№ 24764
гр. София, 15.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110166292 по описа за 2023 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД на дата 11.03.2022 г. в качеството на
кредитор е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК в СРС. Посочва, че на дата 30.03.2022 г. СРС по ч.гр.д. № 20221110113126/2022 г.
по описа на СРС, 38 състав, на основание чл. 417 от ГПК е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист в полза на Банката, по силата на които
кредитополучателят Е. П. С. следва да заплати на ищцовото дружество следните суми:
-Просрочена главница – 1000 лева;
-Непогасена договорна лихва, начислена за периода от 19.09.2010 г. до 06.03.2022
г. включително, дължима на основание т. 6 от Анекс от 27.11.2007 към Договора за
кредит – 3334, 44 лева;
-Наказателна лихва, начислена за периода от 06.10.2010 г. до 19.07.2015 г.
включително, дължима на основание т. 6.1 от Анекс от 27.11.2007 към Договора за
кредит – 1234,96 лева;
-Законна лихва, начислена за периода от 07.03.2022 г. до 10.03.2022 г.
включително – 1,11 лева;
-Годишни такси за поддръжка – 78,00 лева;
-Непогасен разноски за връчване на покани – 60,00 лева;
-Или общо задължение в размер на 5708,51 лева, представляващи вземания по
Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9230/08.09.2006 г., изменен и
допълнен с Анекс от дата 27.11.2007 г.
Твърди, че на дата 14.11.2023 г. е получено съобщение от СРС по ч.гр.д. №
20221110113126/2022 г. по описа на СРС, 38 състав с разпореждане на съда във връзка
1
с подадено от длъжника Еленка П. С. възражение, като са дадени указания за
предявяване на иск относно вземането на Банката в едномесечен срок от връчване на
съобщението.
Сочи, че във връзка с дадените указания за ищцовото дружество възниква правен
интерес от предявяването на иск за установяване на вземането за горепосочените суми.
Поддържа, че между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на
Кредитодател и Е. П. С. в качеството на Кредитополучател е сключен Договор за
издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9230 от дата 08.09.2006 г., изменен и допълнен
с Анекс от 27.11.2007 г., наричан по – долу „Договора за кредит“, по силата на който
от Банката е предоставен на кредитополучателя банков кредит – овърдрафт в размер на
1000 лева, с краен срок за погасяване на всички дължими суми – дата 08.09.2008 г.
Твърди, че картодържателят се е задължил да погаси предоставения овърдрафт в
сроковете и по начина, договорени в Общите условия за издаване и ползване на
международни кредитни карти, VISA, Класическа.
Изтъква, че за обезпечаване срочното погасяване на предоставения овърдрафт,
Банката се е съгласила да приеме запис на заповед, издаден от картодържателя в полза
на Банката за сумата от 1000 лева, платим на предявяване със срок до 3 месеца след
срока на настоящия договор, с уговорка „Без протест“ и „Без разноски“. Уговорено
било при прекратяване на договорните отношения и при пълно погасяване на
дебитното салдо по картовата разплащателна сметка, включително забавените във
времето плащания, Банката връща на картодържателя издадения запис на заповед.
Страните били договорили още, че ако дебитното салдо по картовата
разплащателна сметка бъде погасено, включително забавените във времето плащания,
и Банката получи плащане по записа на заповед, Банката връща на картодържателя
сумата, платена по записа на заповед. Твърди, че Банката се задължава да приеме като
залог всички вземания на картодържателя по негови банкови сметки, открити при
Банката.
Твърди се, че за обезпечаване срочното погасяване на предоставения овърдрафт
титулярят учредява в полза на Банката залог върху всички свои вземания по банковите
си сметки, в т.ч. депозитни сметки, открити при Банката, за срок до окончателното
погасяване на всички задължения към Банката, произтичащи от използването на
картите.
Сочи, че за предоставяне на услугата овърдрафт картодържателят е приел да
заплати на Банката промоционален фиксиран лихвен процент за първите 3 отчетни
периода в размер на 0.75 % на месец и за остатъка от срока на договора в размер на 1,5
% на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа,
върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края на
предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. Твърди се, че с
2
подписания на дата 27.11.2007 г. анекс тази разпоредба е изменена, като страните по
договора се съгласили, че лихвеният процент начисляван съгласно настоящия договор,
ще се равнява на годишна лихва в размер на 15,75% за първата година и 18% за
следващата.
Твърди, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното
салдо формирано до края на последния отчетен период, титулярят се е съгласил да
заплати на Банката след изтичане на първите три отчетни периода годишна лихва в
размери, както следва:
-За извършване на безналични плащания на ПОС терминал – 16% ;
-За всички останали трансакции – 18 %.
Поддържа, че с подписания на дата 27.11.2007 г. анекс параметрите по това
условие са променени като при неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишение на разрешения кредитен лимит от страна на титуляра Банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.
