О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260866
06.04.2021г,гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на шести април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Николинка
Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
Като разгледа докладваното от с. Рабчева
в.ч.гр.д.№ 691/ 2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „ВиК“ ЕООД – гр.Пловдив , представлявано от управителя С.Л. Н.,
чрез пълномощника му юриск.Г.С.Н. против Определение № 260985/
03.02.2021г. постановено по гр.д.№ 3917/ 2020г. по описа на ПРС – IХ гр.с., с
което е прекратено на основание чл.230, ал.2 ГПК производството по делото. По
изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение
и продължаване на производството по делото против наследниците на И. А.Н..
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери
следното:
Частната
жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.175, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
След
образуване на делото от жалбоподателя е постановено Определение № 7026/
08.07.2020г. на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК за спиране на производството по
делото поради това, че ответникът по делото е починал на 16.03.2020г. и е
указано на ищеца в шестмесечен срок от получаване на преписа от определението,
да се посочат правоприемниците на починалия И. А.С.и техните адреси или да
вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за
призоваване на наследниците по реда на чл.48 ГПК, както и с предупреждението,
че при неизпълнението на указанията производтвото по делото ще бъде прекратено.
Препис от определението е получено от ищеца на 17.07.2020г., при което съдът е
снабдил ищеца със съдебно удостоверение, а по делото на 05.10.2020г. е постъпило
удостоверение за наследници. Шестмесечният срок , предоставен на ищеца по
чл.230, ал.2 ГПК изтекъл на 17.01.2021г., като до момента на постановяване на
определението молба от ищеца, с която да се посочат правоприемниците на
починалия ответник в производството, не е била постъпила, поради което и на
основание чл.230, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото.
Неоснователен и несъстоятелен е доводът на
жалбоподателя, че в постъпилото по делото удостоверение за наследници били
записани всички наследници по закон на длъжника и техните адреси, с което били
изпълнени указанията на съда, поради това, че дружеството няма как да посочи
други наследници. В тази насока се извършва позоваване на разпоредбата на
чл.230, ал.1 ГПК, предвиждаща, че производството по делото се възобновява
служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките
за движението му. Липсвала императивна разпоредба, според която дружеството
ищец при настъпила смърт на ответника следва да подаде нарочна молба , в която
да се иска възобновяване на производството, като съдът може да стори това
служебно, както и, че след постъпване на удостоверението за наследници съдът е
следвало служебно да възобнови производството по делото.
Жалбоподателят
не оспорва факта, че в указания от съда срок не е посочил правоприемниците на
починалия ответник в процеса за надлежното им конституиране като страни на
негово място на основание чл.227 ГПК. Принципът на диспозитивното начало
предпоставя процесуалното задължение на ищеца да определи срещу кои лица ще
насочи предявените искове, които следва да се конституират като ответници. В
случая производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК – поради смърт на една от страните, но процесуалните инициатива на съда е
обусловена от обстоятелството коя от страните е починала и кому принадлежи
процесуалното задължение във връзка с отстраняване пречките за движение на
делото. Сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 230, ал.1 ГПК предвижда
възможност съдът служебно или по искане на една от страните да възобнови
производството по делото след като бъдат отстранени пречките за движението му,
като само случаите на смърт на ищеца и тези по чл.229, ал.1, т.3-6 съдът и сам
взема необходимите мерки . Настоящият случай не е такъв, тъй като не се касае
нито за настъпила смърт на ищец, нито за някоя от хипотезите на чл.229, ал.1,
т.3-6 ГПК, в които съдът е обвързан със служебно задължение да вземе мерки по
движението на делото вместо ищцовото дружество, което в качеството на ищец
следва да е процесуално активната страна, вкл. чрез изрично посочване на
ответниците по делото като правоприемници на основание чл.227 ГПК. С оглед на
това жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във вр. с чл.278, ал.4 ГПК , съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 260985/ 03.02.2021г.
постановено по гр.д.№ 3917/ 2020г. по описа на ПРС – IХ гр.с., с което е
прекратено на основание чл.230, ал.2 ГПК производството по делото.
Определението
е окончателно на основание чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: Членове: