РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Севлиево, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200404 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателя И. Е. Г. от гр.*** е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия
К, № 4622831, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 05.03.2021 г., в 14:59часа, на Главен път І-4, км. 84+670, в посока на движение
към гр.В.Търново (на територията на община Севлиево), бил установен и заснет с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Шко Фабия” с рег. №
СВ *** АТ.Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след
приспаднат толеранс от 3 км/ч е 72 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/час за извън
населено място, въведено с пътен знак В 26.В последствие била направена справка в
програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било установено,
че автомобилът е собственост на жалб.ИВ. ЕМ. Г..За установеното с автоматизираното
техническо средство нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, от ОД МВР
Габрово, бил издаден електронен фиш, серия К, № 4622831, с който на жалб.Г., на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП било наложено наказание глоба в
размер на 200.00лева.Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб.Г.
1
и бил връчен на 02.09.2021 г.От приложеният към административно-наказателната преписка
Протокол от 01.12.2020 г. се установява, че при км 84+670 на Главен път І-4 има
ограничение на скоростта от 50км/час, въведено с пътен знак В26, монтиран при км. 84+460
за МПС, движещи се в посока В.Търново.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
серия К, № 4622831, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него снимков материал;
Справка от РУ МВР Севлиево; Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/22.10.2020 г. и писмо
от БИМ; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от
05.03.2021 г. и снимков материал; извлечение от ръководство на потребителя на „ARH CAM
S 1“; Протокол от 01.12.2020 г.; Преглед на фиш и Справка от ОПУ - Габрово.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 02.09.2021 г.Жалбата е
заведена в деловодството на ОД МВР - Габрово на 09.09.2021 г., тоест в законноустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак ”.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h: Извън населено място Категория B - 90”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалб.Г. е наложено
наказание глоба в размер от 200.00лева.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.”.Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП гласи следното: “Когато
нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3,
т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
2
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Не се явява и
неговия процесуален представител.В жалбата към съда се отправя молба да отмени
обжалваният ел.фиш като неправилен и незаконосъобразен, в подкрепа на което се развиват
няколко съображения.
Твърди се на първо място, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в неясно изписване на нарушената норма.В тази насока се развиват доводи и
в заключение е направен извода, че чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП са две
взаимноизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкцията на едно
нарушение.
Съдът не споделя така изложените доводи.Административно-наказващият орган
/АНО/ правилно е квалифицирал извършеното нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1
от ЗДвП.В първата алинея на този текст са посочени разрешените максимални стойности на
скоростта за движение в зависимост от конкретното място на движение, докато ал.2 касае
стойности на скоростта, различни от тези по ал.1, в случаите когато тези стойности са
допълнително въведени с поставен в участъка пътен знак.Поради това няма пречка, когато
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, указващ движение със скорост,
различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, цифровото изписване на вмененото
нарушение да се извърши както е направено в конкретния случай – по чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП и това не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, нито засяга и/или препятства правото на защита на наказаното лице.В този смисъл
са Решение № 9 от 27.01.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 146/2020 г. и Решение №
16 от 5.02.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 145/2020 г.
Твърди се на следващо място, че нарушението било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, но не бил упоменат неговия тип, поради което не
можело да се направи обосновано предположение дали системата е мобилна или
стационарна.В този смисъл било невъзможно да се установи дали са спазени изиискванията
на Наредба № 8121з-532/2015 г.Оспорва се също така техническата годност на използваното
автоматизирано техническо средство.Твърди се освен това, че ел.фиш е незаконосъобразен,
тъй като не съдържал всички изискуеми реквизити.
Съдът не споделя така изложените доводи.В ел.фиш изрично е посочено, че
нарушението е установено с АТСС „ARH CAM S 1“, което е индивидуализирано и
посредством неговия фабричен номер, а именно 11743d5.От друга страна по делото са
приложени писмо от БИМ и Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/22.10.2020 г., от които се
установява, че въпросното автоматизирано техническо средство съответства на одобрения
тип и е преминало периодична проверка за годност.Наред с това към административно-
наказателната преписка са приложени Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система от 05.03.2021 г. и снимков материал, от които по
безспорен начин също се установява, че системата, с която е било установено и заснето
нарушението е мобилна, както и, че при използването й са били спазени всички изисквания
3
на Наредбата, регламентираща използването на такива средства.Настоящият съдебен състав
намира, че от събраният по делото доказателствен материал, в частност от представения по
преписката снимков материал, действително се установява превишаване на въведената с
пътен знак В 26 максимално допустима скорост, извършено от жалбоподателя с посоченото
в ел.фиш моторно превозно средство, представляващо административно нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП.За така установеното нарушение е издаден атакувания ЕФ,
съдържащ предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.Нарушението
за скорост е било установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1.Правилно е ангажирана
отговорността на жалб.Г. като собственик на процесният лек автомобил, който в
законоустановения срок от получаване на обжалвания ел.фиш не е представил в ОД МВР
Габрово писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не
упражнява предоставеното му право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
На следващо място се излага твърдението, че в случая е налице противоречие между
словесното описание на нарушението и дадената правна квалификация.В подкрепа на този
извод се излага твърдението, че жалб.Г. е санкциониран с разпоредбата на чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП.Следвало наказващият орган да посочи фактите, които го
мотивират да приеме, че нарушението е извършено повторно – с кое влязло в сила
наказателно постановление или ел.фиш е наложено наказание за същото по вид нарушение и
то в рамките на съответните времеви граници.Същевременно в случая не било посочено
конкретно по коя от избраните хипотези е извършено повторно нарушението, за да може
наказаното лице да узнае в какво се обвинява и за какво точно е санкциониран.Нарушените
законови разпоредби следвало да бъдат конкретно посочени, а не да се извличат по пътя на
формалната или правната логика, тъй като се засягало правото на защита на наказаното
лице.
От данните в ЕФ е установено, че нарушението е извършено извън населено място,
като превишението на скоростта от 22 км/ч обосновава приложението на санкционната
норма по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, която е с фиксиран размер от 100 лева.АНО е наложил
санкцията в двоен размер при условията на ПОВТОРНОСТ по чл.182, ал.4, без обаче
изрично да посочи и препрати към нормата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като нито в ЕФ е
отразено, нито в представената преписка са приложени доказателства, от които да се
установява, че нарушението действително е извършено повторно.За налагането на санкция
по чл.182, ал.4 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три
обстоятелства:
доколкото чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната
4
привръзка с нормата, с която се запълва (в случай на превишаване на максимално
разрешената скорост в извън населено място от 21 до 30 km/h – чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП);
описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно;
описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е извършено
повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който определя тази квалификация,
включително с датата му на влизане в сила.
В процесния електронен фиш липсва посочване на което и да е от горепосочените
обстоятелства.На първо място, липсва запълване на бланкета с посочване на нарушената
норма.Тази липса предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на изложената фактическа
обстановка каква и защо е наложена съответната санкция.На следващо място, липсва
описание, че деянието е извършено при условията на повторност.За такова може да се съди
единствено от посоченото основание за санкциониране на лицето по чл.182, ал.4 от
ЗДвП.Липсват обаче каквито и да било твърдения нарушението да е извършено повторно, за
да бъде включен този факт в предмета на доказване и съдът да го изследва в съдебното
производство.При липсата на такова описание, съдът не може да извърши преценка дали
наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по квалифицираният състав,
както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи
път, каквото е словесното описание на нарушението.Не на последно място, липсва
посочване на предхождащия санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при
условията на повторност.Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването на
този акт в електронния фиш представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо значително правото на защита на наказания субект да бъде санкциониран по
квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП.Липсата предпоставя процесуален порок при
описанието на административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение.Същата води до
невъзможност както за съда да провери този факт, така и за жалбоподателя да го оборва.При
посочването на предходния санкционен акт – наказателно постановление или електронен
фиш, жалбоподателят би могъл да възрази, че същият не е влязъл в сила, или че ако е влязъл
в сила, е изминала 1 година от влизането му в сила, което да бъде проверено от съда.При
непосочването на този акт, жалбоподателят е поставен в невъзможност да се защити, тъй
като не знае кой е актът, обуславящ повторността, за да може да релевира възраженията
си.Изискванията за описание на съставомерните факти в електронния фиш са императивни
и такива факти не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.Поради това и жалбоподателят не следва да отговаря по
квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС
в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните
нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
5
обстоятелствата на нарушението.В случая е налице порок при описанието на санкционната
разпоредба, като АНО е наказал жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл.182, ал.4
от ЗДвП за нарушение, извършено при условията на повторност.С оглед постановките на
тълкувателното решение, няма пречка дори и при неправилното описание на санкционната
норма, съдът да приеме, че квалифициращият признак "повторност" не е бил осъществен, и
да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на
жалбоподателя по основния състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно
предявено обвинението, и наложи наказанието по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в размер на
100.00 лева.По този начин не се нарушават правата на жалбоподателя, който се е защитавал
по описаните факти на извършеното от него нарушение за скорост, надвишаваща с 22 км/ч
максимално позволената в процесния участък.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш следва да бъде изменен в частта
му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя наказание "глоба" се намали до
размер от 100.00 лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя по съразмерност
съобразно размера на защитения интерес.Жалбоподателят е претендирал разноски в размер
на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.С оглед защитената част от интереса
му, следва ответната страна да бъде осъдена да заплати половината от сторените разноски, а
именно – 150.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 4622831, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД МВР -
Габрово, с който на И. Е. Г., ЕГН **********, от гр.***, бул.„***, за нарушение на чл.21,
ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/
лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100.00 (сто) лева, на осн. чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Габрово да заплати на ИВ. ЕМ. Г., ЕГН **********, от гр.***,
бул.„***, сумата от 150.00 / сто и петдесет / лв., съставляваща направени по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6