АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито съдебно заседание на двадесет и пети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
при секретаря Радостина Желева и в присъствието на прокурора Христо Куков
като разгледа докладваното от председателя адм.д. № 32/2021 год. по описа на съда за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал.1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по искова молба от „МЕДЖИК
КАН“ ЕООД представлявано от С.К.Н. чрез адв. А.Г. *** срещу Държавна комисия по
хазарта с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203, ал.1 и
чл.205 от АПК и с цена на иска 500 лева.
На 24.02.2021 год. по делото е постъпила молба, в която
е посочен нов ответник, а именно Национална агенция за приходи. Представена е и
нова искова молба със същото правно основание и цена на иска.
В исковата молба се твърди, че с решение № 986 постановено
по КНАХД № 675/2019 год. по описа на Административен съд – Бургас влязло в сила
на 30.05.2019 год. е отменено решение № 36/09.01.2019 год. постановено по НАХД
№ 5322/2018 год. по описа на Районен съд Бургас, както и НП № 136/30.10.2018
год. издадено от Председателя на Държавна комисия по хазарта. В производството
по обжалване на НП дружеството е заплатило на адв.Г. сумата от 500 лева. Ищецът
счита, че след отмяната на НП за него възниква правото да претендира
възстановяване на направените разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение. Претендира се и присъждане на законна лихва върху сумата на
адвокатското възнаграждение от датата на отмяната му, а именно 30.05.2019 год. Прави
се искане съдът да осъди ответникът да заплати на ищеца причинените му
имуществени вреди в резултат на отмяната по съдебен ред на наказателно
постановление № 136/30.10.2018 год. в размер на 500 лева представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение ведно със законната лихва за
забава считано от 30.05.2019 год. и да се осъди ответникът да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски представляващи държавна такса и
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът не се явява.
Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител, в което се
поддържа исковата молба на заявените в нея основания. Претендират се разноски
по настоящото дело, за което е представен списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът по исковата
молба се представлява от гл.юриск. Д., която оспорва исковата молба по
основание и размер. Прави искане съдът да отхвърли предявения иск. Счита, че
макар да е налице отменително решение на първоинстанционният съд е констатирал
извършването на административно нарушение, но е отменил НП само на процесуално
основание. Счита, че обезщетението следва да се определи на основание чл.5,
ал.2 от ЗОДОВ. Счита за неоснователна претенцията за лихви с начална дата
30.05.2019 год., тъй като обезщетение би следвало да се приеме за присъдено
едва с решение в настоящото дело, а не с отменителното решение по НАХД.
Претендира присъждане на разноски по настоящото дело и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Участващият по делото на основание чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност
на иска и прави искане съдът да го отхвърли изцяло.
По делото е приложено приключилото н.а.х.д. № 5322/2018 год. по описа на
Районен съд Бургас и КАНД № 675/2019 год. по описа на Административен съд
Бургас.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С НП № 136/30.10.2018 год. на Председателят
на Държавната комисия по хазарта е наложил на „МЕДЖИК КАН“ ЕООД на основание чл. 108, ал.1 от Закона за хазарта административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лева. НП е обжалвано от
наказаното лице пред РС Бургас, който с Решение № 36/09.01.2019 год. по
н.а.х.д. № 5322/2018 год. е потвърдил НП. Решението на районният съд е
обжалвано от „МЕДЖИК КАН“
ЕООД пред Административен съд Бургас. С решение №
986/30.05.2019 год. състав на касационния съд е отменил решението на районния
съд и отменил НП № 136. Решението на административния съд е окончателно и е
влязло в сила на 30.05.2019 год.
По повод обжалването на НП ищецът е ангажирал правна помощ и е
упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен
съд Бургас н.а.х.д. № 5322/2018 год. по описа на съда. От договора за правна
защита и съдействие по това дело се установява, че е договорено възнаграждение
на адвоката в размер на 100 лева като същото е заплатено в брой видно от
договора (л.50 от н.а.х.д. № 5322/18 год.). Упълномощеният адвокат е осъществил
ефективна защита по делото пред районния съд като е участвал в с.з. на 10.12.2018
год. В производството пред Административен съд Бургас ищецът е представляван
също от адв.Г., която е изготвила касационната жалба и се е явила в откритото
съдебно заседание проведено на 13.05.2019 год. За процесуалното
представителство е приложен по дело № 675/2019 год. /л.9/ по описа на
Административен съд Бургас договор за правна защита и съдействие, съгласно
който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или
по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът е дружество със седалище в г. Н. З., а правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при
спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово
подсъдна на административните съдилища съгласно т.1 от диспозитива на ТР №
2/19.05.2015 год. по ТД № 2/2014 год. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация /предвид промяната на ответника в следствие на
извършената законова по отношение дейността на Държавната комисия по хазарта/ и
отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Разгледана по същество исковата молба е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК Исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуредените въпроси
за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в
производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ Държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на
всичките три предпоставки се носи от ищеца търсещ присъждане на обезщетение за
причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят
доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът в настоящото
производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки:
настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени
материални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно
лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на
незаконосъобразния акт и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Съгласно чл.205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Видно от приложеното по делото наказателно постановление същото е
издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта. Съгласно изменението
на Закона за хазарта публ. в ДВ № 69/2020 год. §81, ал.1 от ЗИДЗХ Държавната
комисия по хазарта се закрива, а съгласно ал.4 активите, пасивите, архивът,
както и другите права и задължения на закритата Държавна комисия по хазарта
преминават към Националната агенция за приходите, следователно
правилно исковата претенция с молбата от 24.02.2021 год. е насочена към Национална
агенция за приходи като правоприемник на юридическото лице, чийто орган е издал
незаконосъобразния акт.
Дейността по административното наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията. Насочена е към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление като резултат от упражнената дейност по административно наказване
също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по
реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното и поле се ограничи до
административните актове издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността
на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от
значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по
издаване на НП, при или по повод на която
са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015 год. постановено по т.д. № 2/2014 год. на ВКС и ВАС.
Следователно е налице първата материалноправна предпоставка -
незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата предпоставки - вреда от тези актове и пряка
причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият
състав приема, че от НП обявено за незаконосъобразно и отменено по съответния
законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Настоящият състав
приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатеното такова
не би представлявало вреда за него, ако не беше издадено НП № 136/30.10.2018
год. отменено впоследствие като незаконосъобразно. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - НП.
Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие
заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на
наказателното постановление, с което е наложена „имуществена санкция“, което
административно наказаният е считал за незаконосъобразно наложена.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната
няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на
такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП.
Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - ЮЛ не би
потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите
законни права и интереси.
Изцяло в унисон с горните разсъждения са и мотивите в Тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017 год. по т.д. № 2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
образувано по искане на Главния прокурор на Република България. Общото събрание
на колегиите от ВАС приема, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и НАП следва да бъде осъдена да заплати на „МЕДЖИК КАН“
ЕООД сумата от 500 лева представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение в
производствата пред Районен съд Бургас и пред Административен съд Бургас)
причинени от отмененото по съдебен ред наказателно постановление с № 136/30.10.2018
год. издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта.
Що се касае до претенцията за заплащане на
лихва върху тази сума, то съдът намира същата за основателна, но не от
посочената дата. С исковата молба се претендира заплащане на лихва от датата на
постановяване на решението, с което е отменено НП, а именно 30.05.2019 год.
Съдът намира, че лихва се дължи, но от датата на подаване на исковата молба –
14.01.20121 год., каквато е постоянната практика на ВАС в подобни случаи.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Изхождайки от това правило и съобразно уважения изцяло
иск съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за заплатена
държавна такса от 25 лева (л.16), както и за договорено и реално заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 375 лева видно от договор за правна
защита и съдействие на л.17. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението е 300 лева при интерес до 1000 лева. В
настоящия случай договореното и заплатено възнаграждение е 375 лева, което е
към минималния определен размер, поради което съдът намира, че същото не е
прекомерно.
Водим от горното на основание чл.203, ал.1 от АПК Административен съд
Сливен
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИ
ДА ЗАПЛАТИ на „МЕДЖИК КАН“ ЕООД ЕИК ********* представлявано от С.К.Н. седалище и адрес *** сумата от 500 (петстотин) лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно
постановление № 136/30.10.2018 год. издадено от Председателя на Държавната
комисия по хазарта ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата
молба, а именно 14.01.2021 год. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИ ДА ЗАПЛАТИ на „МЕДЖИК КАН“
ЕООД ЕИК ********* представлявано от С.К.Н. седалище
и адрес *** сумата от 400 (четиристотин) лева разноски по делото, от които
адвокатски хонорар в размер на 375 (триста седемдесет и пет) лева и 25 (двадесет
и пет) лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.