Решение по дело №428/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 215
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20191420200428
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

Гр.В. 10.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, ІV - наказателен състав в публично заседание на 05.06.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА

 

При секретаря Ц.Ц.като разгледа докладваното от съдията НАХД 428 по описа за 2019г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата

                                              

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2124004  на ОД на МВР – В., с който на В.С.П. *** с ЕГН ********** в качеството му на законен представител на „ОПТИКОЕЛЕКТРОН ГРУП“ АД, гр.П.със седалище и адрес на управление гр.П., ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК „ОПТИКОЕЛЕКТРОН“ с ЕИК ***е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 700/седемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА/ЗДвП/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН - съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/.

            РешенИЕТО подлежи на  обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от уведомяването пред Врачански административен съд.

                                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ:      

           

 

М  О  Т  И  В  И :

В.С.П. *** с ЕГН ********** е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2124004  на ОД на МВР – В., с който в качеството му на законен представител на „ОПТИКОЕЛЕКТРОН ГРУП“ АД, гр.П.със седалище и адрес на управление гр.П., ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК „ОПТИКОЕЛЕКТРОН“ с ЕИК ***му е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 700/седемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП. В жалбата се иска отмяната на ЕФ, на първо място поради това че жалбоподателя не е законен представител на посоченото дружество, а само член на управителният орган на дружеството /съвет на директорите/, а от друга че дружеството не е собственик на посоченото МПС, с което е извършено нарушението.

Ответникът по делото ОД на МВР - В. в придружителното писмо излага становище в подкрепа на издаденият ЕФ.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.

Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На 15.06.2018г., в 12.45 часа, по път ІІ-15, на км 4+781 в извън населено място, с посока на движение към гр.О., и при ограничение от 60км/ч. въведено с пътен знак В-26 с автоматизирано техническо средство/АТСС/– стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/ тип „ARН САM S1“ с фабр.№ 11743 bc на ОД на МВР – В. е било заснето движението на  л.а.”НИСАН  Х ТРЕЙЛ” с ДК №***, които се движел със скорост от 121 км.ч., при разрешена такава от 60 км/ч., като в електронния фиш изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 61 км/ч. и обстоятелството на установяване и фиксиране на превишението с автоматизирано техническо средство. Касателно установените по време на инкриминираната дата и място фактически обстоятелства, изложени в обжалвания електронен фиш и съгласно приложени доказателства от наказващият орган досежно наличието на поставеният - стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение за видеонаблюдение на визираното място на нарушение, се установява, че нарушението е заснето със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/ тип „ARН САM S1“ с фабр.№ 11743 bc.Последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2124004  на ОД на МВР - В., като на жалбоподателя П. е наложено административно наказание - глоба в размер 700 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6  от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от приложените делото писмените доказателства – писмо; Молба, Заверено копие от Електронен фиш серия „К” №2124004  издаден от ОДМВР-В.; снимков материал; Писмо от БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване за „ARН САM S1“ с фабр.№ 11743 bc на БИМ, Министерска Заповед № 8121з –931 от 30.08.2016г. на МВР, и приложение към нея, Справка за собственост на МПС, Протокол за използване на АТСС от 15.06.18г. снимка на местоположението на АТСС, Разпечатка от камера 11743 bc за датата на нарушението, разписка, Протокол от общо събрание, Протокол от заседание на съвета на директорите,извлечение от търговският регистър,копие от стр.16 на устава и др.

Съдът намира жалбата за подадена от страна имаща правен интерес и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което и се явява допустима, разгледана по същество, същата се явява основателна.

На първо място разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че електронен фиш серия „К” №2124004  на ОДМВР В. е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № 8121з –931 от 30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи - образец и като такъв същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това следва да се отбележи, че не е нарушение обстоятелството, че в ел.фиш не е с посочена дата на издаване, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, кое длъжностно лице го е издало и подпис на издател, тъй като същото не е предвидено изрично в закона относно електронните фишове и в образеца на ел.фиш. При това съдът приема, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП и е редовен от външна страна, поради което и не възприема наведените в жалбата съображения в обратния  смисъл.

На второ място съдът счита, че нарушението е безспорно е установено, като на място на нарушението - път ІІ-15, на км 4+781 в извън населено място, с посока на движение гр.В. – гр.О., е заснето движението на процесното МПС, като заснемането е извършено с автоматизирано техническо средство - Стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/ тип „ARН САM S1“ с фабр.№ 11743 bc, която е преминала задължителната проверка в лаборатория на БИМ и е годно измервателно средство, преминало съответна проверка видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване за „ARН САM S1“ с фабр.№ 11743 bc на БИМ,  /л.32/ както и от Разпечатка за нарушения от уреда /л.25 - 26/. От тези  доказателства се установява, че в конкретния случай е използван – Стационарно преносим уред за видео-наблюдение собственост именно на ОД на МВР В..

За процесната дата с посочената система са регистрирани в периода от 09.36 до 13.44 часа общо 107 бр. нарушения на скоростта, като от приложената Разпечатка от„ARН САM S1“ с фабр.№ 11743 bc, за датата на нарушението, е видно, че същото е регистрирано в 12.49 часа, като в ЕФ изрично е отразено, че се касае за посоченото автоматизирано техническо средство на ОД на МВР- В..Конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно „път ІІ-15, на км 4+781 в извън населено място, с посока на движение гр.В. – гр.О., видно от приложените по делото протокол и разпечатка на снимков материал, която е веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП.

На следващо място установено е и че санкционираното с издадения електронен фиш административното нарушение е осъществено в отсъствието на жалбоподателя и на контролен орган, при което следва, че са спазени изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП  - установяването и заснемането на административното нарушение да става при кумулативното наличие на трите задължителни предпоставки, а именно:

- първо със стационарно  техническо средство,

- второ в отсъствие на контролен орган и

- трето в отсъствие на нарушител.

На четвърто място от материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата, място и час, с автоматизирано техническо средство – Стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/ тип „ARН САM S1“ с фабр.№ 11743 bc  на ОД на МВР – В., е било заснето движението на лек автомобил ”НИСАН  Х ТРЕЙЛ” с ДК №***, собственост на търговско дружество „ОПТИКОЕЛЕКТРОН ГРУП“ АД, гр.П., който се е движил със скорост от 121 км/ч. тоест с 61км/ч., над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч., въведено с пътен знак В-26 каквото ограничение било въведено за извън населено място.

Следва да се отбележи и че нарушението е квалифицирано правилно от наказващият орган който е определил и размерът на наложената санкция в размера установен от нормата на чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП, в редакцията на закона актуална към датата на нарушението - съгласно която:„водач които превиши   разрешената скорост в извън населено място се наказва за превишаване над 50 км/ч, с глоба от 500 лева, като за всеки следващи 5 км/ч,”, превишаване глобата се увеличава 50 лева” в този смисъл е наложена адекватната към датата на извършване на нарушението и издаване на НП санкция. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо и е санкционирано с относимата санкция. Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за нарушителите – физически лица, тъй като административно наказателната отговорност е лична и субект на нарушението по ЗДвП може да бъде само физическо лице, като глобата е определена във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация. 

Що се отнася до наведено съображение от страна на жалбоподателя, че търговското дружество „ОПТИКОЕЛЕКТРОН ГРУП“ АД, гр.П.не е собственик на процесният лек автомобил ”НИСАН  Х ТРЕЙЛ” с ДК №***, - с кото е извършено процесното нарушение,  понеже последният не бил с регистрация съответна за пазарджишка област - то този факт е изяснен по делото с приложената по преписката от наказващият орган актуална - Справка за собственост на МПС. При това тук следва да се посочи и че самият Стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/ тип „ARН САM S1“ с фабр.№ 11743 bc,  с които е установено нарушението изме,ва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само движещите се с превишена скорост, като автоматично разпознава регистрационният номер на автомобила, а самият пренос на данните се осъществява автоматично чрез 3G мрежа.

В конкретния случай ЕФ е издаден при хипотезата визирана в чл.188 ал.2 от ЗДвП, съгласно която  - когато МПС е "собственост на ЮЛ", наказанието се налага на неговия законен представител или на лицето посочено от него, като в тази връзка няма данни жалб. В.С.П. да е възразил по съответния ред/ чл.189 ал.5 изр.2 от ЗДвП /и да е посочил друго лице, което да е управлявало МПС-то, а се е възползвал единствено от правото си да обжалва издаденият против него електронен фиш. Ето защо в ЕФ по ясен и недвусмислен начин е посочено, кое лице и в какво качество се наказва. В случая не е наказано ЮЛ – търговско дружество „ОПТИКОЕЛЕКТРОН ГРУП“ АД, гр.П., а е наказано ФЛ – представител на фирмата – а именно жалбоподателя В.С.П., като законен представител на фирмата, което е видно от обжалвания ЕФ, с което и АНО е съобразил разпоредбите на закона, като настоящият съдебен състав намира, че няма допусната грешка от страна на наказващият орган по отношение на собствеността на процесното МПС. Няма спор, че жалбоподателя е член на управителният съвет и че дружеството има управители, които могът да го представляват отделно. За ангажирането на отговорността по чл.188 ал.2 от ЗДвП е без значение, кое от лица имащи представителна власт, ще бъде наказано/когато те са две или повече/. Що се отнася до факта дали наказаният нарушител е законен представител на фирмата, то този факт неможе да бъде съобразен на този етап от производството и то по никакъв начин не се отразява на извършеното и констатирано с атакувания ЕФ нарушение и това е така поради това, че наказаното лице жалбоподателя В.С.П., е пропуснал да сезира наказващият орган за тези обстоятелства по установения със ЗДвП ред в изготвена от него Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, където собственоръчно е бил длъжен да декларирал, както посоченото обстоятелство, така и имената и данните на лицето извършило превоза с посоченият в ЕФ лек автомобил, на датата, часа и мястото, установени в ЕФ.

Ако жалбоподателя  В.С.П. вместо директно да пуска жалба чрез наказващият орган до съда, беше сторил това – да внесе Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, то тогава Административно наказващият орган - сам щеше да анулира издаденият ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2124004 и да състави такъв на лицето извършител на административното нарушение.

Не изпълнявайки разпоредбите на закона, /прескачайки утвърденият административен ред/ жалбоподателя  сам се е поставил в позицията да носи административнонаказателна отговорност, за извършеното нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на  чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.Не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради което и съобразно изложените доводи съдът счете, че атакуваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.

Затова и съдът ПОТВЪРДИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №2124004  на ОД на МВР - В., като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: