобщят заключенията на вещите лица и показанията на разпитаните по делото
свидетели, с изключение на св. Г.Т.. Подсъдимата и адв. Д. са се съгласили и при
постановяване на присъдата да се ползват експертните заключения и свидетелските
показания, като съгласието им е било одобрено от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съдебен състав служебно е констатирал, че за изясняване на
обективната истина по делото следва да бъдат разпитани и свидетелите В.Х.Н. и М.И.Б..
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на
присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимата А.П. Г. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин,
със средно образование, безработна, неосъждана с ЕГН **********.
Подс. Г. на 22.09.2010 г. сключила договор за поръчка, изработка и реклама №57-58 с
„И.А.М.“ АД. Дружеството било със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин
– 7, бул. „****, АТЦ „****, офис 51, като същото е представлявано от С.В., чрез
пълномощника му И.К.. Последният бил вписан в договора като „възложител“, а
подсъдимата като „изпълнител“ („кредитен консултант“). В сключения от Г. договор
изрично била вписана основаната търговска дейност на дружеството, с което подсъдимата се
е обвързала, а именно предлагането на парични потребителски заеми, наричани „заемен
продукт“. Сключвайки описания по-горе договор, подсъдимата се е задължила срещу
заплащане да извършва действията, както следва: да рекламира и предлага потребителски
3
парични кредити, да следи сроковете за изпълнение на същите от страна на съответните
клиенти, да съдейства за точното изпълнение на заемния продукт, да извършва анализ и
оценка на приложението му, както и да събира съответните вземания, възникнали по
отношение на отпуснати парични потребителски заеми. Всичко изброено подсъдимата е
следвало да извършва от името и за сметка на „възложителя“.
В следствие на сключения договор за поръчка, изработка и реклама, подсъдимата
започнала работа като кредитен консултант в „И.А.М.“ АД. Предвид правната
характеристика на описания договор, не й била връчена длъжностна характеристика.
Започвайки работа на съответната длъжност и съобразно практиката на дружеството,
А.Г. е следвало да контактува с лица, на които да рекламира услугите, предлагани от
„И.А.М.“ АД. Следвало е също така да ги запознае с условията за кандидатстване и
погасяване на съответния паричен заем. При евентуален интерес от страна на клиент,
трябвало да се попълни предложение за договор за кредит, в което се вписвали личните
данни на кредитоискателя. Последното се подписвало както от кредитоискателя, така и от
кредитния консултант. Необходимо било лицето, кандидатстващо за заем, да предостави и
копие на личната си карта. След това подсъдимата като кредитен консултант имала
задължение да занесе документите в офиса ведно с изготвено от нея становище. Следвала
проверка на лицето и документи, като при евентуално одобрение други служители на
дружеството предоставяли на кредитния консултант договор за паричен заем, погасителен
план, а също и запис на заповед. Кредитният консултант взимал изготвените документи,
както и отпуснатата от дружеството сума и се подписвал на касова книга, находяща се в
офиса на дружеството, представляваща регистър на касовите операции. По този начин се
удостоверява кое е лицето, което е получило сумата в офис. Подсъдимата, от своя страна,
имала задължение лично да предаде документите и парите на кредитополучателя. След
получаване на парите кредитополучателят следвало да върне на кредитният консултант
подписан екземпляр от договора за паричен заем, както и подписан от него запис на заповед
за получените парични средства. Тези документи консултантът следва да предаде обратно в
офиса на дружеството.
На неустановена дата в началото на месец декември 2010 година свидетелката К.В.Ж.
взела решението да изтегли паричен заем, като за целта позвънила на представител на „Изи
Кредит“ (явяващо се основен продукт на дружеството „И.А.М.“ АД). Свидетелката искала
да получи повече информация, като в отговор на това от дружеството са заявили, че ще бъде
изпратен кредитен консултант на посочен от същата домашен адрес. На 08.12.2010 г.
свидетелката К.Ж. била посетена от подсъдимата А.Г., в качеството й на кредитен
консултант. Г. разяснила на свидетелката процедурата по кандидатстване, получаване и
погасяване на паричен заем. Свидетелката Ж. се съгласила да изтегли кредит, като за целта
попълнила нужното предложение за паричен заем, което предложение подсъдимата
следвало да занесе в офиса на дружеството. Ден по-късно св. Ж. била уведомена по
телефона от неустановено по делото лице, че същата не е одобрена за отпускането на
4
паричен кредит. Това обстоятелство, обаче, не било вярно, тъй като Ж. действително била
одобрена за получаване на заем в размер на 400 лева. Съответните документи, а именно
договор за паричен заем, погасителен план и запис на заповед били предоставени на
подсъдимата със задължение от нейна страна да бъдат предадени на К.Ж.. На 10.12.2010 г. в
регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър“, ул. **** подс. А.Г. получила парична сума в размер на 400 лева, като за
това се подписала в касовата книга на дружеството. Подс. Г. имало задължение да предаде
лично паричната сума ведно с изготвените документи на св. Ж.. Подс. Г. не предала сумата
на заемополучателя, а я задържала за себе си.
На неустановена дата през месец декември 2010 година в офис на „И.А.М.“ АД
постъпило попълнено от подс. Г. предложение за отпускане на паричен заем в полза на
свидетелката Д.А.Д.. Изготвеното предложение било с дата 14.12.2010 г. В следствие на
постъпилия документ и след съответното проучване на свидетелката Д. бил отпуснат кредит
в размер на 600 лева. На 20.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“
АД, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. **** подс. А.Г. получила
парична сума в размер на 600 лева, като за това се подписала в касовата книга на
дружеството. Подс. Г. имало задължение да предаде лично паричната сума ведно с
изготвените документи на св. Д., но не го направила, като задържала сумата в размер на 400
лева за себе си.
На неустановена дата през месец декември 2010 година свидетелят М.И.Б. взел
решението да изтегли паричен заем. Свидетелят Б. по това време живеел на семейни начала
със св. Р.Т.С., която работела във фризьорски салон. По повод работата си св. С. се
познавала с подс. А.Г.. Свидетелката С. споделила на М. Б., че една от клиентките във
фризьорския салон работи като кредитен консултант в „И.А.М.“ АД. След това на
16.12.2010 г. подс. Г. посетила салона, при което св. С. споделила, че М. Б. желае да
изтегли заем, като за целта предоставила на подсъдимата и личните му данни. В салона
работела и свидетелката С.П., която помогнала на С., като попълнила предложението за
сключване на договор за наем. По-късно, на неустановена дата през месец декември 2010 г.,
подсъдимата Г. се свързала със свидетелката С., като я уведомила, че М. Б. не е одобрен за
отпускане на заем. Това обстоятелство, обаче, не било вярно, тъй като Б. действително бил
одобрен за кредит в размер на 500 лева. Съответните документи, а именно договор за
паричен заем, погасителен план и запис на заповед били предоставени на подсъдимата със
задължение от нейна страна да бъдат предадени на Б.. На 20.12.2010 г. в регионален офис
„Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“,
ул. **** подс. А.Г. получила парична сума в размер на 500 лева, като за това се подписала в
касовата книга на дружеството. Подс. Г. имало задължение да предаде лично паричната
сума ведно с изготвените документи на св. Б.. Въпреки това подс. Г. не предала на св. Б.
отпуснатата му от „И.А.М.“ АД под формата на заем сума в размер на 500 лева, а я
задържала за себе си.
На неустановена дата през месец декември 2010 година свидетелят А.К.А. взел
5
решението да изтегли паричен заем. Същият имал в себе си визитна картичка на подс. Г.,
която работила по това време работила като кредитен консултант. Свидетелят А., с цел да
изтегли кредит, на 20.12.2021 г. се срещнал с подсъдимата, която му оказала помощ при
попълване на предложението за сключване на договор за паричен заем. От своя страна
свидетелят А. предоставил на подс. Г. копие от личната си карта. Документите били
предадени в офиса на дружеството и след няколко дни свидетелят бил одобрен за
отпускането на кредит в размер на осемстотин лева. Съответните документи, а именно
договор за паричен заем, погасителен план и запис на заповед били предоставени на
подсъдимата със задължение от нейна страна да бъдат предадени на А. А.. На 29.12.2010 г. в
регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър“, ул. **** подс. А.Г. получила парична сума в размер на 800 лева, като за
това се подписала в касовата книга на дружеството. Подс. Г. имало задължение да предаде
лично паричната сума ведно с изготвените документи на св. А.. Въпреки това подс. Г. не
предала на св. А. заемната сума, а я задържала за себе си.
