Решение по дело №1353/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 573                           12.12.2019 г.                             Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 12.11.                                                                                            2019 г.

В публичното заседание в следния състав:       

               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                  ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                              

Секретар: СТОЙКА И. 

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

в.т.д. № 1353 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Обжалвано е решение № 919/24.06.2019 г. постановено по гр.д. № 3473/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е признато за установено по отношение на „П.В." ЕООД, че дължи на „П.М.” ЕООД сумата от 12 517,67 лева - главница по договор за цесия от 19.12.2017г. с цедент „Щ.” ЕАД, съгласно уведомление за цесия изх.№0678/21.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д № 1203/2018г. по описа на Старозагорския районен съд и „П.В." ЕООД е осъдено да заплати на „П.М.” ЕООД сумата 1300,35 лева, направени по настоящото дело разноски, както и 400,35 лева, разноски по ч.гр.д. № 1203/2018г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

         Въззивникът „П.В." ЕООД излага съображения за неправилност на решението. Твърди се, че дружеството не е било уведомено за извършената цесия и въз основа на тази тези изгражда защитата си и излага оплаквания във въззивната жалба, с искане да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

         В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „П.М.” ЕООД, с който се взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Моли да се потвърди изцяло, като правилно, законосъобразно и обосновано обжалваното решение. Няма искания за събиране на доказателства. Претендира разноски.

         Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99 ал. 1, вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през месец декември 2017г. на основание сключен договор за цесия между „Щ." ЕАД, ЕИК ********* - цедент и ищеца - цесионер, цедентът прехвърлил изцяло и възмездно остатък от вземането си по фактура № 25335/19.12.2017г. към ответника. Фактурата била на основание изпълнение по Договор за производство на асфалтови смеси от 31.07.2017г., като общият размер на прехвърленото вземане възлизал на 12 517,67 лв. с ДДС. На 21.12.2017г. „Щ." ЕАД изготвило Уведомление за цесия с изх. № 0678/21.12.2017г., изпратено на ответника на 22.12.2017г., чрез куриерска фирма С., доставено на 28.12.2017г., прието от ответника и входирано в неговото деловодство на 28.12.2017г. с вх. № 1/28.12.2017г. Цедентът изпълнил задължението си съгласно договора и уведомил по надлежния ред длъжника, за прехвърленото вземане. Във връзка с взаимоотношенията му с ответника и неплащането на задължението съгласно цесията, през месец февруари ищецът отправил писмо към длъжника, с цел коментар на ситуацията и евентуално определяне на начин за погасяване на дължимата сума. На поканата не било отговорено, както и нямало опит от ответника за връзка и евентуално предложение за спогодба. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д.№1203/2018г. на РС С.З. и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение, поради което бил заведен настоящият иск. До настоящия момент сумата по задължението по цесията не била заплатена, поради което било налице неизпълнение от страна на длъжника за погасяване на прехвърленото вземане, съгласно ЗЗД. Цедираното вземане било дължимо в пълен размер или 12 517,67 лв. с ДДС.

Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено вземането, претендирано в иска - сумата от 12 517,67 лв. Претендират се разноски.

По делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Сочи се, че ответникът не бил уведомен за сключения договор за цесия на 19.12.2017г. между цедента "Щ."ЕАД и цесионера „П.М." ЕООД, с общ размер на вземането - 12 517,64 лв., с представен документ от куриерска фирма С., от който било видно, че получател на пратката с изх. № 0678/21.12.2017 г. е лице на име „Ш.". Такъв служител в дружеството - ответник нямало назначен нито на трудов, нито на друг договор към датата на получаването на пратката, респективно - датата на подписване на документа за доставка. Не било упълномощавано лице с това име да получава пратки, писма, документи и др., адресирани към ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента било да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Целта на това съобщаване била да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично било въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване щяло да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията било единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението, извършено от цесионера. Съобщаването можело да бъде извършено както писмено, така и устно, като за съобщаването можело да бъде изрично упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице, вкл. цесионерът. Предвид изложеното се счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Сочи се, че цедентът „Щ." ЕАД е изпратил до ответното дружество кредитно известие с дата 26.02.2018г., с което била анулирана фактура № 25335/19.12.2017г. В счетоводството на ответника към настоящия момент не фигурирало задължение по процесната фактура нито към „Щ." ЕАД, нито към ищеца, въз основа на приложения към исковата молба договор за цесия от 19.12.2017г. Моли се да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен, и се претендират разноски.

 

Видно от приетите по делото писмени доказателства, на 31.07.2017г. между „П.В.” ЕООД като възложител и „Щ.” ЕАД като доставчик е сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а доставчикът приема да изпълни – Производство на асфалови смеси, франко Асфалтова база Щ., гр. Б. за обект в гр. С.. Съгласно договора, доставчикът издава фактура за всяко заявено, произведено и предадено количество асфалтови смеси. Приемането и предаването на асфалтовите смеси се извършва с експедиционна бележка за всяко заявено количество.

Представени са товарителници, подписани за двете дружества, 6 бр. от 16.12.2017г., а именно: №№ 11010011, 11010010, 11010004, 11010014, 11010008 и 11010007.

На 19.12.2017г. е сключен договор за цесия между „Щ." ЕАД и ищеца „П.М.” ЕООД, по силата на който, „Щ." ЕАД прехвърля на „П.М.” ЕООД остатъка от вземането си по фактура № 25335/19.12.2017г. към ответника „П.В.” ЕООД гр.С.З., в размер на общо 12 517,67 лв. с ДДС. Вземането е формирано от доставки по горепосочените шест товарителници, за които доставки е издадена фактурата.

На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Щ." ЕАД е изпратил уведомление за цесията, с изх. № 0678/21.12.2017г., до длъжника – ответника „П.В.” ЕООД. Уведомлението е входирано при ответника с вх. № 1/28.12.2017г. Уведомлението е изпратено чрез куриер на адреса на управление на ответника – гр. С.З., кв. Г., и е прието от Ш. на 28.12.2017 г. в 10.35ч. Същото лице – Ш., на 09.02.2018г. е получило писмо от ищеца до адреса на управление на ответника, изпратено чрез друга куриерска фирма. От изпратената от НОИ справка за актуалното състояние на всички трудови договори на ответника към 15.02.2019г. се установява, че не фигурира такъв с лице Ш..

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1203/2018г. по описа на Старозагорския районен съд в полза на „П.М.” ЕООД е издадена Заповед № 724/12.03.2018г., издадена по приложеното ч.гр.д. № 1203/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесната сума. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено възражение от длъжника „П.В." ЕООД, поради това „П.М.” ЕООД е предявило настоящия установителен иск.

По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Целта на това съобщаване е защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор).

В настоящия случай уведомлението за прехвърляне на процесното вземане е изпратено чрез куриер на адреса на управление на ответника – гр. С.З., кв. Г. и е прието от Ш. на 28.12. 2017 г. в 10.35ч. Същото лице – Ш., на 09.02.2018г. е получило писмо от ищеца до адреса на управление на ответника, изпратено чрез друга куриерска фирма. Видно от изпратената от НОИ справка за актуалното състояние на всички трудови договори на ответника към 15.02.2019г. се установява, че не фигурира трудов договор с лице Ш..

С решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК съдът се е произнесъл, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

В настоящия случай към исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на процесното вземане, изходящо от цедента “Щ.” ЕАД. Препис от приложените към исковата молба доказателства за прехвърлянето на вземането и уведомлението за извършената цесия са връчени на ответника в хода на производството. Следователно е налице надлежно уведомяване на „П.В.” ЕООД за извършената цесия. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че „П.М.” ЕООД се явява кредитор на „П.В." ЕООД, като по делото не е спорно, че ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати на „П.М.” ЕООД сумата от 12 517,67 лева.

 

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззивникът „П.В." ЕООД следва да заплати на „П.М.” ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 919/24.06.2019 г. постановено по гр.д. № 3473/2018г. по описа на Районен съд – гр.С.З..

ОСЪЖДА „П.В." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., зона „Г." да заплати на „П.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. *** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.

 

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.