Сочи, че е договорено картодържателят да ползва гратисен период със срок до 45
дни, ако до датата на падежа погаси цялото дебитно салдо по картовата разплащателна
сметка, формирано до края на предходния отчетен период, като банката не начислява
лихва върху ползваните и погасени до датата на падежа суми. Твърди, че с посочения
анекс това условие също е променено, като за предоставената услуга овърдрафт
титулярят ще ползва гратисен период със срок до 45 дни, а в случай, че до датата на
падежа той погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка ,
формирано до края на последия отчетен период, Банката няма да начислява лихва
върху дебитното салдо.
Твърди се, че е уговорено , че всички права и задължения на страните по
настоящия договор във връзка с издаване и ползване на кредитната карта и
предоставяне и погасяване на овърдрафта ще се уреждат от Общите условия на „Първа
инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти
VISA, класическа.
Посочва, че на основание Договора за издаване на кредитна карта, Банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит – овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 1000 лева.
Твърди, че предоставеният банков кредит – овърдрафт е изцяло усвоен по банкова
сметка с IBAN: BG40FINV915010BGNOI482, открита на името на Кредитополучателя
в банката, за сумите както следва:
11.9.2007 г. - 83.8 лева, 13.9.2007 г. - 225.2 лева, 18.9.2007 г. - 23.2 лева, 20.9.2007
г. - 205 лева, 21.9.2007 г. - 0.15 лева, 23.09.2007 г. – 104 лева. 24.09.2007 г. – 23.11 лева,
26.09.2007 г. – 23,20 лева; 1.10.2007 г. – 53,50 лева, 08.10.2007 г. – 4,83 лева, 13.10.2007
3
г. – 174,7 лева; 15.10.2007 г. – 0,15 лева; 25.10.2007 г. – 90,07 лева, 26.10.2007 г. – 0,3
лева, 28.07.2008 г. – 19,5 лева; 27.07.2009 г. – 39 лева, 06.09.2009 г. – 499,22 лева,
08.09.2009 г. – 23,10 лева. 18.09.2009 г. – 203 лева; 19.09.2009 г. – 1,11 лева, 25.09.2009
г. – 203 лева; 06.10.2009 г. – 20 лева; 19.10.2009 г. – 11,87 лева; 31.10.2009 г. – 102
лева; 19.11.2019 г. -20,88 лева; 28.11.2009 г. – 10,89 лева; 08.12.2009 г. – 0,29 лева,
19.12.2009 г. – 16,57 лева; 19.1.2010 г. - 15,71 лева; 19.02.2010 г. -15,18 лева; 19.03.2010
г. – 13.53 лева; 18.04.2010 г. - 33,87 лева 19.04.2010 г. -14,68 лева; 19.05.2010 г. -14,15
лева; 19.06.2010 г. -15,72 лева; 21.06.2020 г. – 19,98 лева; 25.06.2010 г. – 24,5 лева;
19.07.2010 г. -14,39 лева, 28.07.2010 г. – 39 лева; 19.08.2010 г. – 15,83 лева; 24.08.2010
г. – 53,5 лева, 08.09.2010 г. – 0,24 лева, 19.09.2020 г. – 16,09 лева.
Твърди, че изцяло усвоеният банков кредит – овърдрафт е погасяван по банкова
сметка с IBAN : BG40FINV915010BGNOI482, както следва:
05.10.2007 г. – 20 лева; 27.10.2007 г. – 1000 лева; 27.11.2007 г. – 0,8 лева,
03.09.2008 г. – 10 лева; 08.09.2009 г. – 10 лева, 05.10.2009 г. – 100 лева; 26.10.2009 г. –
30 лева, 16.11.2009 г. – 30 лева; 09.12.2009 г. – 40 лева ; 22.12.2009 г. – 30 лева,
21.01.2010 г. – 40 лева, 21.01.2010 г. – 40 лева, 01.03.2010 г. – 30 лева, 31.03.2010 г. – 30
лева; 28.04.2010 г. – 30 лева; 07.06.2010 г. – 27 лева ; 01.07.2010 г. – 30 лева; 29.07.2010
г. – 30 лева; 15.06.2012 г. – 100 лева.
Изтъква, че кредиторът се намира в просрочие , считано от 19.09.2010 г. – общо
4191 дни към дата 10.03.2022 г. включително.
Твърди се, че поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит,
на основание Раздел XI, чл. 28. б. „а“ от Общите условия на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД за кредити на физически лица („Общите условия“), Банката чрез ЧСИ Стоян
Якимов, с per. № 844 на КЧСИ, е изпратила до Кредитополучателя покана, с която
кани същия в седемдневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в
пълен размер просрочените си задължения. Сочи, че поканата е връчена лично на
ответницата – Е. П. С. на дата 22.01.2009 г. Поддържа, че в дадения му срок за
доброволно изпълнение кредитополучателят не е платил просрочените си задължения
по Договора за кредит, поради което Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от дата 07.03.2022 г.