В началото на 2011 г. била предприета служебна проверка от страна на служителите
в „И.А.М.“ АД, отдел „Корпоративна сигурност“ В.Н., Т.П. и М.П.. Изброените служители,
при проведената от тях проверка, установили, че на лицата А. А., М. Б., К.Ж. и Д.Д. бил
отпуснат паричен заем, но реално същите не са получили сумите, за които са
кандидатствали и са били одобрени. Установено било също, че и четиримата клиенти на
дружество комуникирали с един и същ кредитен консултант – подс. А.Г.. По повод
резултатите от проведената проверка договор за поръчка, изработка и реклама №57-58
между „И.А.М.“ АД и подс. А.Г. бил прекратен едностранно от дружеството.
На 13.06.2011 г. представител на дружеството, упълномощен за целта, входирал
сигнал в прокуратурата относно осъщественото от подсъдимата А.Г..
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен,
всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран в хода както на
досъдебното производство, така и при проведеното съдебното следствие пред първата
инстанция включващ: показанията на свидетелите В.Х.Н., М.И.Б. и Г.Л.Т., дадени в хода на
съдебното следствие, на свидетелите В.Х.Н., М.И.Б. и Г.Л.Т., дадени пред органа на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от
НПК, показанията на свидетелите Р.Т.С., К.В.Ж., А.К.А., С.М.П., А. В.Ж., Й.М.А. и Д.А.Д.
от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК,
заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза,
заключението на изготвената на ДП съдебно-графическа експертиза, обективирана в
протокол № 239/2016 г., писмените доказателства и доказателствени средства, както следва :
съобщение от Е.В. в качеството му на представител на „И.А.М.” АД до СРП с
вх.33054/13.06.2011 г., заверено копие на Констативен протокол за извършена проверка в
регионален офис на „И.А.М.“ АД от 27.01.2011 г., заверено копие на Приложение № 1 от
27.01.2011 г.,/"Фиктивни кредити на А.П. Г. кредитен консултант, **********/, заверено
копие на пълномощно на името на Е.И.В. от 14.02.2011 г., заверено копие на Договор за
6
поръчка, изработка и реклама № 57- 58 от 22.09.2010 г. между „И.А.М.” АД и подсъдимата
А.П. Г., заверено копие на предложение за сключване на договор за паричен заем от дата
08.12.2010 г. с данните на К.В.Ж., заверено копие на договор за паричен заем №
1375242/08.12.2010 г. с данните на К.В.Ж., заверено копие на запис на заповед с дата на
издаване 08.12.2010 г. с данните на К.В.Ж., заверено копие на лична карта на К.В.Ж.,
заверено копие на сключване на договор за паричен заем от дата 20.12.2010 г. с данните на
А.К.А., заверено копие на договор за паричен заем No 1379972/20.12.2010 г. с данните на
А.К.А., заверено копие на запис на заповед с дата на издаване 20.12.2010 г. с данните на
А.К.А., заверено копие на лична карта на А.К.А., заверено копие на предложение за
сключване на договор за паричен заем от дата 16.12.2010 г. с данните на М.И.Б., заверено
копие на лична карта на М.И.Б., заверено копие на договор за паричен заем №
1378871/16.12.2010 г., с данните на М.И.Б., заверено копие на запис на заповед с дата на
издаване 16.12.2010 г. с данните на М.И.Б., заверено копие на предложение за сключване на
договор за паричен заем от дата 14.12.2010 г. с данните на Д.А.Д., заверено копие на лична
карта на Д.А.Д., заверено копие на договор за паричен заем № 1377547/14.12.2010 г. с
данните на Д.А.Д., заверено копие на запис на заповед с дата на издаване 14.12.2010 г. с
данни на Д.А.Д., договор за паричен заем № 1375242/08.12.2010 г. с данните на К.В.Ж.,
запис на заповед с дата на издаване 08.12.2010 г. с данните на К.В.Ж., предложение за
сключване на договор за паричен заем от дата 08.12.2010 г. с данните на К.В.Ж., заверено
копие на лична карта на К.В.Ж., договор за паричен заем № 1377547/14.12.2010 г. с данни на
Д.А.Д., запис на заповед с дата на издаване 14.12.2010 г. с данните на Д.А.Д., предложение
за сключване на договор за паричен заем с дата 14.12.2010 г. с данните на Д.А.Д., заверено
копие на лична карта на Д.А.Д., договор за паричен заем № 1378871/16.12.2010 г. с данните
на М.И.Б., запис на заповед с дата на издаване 16.12.2010 г. с данни на М.И.Б., предложение
за сключване на договор за паричен заем с дата 16.12.2010 г. с данните на М.И.Б., заверено
копие на лична карта на М.И.Б., договор за паричен заем №1379972/20.12.2010 г. с данните
на А.К.А., запис на заповед с дата на издаване 20.12.2010 г. с данните на А.К.А.,
предложение за сключване на договор за паричен заем от дата 20.12.2010 г. с данните на
А.К.А., заверено копие на лична карта на А.К.А., протокол за доброволно предаване от
20.11.2012 г., заверено копие на пълномощно на името на В.Х.Н. от 15.01.2012 г., експертна
справка № 520/2011 г., договор за поръчка, изработка и реклама № 57-58 от 22.09.2010 г. г.,
писмо изх.№ 1559/12.12.2014 г. на Агенцията по вписванията, ведно със заверени копия на
съдебни решения по ф.д.№13799/2005 г., по описа на СГС за регистрация и промени по
партидата, както и удостоверение за актуално състояние на „И.А.М.” АД, писмо на
„ИзиКредит“ изх.№ Bх-644 # от 11.12.2014 г. ведно със заверени копия на страниците /№
302 от 08.12.2010 г.; № 308 от 14.12.2010 г.; № 310 от 16.12.2010 г.; № 313 от 20.12.2010 г./
от регистър на касовите операции на „И.А.М.“ АД, писмо на „ИзиКредит” изх.№ Bх-516 #1
от 29.09.2016 г., система за възнаграждения на кредитни консултанти при „ИзиКредит”
/“И.А.М.” АД/, писмо на „ИзиКредит” изх.№ 364 #1 от 21.06.2018 г., ведно със справка за
получени суми от подсъдимата по договор за поръчка, изработка и реклама № 57-
58/22.09.2010 г., както и заверени копия на трудов договор № 244/30.09.2010 г. на Г.Л.Т. и
7
длъжностна характеристика към него, писмо на „ИзиКредит” изх.№ 405 #1 от 12.07.2018 г.,
писмо на „Изипей” АД изх.№ 25162 от 16.08.2018 г., справка на ГДИН рег.№ И-
9260/16.07.2020 г. и справка рег.№ И-21123/22.07.2020 г. на НСлС за Р.Т.С. и М.И.Б., 4бр.
характеристики за подсъдимата, заверено копие на медицински протокол на ЛКК нервни
болести № К-02 от 25.10.2017 г. и на експертно решение № 2961/095 от 26.05.2005 г. на
името на С.С.Н., справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на
Р.България, заверен препис от присъда на СРС, НО, 104 състав по НОХД № 20416 по описа
за 2011 г., справка за съдимост на подсъдимата.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
анализирал събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, коректно
отсявайки обстоятелствата, изяснени от установените в процеса доказателствените факти.
В тази връзка за неоснователни въззивният съдебен състав намира наведените в
жалбата твърдения за допуснато от контролирания съд нарушение на чл.305,ал.3 от НПК.
Съгласно процесната разпоредба в мотивите към присъдата, при наличие на противоречиви
групи доказателства, съдът е длъжен да ги съпостави както помежду им, така и с други
доказателствени източници, като изложи съображения защо едни приема, а други отхвърля
като недостоверни.
