№ 17008
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110123210 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК *********, срещу А. И. Р., ЕГН:
**********, И. А. Р., ЕГН: ********** и М. А. Р.-А., ЕГН: **********, с която се иска
съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца разделно при квоти 4/6 за А. И. Р. и по 1/6
за И. А. Р. и М. А. Р.-А., сума в общ размер на 1319.05лв., от които 1206.46лв. - главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. -
м.04,2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/19.04.2024
г./ до изплащане на вземането, както и 79.29лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г.
до 13.03,2024г., както и сума за дялово разпределение в размер на 29.20лв. - главница за
периода от м.07.2022г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба/19.04.2024 г./ 29.20 до изплащане на вземането и 4.10лв. - мораторна лихва
за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 15.09.2022г. до
13.03.2024г.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гАДРЕС ID номер: ********, Номер на
инсталация: *********** Абонатен номер: **********.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици са клиенти на
топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно
който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ЮЛ“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ЮЛ“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
1
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„ФДР” ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ЮЛ“ ЕАД и ФГР за абонатен
№ ********** и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. И. Р. представя платежно нареждане за
заплатена сума от 1387.91 лева. Моли да не бъдат допускани експертизи и да бъде
присъдено минимално юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК останалите ответници не са подали отговор на исковата молба.
С молба от 10.06.2024 г. ищецът признава извършеното плащане, като сочи, че
процесните суми са погасени изцяло, като се претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
С оглед изразеното признание, подкрепящо се от доказателствата по делото и
извършеното плащане съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за
продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки/топлинна енергия/ и да ги
предаде, а купувачите да ги получат и да заплатят уговорената продажна цена; продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувачите, както и наличието
на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответниците за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, което вземане е погасено от
ответниците в рамките на процеса.
С фискален бон от 23.05.2024 г. ответниците са заплатили на ищцовото дружество
сумата от 1387.91 лева.
2
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва
за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността
по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
В процесния случай от 19.04.2024 г. до датата на плащането -23.05.2024 г. върху
главниците, претендирани в настоящото производство е текла законна лихва.
Така съдът спазвайки правилата на чл. 76 от ЗЗД и постановките на Тълкувателно
решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС отчита, че заплатената сума от
1387.91 лева е достатъчна да погаси изцяло процесните суми като същите се погасяват по
реда: най – напред разноските, след това лихвите и най после главницата. Със заплатената
сума е погасена и държавната такса в размер на 52.76 лева, което се признава от ищеца с
издаването на фискален бон.
В процесния случай няма съдебно установени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото същите тепърва ще се установят с настоящото съдебно решение.
Ето защо с извършеното плащане са погасени изцяло всички лихви и остатъчната главница
за ТЕ-предмет на настоящия процес.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
неоснователни предвид извършеното в хода на производството плащане. Страните по
делото очевидно не спорят, че между тях е съществувало облигационно отношение, както и
че претендираните от ищеца суми са били дължими на посоченото в исковата молба
основание.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба и
образуване на настоящото дело. Ето защо следва да се направи изводът, че именно
ответниците с поведението си е станали причина за завеждане на делото, след като са
платили дължимата сума след подаване на исковата молба, заради което ищецът е инициирал
настоящото производство и е направил разноски юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК *********, срещу А. И. Р., ЕГН:
**********, И. А. Р., ЕГН: ********** и М. А. Р.-А., ЕГН: **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца разделно при квоти 4/6 за А. И. Р. и по 1/6 за И. А. Р. и
М. А. Р.-А., сума в общ размер на 1319.05лв., от които 1206.46лв. - главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гАДРЕС ID
номер: ********, Номер на инсталация: *********** Абонатен номер: ********** за
периода м.05.2021г. - м.04,2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба/19.04.2024 г./ до изплащане на вземането, както и 79.29лв. - мораторна лихва
за забава от 15.09.2022г. до 13.03,2024г., както и сума за дялово разпределение в размер на
29.20лв. - главница за периода от м.07.2022г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба/19.04.2024 г./ 29.20 до изплащане на вземането и
4.10лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 15.09.2022г. до 13.03.2024г., поради извършено в хода на
производството плащане.
ОСЪЖДА А. И. Р., ЕГН: **********, И. А. Р., ЕГН: ********** и М. А. Р.-А., ЕГН:
**********, да заплатят на ЮЛ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лева- съдебно-
3
деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4