Посочва, че с оглед на гореизложеното съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ за ищцовото
дружество възниква правен интерес за пристъпване към принудително събиране на
вземането си от кредитополучателя.
Твърди, че след присъединяването на изпълнителния титул на основание чл. 456
от ГПК към изпълнителното дело № 20198500400311 по описа на ЧСИ Александър
Бизов и връчване на покана за доброволно изпълнение по делото е постъпило
възражение от ответницата срещу претенцията на ищцовото дружество.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено
4
нещо, че ответницата Е. П. С. не дължи на „Първа ивестиционна банка“ АД
горепосочените суми.
Претендира разноски, включително държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00 лева. Претендира разноски и в заповедното
производство в размер на 114,17 лева – държавна такса и 150.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който заявява, че предявените искове са допустими, но по същество са изцяло
неоснователни.
Посочва, че ответницата Е. П. С. се явява „потребител“ по смисъла на чл. § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП и като такава се ползва от защитата на нормите на ЗЗП, включително и
клаузите на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП. Счита, че клаузата на чл. 2 от приложения към
исковата молба Анекс към договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9230 от
08.09.2006 г., който е подписан на 27.11.2007 г., както и клаузите на чл. 36.1 от
приложените ОУ, предвиждащи автоматично подновяване на договора за кредит, в
случай, че оправомощения държател не уведоми банката за желанието да бъде
прекратен договора не по-късно от един месец преди неговото изтичане, за
противоречащи на разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 9 от ЗЗП.
Твърди се, че няма данни ответникът да е искал или получил преиздаване на
кредитната карта и да е ползвал такива след 19.09.2010 г. Твърди, че без преиздаването
на такава кредитна карта ответникът не е могъл да ползва услугите на банката, поради
което договорът е прекратен много преди получаване на поканата за предсрочна
изискуемост.
Посочва, че съгласно представения договор за кредит срокът на действие на
ползване на овърдрафта е до дата 08.09.2008г. а съгласно извлечението от
счетоводните книги последните движения по сметката са извършвани към дата
19.09.2010 г, като съгласно твърденията на ищцовото дружество кредитът е в
просрочие именно от тази дата.
Изтъква, че дори и да се приеме, че докато е използвана кредитната карта –
клаузата от общите условия предвиждаща автоматично подновяване на договора за
кредит е имала основание за своето действие, то към дата 08.09.2012 г. договорното
правоотношение между страните се явява прекратено и към този момент е настъпил
падежа на задължението. Твърди, че от този момент започва да тече и петгодишната
погасителна давност за вземането, която е изтекла най – късно на 08.09.2017 г.
Твърди, че приемането на автоматичното удължаване на договора за издаване на
кредитна карта означава и постигането на противоправен резултат, изразяващ се в
заобикалянето на правилата на погасителната давност. Посочва, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземанията на
5
ответницата се явяват погасени по давност.
Заявява, че от приложеното към исковата молба Извлечение от счетоводни книги
на ищцовото дружество е видно, че предоставения банков кредитен лимит в размер на
1000 лева е усвояван през периода от 11.09.2007 г. – 19.09.2010 г. Сочи, че съгласно
представеното Извлечение погасяванията са извършвани през периода от 05.10.2007 г.
– 15.06.2012 г. Също така е посочено, че кредитът е в просрочие, считано от дата
19.09.2010 г.
Посочва, че съобразно приложеният към исковата молба договор, както и
Извлечението от счетоводните книги на ищцовото дружество, действието на договора
е прекратено с изтичането на неговия срок, като счита че клаузата предвиждаща
автоматично подновяване е имала основание за своето действие до 08.09.2012 г., към
който момент е настъпила изискуемостта на първото неплатено задължение и от който
момент започва да тече погасителната давност по отношение на непогасените към този
момент вземания. Твърди, че след тази дата кредитната карта не е ползвана, не е била
преиздавана и не е било възможно да бъдат теглени суми от страна на ответницата.
Счита, че след дата 08.09.2012 г. няма как да се приложи клаузата на чл.36.1 от ОУ.
Твърди, се че в настоящия случай вземането е станало изискуемо, считано от дата
08.08.2012 г. – момента на прекратяване на договора за кредит. Счита, че приложение
намира петгодишната давност, поради което към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение вземането се явява изцяло погасено по давност.
Счита, че доколкото вземанията за главница се явяват погасени по давност, то същото
се отнася и за акцесорните вземания, касаещи договорни възнаградителни лихви и
обезщетение за забава.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2024г.
6
от 11:00ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7