В тази връзка първоинстанционният съд правилно не е поставил в основата на своите
фактически изводи обясненията на подсъдимата А.Г.. При преценка достоверността на
обяснения всякога съдът следва да подхожда с особено внимание, отчитайки двойствената
им процесуална природа – на гласно доказателствено средство и същевременно на способ за
защита. Ето защо, всяко обяснение депозирано от подсъдим, респ. обвиняем в наказателно
производство следва да бъде анализирано с особена критичност и през призмата на целия
събран доказателствен материал. В настоящия случай въззивният съд счита, че не следва да
се дава вяра на депозираните обяснения от подс. Г.. Релевантни са доводите на първия съд и
касателно констатираните противоречия между депозираните от подсъдимата обяснения и
показанията на свидетелите В.Х. и Г.Т.. Настоящият съдебен състав намира, че действително
се констатират противоречия между изложеното от подсъдимата от една страна и
изложеното от свидетелите Х. и Т., от друга. Предвид обстоятелството, че показанията на
посочените свидетели изцяло кореспондират с останалата доказателствената съвкупност,
съдът приема, че следва да се даде вяра именно на тях.
Касателно показанията на В.Х., правилно е становището на СРС, че следва да се
кредитират както показанията, депозирани в хода на досъдебното и приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4 от НПК, така и тези дадени при провеждане на съдебно следствие на първа
инстанция. В процесните гласни доказателствени средства, свидетелят В.Х. в
хронологическа и логическа последователност излага обективни дадености, изясняващи
обстоятелствата досежно служебните задължения на подсъдимата, процеса на работа.
Изнася информация и досежно проведената служебна проверка и резултатите от същата.
Изнесеното от свидетеля В.Х. изцяло кореспондира и с показанията на свидетеля Т.,
поради което и правилно СРС ги е кредитирал като обективни. Г.Т. е работил в „И.А.М.“
8
АД, като същият е контактувал с подсъдимата по повод обучението и като кредитен
консултант. Св. Т. е осъществил изискуемата в дружеството проверка на документите, с
които се кандидатства за паричен заем (истинността на данните, посочени в личната картата
на кандидатстващото лице). Показанията на цитирания свидетел са логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалата доказателствена маса по делото, поради
което и съдът не намира основание да ги изключи от съвкупността от доказателствени
източници.
Законосъобразно съдът е кредитирал показанията на свидетелите М. Б., А. А., Д.Д. и
К.Ж., като последователни, подробни, логични, достоверни и кореспондиращи помежду си
и с писмените доказателства по делото, като при обсъждането им са изложени убедителни
доводи, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция, както и от приложените
писмени доказателства. И четиримата изброени по-горе свидетели излагат информация, че
същите не са получавали заем от „И.А.М.“ АД, не са се подписвали на договор за паричен
заем, нито на запис на заповед, които обстоятелства изцяло кореспондират и със
заключението по назначената съдебно-графическа експертиза.
Показанията на изброените свидетели изцяло се потвърждават и от депозираното от
свидетелите Р. С., С.П., А. Ж.. Изводите на съда в тази връзка са обосновани, почиват на
вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона, като
в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната инстанция изцяло
споделя.
Показанията на св. Й.А. приобщени към доказателствената съвкупност на осн. чл.
373, ал. 1, във вр. чл. 283 от НПК, също съдържат релеватни към предмета на делото факти,
с изключение на едно напълно правилно констатирано от първата инстанция противоречие,
касателно дали заверката на копието на лична карта на св. Д.Д. е било поставено от
последната или не. Това противоречие не е съществено, тъй като от показанията на св. Д. се
изяснява, че същата е предоставила на св. Й.А. личната си карта. Това дали копието на
личната карта е било заверено или не от св. Д. не е съществено и не се отразява на
цялостната достоверност на тези гласни доказателствени средства.
Относно наведените от защитника доводи, че от показанията на св. Д. се
установявало, че подзащитната му не е извършила престъплението, въззивният съд намира
за изцяло неоснователни. Напротив тези показания съдържат доказателствени факти
установяващи, че свидетелката не е познавала подсъдимата. Въпреки това по категоричен
начин се установи по делото от съдебно-графическата експертиза, че документа-
Предложение за сключване на договор за паричен заем, който е постъпил от името на св. Д.
в „И.А.М.“ АД, във връзка с искане за паричен заем, е попълнен от подсъдимата.Тези
доказателства са достатъчни на съда да направи обоснован извод за противоправно
поведение именно на подсъдимата, а не на трети лица.
Въззивната инстанция намира за пълно, обективно и компетентно заключението на
съдебно-графическата експертиза. Същата се явява извършена от компетентно в тази област
на науката лице, а даденото заключение отговаря в пълнота на всички поставени му
9
въпроси.
Касателно изготвената в хода на ДП съдебното-счетоводна експертиза, настоящият
съдебен състав намира, че следва да бъде кредитирана и ценена, като приема същата за
обективна и обоснована.
Правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е дала вяра на останалите
събраните писмени доказателствена и доказателствени средства, като е преценила, че
същите са взаимнодопълващи се, допринасят за изясняване на обективната истина и
кореспондират по небудещ съмнение начин със събраните гласни доказателствени средства.
На базата на възприетите фактически обстоятелства, след анализ на събраните по
делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за
престъплението, за което е повдигнато обвинение, правилно първоинстанционният съд е
заключил, че подсъдимата А.П. Г. е консумирала от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 206, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по този законов
текст се изразява в присвояване на предмета на посегателство – чужда движима вещ.
Присвояването, от своя страна, представлява противозаконно разпореждане с вещта –
предмет на посегателство, в интерес на всеки друг, освен на собственика на вещта.
Последната е във фактическата власт на престъпния деец на годно правно основание, към
момента на осъществяване на изпълнителното деяние.
В настоящия случай, безспорно се установява, че подс. А.Г. в периода от 10.12.2010 г.
до 29.12.2010 г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния,
които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, противозаконно присвоила чужди пари на обща стойност 2300 лева,
собственост на „И.А.М.“ АД, които владеела както следва:
1. На 10.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес: гр.
София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „**** присвоила чужди пари - парична сума в размер на
400(четиристотин)лв., собственост на „И.А.М.“ АД, която владеела на основание
предложение за сключване на договор за паричен заем от 08.12.2010 г. със заемател К.В.Ж..
2. На 20.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес:гр.
София, жк „Хаджи Димитър“, ул.„**** присвоила чужди пари - парична сума в размер на
600 лева, която владеела на основание предложение за сключване на договор за паричен
заем от 14.12.2010г. със заемател Д.А.Д..
3. На 20.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес: гр.
София, жк „Хаджи Димитър“, ул. „**** присвоила чужди пари - парична сума в размер на
500(петстотин)лв., собственост на „И.А.М.“ АД, която владеела на основание предложение
за сключване на договор за паричен заем от 16.12.2010 г. със заемател М.И.Б..
4. На 29.12.2010 г. в регионален офис „Хаджи Димитър“ на „И.А.М.“ АД на адрес: гр.
10
София, жк „Хаджи Димитър“, ул. „**** присвоила чужди пари - парична сума в размер на
800 лв., собственост на „И.А.М.“ АД, която владеела на основание предложение за
сключване на договор за паричен заем от 20.12.2010г. със заемател А.К.А..
Вследствие на противоправните действия на подсъдимата настъпила имотна вреда, в
размер общо на 2300 лева.
Налице е усложнена престъпна дейност, тъй като четирите деяния, извършени от
подс. Г. следва да са квалифицират като продължавано по смисъла на чл.26,ал.1 от НК едно
престъпление -деянията са извършени през непродължителен период, при еднородност на
вината, при една и съща обстановка и последващото от обективна и субективна страна се
явява продължение на предшестващото. Двете деяния са обхванати в логическа и времева
връзка, при което осъществяването на второто е било невъзможно без предходното.
От субективна страна съдът приема, че подс. Г. е извършила престъплението по чл.
206, ал. 1 от НК с пряк умисъл - тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата
следва да има изградени представи относно елементите от обективна страна на състава на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. При обсебването деецът съзнава, че предметът на
престъплението е чужда движима вещ, че владее и пази тази вещ на правно основание и че
му е позволено да извършва определени действия с нея. Освен това той предвижда, че при
едно разпореждане с вещта, тя ще премине в полза на него или на друг правен субект, като
съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на
престъплението. Горното касае именно интелектуалният момент на умисъла при обсебване.
Що се отнася до волевия момент, той е свързан с целта на дееца и тя се изразява в това, че
той цели да се разпореди противозаконно с чуждата движима вещ в свой или чужд интерес.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен
начин, че подсъдимата е имала изградени представи относно общественоопасния характер
на деянието, относно общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че на 10.12.2010 г., с две
отделни деяния на 20.12.2010 г., както и на 29.12.2010 г. подсъдимата упражнявала
фактическата власт върху различни парични суми, отпуснати от „И.А.М.“ АД като кредит в
полза на лицата К.В.Ж., Д.А.Д., М.И.Б. и А.К.А.. Задължението на подс. Г. било да предаде
съответните суми на изброените лица, но същата вместо това, присвоила четирите
отпуснати суми, като се разпоредила с тях в своя полза.
При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимата, първостепенният
съд правилно е преценил, че в конкретния казус са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите
характеристични данни, както и изминалия значителен период от време от извършване на
инкриминираната дейност.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционният съд правилно е
посочил броя на инкриминираните деяния, както и общия размер на процесната сума, което
се отразява върху по-високата степен на обществена опасност на деянието.
11
Въззивният съдебен състав отчитайки изискванията на разпоредбата на чл.55, ал. 1, т.
1 от НК за индивидуализация на наказанието приема, че наложеното от
първоинстанционният съд на подс. Г. наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца
изцяло покрива целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Първостепенният съд правилно е приложил и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК,
доколкото са изпълнени предпоставките за отлагане с изпитателен срок на така наложеното
наказание. В тази връзка правилно първият съд е преценил, че за постигане целите на
наказанието не се налага ефективното му изтърпяване.
Не на последно място, съдът дължи отговор на възражението на защитата, че съдът е
постановил своя краен съдебен акт, при наличието на допуснати съществено процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство. Като такова нарушение адв. Д. посочва
прекомерния срок на воденото досъдебно производство, което съществено е нарушило
правата на подзащитната му.
Настоящият съдебен състав намира, че действително срокът на разследването се
явява прекомерен предвид факта, че делото не се отличава с изключителна правна или
фактическа сложност. Практиката на Европейския съд относно изискването за разумен срок
се характеризира с конкретен подход. Във всеки случай на решение по отправените до Съда
спорове, преценката на разумния характер на продължителността на вътрешното
производство се хармонира именно със сложността на конкретното дело, поведението на
страните и поведението на компетентните власти. Продължителността на досъдебната фаза,
в настоящето наказателно производство, се явява неразумна от гледна точка на стандарта за
справедлив съдебен процес по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Това обстоятелство, обаче, не води
съда до становището, че първата инстанция е допуснала съществено нарушение на
процесуалните правила, постановявайки крайния си съдебен акт. Действително
първоинстанционният съдебен състав в първия стадий на съдебната фаза следва да обсъди
допуснато ли е съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство
довело до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице, но съдът, за да прекрати
съдебното производство и върне делото на предходната му фаза, следва да е преценил, че
констатираният порок се явяват отстраним. В конкретния казус допуснатото нарушение не
би могло да бъде отстранено, поради което и съдът следва да го отчете при
индивидуализация на наказанието, каквато е и константната съдебна практика както на
ВКС, така и на ЕСПЧ. Предвид изложеното, контролната инстанция намира, че , СРС,
правилно при индивидуализация на наказанието е отчел като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство именно неразумния срок на водене на разследването, поради
което и е определил наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
На следващо място, направените по делото пред първата инстанция разноски в
съответствие с чл.189, ал.3 НПК правилно са възложени на подс. А.Г..
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
някакви основания, които да налагат нейното изменяне или отмяна, поради което и предвид
12
на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 24.09.2020 г.‚ постановена по НОХД № 16796/2015г.
по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 101 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13