Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил,
18.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд Кюстендил, наказателно
отделение, в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря М.Спасова и с участието
на прокурора В.Пенков, като разгледа докладваното от съдия Начев внохд 138 по описа за 2020г.
на ОС Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Адв.Е.А., защитник
на подсъдимите В.М.И., Д.В.М. и и Н.В.М.,***, обжалва присъда № 90 от
03.12.2019г., постановена по нохд 1515/ 2016г. по описа на Районен съд Д., с
която тримата подсъдими са признати за виновни в извършване на престъпления от
общ характер по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК / за Н.В.М. и вр.чл.63
ал.1 т.3 НК/, като са им наложени наказания „лишаване от свобода” за срокове
съответно от 2 години, 2 години и 1 година, с отлагане на изтърпяването за
изпитателни срокове от по 3 години, като тримата са и осъдени да заплатят на
пострадалия С.В.И. *** суми от по 10 000 лв за
всеки един, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
съразмерна част от сторените от него разноски за повереник. Тримата подсъдими
са осъдени да заплатят и съразмерни части от сторените деловодни разноски. Адв.А. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност
на обжалвания съдебен акт, като се иска неговата отмяна и постановяване на
нова, оправдателна присъда.
В съдебно заседание защитникът поддържа
подадената жалба и настоява за нейното уважаване. Подсъдимите се явяват лично и
се възползват от правото си на последна дума, желаейки да бъдат оправдани.
Представителят на Окръжна
прокуратура Кюстендил изразява
становище за потвърждаване на
присъдата.
Адв.К.,
повереник на гражданския ищец и частен обвинител С.И., пледира за потвърждаване
на присъдата. Пострадалият се солидаризира с мнението на своя процесуален
представител.
Окръжен съд Кюстендил, след цялостна
проверка на събрания доказателствен материал, след неговото обсъждане поотделно
и в съвкупност, приема за установено :
По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за установяване
на фактите и предполагащи правилното му решаване. Доказателственият
материал е следвало да бъде анализиран задълбочено от страна на
първоинстанционния съд с оглед изясняване на всички факти по делото. Районен
съд Д. е приел накратко следната фактическа обстановка:
На 30.08.2015г. около 03.00ч. в
гр.Д. пострадалият С.И. и неговия приятел И.З., след като употребили алкохол,
решили да отидат до вилата на техен общ познат, намираща се в кв.“******“, за
да видят дали е разбита или не. Кварталът бил познат на И., тъй като в него
живеела баба му и в чиято къща същият отсядал и обитавал част от помещенията.
Към вилата двамата тръгнали с автомобила на пострадалия, като при преминаване
покрай една от къщите му направило впечатление, че вътре има хора. След
пристигането пред вилата И. слязъл да огледа. При преминаването му покрай
оградата бил ударен в лявата част на главата и паднал, без да види от кого и с
какво е ударен. Изправил се и се върнал в автомобила, като поел в посока къщата
на баба му.
По пътя спрял пред къщата, в която
имало хора и започнал да свири с клаксона. В нея от години живеели тримата
подсъдими и като чули клаксона на автомобила, излезли отвън. Между тях и И.
започнала разправия. Пострадалият си тръгнал, спрял автомобила в близост до
къщата на баба му и извикал своя познат С.М., за да намерят лицата, с които се
бил скарал.
Подсъдимите забелязали, че И. е слязъл от
автомобила и тръгнали към него. Точно пред входа на къщата му с административен
адрес : гр.*****, ул.“******“ **,
му се нахвърлили и започнали да го удрят по главата и цялото тяло с юмруци,
дървени пръти и метален прът, който намерили в близост. От ударите пострадалия
паднал на земята, при което тримата започнали да го ритат и продължили да го
удрят с прътите. В този момент при тях дошъл М., разблъскал ги и
издърпал И.
настрани. След неговото идване подсъдимите преустановили побоя и си тръгнали.
На място с автомобила на
пострадалия дошъл Захариев, който дотогава чакал завръщането му. Двамата с М.
качили И. в автомобила и го закарали в центъра за спешна помощ на МБАЛ „Св.Иван
Рилски 2003“ гр.Д.. Пострадалият бил настанен за лечение в хирургично
отделение, където престоял до 01.09.2015г.
Независимо че по делото е събран и
приобщен по надлежния ред доказателствен материал в достатъчна степен, от
страна на решаващия съд при изготвяне на мотивите са допуснати известни
непълноти и неточности - както при описване на събраните в хода на делото
доказателства и на приетата въз основа на тях фактическата обстановка, така и
при обсъждане на част от въпросите по чл.301 ал.1 НПК. Така например,
показанията на св.И.Н., разпитана в с.з. от 13.08.2018г., както и експертното
заключение на в.л.К., изготвено на ДП и прието в с.з. от 13.06.2017г., не само
не са обсъждани, но и не са посочени. Не са обсъждани и част от писмените
доказателства. Също така, при наличие на явни противоречия между твърденията на
част от свидетелите по отношение на определени факти, те не са
обсъждани и съпоставяни.
С оглед на това въззивният съд
намира, че следва да изложи повторно фактическата обстановка, както и да
извърши наново анализ на събрания доказателствен материал. Окръжният съд намира
също така за необходимо да отбележи, че при номерирането на листовете по нохд
1515/ 2016г. на РС Д., от страна на съответния съдебен служител е допусната
немарливост, като тези след № 158 неправилно са номерирани като такива под № 59
и следващи. По този начин в кориците на делото след лист № 158 започва нова
номерация от лист № 59 нататък и на практиката листовете от номера 59 до 158
включително се дублират.
Установява се от събраните по делото
доказателства следното:
Тримата подсъдими – В.М.И., Д.В.М.
и Н.В.М., са съответно баща и синове, като не са осъждани. Макар постоянното им
местожителство ***, същите обитавали къща в кв.“******“ на гр.Д..
На 29.08.2015г. около 22.30ч. вечерта пострадалият
С.И. заедно със свой познат – св.И.З., отишъл на гости в къща на ул.“Николаевска“ в гр.Д.. Двамата употребили значително
количество алкохол и вече след полунощ между тях възникнал спор относно взломяване на къща, находяща се в
кв.“******“ на гр.Д., и собственост на техен общ познат.
И. познавал добре
квартала, тъй като в него на адрес : ул.“******“ 71, се намирала къщата на неговата
баба - св.Р.Г.. За да разрешат спора, пострадалият и Захариев решили да отидат и
да проверят на място. Напуснали къщата и с такси се придвижили до паркирания автомобил на И.. Качили се в него и потеглили
към къщата, като пострадалия управлявал превозното средство. Същият бил обут с
джапанки.
Малко преди 3 часа сутринта двамата
пристигнали в квартала и И. насочил превозното средство по ул.“******“, която
на практика представлявала черен път. При преминаването покрай къщата, обитавана
от подсъдимите, видял че вътре свети и спрял автомобила. Натиснал няколко пъти
клаксона и започнал да вика. Въпреки късния час, подсъдимите не били легнали и в
момента имали гости – св.И.Н. и Ж.М.. Двете жени били техни роднини - дъщери на
брата на подсъдимия В.И. / изявление на този подсъдим, направено в с.з. от
30.01.2018г. – л.155 от нохд 1515/ 2016/. След като чул клаксона на автомобила
и викането, отвън излязъл подсъдимия В.И.. Пострадалият започнал да го разпитва
дали познава трето лице, между двамата възникнала кратка разправия, след което
подсъдимият се върнал обратно в къщата. Пострадалият се качил в автомобила и
двамата със Захариев продължили по улицата и след известно време спрели пред вилата
на общия им познат.
И. слязъл да провери дали има
следи от разбиване на външната врата, не забелязал такива, а докато се връщал
към автомобила, бил ударен по главата и паднал на земята. Дочул стъпки на
отдалечаващ се човек, след малко успял да стане и се върнал в автомобила. Тъй
като се усъмнил, че е ударен от някой от подсъдимите и се опасявал, че те ще се
разправят с неговите баба и дядо, решил да се отиде и до тяхната къща. Поел с
автомобила в обратна посока и спрял пред къщата на свой познат – св.С.М.,***.
Излязъл от автомобила, а Захариев
останал в превозното средство. Повикал М. от улицата и свидетелят излязъл отвън.
Поканил го да влезе, но пострадалият отказал и му обяснил, че се е скарал с
някакви лица. М. предложил на И. да се прибере, но пострадалият не го послушал
и тръгнал пеша към дома на своите роднини. М. поел след него.
Междувременно разправията с пострадалия
мотивирала В.И. и другите двама подсъдими да излязат на улицата. Намирали се в
близост до външната врата на дома на Гогова и след като забелязали пострадалия,
се насочили към него, И. от своя страна също поел към тях. Тримата го нападнали
и започнали да му нанасят удари с ръце и крака, а
един от тях - и с метален прът с дължина от около метър. След
първите удари пострадалият паднал на земята, но това не спряло подсъдимите. Ударите
били насочени най – вече към главата и торса на И.. С.М. се опитвал да спре
побоя, като разбутвал подсъдимите, но не могъл да го предотврати.
След като преустановили нанасянето
на удари, подсъдимите се прибрали обратно в къщата, като оставили пострадалия
да лежи на земята. М. се опитал да го повдигне, но не успял.
По същото време на Захариев
направило впечатление, че И. не се връща. Преместил се на седалката на водача и
запалил автомобила, като поел надолу по улицата. След известно време видял на
светлината на фаровете, че пострадалия лежи на земята, а до него стои човек,
когото Захариев не познавал. Излязъл от автомобила и като видял в какво
състояние е пострадалия, помислил че ще умре. С.М. му обяснил случилото се с
израза : „Пребиха го“ и го помолил да му помогне да го качат в автомобила.
Захариев се притеснил, но се съгласил. Двамата успели да натоварят И. в
автомобила, като джапанките му останали на улицата.
Захариев потеглил и паркирал превозното
средство пред дома на М.. Впоследствие чичото на пострадалия го транспортирал
до МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“ гр.Д., където в 05.00ч. вторият бил приет за
лечение в хирургично отделение / л.124 от ДП/. След изписването му бил насочен
към невролог и лицево-челюстен хирург за продължаване на лечението.
Междувременно, след като тримата
подсъдими се върнали в къщата, Н. и М. видели че от дясната ръка на подсъдимия В.И.
тече кръв и от мобилен телефон с номер ********** една след друга се обадили на
телефон за спешни повиквания 112, като подали сигнал за инцидент в кв.“******“
на гр.Д.. Първа, в 3.02ч. сигнал подала Н., а след една минута – и М. / справка
от Дирекция „Национална система 112“ – л.86 от нохд 1515/2016г. на РС Д./.
Малко след това, в 3.05ч. сигнал
подал и подсъдимия В.И., като се обадил от мобилния телефон на св.Н. / справка
на „Теленор България“ ЕАД – л.113 от нохд
1515/2016г./.
На сутринта В.И. отишъл в Център
на спешна медицинска помощ гр.Кюстендил, филиал гр.Д., за да бъде прегледан.
Ръката му била бинтована, а от служители на центъра бил
изготвен фиш за
спешна медицинска помощ / л.68 от нохд 1515/2016г., намиращ се след лист № 158/,
в който било отразено че лицето е
постъпило в 08.15ч. на 30.08.2015г. И. също бил и освидетелстван от д-р К.,
който издал медицинско свидетелство с амб.№ 97/
30.08.2015г. / л.114 от ДП/. В него отбелязал наличието на порезна рана в
областта на палеца на дясната ръка, както и информацията за получаването й от
освидетелствания – нападнат и порязан с нож от известно нему лице.
След приемането на пострадалия в
болничното заведение, служители на РУ МВР гр.Д. били уведомени, че в него се
намира лицето, пострадало от побой. В болницата били изпратени полицейски
служители – св.Д. и М., които от разговор с лекуващия лекар научили, че
пострадалия е със счупена челюст, избити зъби и порезни рани, като лечението му
ще продължи в гр.София. Двамата полицаи уведомили разследващ полицай за
инцидента и успели да се свържат със св.С.М.. След неговия разказ се насочили
към къщата на тримата подсъдими.
След като полицаите отишли в дома
на подсъдимите, установили, че те са баща и двама синове и провели разговор с
тях. В.И. им
показал бинтованата си ръка, като тримата обяснили на Д. и М., че предната
вечер пострадалия И. ги обвинил в кражба на негови коне. В.И. и пострадалия се били
скарали и в суматохата последния го ударил по ръката с остър предмет. Разказали,
че заради това му действие двамата синове - Д.М. и Н.М., нанесли побой на
пострадалия И..
Тримата подсъдими били задържани
и транспортирани до полицейското управление.
Междувременно, на място в кв.“******“
пристигнала дежурна оперативна група,
като разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествие. Огледът започнал в
08.30ч. и продължил до 09.15ч. В хода на неговото извършване било установено,
че в близост до дворната врата на дом
№71 на различни место по протежение на улицата започват да се наблюдават :
капки и петна от червеникава течност, две черни джапанки м.“Адидас“,
едната от които е скъсана, нож с метална дръжка и дължина от 21 см, костно
образувание, приличащо на зъб без корен. Бил изготвен съответен протокол, в който
капките, петната и вещите били подробно описани като обекти под номера от 1 до
6. От петната били иззети проби за изследване. Било извършено и фотозаснемане.
Същата сутрин св.Гогова научила от своята дъщеря и майка на пострадалия,
че същият е в тежко състояние и ще го транспортират за лечение в гр.София. По –
късно през деня обиколила района на инцидента и открила метален прът, изцапан
червеникава течност. На следващият ден отнесла пръта в полицейското управление
и с протокол / л.104 от ДП/ го предала доброволно на разследващия полицай.
Същият бил приобщен като веществено доказателство и надлежно огледан с
изготвяне на съответен протокол.
Видно от съдебно-медицинска
експертиза на в.л.Н. /л.73 и следващи от ДП/, изготвена по писмени данни,
вследствие на нанесените удари на пострадалия С.И. са били причинени следните
травматични увреждания:
-
закрита
черепно-мозъчна травма : мозъчно сътресение, подкожен хематом и
разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата;
-
лицева
травма : разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област с размер 4/2 см, околоочен хематом на лявото око, разкъсно-контузна рана на
дясната част на долната устна, разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност
на дясна буза, счупване на алвеоларния гребен от нивото на първи долен десен
зъб до седми долен зъб, избиване на зъби - от първи долен десен зъб до седми долен зъб;
-
травма
на торса : множество надлъжни линейни охлузвания в областта на гърдите и
корема;
-
травма на долните крайници : увреждания по двете колена, преценени като
разкъсно-контузни рани.
Тези травматични увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи предмети, като описаните морфология и
локация посочват следния механизъм за причиняването им:
-
разкъсно-контузните
рани в дясна теменна и в лява челно-теменна области се дължат на действието на
твърд тъп предмет с продълговата форма, като могат да се получат при нанасяне
на удари с предмет под формата на прът – тояга, дърво и др.
-
разкъсно-контузната рана на долната
устна и травмата на съзъбието на долната челюст отговарят да са получени при
нанасяне на удар/ удари с предмет под формата на прът и удар/ удари с крак;
-
околоочния хематом на
лявото око е резултат от действието на твърд тъп предмет с ограничена равна
контактуваща повърхност, като отговаря да е получен чрез нанасяне на удар или
удари с юмрук.
-
Охлузванията
по предната част на торса / гърди и корем/,
-
както
и нараняванията по корема са резултат от действието на твърд тъп предмет с
широка неравна контактуваща повърхност, като отговарят да са получени при
падане на земята.
Избиването на 7 долни десни зъби
в цялост с прилежащия им алвеоларен гребен представлява избиване на такива, без
които се затруднява дъвченето и говоренето. Тази травма е довела до тежък
анатомичен дефект в дясната половина на долната челюст, възстановим единствено
чрез високоспециализирана хирургична корекция с неясен дългосрочен ефект.
Мозъчното сътресение и
контузните рани са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Околоочния
хематом и травмите по торса и коленете са причинили болка и страдание.
Видно от съдебно-медицинска
експертиза на в.л.Ичева /л.93 и следващи от ДП/, при
изследване на пробите, иззети от местопроизшествието, както и от доброволно
предадения от Гогова метален прът се установява наличието на човешка кръв без аглутинини и аглутиногени, поради
което не може да се установи кръвногруповата й
принадлежност.
Видно от съдебно-медицинска
експертиза на в.л.К. /л.87 и следващи от ДП/, изготвена по писмени данни, у
подсъдимия В.И. е била налице порезна рана в основата на палеца на дясната
ръка, като е срязано сухожилието на дългия сгъвач на
пръста. Нараняването е причинено от действието на остър предмет и е възможно да
е получено от нож. И. е бил насочен за лечение към медицинско заведение с оглед
извършване на сухожилни пластики, което същият
отказал. Поради отказа за провеждане на лечението е налице трайно затруднение в движението и сгъването
на палеца.
В хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд е назначена и изпълнена от в.л.Разсолкова
съдебно-психиатрична експертиза / л.163 и следващи от нохд 1515/2016г./. Видно
от нея, тримата подсъдими, както към момента на извършване на деянията, така и
към момента на освидетелстването – 25.04.2019г., са били вменяеми.
Независимо, че същите са били в известна степен улеснени и мотивационно
повлияни от поведението на пострадалия С.И., към момента на извършване на
деянията те не са били в състояние на силно раздразнение.
С постановление на наблюдаващия прокурор
от
29.12.2015г. / л.166 от ДП/ в
отделно производство били отделени материалите, свързани с порязването на
подсъдимия В.И., образувано срещу неизвестен извършител за причинена на
30.08.2015г. средна телесна повреда. Сред отделените материали бил и иззетият
при огледа на местопроизшествие нож, отразен като обект № 4. Поради тази
причина това веществено доказателство не било вписано сред останалите, посочени
в приложението на обвинителния акт, съответно не било и приложено като такова.
Така изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното и
първоинстанционно съдебно производства доказателства –
показания на св.С.М., Р.Г., Павел Д., В. М., от експертните заключения на в.л.Н.,
К., Ичева и Разсолкова, от
приложените писмени документи – справки, писма, протоколи, медицинска
документация и др., отчасти от
показанията на пострадалия С.И. и на св.И.З. и И.Н..
Окръжният
съд намира, на първо място, че не следва да бъде дадена вяра на част от
показанията на св.С.И.. А именно, в която твърди : че преди да достигне до
вилата на общия им със Захариев познат не е спирал в квартала, не е викал и не
е натискал клаксона на автомобила. От една страна, първото му твърдение се
опровергава от собствените му показания, доколкото в началото на разпита си пред
районния съд / л.75 от нохд 1515/2016/ И. изрично
посочва, че е спрял пред дома на тримата и е провел разговор с един от тях .
И едва на по – късен етап от същия разпит / л.76/ твърди, че не е спирал
никъде.
Също така, при разговора си със св.С.М.
пострадалия е обяснил, че се е скарал с някакви хора, очевидно визирайки
разправията с подсъдимия В.И..
От друга страна, от показанията
на св.Н. по несъмнен начин се установява че по време на гостуването й в дома на
подсъдимите отвън е спрял автомобил, като водача е натиснал няколко пъти
клаксона.
Не следва да бъде давана вяра и
на част от показанията на св.И.З. – в частта от тях, в която твърди : че по
пътя към вилата на общия им познат С.И. не е спирал никъде; че след
пристигането им са слезли двамата от автомобила и са видели, че вилата е
разбита, като липсва външната врата, както и че докато са оглеждали вилата
никой не е удрял пострадалия. Тези му твърдения се опровергават по категоричен
начин от показанията на С.И., които в тази им част са логични и последователни.
Освен това, не следва да бъде
давана вяра и на част от показанията на св.И.Н., а именно – в частта, в която
твърди : че след спирането на автомобила С.И. е започнал да вика :
„Ще ви запаля, цигани мръсни“, че
след известно време отново се е върнал пред дома на подсъдимите и там е наръгал
подсъдимия В.И. с нож, че по времето на това наръгване другите двама подсъдими
са били в къщата, както и че след нараняването В.И. се е прибрал вътре, а Д. и Н.
Методиеви са последвали С.И..
От една страна, твърдението на Н.
за отправени обидни квалификации се опровергават от показанията на св.Павел Д..
От тях е видно, че версията на подсъдимите относно причините за разправията и
нанесения по – късно побой е съвсем
друга - отправени им от пострадалия
обвинения за кражба на животни. Пред полицаите тримата подсъдими друга причина,
включително и споменатите от Н. : закана и обиди, наръгване с нож, не са посочвали. Макар това обяснение –
относно отправени им от пострадалия обвинения за кражба на животни, също да не
отговаря на истината и да представлява опит на подсъдимите да изложат пред
полицейските служители своя защитна версия, то противоречието му с твърдението
на Н. подкрепя извода, че такива закани и обидни изрази С.И. не е изричал.
Останалите твърдения на
свидетелката - че след известно време И. се е върнал пред дома на подсъдимите и
там е наръгал подсъдимия В.И. с нож, че по времето на това наръгване другите
двама подсъдими са били в къщата, както и че след нараняването В.И. се е
прибрал вътре, а Д. и Н. Методиеви са последвали С.И., се опровергават по
несъмнен начин от показанията на св.С.М.. Този свидетел е пряк очевидец на
нанесения побой, като показанията му са логични и последователни. От тях се
установява по несъмнен начин, че пострадалия и подсъдимите са
се срещнали на улицата, както и че
удари на И. са нанасяни и от тримата. Освен това, в своите показания М. не
посочва С.И. да е използвал нож, включително и като опит за защита.
Очевидно е, че тези твърдения
на свидетелката не са достоверни – същата не е бил очевидец на случилото се
между тримата подсъдими и пострадалия. Единствен от свидетелите по делото,
който е присъствал, е С.М.
Така изложената от
Окръжния съд фактическа обстановка до голяма степен се покрива с възприетата от
първоинстанционния съд. Все пак, налице са и известни различия, свързани най –
вече с необсъдените от районния съд факти – наличието на порезна рана у
подсъдимия В.И.,
Присъствието на други лица в дома
на подсъдимите, подадените сигнали до „Национална система 112“, вещите, открити
от полицейските служители при извършения оглед на местопроизшествие.
Независимо от обстоятелството,
че фактическата обстановка не е била изяснена в пълнота, от страна на районния
съд е направен правилен и законосъобразен извод, че с действията си подсъдимите
В.И., Д.М. и Н.М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпления от общ характер, както и че те са извършени при пряк умисъл. Престъпленията
са по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 НК за първите двама и по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК за Н.В.М.. Преценката на районния съд се подкрепя в пълна степен от въззивния
такъв, като авторството на деянията е установено по безспорен и несъмнен начин.
Действително, установява се от събраните по делото доказателства, че
пострадалия със своите действия – свирене с клаксона на автомобила и викане в
ранните часове на денонощието, караницата с В.И., е подразнил и предизвикал тримата
подсъдими. Но същите не са имали правото нито да го нападат, нито да му нанасят
побой и причиняват телесни увреждания. Напротив, имали са възможността да
предприемат и друго поведение, включително и да уведомят органите на полицията,
ако са се почувствали засегнати в една или друга степен от поведението на
пострадалия.
При определяне наказанията на
тримата решаващият съд е отбелязал, че същите следва да бъдат наложени при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като е посочено едно такова
– високата обществена опасност на деянията. Окръжният съд намира, че
наказанията на тримата е следвало да бъдат определени при относителен паритет
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. От една страна,
както е отбелязал и районния съд, степента на обществена опасност на деянията е
висока – увредени са обществените отношения, свързани със здравето и телесната
неприкосновеност. На пострадалия са причинени множество телесни увреждания, най
– тежкото от които не само осъществява един от признаците на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК – избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, но и с оглед на естеството си – избиване на
седем зъба, разкрива относително по – висока степен на обществена опасност.
От друга – тримата подсъдими са
неосъждани. С оглед на това, по реда на чл.54 ал.1 и ал.2 НК, на подсъдимите е
следвало да бъдат определени наказания „лишаване от свобода“ в размери около
средните, предвидени в закона. Независимо от изразеното становище, районният
съд на практика е определил наказанията при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, доколкото на В.И. и Д.
М. са наложени наказания „лишаване
от свобода“ за срокове от по 2 години, а на непълнолетния към момента на
извършване на деянието Н.М. – от една година. Доколкото обаче въззивното производство е образувано единствено по повод
подадена жалба от защитника на подсъдимите, съответно присъдата на
първоинстанционния съд не е протестирана и/ или
обжалвана от прокурора, съответно пострадалия
частен обвинител и неговия повереник, с искане за увеличаване размера на
наказанията, този размер не може да бъде ревизиран. По идентични съображения не
следва да бъде обсъждан и въпроса дали след определяне на наказанията правилно е
приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.
С оглед признаването на подсъдимите
за виновни, правилно са уважени и предявените против тях от С.И. граждански искове.
Исковете са уважени частично, като всеки от подсъдимите е осъден да заплати на
пострадалия сума от 10 000 лв, както и 1/3 от
сторените от него разноски за повереник – 650 лв /
договор за правна защита и съдействие – л.67 от ДП/. Окръжният съд намира така определените суми
за съобразени в пълна степен с изискването на чл.52 ЗЗД за определяне на
обезщетението по справедливост. Вследствие на нанесения побой, тримата
подсъдими са причинили на С.И. множество телесни увреждания. Най – тежкото от
тях, а именно - избиване на седем долни
десни зъби, не само му е причинило болки и страдания през един продължителен
период от време, но и значителни
неудобства в ежедневието. Травмата е довела до тежък анатомичен дефект в
дясната половина на долната челюст и пълното възстановяване е невъзможно. И. е
търпял значителни болки и при проведеното лечение, а дългосрочният ефект дори
от прилагането на високоспециализирана хирургична корекция в този случай е
неясен.
От друга страна, независимо от
факта че с поведението си С.И. до известна степен е предизвикал подсъдимите, то
тези му действия в никакъв случай не могат да се разглеждат като такива по
смисъла на чл.51 изр.2 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното,
Окръжният съд намира подадената жалба за неоснователна. Изложените в нея
доводи, както и съображенията на защитника адв.А.,
посочени пред въззивния съд, не могат да бъдат споделени. Авторството на
деянията е установено по несъмнен и безспорен начин – побоят върху пострадалия
е нанесен от подсъдимите, като удари са нанасяли и тримата. Размерът на
присъдените обезщетения е съобразен с естеството на причинените увреждания, с
претърпените вреди и с принципа за
определянето им по справедливост.
Не се установява от събраните по делото
доказателства да е било налице непосредствено противоправно
нападение от страна на пострадалия И. спрямо който и да е от тримата подсъдими.
Напротив такова е извършено от тяхна страна по отношение на С.И.. Наистина, от
събрани по делото доказателства - медицинска документация, експертно заключение
на в.л.К., протокол за оглед на местопроизшествие, е видно че у подсъдимия В.И. е била налице порезна рана в областта на
палеца на дясната ръка, както и че нож е открит и иззет при извършения от
полицейските служители оглед. Но в кой момент, от кого и с какъв предмет е
извършено това нараняване, Окръжният съд приема че в рамките на това
наказателно производство не би могло да бъде установено. Но дори да се приеме,
че това е сторено от пострадалия И. / каквито данни по делото не са налице/, то
това обстоятелство в никакъв случай не би променило изводите относно
авторството на деянията. Не само защото порезната рана е констатирана у един от
подсъдимите, но и защото С.И. е имал правото да се защити.
Установява се също така, че
тримата подсъдими не са били в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия, което да налага преквалифициране на деянията им като такива по
чл.132 НК.
На досъдебното производство и при разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на тези съображения
въззивният съд намира подадената жалба за неоснователна. Атакуваната присъда
следва да бъде потвърдена, доколкото не са налице за нейното отменяне или
изменяне.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.338 НПК Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 90 от
03.12.2019г., постановена по нохд 1515/ 2016г. по описа на Районен съд Дупница.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на протестиране и обжалване.
На основание чл.340 ал.2 пр.2 НПК да
се съобщи писмено на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.