Р E Ш Е Н И Е
№ 625
гр.Плевен, 15.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори октомври
две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 769 описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 448
от 31.07.2020 г.,
постановено по нахд № 1115/2020 г., Районен съд – Плевен
е отменил наказателно постановление № 15-0000885 от 17.02.2020 г. на директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на ЕТ „Шанс 21 В-П.В.“, със
седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к. „Дружба“ ***, представлявано от
П.В. Ф., с ЕГН **********, на основание чл.416
ал.5, във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.63 ал.2,
във връзка с ал.1 от КТ за това, че при извършена проверка на място на
16.01.2020 г. в 15,47 часа в района на автогара Плевен, сектор № 5, е
установено, че едноличният търговец като работодател е допуснал до работа
лицето В.П.В., с ЕГН **********, предоставящ на 16.01.2020 г. в 15,47 часа
работна сила като „шофьор на автобус“ преди да му предостави копие от
уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ за регистрация на трудовия му договор,
заверено от ТД на НАП.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Плевен, чрез пълномощник Р.И., която счита същото за неправилно, постановено
при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че нарушението е
установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен по
безспорен начин. Счита, че районният съд неправилно в мотивите си за отмяна на процесното НП е приел, че са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила относно липса на единство и идентичност в описание на
административното нарушение. Цитира
описаната в АУАН фактическа обстановка. Сочи, че видно от представения АУАН е
допусната техническа грешка във второто изречение от описанието на фактическата
обстановка, а именно разменени цифри и вместо 16.01.2020 г. е написано
16.10.2020 г. Посочва, че тази техническа грешка е отстранена в последвалото
НП. Счита, че неправилно РС отменя НП за установено сериозно нарушение на
трудовото законодателство, каквото е допускането на лице до работа без
регистриран трудов договор, на основание обърнати цифри, които образуват дата
16.10.2020 г., за която ноторен факт е, че не е
настъпила в календара. Навежда доводи, че съгласно разпоредбата на чл.53 ал.2
от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Сочи, че в конкретния случай от
представените писмени доказателства е видно, че лицето В.В.е
пуснал молба за работа на 15.01.2020 г., има сключен трудов договор от
15.01.2020 г., допуснат е до работа на 16.01.2020 г. и от справката, подадена
до ТД на НАП за регистрацията на този договор е видно, че същият е регистриран
на 17.01.2020 г. в 11,13 часа, ден, след като лицето е заварено да работи.
Посочва също, че при направената на 16.01.2020 г. проверка от контролните
органи от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, когато установяват, че В.В.предоставя работна сила като „шофьор на автобус“, същият
попълва декларация, в която посочва, че работи без регистриран трудов договор.
Според касатора е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
заключение моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът
се представлява от юрисконсулт И., която
поддържа подадената касационна жалба на заявените в нея основания. Моли съда да
отмени решението и да потвърди наказателното постановление.
Ответникът ЕТ „Шанс 21В – П.В.“ – Плевен, в
съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че оспореното НП е издадено за това, че при извършена проверка на място на 16.01.2020г. в
15:47ч. в района на Автогара Плевен, в сектор №5, работодателят ЕТ „Шанс 21 В- П.В.“
- гр. Плевен е допуснал до работа лицето В.П.В. ЕГН **********, предоставящ на
16.10.2020г. в 15:47 работна сила като „шофьор автобус“ преди да му представи
копие от уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, за регистрация на трудовия му
договор, заверено в ТД на НАП. Нарушението било установено при извършени
проверки на място на 16.01.2020г. и последваща проверка по документи в ДИТ Плевен на
27.01.2020г. от служители на ДИТ–Плевен. При първоначалната проверка,
проверяващите заварили в района на
Автогара Плевен шофьор на автобус, спрял на сектор №5, който е собственост на
фирма ЕТ „Шанс 21 В- П.В.“ - гр. Плевен. Шофьорът попълнил собственоръчно
декларация и оставили призовка за работодателя. При извършената документална
проверка на 27.01.2020г. се оказало, че лицето В.В.на
16.01.2020г., без да му е връчена справка за заверен трудов договор в НАП, бил
допуснат до работа. За констатираното нарушение бил съставен АУАН №15-0000885
от 27.01.2020г., като нарушението било квалифицирано по чл.63,ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ. Въз основа на така съставения АУАН
било издадено и атакуваното наказателно постановление, като на основание
чл.416, ал.5 във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на
жалбоподателя му било наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 1 500 лева. Съдът изложил
мотиви, че тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на свидетеля – актосъставител
, които кредитирал с доверие като логични, вътрешно непротиворечиви, обективни
и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.
Без да изложи решаваши мотиви по съществото на
извършеното нарушение, съдът констатирал, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното Наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът
изложил мотиви, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 42, т.3
от ЗАНН, тъй като в него актосъставителят е записал,
че при извършена проверка на място на 16.01.2020г. в 15:47ч. в района на
Автогара Плевен, в сектор №5, работодателя ЕТ „Шанс 21 В- П.В.“ - гр. Плевен е
допуснал до работа лицето В.П.В. ЕГН **********, предоставящ на 16.10.2020г. в
15:47 работна сила като „шофьор автобус“ преди да му представи копие от
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, за регистрация на трудовия му договор,
заверено в ТД на НАП. С оглед на това съдът приел, че в издадените АУАН и НП липсва единство и
идентичност в описание на административното нарушение, в чието извършване се
обвинява нарушителя. Видно от писмените материали, приложени в преписката, че актосъставителят при изготвяне на АУАН е посочил, че В.П.В.
е предоставял работна сила в 15: 47ч. на 16.10.2020г., докато административно- наказващият орган е
посочил в НП, че работната сила е предоставена на дата 16.01.2020г.
На следващо място съдът констатирал, че и в АУАН, и в последствие в
издаденото НП е посочено, че В.В.е бил допуснат до
работа, преди работодателят да му представи копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ. АНО е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал.1 от КТ, съгласно който текст работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по чл.63, ал. 1 от КТ. Съдът е приел, че никъде в посочените като нарушение
разпоредби няма задължение на работодателя да представи уведомление по чл. 62,
ал. 5 от КТ, задължението е да се представи уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ
както и екземпляр от трудов договор. Направил извод, че административното нарушение
не е описано точно, прецизно и разбираемо, съобразно изискванията на чл. 57, ал.1 т. 5 и 6 от ЗАНН.
На тези основания съдът отменил
оспореното НП и присъдил на жалбоподателя направените в производството
разноски.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е неправилно.
Касационната инстанция не споделя извода на въззивния съд, че погрешното посочване в АУАН и в НП, че работникът е бил допуснат
до работа преди работодателят да му представи копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, вместо по чл.62, ал.3, съставлява
съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на НП. Защото в
разпоредбата на чл.62 от КТ като цяло се регламентира формата на трудовия
договор и задължението на работодателя да предостави на работника копие от трудовия
договор и уведомлението до НАП за неговото сключване. Като конкретно ал.5 на
чл.62 предвижда, че данните, които се
съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба
на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния
статистически институт. Т.е. с тази разпоредба е направена препратка към
подзаконов нормативен акт относно реда
за изпращане на уведомлението, поради което става ясно при прочит какво по вид и същност уведомление се изисква
да се предостави от работодателя на
работника.
Неправилен и необоснован на събраните по делото
доказателства е и другият решаващ извод
на въззивния съд, че е допуснато съществено и неотстранимо
процесуално нарушение, изразяващо се в това, че в издадените АУАН и НП липсва единство и
идентичност в описание на административното нарушение, в чието извършване се
обвинява нарушителя. Действително, актосъставителят при изготвяне на АУАН е посочил, че В.П.В.
е предоставял работна сила в 15: 47ч. на 16.10.2020г. Тази неточност, непрецизност обаче не е
съществена, на първо място защото тази посочена дата-16.10.2020 год. към
момента на съставяне на акта за нарушение все още не е била настъпила, поради
което няма как да създаде объркване и неяснота у привлеченото лице и да
препятства или затрудни адекватното организиране на правото му на защита. На
второ място, датата, на която В.е престирал работната
си сила, става ясна от всички материали по административнонаказателната
преписка. Тя е 16.01.2020 год., и освен че е посочена на още едно място в
обстоятелствената част на съставения АУАН, е вписана като дата на изготвяне на
декларацията от лицето В.В.при установяването му на
същата тази дата да престира работната си сила. На
последно, но не по значение място, в издаденото въз основа на съставения акт
наказателно постановление, тази неточност е преодоляна по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН.
Предвид, че НП неправилно е отменено само на процесуално основание, без
спорът да е разгледан по същество, след отмяна на оснореното
решение делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на същия съд,
който да изложи мотиви по съществото на спора - има ли извършено нарушение от
посоченото като нарушител лице.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 448 от 31.07.2020
г., постановено по нахд № 1115/2020 г. на Районен съд
– Плевен.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.