№ 17333
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110125415 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл.150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с
молба от 30.06.2025 г., срещу ответниците В. Я. А. и Д. В. А. за осъждане на
всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, аб. № 334964,
както следва:
1/ В. Я. А. – 3/4 от общото задължение, равняващи се на: 9.91 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2022 г., 3.34 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 28.04.2025 г.
и 1.80 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.03.2022 г. –
м.04.2022 г. и 0.68 лв. – мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода 17.05.2022 г. – 28.04.2025 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /07.05.2025
г./ до окончателното изплащане на задължението.
2/ Д. В. А. – 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 3.28 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2022 г., 1.12 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. - 28.04.2025
г. и 0.60 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.03.2022 г. –
м.04.2022 г. и 0.22 лв. – мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода 17.05.2022 г. – 28.04.2025 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /07.05.2025
г./ до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една
1
страна/ и В. Я. А. и В. К. А., явяващ се наследодател на всички ответници
/от друга страна/, е съществувало облигационно правоотношение по силата на
договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката,
възникнало по силата на закона – в следствие от притежаваното от
наследодателя на ответниците право на собственост върху имота.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна
енергия.
Сочи, че с оглед настъпилата смърт на В. К. А., искът се предявява
срещу неговите наследниците по закон – В. Я. А. и Д. В. А..
Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните
задължения, равняващи се по размер на притежаваната от тях наследствена
квота. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Я. А. подава отговор на
исковата молба, с който сочи, че не оспорва предявените искове. Твърди, че е
заплатила пълния размер на предявените пред съда вземания /в това число –
претендираните от другия ответника по спора/, както и сторените от ищеца
разноски за производството. Моли съдът да прекрати образуваното
гражданско дело, поради липса на спор между страните. Отправя искане да не
бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищцовата страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. А. подава отговор на
исковата молба, с който сочи, че признава исковите претенции и е заплатил
същите.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг“ ООД
не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
В. Я. А. и В. К. А., наследодател на ответниците – В. Я. А. и Д. В. А.,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер, като за ответниците, в качеството им собственик,
респективно - на наследници на починалия клиент на топлинна енергия, е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, отговарящ на притежаваната от тях наследствена квота –
обстоятелства, които на основание на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
отделил като безспорни между страните.
2
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/ - обстоятелство, което на основание на чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците притежават
надлежна материалноправна легитимация да отговарят по предявените
искове.
Видно от цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, собствениците на
топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от облигационно
отношение с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че
желаят да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради
което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява потребителите да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
В случая, като безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е
доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период в
посоченото количество, отговарящо на претендираната стойност, както и че в
сградата е извършвано дялово разпределение.
С оглед на това, предявените главни искове се явяват изцяло
основателни.
Основателно е искането за присъждане на законната лихва, считано
3
от подаване на исковата молба до плащането.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно
задължение и забава в погасяването на същото.
Между страните не е налице спор относно липсата на своевременно
плащане на задълженията за потребена топлинна енергия за имота, поради
което и предявените акцесорни искове се явяват основателни.
Не се оспорва от ищеца, а и се установява от представеното от
ответника В. А. към отговора на исковата молба платежно нареждане /л. 61/,
че на 06.08.2025 г. ответниците са извършили по сметка на ищеца цялостно
плащане на сумата по исковата претенция, а именно: общо 13.19 лева –
главница за топлинна енергия; общо 2.40 лева – главница за дялово
разпределение; общо 5.86 лева – законна лихва върху главниците; общо 105
лева – държавни такси за производството. /С оглед датата на извършените
плащания, преведените от ответника Д. А. суми за погасяване на същите
задължения се явяват недължимо платени към 01.09.2025 г. и подлежат на
възстановяване/.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите
след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а
именно – извършеното от ответниците цялостно погасяване на
претендираната от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира,
че предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски /с оглед извода за основателност на предявения иск/, има единствено
ищецът в производството.
Неоснователно се явява направеното възражение за недължимост на
разноски по делото, тъй като ответниците не са дали повод за завеждане на
делото.
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки са кумулативни и
следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът
на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца.
В конкретния случай, съдът намира, че извъпроцесуалното поведение
на ответниците е дало основание на ищеца да предявени настоящите искове.
Както беше посочено по-горе, между ищеца и ответниците е била
налице валидна облигационна връзка в рамките на исковия период с предмет
доставка на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал.1, т.т.1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от
4
избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената,
задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от
приложените по делото ОУ- чл. 32, ал.1, потребителите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, ответниците, чието качество на
потребители произтична и на основание наследствено правоприемство
настъпило близо две години преди датата на образуване на настоящото
производство, са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на
ЗЕ и ОУ, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото
задълженията им са били срочни.
С оглед обстоятелството, че падежът на задълженията е настъпил
преди смъртта на наследодателя, кредиторът не е имал задължение да отправя
нова покана и до ответниците - по аргумент за противното от разпоредбата на
чл. 84, ал. 1, пр. 2 ГПК.
Предвид това, съдът намира, че макар да не са оспорили вземанията на
ищеца и да са ги заплатили в срока за отговор на исковата молба, ответниците
са дали повод за завеждане на делото и носят отговорност за разноски.
На следващо място, неоснователно е и възражението за недължимост
на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
С тълкувателно решение № 3/2016 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, са дадени разяснения, касаещи необходимостта на реалната доказаност
по делото на извършването на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на който режим, до 2017 г., подлежаха и разноските за
възнаграждение за юрисконсулт.
С приемането на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8, 2017 г./
законодателят предвиди, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Необходимо и достатъчно условие е страната – юридическо лице, да е
била представлявана от юрисконсулт /без задължение за съда да изследва
наличието на трудово или служебно правоотношение, с изключение на
случаите на възникнало съмнение или оспорване за липса на такова/,
респективно – своевременно да е било направено искане за присъждане на
такова възнаграждение.
Предвид изложеното, доколкото в случая са налице предвидените в чл.
78, ал. 8 ГПК предпоставки, съдът намира, че ищецът има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното, в тежест на ответниците следва да бъде
възложено определеното от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25
НЗПП, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, възлизащо общо
на сумата от 50 лева, дължимо от ответниците, съобразно сочената от ищеца
5
квота.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В. Я. А., ЕГН **********, за осъждането
й да заплати в полза на ищеца ¾ от общото задължение за консумирана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, аб. №
334964, а именно: 9.91 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., 3.34 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. - 28.04.2025 г. и 1.80 лв. – главница за дялово разпределение за
периода м.03.2022 г. – м.04.2022 г. и 0.68 лв. – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 17.05.2022 г. – 28.04.2025 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на
исковата молба /07.05.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението –
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д. В. А., ЕГН **********, за осъждането
му да заплати в полза на ищеца 1/4 от общото задължение за консумирана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ****, аб. №
334964, а именно: 3.28 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., 1.12 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. - 28.04.2025 г. и 0.60 лв. – главница за дялово разпределение за
периода м.03.2022 г. – м.04.2022 г. и 0.22 лв. – мораторна лихва върху
главница за дялово разпределение за периода 17.05.2022 г. – 28.04.2025 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на
исковата молба /07.05.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението –
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. Я. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 37.50 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Д. В. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 12.50 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6