Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260059
гр. ВРАЦА, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 09.10.2020 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар МАРИЯ ЦЕНОВА като разгледа докладваното от съдия
СИМЕОНОВА в.гр.дело N 473 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение №
445/18.05.2019 г. по гр.д.№ 882/2018 г. Районен съд-Враца е отхвърлил
предявените от "ЕРИДА ТРЕЙД"
АД /в несъстоятелност/, гр.София, против "ФЕНИКС" ЕООД, гр.Враца
кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: сумата 12 225 лв., съставляваща вземане по
изпълнителен лист от 27.02.2013 г., издаден от ОС-Враца въз основа на влязло в
сила Решение № 662/18.04.2012 г. по т.д.№ 197/2010 по описа на САС за
разноските в производството, въз основа на който е образувано изп.д.№
20148630400675 по описа на ЧСИ С. Х., както и
сумата 600 лева, съставляваща вземане по изпълнителен лист от 18.04.2016
г., издаден по ч.гр.д.№ 376/2015 г. по описа на РС-Оряхово за сторените в това
производство съдебни разноски и присъединен по същото изпълнително дело, поради
извършено прихващане с вземане на дружеството-ищец към дружеството-ответник в
размер на 145 000 лева, съставляващо платена продажна цена по сключен
предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 15.09.2004 г.,
подлежаща на връщане поради отхвърляне с влязло в сила решение на иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Със същия съдебен акт "ЕРИДА ТРЕЙД" АД /в
несъстоятелност/, гр.София, е осъдено да заплати на "ФЕНИКС" ЕООД,
гр.Враца деловодни разноски в размер на 600 лева. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца ЕТ "Златком-П. Х. Х.".
Решението е
обжалвано от "ЕРИДА ТРЕЙД" АД /н./, гр.София с въззивна жалба вх.№ 9997/20.06.2019 г., подадена чрез пълномощник
адв.Н.К., както и с въззивна жалба вх.№
10136/21.06.2019 г., подадена чрез синдика А. К..
Въззивният
съд е констатирал, че първата от двете жалби е подадена от лице без
представителна власт, поради което с Определение № 676/19.08.2019 г. на
дружеството-жалбоподател "ЕРИДА ТРЕЙД" АД /в несъстоятелност/,
представлявано от синдика А. К., е указано, че в едноседмичен срок от
уведомяването му следва да представи доказателства за дадено разрешение по
чл.660, ал.2 ТЗ от съда по несъстоятелността за упълномощаването на адв.Н.К. за
процесуално представителство по настоящето дело, както и да представи
адвокатското пълномощно за извършеното от синдика упълномощаване. Въпреки удължаването на срока за изпълнение на
указанията, не са представени доказателства, от
които да се установява наличието на редовно учредена представителна власт на
адв.Н.К., подал въззивна жалба вх.№
9997/20.06.2019 г. от името на "ЕРИДА
ТРЕЙД" АД /н./, гр.София, поради което
съдът е приел, че процесуалното действие по подаване на
въззивната жалба от лице без представителна власт следва да се смята за
неизвършено и с Определение № 860/30.10.2019 г. производството по делото е прекратено
в тази част. Този съдебен акт не е обжалван, поради което
производството по делото е продължило да се движи само по въззивна жалба вх.№ 10136/21.06.2019 г., подадена от синдика А. К.,
като представител на "ЕРИДА ТРИЙД" АД /н./.
В жалбата се
поддържа, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй
като не е призовал ищцовото дружество чрез синдика след откриване на
производството по несъстоятелност и прекратяване правомощията на органите на
управление, не му е предоставил процесуална възможност да встъпи по висящото
дело и да организира защитата на дружеството. Иска се решението да бъде
отменено и да бъдат уважени предявените искове.
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна, представлявана от лице с представителна власт, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
12920/29.07.2019 г. от насрещната страна "ФЕНИКС" ЕООД, гр.Враца,
чрез пълномощника му адв.Г.П., в който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана. Навеждат се доводи, че обжалваното решение е
постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и е обосновано.
Твърди се, че районният съд правилно е приел, че ищецът не е установил своето
правопогасяващо възражение и че не са налице елементите от фактическия състав
на материалноправното прихващане. В подкрепа на това твърдение се излагат
подробни правни съображения.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№
1258/24.07.2019 г. и от третото лице-помагач ЕТ "Златком-П. Х.",
гр.Враца, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, въззивният съд взе предвид следното:
Районен
съд-Враца е сезиран от „Ерида Трейд“ АД /в несъстоятелност/ с кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че дружеството-ищец
не дължи на „Феникс” ЕООД следните суми: 12 225 лева, съставляваща вземане по
изпълнителен лист от 27.02.2013 г., издаден на основание влязло в сила решение
№ 662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г. по описа на САС за разноските в
производството и въз основа на който е образувано изп. д. № 20148630400675 по
описа на ЧСИ С. Х., както и че не дължи сумата от 600 лева, съставляваща
вземане по изпълнителен лист от 18.04.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 376/2015
г. по описа на РС – гр. Оряхово за сторените в това производство съдебни
разноски и присъединен по изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С. Х..
В
исковата молба и уточнителни молби с вх. №
3928/21.03.2018 г. и вх. № 4200/26.03.2018 г. се твърди, че през 2004 г. П. Х. Х., в качеството на управител на „Феникс” ЕООД, е поискал
парична помощ от ищеца за погасяване на парични задължения на управляваното от
него дружество. Между двете дружества е постигнато споразумение за сключване на
договор за продажба на недвижими имоти, собственост на „Феникс” ЕООД, находящи
се в гр.Оряхово, като е договорена цена в размер на 145 000 лв., която е
трябвало да се заплати в брой. Посочва се, че на 15.09.2004 г. управителят на
дружеството-ищец, придружен от адвоката си и други лица, е занесъл в офиса на
дружеството изготвен проект за предварителен договор, но П. Х. е поискал да се
консултира с адвоката си. Помолил е обаче управителя на „Ерида Трейд” АД да не
се отказва от сделката, защото на същия ден е трябвало да бъдат внесени около
100 000 лв. по изп.д.№ 171/2001 г. по описа на СИС при ОРС, тъй като изтича
срокът за публична продан на имотите на „Феникс” ЕООД. Твърди се, че на същата
дата адвокатът на дружеството-ищец е внесъл сумата от 90 000 лв. по посоченото
изпълнително дело, като е постигната договорка внасянето на сумата да се приеме
от продавача „Феникс” ЕООД като част от продажната цена. Твърди се също, че
след това разликата между внесената по изпълнителното дело и
цялата продажна цена е била
заплатена лично на управителя на ответното дружество, който е подписал предварителния договор. Тъй като съдебният изпълнител е заявил, че допълнително
трябва да се заплатят и изтеклите лихви, на 23.06.2005 г. ищецът е превел по
банков път и допълнителна сума, за да се прекрати окончателно принудителното
изпълнение срещу имота на „Феникс” ЕООД.
Посочва се, че в сключения между
ищеца „Ерида Трейд“ АД и ответника „Феникс” ЕООД предварителен договор за покупко –
продажба на недвижими имоти
продажната цена е уговорена в размер на 145 000 лева
и е отразено, че същата е платена изцяло от купувача на продавача
преди подписване на договора и същият
служи като разписка за извършеното плащане. Сочи се също,
че „Феникс” ЕООД не е
изпълнило задължението си по договора да прехвърли на „Ерида Трейд“ АД /н/
правото на собственост върху имотите, поради което
дружеството
– купувач е предявило иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен. С
влязло в сила Решение № 662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г. по описа на
САС /недопуснато до касационен контрол с Определение № 155/06.02.2013 г. по гр.
д. № 910/2012 г. по описа на ВКС, III г. о./, предявеният иск е отхвърлен, а „Феникс” ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист от
27.02.2013 г. за сторените в производството разноски в размер на 12 225
лева, въз основа на който било образувано изп. д. № 20148630400675 по описа на
ЧСИ С. Х..
Ищецът твърди, че на 11.08.2015 г. по изп. д.
№ 22/2015 г. по описа на СИС при ОРС
е пристъпено към изпълнение – въвод във
владение на недвижим имот, отдаден под наем на трето за спора лице, което било
осъдено с влязло в сила решение да върне фактическата власт върху имота на
наемодателя. При въвода съдебният изпълнител е установил,
че „Ерида Трейд“ АД /н/ владее имота непрекъснато от 15.09.2004 г. – преди
образуване на делото и му предоставил тридневен срок да поиска от РС- Оряхово спиране на изпълнението. Образувано е било
ч. гр. д. № 376/2015 г. по описа на ОРС,
като с Определение № 209/23.11.2015 г. молбата за спиране на изпълнението по
изп. д. № 22/2015 г. по описа на СИС при РС – гр. Оряхово е била оставена без уважение и „Ерида
Трейд“ АД /н/ било осъдено да заплати на „Феникс” ЕООД сумата от 600 лева –
разноски в производството. Определението е
потвърдено от ОС – Враца и „Феникс” ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист от
18.04.2016 г. против ищцовото дружество, издаден по ч. гр. д. № 376/2015 г. по
описа на ОРС за сторените в това производство
разноски в размер на 600 лева, който бил присъединен по изп. д. №
20148630400675 по описа на ЧСИ С. Х..
Ищецът твърди, че не дължи сумите по двата изпълнителни
листа, тъй като от една страна тези суми не са били платени от страна на
ответника, поради което няма право да ги претендира като извършени разноски, а от друга страна по силата на закона е извършено
прихващане между изискуемите насрещни задължения на страните още към датата на
издаване на изпълнителните титули. Заявява, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е
отхвърлен предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и е отхвърлена молбата за спиране
на въвода във владение на имота, е възникнало изискуемо и ликвидно задължение
на „Феникс” ЕООД по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на получената от „Ерида Трейд”
АД без основание или поради неосъществено основание парична сума в общ размер
от 149 839 лв. Твърди се, че волята за извънсъдебно прихващане е изразявана
многократно устно от страна на изпълнителния директор на дружеството-ищец в
разговори с управителя на дружеството-ответник, а заведената искова молба също
обективира ясно тази воля за прихващане на насрещните вземания до размера на
по-малкото от тях.
Иска
се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът
„Ерида Трейд“ АД /н/ не дължи на ответника „Феникс” ЕООД вземанията по двата
посочени изпълнителни листа, поради
погасяване на вземанията чрез прихващане
с насрещните вземания на ищеца „Ерида Трейд“ АД /н/ към
ответника „Феникс” ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от „Феникс“ ЕООД чрез упълномощения процесуален представител адв. Г.П., с който
се оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Изтъква се, че не са налице факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производствата, по които са
издадени изпълнителните основания, поради което исковете по чл. 439, ал. 1 ГПК
са недопустими. Оспорва довода на ищеца, че сумите по изпълнителните листове не
са дължими, тъй като не били реално заплатени от „Феникс” ЕООД, като заявява,
че съдебните актове, с които тези суми са присъдени като разноски, са влезли в
законна сила, а съответните възражения ищецът следвало да заяви в хода на
производствата. На второ място, оспорва наличието на предпоставките за
прихващане по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, тъй като до предявяване на иска от ищеца
не е отправено надлежно волеизявление за прихващане до ответника, нито такова е
направено с исковата молба, поради което не може да се приеме, че е настъпил
ефектът на извънсъдебното прихващане, на което се позовава ищецът. Ето защо се
иска предявените искове да бъдат оставени без разглеждане и производството по
делото да бъде прекратено. В случай че съдът приеме исковете за допустими,
ответникът оспорва същите, като заявява, че до предявяване на иска ищецът не е
извършил прихващане с вземанията на ответника чрез валидно волеизявление. Счита
още, че не са налице предпоставките чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, тъй като не е налице
вземане на ищеца спрямо ответника. Заявява, че „Феникс” ЕООД не дължи на ищеца
сумите, които посочва в исковата молба, като този факт
е установен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на САС, в
мотивите на което е прието, че ищецът не е заплатил продажната цена по
предварителния договор за покупко – продажба на недвижими имоти. На следващо
място, счита, че не е налице идентичност на субектите, тъй като длъжник по изп.
д. № 171/2001 г. по описа на СИС при РС – гр. Оряхово, по което ищецът твърди,
че е внесъл определена парична сума, е ЕТ „Златком – П. Х.“, а не ответника
„Феникс” ЕООД. Заявява, че дори и „Ерида Трейд“ АД да има вземане спрямо
ответника, то не е ликвидно и изискуемо. С оглед всички тези съображения
заявява, че прихващане не може да бъде извършено, тъй като не са налице
предпоставките за това. На последно място заявява, че активното вземане е
погасено по давност. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В хода на първоинстанционното производство ЕТ
„Златком – П. Х. Х.“ е конституиран като трето
лице – помагач. Изразява становище, че няма никакъв
правен интерес от участие в производството, нито от привличането му като трето
лице помагач. Сочи, че се касае за чужд до фирмата му правен спор между други
търговци.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени
доказателства. Приложено е копие от изп.д.№ 20148630400675 по описа на ЧСИ С.
Х..
Събраните доказателства са обсъдени от районния съд
поотделно и в тяхната пълнота, като въз основа на възприетата фактическа
обстановка са направени задълбочени правни изводи за неоснователност на
исковите претенции. Фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен
състав, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на
обжалвания съдебен акт.
В изпълнение на задълженията си за извършване на
самостоятелна преценка по фактическата и правна страна на спора, въззивният
съд, след анализ на събраните доказателства приема за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът е представил заверено копие от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, от който се установява, че 15.09.2004 г. е подписан договор, по силата на който
„Феникс“ ЕООД, в качеството си на продавач, се е задължило да прехвърли на „Ерида
Трейд“ АД /н/, в качеството му на купувач, собствените си недвижими имоти,
подробно описани в чл. 1 от договора. В чл. 2 е посочено, че продажната цена е 145 000 лв., която купувачът
е изплатил на продавача изцяло
преди подписване на договора, като същият има
валидността на разписка за плащането.
Между страните не се спори, че „Ерида Трейд” ЕАД е
предявило против „Феникс” ЕООД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на сключения между тях предварителен договор.
Първоначално този иск е уважен с Решение № 63/25.02.2010 г. по гр.д.№ 158/2008
г. на Окръжен съд-Враца. Този съдебен акт е отменен с
Решение № 662/18.04.2012 г. по т. д. № 197/2010 г. по описа на САС и
предявеният иск
е отхвърлен, а „Ерида Трейд“ АД
/н/ е осъдено да заплати на „Феникс” ЕООД разноски в производството в размер на
8 725 лева. С Определение № 155/06.02.2013 г.
по гр. д. № 910/2012 г. по описа на ВКС, III г. о., решението не е допуснато до
касационен контрол и „Ерида Трейд“ АД /н/ е осъдено да заплати на „Феникс” ЕООД
разноски в производството в размер на 3 500 лева.
Не се спори, че въз основа на влезлите в сила съдебни
актове на въззивната и касационната инстанция в
полза на „Феникс“ ЕООД е
издаден изпълнителен лист от 27.02.2013 г. за присъдените
съдебни разноски в общ размер от 12 225 лева, въз основа на
който е образувано изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С. Х..
Безспорно се установява и обстоятелството, че с Определение
№ 209/23.11.2015 г. по ч. гр. д. № 376/2015 г. по описа на РС – гр. Оряхово е отхвърлена като неоснователна молбата на „Ерида Трейд”
АД за спиране на изпълнението /въвода/ по изп. д. № 22/2015 г. по описа
на СИС при РС – Оряхово и дружеството е било осъдено да заплати на
„Феникс” ЕООД сумата от 600 лева – разноски в производството. Този съдебен акт е потвърден с Определение
от 01.04.2016 г. по ч. гр. д. № 189/2016 г. по описа на ОС-Враца.
Въз основа на влезлите в сила съдебни актове в полза на
„Феникс” ЕООД е издаден изпълнителен лист от 18.04.2016 г. за присъдените в това
производство разноски в размер на 600 лева, който е присъединен по изп. д. № 20148630400675 по
описа на ЧСИ С. Х..
Горната фактическа обстановка се
установява и от приложените по делото заверени
копия от посочените съдебни актове и изпълнителни листове, както и от
приетото копие от изп. д. № 20148630400675 по описа на ЧСИ С. Х..
В подкрепа на твърденията си за съществуване на вземане,
представляващо подлежащо на връщане плащане на продажната цена по
предварителния договор чрез погасяване на задължения по изпълнително
производство, ищецът е представил следните
документи: Приложена е вносна бележка от 15.09.2004 г., от която е видно, че на посочената дата по банкова сметка ***
„Съдия изпълнител“ са постъпили
90 000 лева с основание „вноска по изп. д. 171/2001“. В бележката обаче липсват данни от кого е нареден и за сметка на кого е извършен превода.
Представен е и разходен касов ордер № 855-1/08.09.2004 г., в който е отразено, че
адв. К. е получил от „Ерида Трейд“ ЕООД в брой сумата от 90 000 лева и предназначението е за „сума по изп.д.171/2001 г.”.
Настоящият съдебен състав не кредитира този документ като доказателство, тъй
като същият представлява частен документ, удостоверяващ изгодни за издателя му
факти. Документът няма достоверна дата, а посочената такава – 08.09.2004 г.
противоречи на изложените в исковата молба твърдения на самия ищец, че
уговорката относно плащането на част от продажната цена чрез погасяване на
задължения на ответника по посоченото в РКО изпълнително дело е била постигната
на 15.09.2004 г. Представено е и извлечение за извършен банков превод, от което
може да се разчете единствено, че на 23.06.2005 г. „Ерида Трейд” ЕООД е превела
сума за погасяване на задължения. Нечетливи са точния размер на сумата,
останалата част от основанието и в чия полза е извършен превода. От документа
не става ясно от кого е издаден и подписан.
По делото е приложено
заверено копие от Постановление от 28.09.2005 г. на СИС
при РС – гр. Оряхово по изп. д. № 171/2001 г., от което
се установява, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.330,
ал.1, бук.”а” ГПК. В мотивите на постановлението е посочено, че на 15.09.2004
г. длъжникът П.Хаджийски е поискал назначаването на съдебно счетоводна
експертиза, която да установи дълга към взискателите, че такова заключение е
било изготвено и длъжникът е внесъл задължението си с вносни бележки от
28.09.2004 г. – 90 000 лв. и от 28.06.2005 г. – 4 839,20 лв. В постановлението
не е отразено извършено плащане на задълженията на 15.09.2004 г., каквито
твърдения са изложени в исковата молба.
Ищецът е представил и постановления
на РП – гр. Враца, които са неотносими към настоящия спор
и не установяват твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Тези постановления представляват доказателства единствено
относно обстоятелствата, че два пъти е било отказано образуването на досъдебно
производство. Отразените в тях заключения на прокурорите, касаещи фактическите
отношения между страните, не са обвързващи за съда.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е предявил отрицателни установителни искове
по чл.
439 ГПК за защита срещу материлноправна незаконосъобразност на насочено
срещу него принудителното изпълнение. Тази защита може да бъде основана само на обстоятелства, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е е издадено
изпълнителното основание.
Настоящият
съдебен състав намира предявените искове за процесуално допустими. Същите са
подадени от лице, което има качеството на
длъжник по изпълнително дело срещу взискателя по изпълнението. Наведени са
твърдения, че след приключване на съдебното дирене в
производствата, по които са
издадени изпълнителните основания, е настъпил нов факт по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК,
който е основание за оспорване дължимостта на вземането, а именно – извършено прихващане между насрещни вземания
на ищеца и ответника. В исковата молба се навеждат и доводи, че сумите
по двата изпълнителни листа не били платени от страна на ответника, поради
което няма право да ги претендира като извършени разноски. Настоящият съдебен състав намира, че тези доводи не
касаят факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производствата,
по които са издадени изпълнителните листове, поради което
обсъждането им е недопустимо. Освен това
сумите са присъдени като разноски с влезли в сила съдебни
актове, които не могат да бъдат пререшавани в друго съдебно
производство.
За
да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да
докаже съществуването на действителни насрещни вземания на страните за пари или други заместими вещи към
момента на изявлението за прихващане; идентичност
на субектите по правоотношенията; изискуемост и
ликвидност на активното вземане на кредитора, който
прихваща; изпълняемост
на пасивното
вземане; наличието на изявление за прихващане от ищеца, което е достигнало до насрещната страна.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на посочените предпоставки за уважаване на исковите му
претенции. Безспорно е установено единствено обстоятелството, че в
полза на ответника „Феникс“ ЕООД са издадени
изпълнителен лист от 27.02.2013 г. въз основа на влязло в сила Решение № 662/18.04.2012 г. по т. д. №
197/2010 г. по описа на САС за сумата от 12 225 лева, и изпълнителен лист
от 18.04.2016 г. въз основа на влязло в сила Определение № №
209/23.11.2015 г. по ч. гр. д. № 376/2015 г. по описа на РС – гр. Оряхово за
сумата от 600 лева, предмет на принудително изпълнение в
производството по изп. д. № 20148630400675 по описа на
ЧСИ С. Х..
От събраните по делото доказателства не се установи по
категоричен и безспорен начин, че ищецът има изискуемо и ликвидно /безспорно
по основание и установено по размер/ парично
вземане против ответника. Извършеният по-горе в мотивите анализ на
представените от ищеца доказателства не подкрепя твърденията в исковата молба и
уточнителните молби за изплащане на продажна цена в размер на 145 000 лв. по
сключен между страните предварителен договор, извършено частично чрез
погасяване на задължения по изп.д.№ 171/2001 г. по описа на СИС при ОРС и
частично чрез лично плащане на управителя на ответното дружество.
На следващо място, в исковата молба се
твърди, че прихващането е настъпило по силата на закона в момента на издаване
на изпълнителните титули. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за
неоснователни, тъй като последиците на материалноправното прихващане не
настъпват по силата на закона, а в следните хипотези: На първо място, в
хипотезата на извънсъдебно прихващане при наличието на предвидените в чл. 103 и
чл. 104 ЗЗД предпоставки, а именно - отправяне
на изявление за прихващане между две насрещни и действителни вземания
/задължения/ с предмет пари или еднородни и заместими вещи, като активното
вземане трябва да е изискуемо и ликвидно. Материалноправният ефект на
изявлението за извънсъдебно прихващане е погасяване на насрещните вземания до
размера на по-малкото от тях и то с обратна сила – от деня, в който са били
налице условията за извършването му. На
второ място, в хипотезата на съдебно прихващане на две насрещни вземания,
представляващо допустимо процесуално действие възражение, надлежно предявено във висящо исково производство за защита по предявен
иск, което
може да се направи при неликвидност на активното вземане към момента на
въвеждането му в процеса. Правният ефект на съдебното прихващане настъпва
занапред – след влизане в сила на съдебното решение. На трето място, извън
правото да се извърши прихващане /съдебно или извънсъдебно/ при наличие на
регламентираните в чл. 103, ал. 1 ЗЗД предпоставки, е
допустимо и договорно прихващане. Според правната доктрина, този вид прихващане
е налице при насрещни волеизявления, обективиращи съгласие на две лица да
прихванат своите задължения, макар и да не са налице изискванията на чл. 103 от ЗЗД. Посоченото становище,
възприемано и в практиката на съдилищата, е защитимо с оглед на прогласената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето и предвид диспозитивния характер на общата
уредба на прихващането.
В
настоящия спор, ищецът въвежда твърдения за прихващане, настъпило преди
предявяване на иска по чл.439 ГПК, т.е. за хипотезата на извънсъдебно
прихващане, за което важат разпоредбите на
материалния закон - чл. 103 ЗЗД и чл.
104 ЗЗД.
Както бе
посочено, по делото не са ангажирани убедителни доказателства за съществуване
вземане в полза на ищеца, произтичащо от заплащане на продажна цена по сключен
между страните предварителен договор. Дори и да беше доказано, че е било
извършено такова плащане, не могат да бъдат споделени вижданията на ищеца, че
след отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД автоматично възниква задължение за
продавача по чл.55 ЗЗД да върне платените по договора суми
или без основание, или поради неосъществено основание /заявено в уточнителна
молба вх. № 4200/26.03.2018 г./. За
това е необходимо от купувача да бъде заявено изрично искане – чрез насрещен
иск или в самостоятелно исково производство. Твърдения и доказателства в тази
посока не са ангажирани от ищеца, нито във влезлите в сила съдебни актове се
съдържа произнасяне в този смисъл /с изричен осъдителен диспозитив/.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е доказана и ликвидност на евентуално вземане на
ищеца, тъй като при направеното от ответника оспорване на
вземането на ищеца, то очевидно същото не е ликвидно, т.е. съществуването и размерът му не
са безспорни. Както бе посочено, по
отношение на неликвидни вземания, не може да бъде
извършено извънсъдебно прихващане.
Недоказано е
наличието на валидно изявление за прихващане от
ищеца, достигнало до насрещната страна, съобразно
изискванията на
чл. 104, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба и в
уточнителна молба вх. № 4200/26.03.2018 г. се твърди,
че волята на ищеца за извънсъдебно прихващане е била изразена многократно устно от
представляващия „Ерида Трейд“ АД /н/ в разговори с управителя на „Феникс“ ЕООД. Волеизявлението за прихващане е едностранна сделка, която
се нуждае от получаване,
поради което трябва да е отправено до
другата страна и да е достигнало до нейното знание и този факт подлежи на
доказване с допустимите по ГПК доказателствени средства, каквито не са
представени в настоящото производство.
В уточнителна
молба вх. № 3928/21.03.2018 г. се посочва,
че исковата молба също е
валидно изявление за прихващане. Настоящият съдебен
състав намира, че ищецът не може да извежда интереса си от предявяване на иск
по чл.439 ГПК с доводи, че иска извършване на съдебно прихващане със свое
вземане, което произтича от недължимо платени суми на ответника. Алинея втора
от посочената законова разпоредба предвижда като условие за допустимост на иска
да се твърди факт, който е настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т.е. преди предявяването на отрицателния
установителен иск. Както бе посочено,
при съдебното прихващане материалноправният ефект на погасяване настъпва занапред
- с влизане в сила на решението. Следователно при възприемане на тезата,
че волеизявлението за прихващане би могло да се направи с исковата молба, то
прихващането евентуално би настъпило в един бъдещ момент и няма да е налице към
момента на предявяване на исковата молба, както изисква чл. 439, ал.2 ГПК. Дори и при допустимост на изявление от ищеца за съдебно
прихващане, в конкретния случай същото би било неоснователно, с оглед
изложените съображения за недоказано съществуващо активно вземане в негова
полза.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове по
чл.439 ГПК са неоснователни. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил
исковете, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Единствените
наведени доводи в приетата за разглеждане въззивна жалба са за допуснато от
районния съд процесуално нарушение при призоваването на ответника, което е
довело до ограничаването на възможностите му за защита. Въззивният съд е
констатирал, че такова нарушение действително е било допуснато и същото е било
отстрането пред настоящата съдебна инстанция, но от въззивника не е било
поискано събирането на нови доказателства, които да променят установената фактическа
обстановка и да доведат до различни правни изводи.
С оглед
изхода на спора, право на разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК
има въззиваемия-ответник, но по делото няма данни за направени такива пред
въззивната инстанция.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
445/18.05.2019 г. по гр.д.№ 882/2018 г. на Районен съд-Враца.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач ЕТ "ЗЛАТКОМ-П. Х.",
гр.Враца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........