№ 18758
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110132549 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Е. О - Г, ЕГН **********, с
адрес: АДЕРС, срещу А. Б. З., ЕГН **********, с адрес: АДЕРС с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 6 000 (шест хиляди) евро,
представляваща неустойка за неплащане в срок, съгласно чл. 7 от допълнително
споразумение № 2/23.07.2021 г. към договор за наем от 26.06.2019 г. и допълнително
споразумение от 02.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 9614/23.08.2021 г.
на нотариус, рег. № *** на НК, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. №58732/2024 г. на СРС, 46 състав.
Ищцата твърди, че с ответника имали сключен договор за наем от 26.06.2019 г.,
изменен с допълнително споразумение № 2/23.07.2021 г., последното с нотариална заверка
на подписите. Съгласно допълнителното споразумение, договорът за наем се подновява
автоматично за срок от още една година, ако никоя от страните не се противопостави
изрично на това подновяване като направи изявление за това, три месеца, преди изтичането
на срока на договора (чл.6). Периодът на действие на договора за наем е от/до 02 август,
на предходната/следващата календарна година (чл.1). Съгласно уговорката в чл.7 от
допълнителното споразумение, ако се сбъдне условието за подновяване на договора за
следващ едногодишен период, наемателят (ответникът) се задължава да заплати цялата
наемна цена (23 942 евро), за следващия период на договора, в срок до 31 юли, на
съответната година, от която започва продължаването на срока. Ако не изпълни това си
задължение, наемателят (ответникът) дължи неустойка в размер на 6 000 евро, като отделно
от това, договорът прекратява своето действие и наемателят дължи и предаване на имота.
Сочи се, че наемателят не е отправил тримесечно предизвестие, за прекратяване на
договора, с което се сбъднало условието за подновяването му за нов едногодишен период -
02.08.2023 г. - 02.08.2024 г. Наемната цена не е платена в уговорения срок - до 31.07.2023 г., с
което се е сбъднало условието за заплащане на неустойка (както и за прекратяване на
договора и предаване на имота, което не е предмет на настоящия иск).
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, чрез
1
назначения особен представител, с която исковете се оспорват като неоснователни.
Сочи се, че за периода от 02.05.2023г. до 02.08.2023г. три месеца преди изтичане на
срока на договора за наем, ответникът е имал възможност да отправи тримесечно
предизвестие за прекратяване на договора, той не е отправил такова предизвестие, тъй-като
има данни, че не е бил в България.
Поддържа се, че размерът на неустойката е прекомерен и не е съобразен с това, че от
твърдяното прекратяване на договора за наем не са настъпили вреди, за ищцата. Размера на
неустойката е голям и би могло да се приеме, че противоречи на добрите нрави, което води
до частична нищожност на неустойката.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №58732/2023 г. на СРС, че по заявление от
ищеца против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 32515/
31.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ сумата 6 000,00
евро (шест хиляди евро), представляваща неустойка по договор за неплащане в срок,
съгласно чл. 7 от допълнително споразумение № 2/23.07.2021 г. към договор за наем от
26.06.2019 г. и допълнително споразумение от 02.06.2020 г. с нотариална заверка на
подписите, рег. № 9614/23.08.2021 г. на нотариус, рег. № *** на НК, ведно със законна лихва
за период от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането. Заповедта е издадена въз основа на
редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 3 ГПК, представляващ Допълнително
споразумение № 2 към Договор за наем от 26.06.2019 г. и Допълнително споразумение от
02.06.2020 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 9614/23.08.2021 г. на нотариус, рег.
№ *** на НК. Прието е, че документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК , а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК.
Представено по делото е Допълнително споразумение № 2 с нотариална заверка на
подписите, рег. № 9614/23.08.2021 г. на нотариус, рег. № *** на НК към Договор за наем от
26.06.2019 г. и Допълнително споразумение от 02.06.2020 г., сключено между Д. Е. О.-
наемодател и А. Б. З.- наемател, съгласно т.1 от което действието на сключения между
страните договор за наем от 26.06.2019г. се продължава за срок от още една година, а именно
от 02.08.2021г. до 02.08.2022г.
Съгласно т. 2 наемателят се задължава да заплати дължимата наемна цена за целия
период на договора, съгласно т. 1, в размер на левовата равностойност на 23 942 (двадесет и
три хиляди деветстотин четиридесет и две) евро по фиксинга на БНБ в деня на плащането
без ДДС или 46 826, 48 лв. (четиридесет и шест хиляди осемстотин двадесет и шест лева и
48 ст.) по курса на БНБ в деня на подписване на настоящия анекс. След отпадане на лева,
като основна валута в страната, наемната цена е платима в евро.
Съгласно т. 6 след изтичане на наемния период, съгласно т.1 в случай, че никоя от
страните не заяви изрично, че желае неговото прекратяване, най-малко три месеца преди
изтичане на срока, то същият се продължава автоматично, за нов период от една година.
Това подновяване не е ограничено във времето, по брой. Условие, за всяко следващо
подновяване на договора, е наемната цена да бъде платена изцяло, преди началото на
периода, на подновяване на договора.
Съгласно т. 7 ако се сбъдне условието, за подновяване на договора, съобразно
предходната точка, но наемната цена не бъде платена в срок, до 31.07. (тридесет и първи,
юли), на съответната година, от която започва периода на подновяване, договорът
прекратява своето действие и наемателят се задължава да освободи и предаде на
наемодателя имота, в срок до 10.08. (десети, август), на същата година. Наред с
2
освобождаване и предаване на имота, наемателят дължи и неустойка на наемодателя, в
размер на 6 000 (шест хиляди) евро.
От представеното споразумение се стига до извода, че страните са били обвързани от
договор за наем. Претенцията се основава на договорна неустойка, съгласно която при
неплащане на наемната цена в срок до определена дата- 31.07., договорът за наем се
прекратява автоматично и наемодателят има прaво да претендира неустойка в размер на
6000 евро. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на
ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В горепосоченият
тълкувателен акт като пример за „явна“ нищожност поради противоречие с добрите нрави,
за която съдът следи служебно е дадена именно клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този случай съдът е
длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК т.3/.
Срокът на договора за наем обезпечава както интереса на наемателя – защитава го от
възможността наемодателят да го лиши от ползването на имота предсрочно било поради
прекратяване, било поради разпореждане с вещните си права по отношение на имота, ако се
легитимира и като собственик на последния, при отчитане на правилото по чл.237, ал.2 ЗЗД,
така и интереса на наемодателя – да получи за определен период наемна цена срещу
предоставеното право на ползване на наетата вещ. / в т.см./Решение № 110 от 21.07.2016 г.
по т. д. № 1226 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во Т.О./ Идентична роля би имала
напр. уговорката за срок за предизвестие за прекратяване, /съотв. неустойка за заплащане в
случай на прекратяване на договора за наем поради неплащане на наемната цена/- така
наемодателят ще има разумния срок да потърси друг наемател и няма да се лиши от
наемната цена за определен срок. Наемателят пък ще има възможност да си потърси да
наеме друг имот. Съобразно клаузата на чл. 6 от процесния договор не е нищожна, тъй като
предвижда, че при прекратяване на договора наемателят дължи неустойка в размер на 6000
евро. Същата сума съответства на размера на три месечни наема. Неустойката не е
необосновано висока и не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Тя би осигурила обезвреда на наемодателя за срока, в който не би
могъл да намери нов наемател, да отдаде под наем имота и да реализира доход от него.
Уговорената за толкова дълъг срок неустойка/ в процесния случай 3 месеца/ няма да доведе
до неоснователно обогатяване на наемодателя.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 975лева/ в т.ч. държавна такса- 235 лева
и възнаграждение за особен представител- 740 лева/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР
№4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към
заповедното производство доказателства следва да се присъдят разноски 235 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че А. Б. З., ЕГН **********, с адрес: АДЕРС дължи на Д.
Е. О - Г, ЕГН **********, с адрес: АДЕРС, по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД сумата от 6 000 (шест хиляди) евро, представляваща
неустойка съгласно чл. 7 от допълнително споразумение № 2/23.07.2021 г. към договор за
3
наем от 26.06.2019 г. и допълнително споразумение от 02.06.2020 г. с нотариална заверка на
подписите, рег. № 9614/23.08.2021 г. на нотариус, рег. № *** на НК, ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №58732/2024 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА А. Б. З., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.
Е. О - Г, ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 975 лева за настоящото
производство и съдебно-деловодни разноски в размер на 235 лева за производството по
ч.гр.д. №58732/2024 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4