Разпореждане по дело №329/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по жалба на процесуалния представител на М. Р. К. против решение №4881 от 07.10.2010г. по гр.д.№967/2010г. по описа на РС - Р. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Формулирани са при условията на алтернативност искания за отмяна на съдебния акт и за отхвърляне на искането за налагане на мерки по ЗЗДН, както и за намаляване на наложените с него мерки по период и размер. Претендират се и направените по делото разноски.

В депозирания отговор на въззивната жалба са изложени съображения за съответствие на обжалвания акт с материалния и процесуалния закон. В с.з. пълномощникът на въззиваемата поддържа същите.

След анализ на доказателствата, на мотивите на съдебното решение и на доводите на страните в производството, съдът констатира следното от фактическа и правна страна :

От удостоверение за наследници № 1150 от 27. 01. 2010 г., издадено от Община – Я. се установява, че страните в настоящото производство са роднини по закон, втора съребрена степен, което обуславя извода за приложимостта на ЗЗДН, поради наличието на хипотезата на чл. 3, т. 6 от ЗЗДН.

С представената по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация, въззиваемата е декларирала, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от брат й М. Р. К. изразяващ се в побой, довел до хоспитализирането й в МБАЛ- гр. Разлог, както и в заплахи, адресирани и възприети от нея, че ще довърши деянието си и ще я убие.

Освен въпросната декларация, ползваща се съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН с абсолютна доказателствена сила по отношение на извършеното насилие, са ангажирани и писмени доказателства от полицейската преписка образувана по нейна жалба в Районна прокуратура - гр. Р. В писмените си обяснения свидетели на случката сочат, че на 19.05.2010г. около 18.00 часа въззивникът е извършил побой над сестра си. В резултат на същия са й били причинени физически травми. Последните се установяват от медицинско свидетелство от 25. 05. 2010 г., издадено от д-р Б. и епикриза от 25. 05. 2010 г., издадена от ЕООД „МБАЛ”- гр. Р. В тях се сочи, че У. Л. е била приета на лечение в ЕООД „МБАЛ Разлог”- гр. Разлог на 19. 05. 2010 г. с конкретно поставена въз основа на извършен преглед диагноза. Като обективно състояние на въззиваемата в епикризата е отразено „Палпаторна болка с отток в челната област на главата, с разкъсно – контузна рана. Болка с отток в лявата мандибула. Кръвонасядане в областта на долната челюст, около 3/3 см. масивно кръвонасядане с отток в областта на врата, под долна челюст – двустранно. Подкожно кръвонасядане с отток и палпаторна болка в лява, гръдна половина над гърдата около 10-15 см. Корем – мек, на ниво на гръден кош респираторно подвижен, палпаторно – неболезнен, без данни за перитонеално дразнене.” Като анамнеза, снета от пострадалата, във въпросния медицински документ е посочено, че „Страданието е след нанесен побой, удряне по главата и гърдите, включително е била и душена”. Посочено е също така, че „Пострадалата има спомен за случилото се като й се губят отделни моменти.” При прегледа е била в съзнание, контактна, леко дезориентирана с оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене и многократни повръщания, с болка по контузните места. В медицинското свидетелство лекарят, осъществил прегледа, при извършването на преценка на повредите по отношение на здравето и живота на пострадалото лице е дал заключение, че е налице временно разстройство на здравето без опасност за живота. Обосновано съдът е възприел като годни доказателствени средства горните медицински документи, по аргумента на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗДН.

От свидетелството за съдимост на извършителя на акта на домашно насиле се установява, че не е осъждан за извършени престъпления от общ характер. Видно е от справката издадена от "Д-р Ирена Добрева" АИСИМП по психиатрия, Ч. "МБАЛ - Р." ЕООД-гр. Разлог, че последния не се води на диспансерен учет.

След обстоен анализ на събраният по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи:

Базирайки се на доказателствената сила на приложената и приобщена към доказателственият материал декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която има доказателствена стойност съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, и с оглед на сбраните и обсъдени по-горе писмени доказателства, съдът правилно е приел за безспорно установен извършеният на 19. 05. 2010 г. акт на домашно насилие. Доказано е, че той е извършен от М. Р. К. Ч. нанасяне на побой и Ч. психическо насилие - посредством заплахи, че ще довърши деянието си, като я убие и свърши, спрямо неговата сестра У. Р. Л..

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице хипотеза на осъществено домашно насилие спрямо лица, от кръга определен в нормата на чл. 3, т. 6 от ЗЗДН.

Съдът е наложил мерки за защита, изразяващи се в задължение на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо своята сестра У. Р. Л.; забрана на извършителя на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да приближава жилището, в което живее У. Р. Л., находящо се на следният А. гр. Я., О. Я., О. Благоевградска, ул. "Д.” № 16, за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт; забрана на извършителя на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да приближава местата за социални контакти и отдих на У. Р. Л. за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт. Ограничителните мерки са правилно определени като вид и като размер, защото отчитат тежестта на извършеното деяние и защита, от която се нуждае въззиваемата.

Окръжният съд приема, че е правилно определено и административното наказание „глоба” за извършителя в размер на 500лева. Не може да бъде споделено възражението от въззивната жалба, че размерът на глобата е завишен, тъй като е определен около средния размер, съгласно законовия диапазон, регламентиран в чл. 5, ал.4 от ЗЗДН.

Съдът не споделя оплакването във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение при даване ход на детото в с.з., проведено на 29.09.2010г. Обстоятелствата сочени от страната и от пълномощника й като основания за недаване ход на делото не са препядствие, което страната не може да отстрани по смисъла на чл. 142, ал.2 от ГПК.

Заедно с изложеното, въззивника следва да бъде осъден за заплати държавна такса за въззивното обжалване в размер на 25лева.

Водим от горното и на осн. чл. 272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №4881 от 07.10.2010г. по гр.д.№967/2010г. по описа на РС -Р .

ОСЪЖДА М. Р. К. от гр.Я., У. Б. №57 да заплати по сметка на Окръжен съд - Б. държавна такса в размер на 25(двадесет и пет)лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :