Р Е
Ш Е Н
И Е
№294
Гр. Перник, 28.03.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ
СИМЕОНОВА, като разгледа гр. д. № 7043/2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена
от “Ековеце” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, представлявано от
Бисерка Василева Ангелова – управител против Община Перник, БУЛСТАТ *********,
със седалище: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, представлявана от кмета –
Вяра Церовска.
Ищецът твърди, че до 2012 г. е
бил с наименование “А-Рубиеколайн” ЕООД. Твърди, че между него и ответника на
10.03.2010 г. е сключен договор за наем на преносими санитарни възли, съгласно
който ответникът е следвало да заплати наемна цена. Сочи, че е изпълнил своето
задължение по договора като е предоставил на ответника за ползване преносимите
санитарни възли. Ответникът не е изпълнил изцяло задължението си за заплащане
на наемната цена, като е останала дължима сумата от 4797.60 лв. за периода
01.02.2011 г. – 31.12.2011 г. Посочил е, че месечната наемна цена е била с
падеж 15 – то число на текущия месец.
Искането към съда е да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 4797.60 лв., представляваща неизплатената
част от наемна цена по договор за наем на преносими санитарни възли №
1117/10.03.2010 г. за периода 01.02.2011 г. – 31.12.2011 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 1463.21 лв., считано в периода 16.10.2014 г.
– 18.10.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Заявена е претенция за
заплащане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва предявения иск. Признава обстоятелството, че между него и
ищеца е сключен договор за наем на преносими санитарни възли № 1117/10.03.2010
г. Сочи, че същия е бил срочен, като срокът му е изтекъл на 01.04.2011 г. В
същия се е предвиждала възможност за автоматичното му продължаване, от която
страните не са се възползвали, поради което същият не е бил действащ през
процесния период. Оспорва представените от ищеца доказателства, като твърди, че
същите не съответстват на Закона за счетоводство.
Заявява възражение с правна
квалификация чл. 110 от ЗЗД за погасяване на процесните вземания по давност.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа предявения иск. Моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. поддържа отговора. Оспорва
предявения иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен, евентуално – като
погасен по давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като прецени
процесуалната допустимост на предявените искове, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Исковете са предявени от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск
в тежест на ищецът е да установи наличието на валидно сключен договор за наем,
изпълнението на своето задължение по него и вида и размера на задължението на
ответника.
Не е спорно между страните и се
установява от извършена справка в официалната електронна страница на Търговския
регистър /https://public.brra.bg/, че
ищецът е с предишно наименование “А - Рубиеколайн” ЕООД.
От приетия договор за наем №
1117/10.03.2010 г. се установява, че между страните по делото е възникнало
облигационно отношение, по силата на което, за срок от 12 месеца, считано от
01.04.2010 г. ищецът се е задължил да предостави за ползване на ответника и да
поддържа сервизно 4 броя преносими санитарни възли срещу наемна цена в размер
на 80 лв. месечно за брой, без ДДС и възнаграждение от 30 лв. за брой, без ДДС
за сервизно обслужване. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ответникът се е
задължил да плаща наемната цена и ежемесечно, до 15-то число на текущия месец.
Съгласно чл. 12 от договора,
ако ползването на санитарните възли продължи след изтичане на срока на
договора, без нито една от страните да уведоми писмено другата, че желае
неговото прекратяване, той се счита продължен до края на 2011 г.
От разпитания по делото
свидетел Галина Борисова, чиито показания съдът кредитира, като ясни и
последователни, дадени за непосредствено възприети факти, се установява, че
ищецът е изпълнил задълженията си да монтира, да предостави за ползване и да
осъществява сервизно обслужване на общо четири броя преместваеми санитарни
възли на територията на кметство “Изток” през периода месец март 2010 г. –
месец декември 2011 г. При доказателствена тежест на ответника, той не е
ангажирал доказателства и не е установил по делото да е отправил писмено
възражение до ищеца, с което да заяви, че не желае продължаване на договора
след изтичане на срока му. Затова съдът приема за установено, че договорът за
наем е действал през периода 01.04.2010 г. – 31.12.2011 г., през който период
ищецът е изпълнявал задълженията си по него за предоставяне и сервизно
обслужване на наетите преносими санитарни възли.
Срещу това ответникът е имал
задължение до 15-то число на текущия месец да заплаща наемна цена от по 80 лв.
за всяка преносим санитарен възел и ДДС върху същата в размер на 20 % съгласно чл.
66, ал. 1 от ЗДДС. Следователно общата дължима месечна наемна цена по договора
е в размер на 384.00 лв. За периода 01.02.2011 г. – 31.12.2011 г. е в размер на
4224.00 лв.
При доказателствена тежест на
ответника той не е ангажирал доказателства за заплащането и. Затова съдът
намира, че наемната цена в размер на 4224.00 лв. не е заплатена. Видно от експертизата
на вещото лице В.В. разликата над 4224.00 лв. до пълния размер на заявената
претенция от 4797.60 лв. представлява неустойка съгласно чл. 6, ал. 2 от
договора. Заплащането на такава, обаче ищецът не е претендирал по делото.
Затова искът за разликата от 573.60 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид обстоятелството, че
главниците са били изискуеми към 15-то число на месеца, за който се дължат, то за
заявения от ищеца период 16.10.2014 г. – 18.10.2017 г. върху тях се дължи обезщетение
за забава. С оглед частичната основателност на главния иск, съдът служебно
изчисли размерът на дължимата върху главницата лихва, като същият е 1291.96
лв. До този размер акцесорният иск е основателен, като за разликата до пълният
предявен от 1463.21 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответникът
е заявил възражение за погасяване по давност. Тъй като вземанията на ищеца са
за заплащане на наемни вноски, то за погасяването им по давност е приложим
тригодишният срок по чл. 111, б. В от ЗЗД. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора те
са станали изискуеми съответно на 15.02.2011 г., 15.03.2011 г., 15.04.2011 г.,
15.04.2011 г., 15.04.2011 г., 15.05.2011 г., 15.06.2011 г., 15.07.2011 г.,
15.08.2011 г., 15.09.2011 г., 15.10.2011 г., 15.11.2011 г., 15.12.2011 г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД за всяка наемна вноска давностният срок е
започнал да тече от датата на изискуемостта и. Следователно по отношение на
всички задължения на ответника за заплащане на наемна цена, по процесния
договор, давността е изтекла на 15.12.2014 г. Съдът счита, че давността не е
прекъсвана на основание чл. 116, б. А от ЗЗД. За да е налице признание на
вземането, по смисъла на чл. 116, б. А от ЗЗД, длъжникът следва да е отправил
до кредитора волеизявление, с което заявява, че му дължи конкретното вземане,
индивидуализирано по основание и размер. В настоящия случай от представените потвърждения
на салда, обективирани в писма изх. №№ 1126/12.12.2016 г., 1754/14.12.2015 г.,
1691/15.12.2014 г. и 1861/13.12.2013 г. не може да се направи извод, че
ответникът е признал вземането на ищеца, предмет на настоящото дело. В писмата
отсъства индивидуализация на вземането по основание, поради което не става ясно
дали посочената в тях сума е относима към процесното такова.
С
погасяването на главното вземане на основание чл. 119 от ЗЗД са погасени и
акцесорните вземания за присъждане на обезщетение за забава.
Предвид
изложеното, съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят изцяло поради неоснователност
и погасяване по давност.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените
по делото разноски в размер на 50 лв. – възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 340 лв.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на Община Перник, БУЛСТАТ
*********, със седалище: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, представлявана
от кмета – Вяра Церовска да заплати на “Ековеце” ЕООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес:***, представлявано от Бисерка Василева Ангелова – управител
сумата от 4797.60 лв./четири хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/, представляваща неизплатената част от наемна цена по договор
за наем на преносими санитарни възли № 1117/10.03.2010 г. за периода 01.02.2011
г. – 31.12.2011 г., както и обезщетение за забава в размер на 1463.21 лв./хиляда
четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и една стотинки/, считано за
периода 16.10.2014 г. – 18.10.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 18.10.2017 г. до окончателното плащане, като
неоснователен и погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 от ГПК “Ековеце” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***,
представлявано от Бисерка Василева Ангелова – управител да заплати на Община
Перник, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А,
представлявана от кмета – Вяра Церовска сумата от общо 390.00 лв. /триста и
деветдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
от страните с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.