Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.07.2018г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на дванадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Т.Радичева и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №213 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– ЕТ „Симпъл-Н.П."***, Булстат:*********- представлявано от Н.С.П., ЕГН ********** в качеството му на собственик, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №26-000706/12.10.2017г. на Директор на Дирекция”Инспекция
по труда”-Хасково, с което за това, че: като работодател е нарушил разпоредбата
на чл.61, ал.1 от КТ, като на 07.09.2017г. в гр.Димитровград не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето Д.Г.Д., ЕГН ********** и домашен адрес:
***, преди постъпването й на работа като „сервитьор" в стопанисвания от
едноличния търговец снек-бар „Евъргрийн", намиращ се в гр.Димитровград,
зад комплекс „Планета Пайнер", кв.164, с което за виновното нарушение на чл.61,
ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
В жалбата си
жалбоподателят навежда довода, че НП е незаконосъобразно и противоречащо както
на ЗАНН, така и на КТ. Адм.-наказващият орган не отчел разликата между
гражданско-правните отношения и трудови правоотношения, каквито в случая
липсвали, неправилно било прието констатираното правоотношение като трудово. Също
така не бил установен действителния извършител на нарушението, моли да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез упълномощения процесуален представител поддържа жалбата, моли
за отмяна изцяло на издаденото наказателно постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ДИРЕКЦИЯ
”ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”-Хасково чрез своя процесуален представител оспорва
депозираната жалба, счита нарушението за установено и доказано, моли за
потвърждаването му.
Районна Прокуратура- Димитровград-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 07.09.2017г. около 13:00 часа служители при Д”ИТ”-Хасково –К.К. и Г.А., извършили
проверка на снек-бар „Евъргрийн", намиращ се в гр.Димитровград, зад
комплекс „Планета Пайнер", кв.164. Проверката била последваща, с оглед
дадени предписания от предходна проверка от месец юли същата година.
В заведението заварили
трима души извън клиентите- един барман, една готвачка и една сервитьорка- Д.Г.Д.
с ЕГН:**********. На заварените да
работят в заведението лица били раздадени декларации, които следвало да бъдат
попълнени. Д.Д. декларирала писмено,
че работи за ЕТ"Симпъл – Н.П."
от 07.09.2017г. на длъжност „сервитьор", в обект снек-бар
„Евъргрийн", с работно време от 9:00 до 15:00 часа и че няма сключен
трудов или граждански договор.
При поискване и при
проверка по документи в Д"ИТ"Хасково, от страна на работодателя не е
бил представен трудов договор в писмена форма, сключен с Д.Г.Д..
Така бил
съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 26-000706 от 27.09.2017г., в който са описани същите констатации, а именно, че ЕТ „Симпъл-Н.П."- в качеството му на работодател е нарушил
разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, като на 07.09.2017г. в гр.Димитровград не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д.Г.Д..
Актът е
връчен същият ден- на 27.09.2017г. на Н.П.- собственик на ЕТ, и подписан от същия, без да са посочени
възражения.
Въз основа
на така съставеният акт е издадено предметното на делото наказателно
постановление №26-000706/12.10.2017г. на Директор на Дирекция”Инспекция по
труда”-Хасково, с което на ЕТ „Симпъл-Н.П."***, за виновното нарушение на
чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева.
Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 17.10.2017г. видно от представеното по делото известие за
доставяне, а жалбата против него е депозирана пред адм.-наказващия орган на 20.10.2017г.-
т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от приложените към административно наказателната преписка и приети
като доказателства по делото писмени документи, както и от показанията на актосъставителя К.К., свидетеля по установяване на нарушението и по
съставянето на акта Г.А., от показанията на водените
от жалбоподателя свидетели С.П., Станко С. и Д.Д. и които са взаимно
допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани
от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от лице-
представител на работодател, на който по реда на ЗАНН и КТ е наложена санкция
за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно
постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите
и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа
жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира следното:
При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 26-000706 от 27.09.2017г., като цяло са спазени изискванията на ЗАНН.
Съгласно обстоятелствата описани в обстоятелствената част на акта, правилно е квалифицирано и описано- като извършено
нарушение на чл.61, ал.1 КТ.
При издаването на
процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган е
изпълнил задълженията си- предвидени в ЗАНН, правилно е квалифицирал
нарушението, същото е описано правилно текстово, съответстващо и на цифрово
изписаното, правилно е съобразен и текста от закона- предвиждащ наказание за
въпросното нарушение – а именно чл.414, ал.3 от КТ (действащата към момента на
извършване на констатираното нарушение редакция).
Фактическата обстановка- описана в АУАН, е достатъчно ясна, като
извършеното нарушение- изпълнителното деяние се изразява в допускането на работа на работника
Д.Г.Д., без да е сключен с нея трудов договор в писмена
форма. Достатъчно ясно е описано в
какво се състои нарушението и в случая актосъставителят не е задължен да описва
подробно и в детайли всяко едно от действията на един работник/служител, за да
обосновава извода, че същият осъществява дейност по трудово правоотношение.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят ЕТ „Симпъл-Н.П."е извършил
описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение.
Установи се по несъмнен начин, че на посочената в АУАН дата, в обект – снек-бар
„Евъргрийн" в гр.Димитровград, лицето Д.Д. е предоставяла работна сила,
извършвайки сервиране и отсервиране на посудата в посоченото заведение. Това
обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните свидетели К. и А.,
които заявяват, че при проверка на съседното заведение, са забелязали и
наблюдавали в некратък период от време, че Д.Д. изпълнява функциите на
сервитьор. Установи се по несъмнен начин, че Д.Д. е попълнила декларация, която й е била предоставена от проверяващите лица- свидетели по
настоящото производство, в която декларация ясно са отбелязани и фигурират
елементите на трудово правоотношение- място на изпълнение на трудовите
задължения, работно време, почивки, както и ясно е отбелязано, че лицето няма
сключен граждански или трудов договор. По несъмнен начин се установи, че представител на едноличния
търговец не е представил в Дирекция "Инспекция по труда"- Хасково сключен
граждански или трудов договор между търговеца и работника. Ето защо, съдът приема, че ЕТ в качеството му на
работодател е допуснал до работа лицето Д.Д., без да има сключен
трудов договор, подписан от двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл.61,
ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. Следователно тази правна
норма установява по императивен начин формата, в която следва да се сключи
трудовия договор. Поради тази причина нарушение на тази правна норма би
представлявало сключването на трудовия договор в някаква друга форма, а не в
законоустановената. Контролните органи правилно са приели, че се касае за трудово
правоотношение възникнало между ЕТ и описания работник. Полагането на труд в
полза на ЕТ от страна на Д.Д. е установено по
безспорен начин както с факта на престиране на работна сила, установен от
проверяващите, така и с декларираните от самия работник обстоятелства. Трудовото правоотношение
съдържа няколко елемента, в т.ч. работно време, възнаграждение, място на работа
и пр., тези
обстоятелства са описани в декларацията- попълнена от работника, но същите не са обективирани в сключен писмен трудов
договор. В случая именно липсата на такъв, при наличието на доказано престиране
на работна сила, е съставомерно бездействие и правилно е квалифицирано от
наказващия орган като административно нарушение. В този смисъл необосновано се
твърди от жалбоподателя, че били налице
правоотношения- целящи изпитването на работника.
На практика
жалбоподателят не отрича и не оспорва полагането на труд от страна на Д., като
описва, че същата била започнала работа същият ден с оглед проверка дали ще
може да изпълнява и да се справи с функциите на сервитьор. Това обаче на
практика са трудови правоотношения, които подлежат на оформянето им в писмен
договор, в който вече могат да бъдат уговаряни срок за изпитване, проверка и
т.н. Без съществено значение са разминаванията в свидетелските показания за
това колко клиенти е имало в момента на проверката в заведението, като
същността е в престирането на работна сила, без да има значение в какъв обем. Доколкото
извършването на трудова дейност от страна на работника в полза на ЕТ е доказано по безспорен начин, както е доказана и
липсата на сключен в съответната форма трудов договор, който е единственият
начин на обективиране на трудово правоотношение, в процесния случай
административното нарушение се явява безспорно и еднозначно установено.
От подписаната
от Д. декларация се установява, че тя е работела като „сервитьор” в снек-бар „Евъргрийн“, с работно
време от 09 до 15ч. В
случая има описани в декларацията и други елементи от трудовото правоотношение-
а именно работно време, място на предоставяне
на труда. Въпреки липсата на описание за получавано възнаграждение, като се анализират останалите обстоятелства,
че Д. е имала работно
място и
работно време без посочване на определени дни от седмицата, то несъмнено е, че тя
е престирала своя труд, поради което е съществувало трудово правоотношение.
Предвид тези
съображения е било налице трудово правоотношение, като преди допускането на
работника на работа, работодателят не е сключил договор в изискуемата писмена форма, поради което
извършването на нарушението е безспорно доказано по делото.
Съдът
счита твърденията на жалбоподателя– за допуснато процесуално нарушение при определяне на
конкретен нарушител, за несъстоятелни. АУАН е бил съставен именно на работодателя, който в
случая се явява едноличния търговец. Налице е предвидена възможност контролните
органи да насочат адм.-наказателната отговорност при такъв вид констатирано
адм.нарушение и към съответното длъжностно лице, което е допуснало до работа
работник без писмен трудов договор. Но тази възможност съвсем не означава, че
на практика извършителят на адм. нарушение е само работодателя или само
съответното длъжностно лице. Законодателят изрично е отграничил отговорността
на двете лица и е предвидил различен размер на административните наказания,
като не е налице пречка адм.-наказващият орган да ангажира адм.-наказателната
отговорност и на двата субекта за едно деяние. В случая е безспорно установено
осъщественото адм.нарушение от страна на работодателя- едноличен търговец, и
правилно адм.-наказващият орган е ангажирал неговата адм.-наказателна
отговорност. Липсата на търсене на такава у съответното длъжностно лице е
въпрос на преценка на контролните органи, без да може да се приема като
нарушение на процесуалните правила или на материалния закон.
Като цяло може да се посочи, че описаните в
жалбата възражения не се подкрепиха в съдебно заседание, нито пък бяха
представени доказателства в подкрепата им. Като цяло обаче, съдът намира, че
така описаните в жалбата възражения не са за съществени нарушения на
материалния или процесуалния закон, водещи до отмяна на наказателното
постановление.
Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които
е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая както в АУАН, така и в НП са достатъчно ясно
описани обстоятелствата, които да доведат до извода за извършено адм.нарушение. Така описаните обстоятелства по никакъв начин не
накърняват правото на защита на жалбоподателя или съставляват съществено
процесуално нарушение.
Последвалата санкция е
правилно определена на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, чиято
разпоредба предвижда размер на наказанието от 1500 до 15 000лв. Относно
конкретния размер на наложената в настоящият случай имуществена санкция от 2000
(две хиляди) лева, същата е определена в близък до минималния предвиден размер.
Правилно адм.-наказващият орган е преценил този размер и не е наложил
минималния предвиден, доколкото видно от свидетелските показания, извършената
проверка е последваща- след като преди няколко месеца контролните органи отново
са открили нарушения на трудовото законодателство. Т.е. неможе да се приеме, че
това е първата извършвана проверка в търговския обект и работодателят не е
запознат с целта и характера на извършваните проверки. Въпреки това обаче,
твърде лековерно същият работодател отново е извършил действия в разрез с
изискванията на Кодекса на труда. Поради което и правилно адм.-наказващият
орган е наложил адм.наказание в размер- по-висок от минималния предвиден, но
отговарящ и съответстващ на извършеното нарушение. В случая не е налице съществено процесуално
нарушение относно изписването на вида адм.-наказание- дали същото е Глоба или
Имуществена санкзция, доколкото и двете касаят работодател- независимо
физическо или юридическо лице, и описанието на единия или другия вид наказание не
води до съществено нарушаване на процесуалните права на нарушителя.
Предвид описаното
по-горе за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, то същото
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
Постановление №26-000706/12.10.2017г. на Директор на Дирекция”Инспекция по
труда”-Хасково, с което на ЕТ „Симпъл-Н.П."***, Булстат:*********- представлявано
от Н.С.П., ЕГН ********** в качеството му на собственик, за това, че: като
работодател е нарушил разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, като на 07.09.2017г. в
гр.Димитровград не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д.Г.Д.,
ЕГН ********** и домашен адрес: ***, преди постъпването й на работа като
„сервитьор" в стопанисвания от едноличния търговец снек-бар
„Евъргрийн", намиращ се в гр.Димитровград, зад комплекс „Планета Пайнер",
кв.164, с което за виновното нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, на основание
чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева - като
законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)