Р Е Ш Е Н И E
№ 182 16.05.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело номер 1469 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на „Бургасдоор“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. Черни връх 8122, общ. Камено, обл. Бургас, с ЕИК *********, представлявано
от управителя Иво Георгиев Ковачев, чрез адв.Тасков,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31,
ет. 1, против А.М.С., с постоянен адрес:***-6,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствени на
ищцовото дружество движими вещи, за периода от 25.09.2013 г. до 25.09.2018 г., ведно със
законната лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата, а при
условията на евентуалност сумата да бъде присъдена като обезщетение за виновно
причинени вреди по чл.45 от ЗЗД от ползването на процесните движими вещи за периода от 25.09.2013
г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава считано от
подаването на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба се твърди, че по
силата на подписан на 12.01.2012 г.
договор за изработка „АКЗ Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, възложило на ищеца
изработката, доставката и монтажа на обзавеждане (кухненски мебели) съгласно
приложение № 1 към договора на обща стойност 18 000 лв. с ДДС, със срок на изпълнение 15.04.2012
г. С друг договор за изработка, подписан на 26.01.2012 г. между същите
страни, била възложена изработка, доставка и монтаж на обзавеждане съгласно
приложение № 1 към договора на обща стойност
99 440 лв. с ДДС и срок на изпълнение 15.04.2012 г. В двата договора
било изрично посочено, че изработеното следва да бъде доставено и монтирано на
обект на възложителя, а именно апартамент – мезонет в гр. Бургас“, ул.
„Копривщица“ № 100, ет. 5-6, като детайлите по
поръчката били решавани от ответника и неговата съпруга. Само плащанията били
извършвани от възложителя по договора – юридическо лице с управител ответника.
При подписване на договорите бил заплатен аванс в размер на 70 % от ориентировъчната стойност на възложеното съобразно
офертите, послужили като основа за сключване на договорите. Окончателната
стойност на изработеното следвало да бъде определена въз основа на действително
изработено и монтирано след приемане на работата. Твърди се, че съгласно чл.
4.4 от договора от 12.01.2012 г.,
съответно чл. 4.6 от договора от 26.01.2012 г., собствеността на изделията, предмет на двата договора,
преминава върху възложителя след пълното заплащане на стойността им.
Твърди се в
исковата молба, че сключването на договорите, отделните уговорки, фактът на
изпълнение от страна на ищеца, както и факта, че договорените цени не били
изцяло платени, са установени със задължителна за страните сила, произтичаща от
влезлите в сила решение № 136/06.06.2013
г. по т.д. № 331/2012 г. по описа на
ОС-Бургас и потвърждаващото го решение № 113/11.10.2013 г. по т.д. № 245/2013 г. по описа на АС – Бургас. Заявява се, че по делото е
установено от ОС-Бургас, че не изпълнителят „Бургасдоор“
ЕООД, а възложителят „АКЗ Бургас“ ЕООД е
бил в неизпълнение на договорните си задължения, поради което претенциите за
връщане на даденото по развален договор за изработка и неустойка за забавено
изпълнение са били отхвърлени като неоснователни. Според ищеца, с решенията е
установено, че възложителят не е изплатил в пълен обем стойността на
договореното възнаграждение и изпълнителят е бил добросъвестна страна.
Заявява се, че поради липса на
изпълнение на задължението за плащане и с оглед на договореното, до окончателното изплащане доставеното и
монтирано обзавеждане остава собственост на изпълнителя. Твърди се, че ищецът
изпратил на 16.03.2015 г. до
дружеството – възложител нотариална покана, получена надлежно на 18.03.2015г. от управителя С., за заплащане на сумата от
40 992 лв., представляваща остатъчната неплатена
главница по договорите, както и сумата от 1631.11 лв.
месечно, представляваща наем за монтираното мебелно обзавеждане и оборудване.
Плащане и до момента не било извършено от ответника като ползвател на
изработените вещи, които все още били собственост на ищеца.
С оглед качеството на ответника като
управител на дружеството-възложител и лице, което е подписало договорите за
изработка и извършило плащанията по тези договори, се изтъква неговото знание,
че изработеното е останало собственост на ищеца. В това си качество последният
получил държането на доставените и монтирани вещи, като и към настоящия момент
той живеел в обзаведения апартамент като ползвал лично вещите, без да са негова
собственост и без да има право на подобно ползване. Заявява се, че ответникът в
качеството си на физическо лице се обогатява със стойността на ползването на
следните вещи – мебели, обзавеждане и интериорни детайли, които не са негова
собственост, а именно: ламперия – 245 м.; шкаф баня детска; гардероб детска;
шкаф за мивки баня спалня; шкаф баня спалня отсреща; гардеробна; врати
апартамент; корони към врати дъб; корнизи в помещения; кошара с вътрешен размер
140/70; стъпала от дъб с чела; кухня комплект – проект „Перфект груп“ (дизайнерски салони „Spazio Personale“ Бургас, коригирана и адаптирана от
„Бургас доор“), заедно с монтираните в допълнение
изработени от камък изделия, в това число плотове, гърбове странични прегради и
други елементи от кухнята.
Ползването на
гореописаните вещи и елементи на обзавеждането, отчитайки степента на
амортизация, ищецът остойностява на сумата от 750 лв. месечно. Уточнява, че се касае за изключително луксозно
бутиково обзавеждане и оборудване, изработено по
поръчка с нестандартни размери, с изключително висока стойност и качество на
използваните материали, с уникален дизайн и изработка на покритията, като
същото не може да се демонтира и използва на друго място. Посочва, че поканата сама
по себе си не е елемент от правопораждащия фактически състав с оглед
претенцията за неоснователно обогатяване, а същата се представя като
доказателство за възникналия правен спор.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска. Поддържа, че че видно от приложените писмени
доказателства, не всяка от описаните в договорите движими вещи е била
изработена и предадена на възложителя. Също така предмет на договорите била не
само изработката на движими вещи, а в основаната си част доставката и монтажа
на материали, които представляват подобрения на недвижимия имот. Твърди се, че
тези вещи нямат самостоятелно значение, а единствено имат характера на
подобрение на недвижимия имот - ламперията, вратите, короните към вратите,
корнизите в помещенията, дъбовите стъпала. Заявява се, че дори и материалите да
са били собствени на ищеца, то с влагането им в недвижимия имот чрез трайното
им закрепване и монтаж, са станали собствени на собственика на имота „Нерг“ ЕООД по силата на чл. 97 от ЗС, съгласно който когато
чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би
могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на
тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част. Твърди
се, че ответникът ползва описаните движими вещи и подобрения върху недвижимия
имот от 01.01.2014 г. въз
основа на валидно сключен договор за наем и анекси към него със собственика на
имота „Нерг“ ЕООД, ЕИК *********, като за ползването
на имота и находящите се в него движими вещи и подобрения заплаща ежемесечно
наем, за което се издавали надлежно фактури.
Ответникът счита, че не са налице
предпоставките за предявяване на иск по реда на чл. 59 от ЗЗД, тъй като не се е
обогатил предвид факта, че плаща наем за ползването на вещите по силата на
валидно сключена сделка, т.е. не ги ползва без
основание. Наемодателят му „Нерг“ ЕООД е собственик
на имота и подобренията върху него, в това число и на находящите се в него
движими вещи, по силата на валидно сключена правна сделка с „АКЗ Бургас“ ЕООД.
На 01.12.2011 г. между
последните две дружества бил сключен договор за изработка, по силата на който
„АКЗ Бургас“ ЕООД се задължило да изпълни всички довършителни работи в
собствените на „Нерг“ ЕООД имоти, както и да
обзаведе, да предаде имотите в напълно завършен вид, да монтира и постави
обзавеждане по проект. За изпълнението на договора бил подписан протокол за
приемане на работата, въз основа на който е издадена фактура № 1063/02.10.2013 г. Дали „АКЗ
Бургас“ ЕООД е бил собственик на движимите вещи към онзи момент, било без
значение за възникване правото на собственост върху същите за „Нерг“ ЕООД, тъй като в чл. 78 от ЗС е изрично предвидено,
че който придобие по възмезден начин владението на движима вещ на правно
основание, макар от несобственик, но без да знае
това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността
върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на
подписите. Сочи се, че към датата на придобиване на движимите вещи – 02.10.2013 г. „Нерг“ ЕООД бил добросъвестен приобретател.
Заявява се, че субективните и обективни
предели на силата на пресъдено нещо, формирана по решение № 136/06.06.2013 г. по т.д. № 331/2012 г. по описа на ОС-Бургас, не обвързват настоящите страни.
Ответникът
твърди, че договорите били прекратени на основание чл. 15, ал. 1, т. 1,
съгласно който договорите се прекратяват с изтичането на гаранцията по
договорите, а именно 12 месеца от предаване на изработените изделия. Сочи, че
предвид датата на приложения от ищеца протокол гаранцията на изработено е
изтекла на 22.05.2013 г. и
считано от тази дата и двата договора са прекратени. С оглед на това ответникът
релевира възражение за изтекла давност на претенцията
за обезщетение за лишаване от право на ползване, тъй като към датата на
подаване на исковата молба е изтекла пълната петгодишна давност.
Твърди се в
отговора, че всички изработени и доставени мебели и елементи по договора били
да изцяло заплатени от „АКЗ Бургас“ ЕООД на ищеца и не съществува каквото и да
е задължение към изпълнителя. В чл. 3, ал. 3 изрично било предвидено, че
окончателната стойност ще бъде определена от страните на база действителния
обем на изработеното и монтирано от приложение 1 след приемане на работата от
възложителя чрез двустранно подписан приемо-предавателен
протокол. За да се определи именно стойността на изработеното и приетото,
респективно за да възникне каквото и да е вземане над вече заплатеното, следва
изпълнителят да предаде изработеното. Заявява се от ответника, че изпълнителят
не е предал изработеното, като освен междинно подписаните приемо-предавателни
протоколи, съставеният на 21.05.2012 г. протокол е последният такъв, в който се съдържа подробно
описание на предадените работи. Сочи се, че ищецът не е издавал каквито и да е
фактури за изработеното или евентуално дължимо плащане от страна на
възложителя, а и при преглед на обявените ГФО за периода 2012-2017 г. се установява, че същият не е отразил каквото и да е
вземане от клиенти за целия период. Твърди се, че част от неизпълнените от
ищеца работи били изпълнени от други изпълнители, за което се прилагат писмени
доказателства.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не са обвързани от
договорно-правна връзка. Между настоящия ищец и дружеството „АКЗ Бургас“ ЕООД с
ЕИК ********* с управител А.М.С. са били
сключени два договора за изработка, както следва: подписан на 12.01.2012
г. договор за изработката, доставката и монтажа на
обзавеждане (кухненски мебели) съгласно приложение №
1 към договора на обща стойност 18 000 лв. с
ДДС, със срок на изпълнение 15.04.2012 г. и договор, подписан на 26.01.2012
г. между същите страни, за изработка, доставка и
монтаж на обзавеждане съгласно приложение № 1 към
договора на обща стойност 99 440 лв. с ДДС и
срок на изпълнение 15.04.2012 г.
Видно е от съдържанието на двата
договора, че доставката и монтажа на обзавеждането следва да се извършат на
обект – апартамент в гр.Бургас, ул.“Копривщица“
бл.100 ет.5 ап.31 и ет.6 ап.31,
като ищецът твърди и ответникът не отрича, че това е домашния адрес на него и
семейството му, т.е касае се за обзавеждане на жилище
на ответника, а не на офис или друго помещение на дружеството-възложител.
От справка в
ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на „АКЗ Бургас“ ЕООД
е "АКЗ" ЕООД, чийто едноличен
собственик и управител е ответникът С..
Между
изпълнителя и възложителя по договорите се е развил предходен правен спор, като
според съда субективните предели на силата на пресъдено
нещо не обвързват ответника, ако и да е управител на дружеството-възложител,
тъй като няма идентичност на ответниците по двете дела – т.д.№331/2012
год. и настоящото (арг.от чл.298 ал.1 от ГПК). Няма пречка
обаче документите по т.д.№331/2012 год. да се вземат предвид като доказателства, доколкото то
е приложено по настоящото по искане на ищеца.
Доводите на
страните за частично изпълнение на задълженията от изпълнителя съвпадат. Според
молба вх.№1908/05.02.2019 год.
ищецът е доставил и монтирал описаните в исковата молба вещи от обзавеждането,
които според него ответникът ползва без основание. Според ответника, частично
са изпълнени задълженията по отношение на вещите и елементите от обзавеждането,
описани в молба вх.№600/15.01.2019 год.
Не се спори
също, че на ищеца частично е било заплатено възнаграждението, уговорено по
двата договора. Според първия договор, за доставката и монтажа на кухненското
обзавеждане се дължи възнаграждение в размер на 18 000 лв.
с ДДС (приложение№1), а според втория, дължи се възнаграждение за обзавеждането
по приложение №1 – спецификация в размер на
99 440 лв. след търговска отстъпка.
От
заключението по съдебно-икономическата експертиза се установява, че липсва
сигурна, актуална и проверима счетоводна и финансова
информация при ищеца, поради отдалечения
период във времето и липсата на счетоводен отдел. По договора за изработка от 12.01.2012 год. изпълнителят е
издал на „АКЗ Бургас“ ЕООД фактура №*********/13.01.2012
год. за полученоавансово
плащане на 17.01.2012 год.
в размер на 12 600 лв. с ДДС, начислен на
отделен ред в данъчния документ. Предполагаемата счетоводна операция, поета от
ищеца, според вещото лице е: дебит с/ка 411 Клиенти,
кредит с/ка 701 Приходи от продажби на продукция и кредит с/ка 453
Разчети с ДДС. По втория договор от 26.01.2012 год. изпълнителят-ищец е издал следните фактури: №**********/01.02.12 год. на
стойност 69 607,99 лв. с основание авансово
плащане, фактура № **********/16.03.12
год. с предмет на доставката „частично плащане за
гардероб детска, шкаф за мивки баня спалня, шкаф за баня спалня“ на стойност 1 179,54 лв., фактура
**********/06.04.12 год.
предмет на доставката „окончателно плащане
за гардероб детска“ на стойност 610,38 лв.;
фактура №**********/19.04.12 год.
с предмет на доставката „окончателно плащане кошара“ на стойност 587,31 лв.; фактура №**********/04.05.12
год. с предмет на доставката „ламперия, корона,
обръщане прозорци и интериорни врати дневна“ на стойност 9 216,44 лв.; фактура №*********/06.05.12 год. с предмет на доставката „интериорни врати“ на стойност 725 лв.
и общо три кредитни известия - № *********/15.05.12
год. към фактура
№**********/04.05.12 год.; № *********/15.05.12 год. към фактура №*********/06.05.12
год. и №*********/15.05.12 год. към фактура №*********/06.05.12
год.
От
заключението на в.л.Д. ***
ЕООД е заплатил суми по двата договора, както следва: по договор за изработка
от 12.01.12 год. – сумата
от 12 600 лв.; по договор от 26.01.12
год. – сумите от 69 607,99 лв.,
1 179,54 лв. и 610,38 лв.
По този начин по договорите са изплатени общо 83 997,91 лв.
С протокол от
21.05.2012 год., който
изпълнителят е отказал да подпише в присъствието на свидетели, е установено
каква част от обзавеждането по двата договора е било доставено и монтирано в
жилището към тази дата. След оглед на обекта и по писмени данни, включително
съдържащите се в приложеното т.д.№331/12 год., вещото лице по оценителската експертиза И. е
установил, че в жилището са монтирани следните елементи и вещи от договореното
обзавеждане: кухня комплект (частично), ламперия (частично), шкаф баня детска –
изцяло, гардероб детска – изцяло, шкаф
за мивки баня спалня – изцяло, шкаф баня спалня отсреща – изцяло, гардеробна –
изцяло, врати апартамент (частично), корони към врати дъб – изцяло, корнизи в
помещения (частично 33 л.м.), кошара – изцяло, стълба
от дъб с чела – не е установена на място. По отношение на установените на място
корони на врати следва да се посочи, че в протокола от 21.05.12
год. е установено, че такива не са доставени и
монтирани. Съгласно приложение №1 към заключението на
в.л.Генчев, депозирано по т.д.№331/12
год., 11 бр. корони за врати са се намирали като
заготовки в склада на изпълнителя на ул.“Янко Комитов“ №18, като не се твърди,
а и последващите обтегнати отношения между страните изключват тези заготовки да
са били монтирани от ищеца в жилището на ответника. Също в това приложение като
заготовки в склада на изпълнителя са установени и стъпала за стълби 4 бр. и
чела 16 бр. (т.2), а по време на огледа в жилището
вещото лице И. не е установил тези стъпала и чела да са монтирани на място.
Следователно, от стойността на доставеното и монтирано обзавеждане, изчислена
по договорите (приложение №1 към тях) следва да се
изключат стойностите на короните за врати и стъпала и чела от дъб. В колона №4 от таблицата на стр.5 от
заключението вещото лице е посочил т.нар.“отчетна“
стойност на доставеното и монтирано обзавеждане, т.е.
стойността по договор. Общата стойност по тази колона, като се изключат
короните на врати и стъпалата с чела, е 82 428,63 лв.,
т.е. доставено е от ищеца и монтирано обзавеждане на
тази стойност. След като възложителят е заплатил по-голяма сума по договорите,
това означава, че е заплатил изцяло стойността на доставеното обзавеждане и по
аргумент от чл.4.4 от договора от 12.01.12
год. и чл.4.6 от договора
от 26.01.12 год.
собствеността е преминала върху него. Без значение е по каква причина
задълженията на изпълнителя са били изпълнени частично, коя от страните е била
в забава и е препятствала изпълнението, защо заготовките са останали в склада
на изпълнителя и не са монтирани и пр., тъй като
настоящата претенция не се основава на чл.79 ал.1 от ЗЗД, а на чл.59 от ЗЗД и
на твърдението, че от ответника се ползват вещи на ищеца без основание.
Изводът на
съда, че ответникът е заплатил доставеното и монтирано обзавеждане и е станал
негов собственик изключва основателността на претенцията по чл.59
ал.1 от ЗЗД и на евентуалната по чл.45
от ЗЗД. Не е налице обедняване на ищеца, тъй като той е получил възнаграждение,
съответно на престираното по договора и не му се
дължи обезщетение за лишаването му от ползването на вещите. Не е налице
неоснователно обогатяване на ответника, тъй като той ползва онова, на което е
собственик. Съгласно установената с т. 1
от ППВС №1/28.05.1979 година, решение № 267/20.01.2014 година, постановено по гр.д.
№ 13/2013 година ІІІ г.о. ВКС, решение № 252/23.01.2015 година,
постановено по гр. д. № 2858/2014 година ІІІ г.о. ВКС,
решение № 248/29.07.2013
година, постановено по гр. д. № 1062/2012 година ІV
г.о. МКС и мн.други, съдебна практика, неоснователно
обогатяване се реализира не само в случаите, когато имуществено на едно лице е
увеличено без основание за сметка на обедняването на друго лице, като
увеличаването и обедняването произтичат от един или няколко общи факти, но и в
случаите когато едно лице неоснователно си спестява за сметка на друго разходи,
които са били необходими и е трябвало да бъдат извършени. Собственикът на вещта
не дължи нищо на изпълнителя по договора за изработка след като изпълни
задължението си за заплащане на възнаграждението по чл.266
ал.1 от ЗЗД и придобие правото на собственост. Той не
си е спестил дължими разходи за сметка на ищеца под формата на наем за вещите и
не се е обогатил за сметка на последния. Не е налице и деликт,
тъй като ползването на собствена вещ е правомерно действие. С оглед на
изложеното претенциите следва да се отхвърлят, без да се обсъждат
облигационните отношения между „АКЗ Бургас“ ЕООД и дружеството – собственик на
недвижимия имот „Нерг“ ЕООД, както и без да се
отговаря на неотносимия за спора въпрос дали
обзавеждането е трайно прикрепено към недвижимия имот и поради това е
собственост на „Нерг“ ЕООД на основание чл.97 от ЗС.
При този
изход на спора на ответника се дължат разноски – действително внесено
възнаграждение на вещо лице в размер на 500 лв. и
възнаграждение на адвокат в размер на 1900 лв., общо
2400 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенциите на „Бургасдоор“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: с. Черни връх 8122, общ. Камено, обл.
Бургас, с ЕИК *********, представлявано от управителя Иво Георгиев Ковачев, чрез
адв.Тасков, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Сливница“ № 31, ет. 1, против А.М.С.,
с постоянен адрес:***-6, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 45 000 лв., представляваща
обезщетение за ползване на собствени на ищцовото
дружество движими вещи, за периода от 25.09.2013 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, а при условията на евентуалност сумата да
бъде присъдена като обезщетение за виновно причинени вреди по чл.45 от ЗЗД от ползването на процесните
движими вещи за периода от 25.09.2013 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава считано от
подаването на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА
„Бургасдоор“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.
Черни връх 8122, общ. Камено, обл. Бургас, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Иво Георгиев Ковачев, чрез адв.Тасков, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.
1, да заплати на А.М.С., с постоянен адрес:***-6, съдебно-деловодни
разноски в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лв.,
представляващи възнаграждение на вещо лице и адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: