Присъда по дело №10582/2008 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 24
Дата: 20 февруари 2009 г. (в сила от 20 февруари 2009 г.)
Съдия: Александър Людмилов Григоров
Дело: 20084400210582
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ ………..

  20.ІІ.2009 година

      гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски окръжен съд

наказателен състав

на двадесети февруари,  две хиляди и девета  година

в публично заседание в следния състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ГРИГОРОВ

 

                             ЧЛЕНОВЕ:  

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: А.Г.С.

     А.З.Ц.

 

 

Секретар: П.И.

Прокурор: И. Г.

като разгледа докладваното от съдията  ГРИГОРОВ

нох дело номер   582   по описа за 2008  година, на основание данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимата  В.М.Б., родена на *** г. в с.***, Плевенска обл.,  живуща ***, българска гражданин, омъжена,  не осъждана,  не работи, с висше икономическо  образование, ЕГН **********  за ВИНОВНА в това, че    през периода  1.ХІ.2001 г. до 31.ХІІ.2007 г. в гр. Никопол, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице *** в ЕООД „Медицински център 1 -Никопол” гр. Никопол присвоила сумата 182037.49 лв /сто осемдесета и две хиляди тридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, собственост на ЕООД „Медицински център 1 - Никопол” гр. Никопол, от които 114644,32 лв представляващи невнесени суми за социални осигуровки за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и ГВРС и 67393,17 лв, представляващи невнесени суми  по чл.38 ЗОДФЛ /отм./ на работещите в дружеството, поверени и в това и качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на  основание  чл.203 /1/ във вр  чл.201 във врчл.26 /1/ НК във вр.с чл.373 /2/ НПК във врчл.55 /1/ т.1 НК  я  ОСЪЖДА НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         На основание чл.66 НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание  на подсъдимата В.М.Б. с ПЕТ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

         На основание чл.203 /2/ НК във вр.с чл.37 /1/ т.6 и 7 НК ЛИШАВА  подсъдимата В.М.Б. от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с материална отчетност, както и от право да упражнява професия или дейност, свързана с материална отчетност за срок от 4 /четири/ години.

         ОСЪЖДА подсъдимата В.М.Б.  на основание чл.45 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЕООД „Медицински център 1 - Никопол” гр. Никопол сумата 182037.49 лв, ведно със законната лихва от датата 1.І.2008 г. до окончателното изплащане.

         ОСЪЖДА подсъдимата В.М.Б.    да заплати  държавна такса върху  уважения граждански иск в размер на 7281,50 лв.

         ОСЪЖДА подсъдимата  В.М.Б.    да заплати  разноски на гражданския ищец  „Медицински център 1 - Никопол „ ЕООД гр. Никопол в размер на 300 лева, както и  разноски в полза на ОД на МВР Плевен  в размер на 785 лева.

Присъдата може да се обжалва и протестира  пред Апелативен съд гр. Велико Търново в 15 дневен срок от днес.

 

 

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

          М О Т И В И ПО НОХД№582/08Г ПО ОПИСА НА ПОС.

Обвинението  срещу  подс.В.М.Б. е по  чл. 203, ал.1, вр. с чл. 201 вр. чл.26 / 1/ НК за това, че през периода от 1.11.2001г. до 31.12.2007г., в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, като в качеството си на длъжностно лице - *** в ЕООД „Медицински център І” – гр. ***, присвоила сумата 182 037.49 лв., собственост на ЕООД „Медицински център І” – гр. ***, от които 114 644.32 лв., представляващи невнесени суми за социални осигуровки  за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и ГВРС и 67 393.17 лв., представляващи невнесени суми по чл. 38 ЗОДФЛ / отм./ на работещите в дружеството, поверени и в това и качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Представителят на ПОП поддържа обвинението така както е повдигнато и иска да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК в размер на 3 години, което да бъде отложено относно изтърпяването му с пет години изпитателен срок.

Гражданският ищец поддържа предявеният иск в размер на 182 037, 49лв и иска да бъде присъдена сумата в едно със законната лихва от 1.1.2008г до окончателното изплащане.

Подсъдимата прави самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и иска да бъде наложено наказание в рамките на година година и половина лишаване от свобода при условията на чл.66 от НК.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата В.Б. М. е родена на ***г***. Омъжена е и живее със семейството си в гр. ***. Завършила е висше образование.  Към момента е безработна. Не е осъждана.

ЕООД „Медицински център І” – гр. *** е вписано в търговския регистър при Окръжен съд – Плевен с решение от 10.03.2000г. Управител на дружеството бил свидетелят К.К..

Б. започнала работа като *** на ЕООД „Медицински център І”  по трудов договор от 1.07.2000г.

Служебните и задължения включвали пълно счетоводно обслужване на дружеството, включително и внасяне на дължимите задължителни осигурителни вноски към НОИ и НАП  на работещите в здравното заведение.

ЕООД „Медицински център І” – гр. *** имал открита банкова сметка *** – клон *** по която се получавали преводите от НЗОК и други плащания и се извършвало разплащане.

През периода от м. ноември 2001г. до м. декември 2007г. Б. ежемесечно не внасяла в пълен размер дължимите осигурителни вноски. Всеки месец тя изготвяла платежни нареждания, с които превеждала част от дължимата сума за социални осигуровки. Останалата част от сумата оставала първоначално по сметката на дружеството. В следващите дни подсъдимата теглила тази разлика с нареждания-разписки от банковата сметка на дружеството. Получената сума използвала за лични нужди – ремонт на жилището си и къщата в с. ***, Плевенска област, покупки на мебели и др.

При изготвяне на платежните документи – както при привеждане по сметки на НОИ и НАП, така и при последващите тегления на пари в брой, Б. лично полагала имитиран подпис на управителя на ЕООД „Медицински център І” – гр. ***.

Деянието на Б. било констатирано при извършена ревизия от ТД на НАП – Плевен.

Видно от заключението по назначената счетоводно-икономическа експертиза за периода 1.11.2001г. – 31.12.2007г. размерът на вноските за осигуряване, размерът на внесените по сметка на НОИ суми по осигуровките на служителите на ЕООД „Медицински център І” – гр. *** и размерът на неиздължените суми е както следва:

Начислени са вноски за ДОО в размер 277 814.31 лв, внесени са 185 910.07 лв., не са постъпили по сметка на НОИ и са изтеглени от подсъдимата 91 904.24 лв.

Начислени са вноски за ДЗПО в размер 16 957.02 лв, внесени са 36 955.41 лв., не са постъпили по сметка на НОИ и са изтеглени от подсъдимата 5 758.21 лв.

Начислени са вноски за здравно осигуряване в размер общо на 52 528.32 лв, от които са внесени 36 955.41 лв. и са изтеглени от Б. 15 572.91 лв. По осигурителен фонд ГВРС/гарантирани вземания на работниците и служителите/ са начислени 9 103.81 лв., внесени са 7 694.85 лв. и са изтеглени 1408.96.

Неиздължените суми са в размер общо 114 644.32 лв.

За посоченият период от време Б. е начислява и суми по чл. 38 от ЗОДФЛ/отм./ на работещите в ЕООД „Медицински център І” – гр. ***, които е следвало да внесе по сметка на ДП – ***.

 Общо за периода начислените суми са в размер 119012.26 лв., от които тя е внесла по сметка 51 619.09. лв. и не е превела, а изтеглила от сметката на ЕООД „Медицински център І” – гр. *** сумата 67 393.17 лв.

От анализа на съхранените в ЕООД „Медицински център І” – гр. *** счетоводни документи е видно, че останалата част от постъпилите по сметката на дружеството средства са изразходвани по предназначение – за трудови възнаграждения, хонорари, заплащане на извършени услуги и др.

От разпита на св. К.К. се установява, че още по време на ревизията от НОИ Б. признала вината си, представила  саморъчно написана декларация в този смисъл, обяснила механизма на присвояване на средствата и изразила готовност да възстанови сумите.

С оглед длъжността и длъжностните задължения на Б. като *** в ЕООД „Медицински център І” – гр. ***, същата притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 НК.

Описаната фактическа обстановка  се потвърждава от събраните по време на разследването  доказателства. Обвинението  се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, платежни документи, ревизионен доклад, дневници за продажби, декларации, експертни заключения, показания на свидетели. В тази насока съдът взема предвид свидетелските показания на К.К., Б.Б., Г.М., К.Ц., Н.И., В.Д., В.Д., Ю.К. и обясненията на подсъдимата на досъдебното производство, както и удостоверение  на л.30,  споразумение към трудов договор на л.31 и 32, ревизионен доклад на л.56  с приложение  към него до л.127,  одитен доклад на л.223 до 230, протокол за доброволно предаване на л.240-242, справка за съдимост л. 276, вложените документи в папка досие на „Медицински център 1 – ***” ЕООД гр. ***, папка „Медицински център 1 – ***” ЕООД гр. ***, разписки, папка фалшиви платежни нареждания и нареждане - разписка.

От заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза е видно, че присвоените суми са в съответните размери и пера, както се посочи по-горе.

С оглед настъпилите вредни последици – големия размер на присвоената сума, обстоятелството, че са засегнати интересите на множество лица - всички работещи в ЕООД „Медицински център І” – гр. ***, продължителния период от време, през който е осъществявана престъпната дейност, последващото унищожаване на документацията и всички други обстоятелства, установени при разследването следва да се приеме, че случаят е особено тежък по смисъла на чл. 93, т.8 НК.

От изложеното е видно, че с деянието си  Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 203, вр. чл.201 вр. с чл. 26, ал.1 НК като през периода от 1.11.2001г. до 31.12.2007г., в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, като в качеството си на длъжностно лице - *** в ЕООД „Медицински център І” – гр. ***, присвоила сумата 182 037.49 лв., собственост на ЕООД „Медицински център І” – гр. ***, от които 114 644.32 лв., представляващи невнесени суми за социални осигуровки  за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и фонд ГВРС и 67 393.17 лв., представляващи невнесени суми по чл. 38 ЗОДФЛ / отм./ на работещите в дружеството, поверени и в това и качество да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Предвиденото наказание по чл.203 от НК е лишаване от свобода от 10 до 20 години, конфискация на цялото и или на част от имуществото и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК. Относно наказанието лишаване от свобода следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, с оглед разпоредбата на чл.372 ал.2 от НПК, предвид характера на проведеното съдебно следствие. В този смисъл диапазонът на наказанието лишаване от свобода е от 3 месеца до 10 години лишаване от свобода. За определяне на наказанието в тези рамки следва да се изходи от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.54 от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства не могат да се посочат други извън изброените по-горе относно квалифициране на деянието като особено тежък случай. В този смисъл при индивидуализацията на наказанието не могат да се отчетат за втори път отегчаващите вината обстоятелства и следва да се приеме, че такива няма.

Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се посочи, доброто процесуално поведение както на досъдебното производство, така и в съдебното производство, което изключително спомага за разкриване на обективната истина. Освен това съществено влошеното здравословно състояние на подсъдимата по време на предварителното задържане следва да се отчете като изключително смекчаващо вината обстоятелство. Влошеното здравословно състояние в това число и новооткрит захарен диабет по принцип следва да се отчете при индивидуализация на наказанието с оглед неговия срок. Полученият хиподепресивен синдром след задържането също би следвало да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Освен това като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и последната дума на подсъдимата, че съжалява за извършеното. При тези смекчаващи вината обстоятелства съдът приема, че на подсъдимата следва да се определи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода.

Относно приложението на чл.66 от НК съдът отчита съдебното минало на подсъдимата, както и посочените вече смекчаващи вината обстоятелства и особено здравословното състояние. Съдът приема, че за поправяне на подсъдимата не е наложително наказанието да бъде изтърпяно реално. В този смисъл следва да се определи изпитателен срок, който с оглед тежестта на обвинението следва да бъде в максималния петгодишен срок.

В чл.203 ал.2 от НК са предвидени и наказания конфискация и лишаване от права. Наказанието конфискация не може да бъде наложено, тъй като не е установено имущество да подсъдимата на досъдебното производство. Съгласно чл.45 ал.1 от НК конфискация не се постановява ако виновният не притежава налично имущество.

Относно наказанията лишаване от право да се заема определена държавна длъжност или обществена длъжност и от право да се упражнява определена професия или дейност следва да се индивидуализират на база изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства/без отегчаващи/. В този смисъл съдът приема, че справедливия размер по отношение и на двата вида наказание е 4 години. Тъй като деянието е присвояване то следва да се конкретизира, че длъжностите, професиите и дейностите следва за които се налага наказанието са такива, свързани с материална отчетност.

По гражданския иск.

Предявеният граждански иск е в размер съответстващ на предмета на обвинението и в този смисъл с оглед изхода на делото в наказателната част следва да се уважи в пълен размер – 182 037,49лв  и то в едно със законната лихва, така както е поискана от датата 1.1.2008г.

Относно разноските.

Дължимата държавна такса е 4% върху уважения граждански иск и съответно конкретния й размер е 7281, 50лв.

Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати разноски на гражданския ищец в размер на 300лв и разноски в полза на ОД-МВР Плевен в размер на 785лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                            СЪДИЯ: