Р Е Ш Е Н И Е
№ 260433
гр. Пловдив, 04.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Десислава
Терзова като разгледа докладваното от съдията АНД № 7321/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 20-1030-009163 от 03.09.2020 г., издадено от началник група
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Н.К.Г. с ЕГН **********
с адрес *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на постановлението, доколкото по процесния случай са налице медицински причини
за непоставяне на обезопасителен колан и следва да се подведе под нормата на
чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. Отделно от това претендира да е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се отмени НП. В съдебно заседание
се поддържат възраженията от жалбата и се допълват с липсата на посочване на
възрастта и местоработата на нарушителя, както и невъзможността му да даде
обяснения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН). Претендират се разноски.
С писмото за изпращане на преписката е
постъпило е становище от въззиваемата страна, с което се взема подробно
отношение по възраженията от жалбата, които са били поставени и пред органа.
Счита същите за неоснователни, а постановлението за законосъобразно и моли да
се отмени. Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Н.К.Г. страдал от
няколко години от ингвинална херния в лявата част на корема. Отделно от това страдал от хронична сърдечна
недостатъчност без механична вентилация. Поради второто посочено заболяване
така и не пристъпвал към оперативно лечение на хернията.
На 10.08.2020 г. жалбоподателят се
движил с лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД с ЕИК *** на автомагистрала
„Тракия“. Около 13:37 ч. се намирал на територията на община Раковски, км 155 в
посока към гр. София, когато екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив го спрял за проверка. Жалбоподателят не бил поставил обезопасителния си
колан, с който бил оборудван автомобила, поради едно от заболяванията си, а
именно ингвиналната херния, доколкото долната част на колана го притискала.
Полицейските служители, сред които бил и Й. Г., забелязали, че водачът на МПС
не бил поставил обезопасителен колан и го спрели за проверка.
По този повод бил съставен АУАН серия GA бл.
№ 191401/10.08.2020 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП, а именно че не ползва обезопасителен колан по време на движение.
Актът е връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя
е била наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер
на 50 лв. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Й. Г. – актосъставител, и М. Г.. Съдът оцени показанията на
актосъставителя като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. Не се
откриват основания да бъдат дискредитирани констатациите му в АУАН и
показанията му пред съда.
От друга страна с доверие се оцениха и
показанията на свидетелката Г. относно обстоятелствата за наличието на
здравословни проблеми на жалбоподателя. Като една част от тях са пряко свързани
с поставянето на обезопасителен колан, а това именно е и ингвиналната херния.
Точно последната е причина понякога жалбоподателят да не си поставя колан, тъй
като при обостряне долната на обезопасителния колан притискала хернията му. Не
се констатираха противоречия в показанията на Г. или нелогичност и
непоследователност, която да ги дискредитира. Впрочем съдът смята, че
показанията са достоверни и добросъвестно дадени, доколкото се подкрепят и от
останалите писмени доказателства по делото, в това число и медицински
документи, установяващи заболяванията на жалбоподателя, а именно амбулаторен
лист № 87 от 31.08.2020 г. и епикриза по ИЗ № 12/2021 от „СБАЛК Св. Георги –
Перник“ ООД. Последните макар и издадени след датата на нарушението, доколкото
изследванията са извършени в кратко време след това, установяват, че към
момента на проверката водачът е имал такива заболявания.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се потвърждава и установява и от писмените доказателства по делото –
АУАН, справка за нарушител водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР,
заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР, амбулаторен лист № 87 от 31.08.2020
г. от МЦ „АмериМед“ ООД и епикриза по ИЗ № 12/2021 от
„СБАЛК Св. Георги – Перник“ ООД.
Връчването на НП и собствеността върху лек
автомобил марка не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представените заповеди.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си
право.
АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с
което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение,
свързани с неизползване на обезопасителен колан, с което е било оборудвано МПС,
когато е в движение. Както в АУАН, така и в НП е посочено от фактическа страна,
че жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан по време на движение.
Съдът
намира за неоснователно възражението за допуснато нарушение в
административнонаказателното производство, свързано с непосочването на местоработата
и възрастта на нарушителя. Достатъчно е да бъдат посочени такива данни за
личността му, така че да бъде безспорно индивидуализиран. Това могат да бъдат
само три имена и единен граждански номер. Това е и целта на закона, за да може
да се ангажира отговорността на действителния нарушител. Непосочването на други
данни, които биха имали второстепенно значение, не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че не се установява от обективна страна извършването
на нарушение от жалбоподателя като основание за ангажиране отговорността му.
Както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Тази норма гласи, че
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3
и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
Безспорно се установява, че Н.Г. като
водач на МПС на 10.08.2020 г. около 13:37 часа в Община Раковски на Автомагистрала
Тракия к. 155 в посока към гр. София управлявал лек автомобил „Фолксваген Кади“
с рег. № ***, собственост на „***“ ООД с
ЕИК ***, като при движението с него не е поставил обезопасителния колан, с
който същото МПС е оборудвано.
Изключенията, в които законодателят
допуска да не бъде поставен обезопасителен колан, са посочени в чл. 137а, ал. 2
от ЗДвП, каквито обстоятелства се твърдят от жалбоподателя. Това са бременните
жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или
опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато
превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление
на автомобила с учебна цел.
В конкретния случай се установи, че
жалбоподателят има здравословни проблеми, каквато е ингвиналната херния. При
нейно обострено състояние долната част на обезопасителния колан действа
притискащо, тъй като се намира в долната част на корема и се образува подутина.
Това именно съдът намира за физическо състояние, което не е позволило на водача
използването на обезопасителен колан, тъй като поставянето му може да действа
разсейващо и болезнено за водача и да се създаде опасност за движението и за
здравословното му състояние, както и да ми причини болки и страдания.
Следователно поведението на жалбоподателя попада в едно от изключенията за
поставяне на обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, и за водача не е
било налице задължение да постави такъв. Въпреки това и независимо от заеманата
от жалбоподателя длъжност, която при определени условия може да му позволява да
не поставя колан, следва да се отбележи, че поставянето на обезопасителен колан
е не просто някакво задължение, а такова което цели да съхрани живота на
водачите и съвсем не е безсмислено. Административнонаказващият орган не е взел
предвид обстоятелство, попадащо в изключенията, макар и не по негова вина, и е
наложил санкция за извършване на нарушение, въпреки че не е налице такова, тъй
като поведението на жалбоподателя не е незаконосъобразно. По тази причини
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, доколкото не са били
налице основанията за ангажиране на отговорност.
По
разноските:
По делото присъждане на разноски е
поискал жалбоподателят, като съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. По делото е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от въззиваемата страна. Представен
по делото е договор за правна защита и съдействие, съгласно който
жалбоподателят и адвокатът му са
уговорили хонорар в размер на 400 лв., който е изплатен изцяло и в брой при
подписване на договора. Съгласно
последното договора има характер на разписка за извършеното плащане.
Определеното между страните възнаграждение обаче не е съобразено с това,
посочено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен принципът,
че страните имат право на разноски, които при направено възражение за
прекомерност могат да бъдат намалени до предвидения минимален размер в
наредбата. Следователно и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК
вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в
размер на 300 лева, какъвто е минималният размер при интерес до 1000 лв.
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-009163 от 03.09.2020
г., издадено от началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което
на Н.К.Г. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР
гр. Пловдив да заплати на Н.К.Г. с ЕГН ********** с
адрес *** от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е. А.