Решение по дело №329/2020 на Районен съд - Ловеч

                                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                           №

                                              гр.Ловеч, 30.07.2020 г.      

                 

                                    В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на тридесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря   ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 329 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:  

   Иск с правно основание по чл.229, ал.4  от КТ.

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С.И.Д., с адрес:г***, чрез пълномощника си адв.Х.Б., съд.адрес: *** против „ТЕХНОКОРОЗА“АД, седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Гурко“№1, ет.4, офис на Технокороза, представлявано от Веселина Томчева Томчева.

             В исковата молба се твърди, че на 08.07.2014 г. ищцата е сключила трудов договор с „ТЕХНОКОРОЗА“АД на длъжността „Оператор преса“. Работила е до 10.12.2019 г. в ответното дружества, като на 10.12.2019 г.  е прекратила трудовото си правоотношение на основание чл.327,ал.1, т.2 от КТ.

             Наведени са твърдения, че на 15.09.2015 г. ищцата е сключила договор за предоставяне на парични средства за обучение с ответното дружества, с предмет на договора, описан в чл.1, чл.2 и чл. 3 от договора, а именно: Ответникът се задължил да осигурява на ищцата ежемесечно парични средства в размер на  300 лв., които са предназначени за наем и издръжка за срока на обучение в учебното заведение „Технически колеж“ – гр.Ловеч по специалността „Машиностроене“. Срокът на действие на договора е до 15.09.2020 г.

            Ищцата твърди, че е изпълнявала своите задължения  по договора и успешно е завършила 3 – годишния срок на обучение / редовна форма/ в периода от м.септември 2015 г. до м.2018 г., като по нейни твърдения към  момента на подаване на ИМ й предстои разработка и защита на дипломна работа.

             Твърди се, че до м.декември 2016 г. ищцата е получавала редовно от „ТЕХНОКОРОЗА“АД чрез банков превод ежемесечната сума от 300 лв., но от м.декември  2016 г. до настоящия момент, в нарушение на сключения между страните договор, ответникът е спрял да плаща уговорената ежемесечна сума.

             Ищцата претендира да й бъде изплатена цялата дължима сума по процесния договор за периода от м.декември 2016 г. до м.септември 2018 г., когато е завършила 3-годишния си курс на обучение в „Технически колеж“ – Ловеч, като твърди, че общият размер на неизплатените парични средства възлиза на сумата от 6600 лв.

              Посочва се още, че през м. декември 2019 г. ищцата е подала по пощата уведомление до ответника, с което на основание чл.8от Договора за предоставяне на парични средства за обучение е развалила същия, поради неизпълнение на задължението на „Технокороза“АД за заплащане на уговорената ежемесечна сума в размер на 300 лв., предназначена за наем и издръжка, като е дала на ответника двуседмичен срок от получаване на уведомлението, да погаси задължението си към нея. Твърди, че това уведомление е получено от ответника на 23.12.2019 г., но до настоящия момент не са предприети действия по погасяване на задължението.

            

             В петитумната част на ИМ е отправено  ИСКАНЕ съдът да постанови решение,с което да осъди ответника «ТЕХНОКОРОЗА»АД – гр.Ловеч да заплати на ищцата С.И.Д. сумата от 6600 лв – общ размер на полагащите й се ежемесечни парични средства за обучение за периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2018 г., дължими на основание Договор за предоставяне на средства за обучение от 15.09.2015 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане

            Претендирани са и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

            В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Намира същият за допустим, но неоснователен.  Оспорва изложените в исковата молба факти, като счита, че не отговарят на действителното правно положение. Възразява срещу исковете и обстоятелствата, на които същите се основават. Счита, че размерите на предявените искове са завишени и не отговарят на действително дължимото на ищеца. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, като моли съда да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв.

             Ищцата С.И.Д. не взема лично участие в процеса. Представлява се от представител по пълномощие – адв. Б., който поддържа предявения иск и пледира за уважаването му в пълния претендиран размер.

             Ответникът –„ТЕХНОКОРОЗА“АД не изпраща представител в о.с.з.

             Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: Договор за предоставяне на средства за наем и издръжка за срока на обучение в „Технически колеж“ – гр.Ловеч, трудов договор № 177/08.07.2014 г., Заповед № 201/10.12.2019 г., Академична справка № 11/17.12.2019 г. на Технически колеж – Ловеч, Служебна бележка с Изх.№ 018/17.12.2019 г на Технически колеж – Ловеч, известие за доставяне /обратна разписка/, както и заключението на вещото лице: С.Ц. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително,преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Между страните не е спорно, че за периода от  08.07.2014 г. до  10.12.2019 г. страните са били обвързани от трудово правоотношение, като на основание Трудов договор №177/08.07.2014 г. ищцата С.И.Д. е заемала в ответното дружество „ТЕХНОКОРОЗА“АД длъжността  „Оператор преса“.

             Със Заповед № 201/10.12.2019 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ по инициатива на ищцата трудовото й правоотношение с ответника е прекратено поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение, считано от  10.12.2019 г.

             Установява се, че в периода на действие на ТПО страните са сключили Договор с дата 15.09.2015 г., по силата на който работодателят приел да осигурява и предоставя на ищцата ежемесечно парични средства в размер и при условията, уговорени в договора, предназначени за наем и издръжка за срока на обучение в учебното заведение „Технически колеж“ – гр.Ловеч по специалността „Машиностроене“, като  месечно предоставяната сума е в уговорен размер от 300 лв. Съгласно клаузата на чл.2, ал.2 от Раздел Първи на Договора , паричната сума се предоставя ежемесечно до 10-то число за месеца, за който се отнася в брой или по предоставена от ищцата банкова сметка. *** до 15.09.2020 г.

             От страна на ищцата са ангажирани доказателства / академична справка и служебна бележка–, от които е видно, че същата е завършила тригодишния курс на обучение/редовна форма/, в периода от м.септември 2015 г. до м.септември 2018 г., като й предстои разработка и защита на дипломна работа.

              През м.декември 2019 г. ищцата е изпратила уведомление до работодателя „Технокороза“АД – Ловеч, с което е направила изявление, че упражнява правото си по чл.8 от Договора и разваля договора. Според клаузата на чл.8 от Раздел Пети, ищцата разполага с това право при неизпълнение на задълженията на работодателя за предоставяне на парични средства в уговорения размер за повече от два последователни календарни месеца. От приобщеното по делото известие за доставяне /обратна разписка/ се установява, че уведомлението е получено от „Технокороза“АД на 23.12.2019 г.

              По делото е реализирана съдебно- икономическа експертиза, която е дала заключение, че от банковата сметка на „Технокороза“АД в „Райфайзенбанк“ са преведени по банкова сметка *** С.И.Д. парични средства за обучение в периода от 15.10.2015 г. – 30.11.2016 г, като ежемесечно в този период е извършван превод на сумата от 300.00лв. Съгласно заключението на вещото лице, извършените преводи на ищцата по сключения Договор от 15.09.2015 г. са осчетоводени като разходи по сметка 609 „Други разходи“, партида „Разходи за обучение“. Установено е, че извършените преводи са на обща стойност 4 200 лв., както и че за периода от м.декември 2016 г. до настоящия момент в.л. не е установило извършени банкови преводи от сметката на „Технокороза“АД по сметката на С.И.Д., с основание на плащането по процесния договор.

            Съдът намира депозираното от вещото лице заключение за професионално и компетентно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта.Същото не е оспорено от страните и е приобщено без възражения към доказателствения материал по делото .

             В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.229, ал.4 от КТ - за заплащане на сумата от 6600 лв – общ размер на полагащите й се ежемесечни парични средства за обучение за периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2018 г., дължими на основание Договор за предоставяне на средства за обучение от 15.09.2015 г

            В разпоредбата на чл.229, ал.1 от КТ е предвидена възможност за всеки работодател да сключи договор с лице, което постъпва или е постъпило в учебно заведение за придобиване на квалификация. С този договор работодателят поема задължение да осигурява на обучаващия се издръжка и други условия във връзка с обучението и след завършване на обучението да приеме обучаващия се на работа по придобитата квалификация за уговорения от страните срок, който не може да бъде по-дълъг от 6 години. Съгласно ал.4 на посочената разпоредба, при виновно неизпълнение на горните задължения, доколкото не е уговорено друго, неизправната страна отговаря съгласно гражданския закон.

            Договорът за придобиване на квалификация по смисъла на чл.229, ал.1 от КТ няма характеристиките на трудов договор, независимо, че неговата правна уредба се съдържа в Кодекса на труда. Доколкото в този договор  липсват уговорки за престиране на конкретен наемен труд на конкретна длъжност същият , то по отношение на него е приложима общата норма на чл.79 от ЗЗД. По отношение на отговорността, разпоредбата на чл.229, ал.4 от КТ придава приоритет на изрично уговореното между страните, но от съдържанието на процесния договор е видно, че в случая липсва клауза, с която да е уговорена отговорност за работодателя при неизпълнение на задължението за предоставяне на средства в рамките на уговорения срок. Ето защо, отговорността на работодателя в този случай следва да се ангажира съгласно общите правила за търсене на отговорност при неизпълнение на договорни задължения.

            Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника  и реалното изпълнение да е възможно.

             С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложеният към ИМ Договор за предоставяне на средства за срока на обучение от 15.09.2015 г. е валидно сключен между страните.Този договор не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са го сключили, поради което с подписването му в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищцата добросъвестно е изпълнила основните си задължения по процесния договор и успешно е завършила тригодишния курс на обучение  /редовна форма/, в периода от м.септември 2015 г. до м.септември 2018 г., като към момента на предявяване на иска единствено й предстои разработка и защита на дипломна работа. От своя страна ответникът не ангажира доказателства, че е заплатил  ежемесечно дължимите суми, предназначени за наем и издръжка, в периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2018 г. От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че ответникът е извършвал превод на парични средства за обучение в уговорения размер от 300 лв. месечно до 30.11.2016 г., когато е последния превод. За периода от м.декември 2016 г. до настоящия момент експертизата не е установила извършени банкови преводи от сметката на „Технокороза“АД по сметката на ищцата С.И.Д., с основание на плащането по процесния договор. При това положение съдът приема, че ответникът се явява неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си да предостави дължимите парични средства за обучение в процесния период 01.12.2016 г. до 30.09.2018 г. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.

             С оглед на изложеното дотук съдът приема, че предявеният осъдителен иск  с основание чл.229, ал.4 от КТ за сумата от 6600лв., произтичаща от незаплатени парични средства за обучение за периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2018 г. /22 месеца х 300 лв= 6600 лв/, като основателен и доказан следва да бъде уважен.

            Основателна, с оглед уважаването на главните искове е и акцесорната претенция с основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което сумата от 6600 лв. следва да бъде заплатена, ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на ИМ – 19.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

     По разноските:

             При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски по делото. От страна на ищеца е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който са включени разноски в общ размер на 1114 лв., както следва: 850.00 лв – адвокатско възнаграждение и 264.00лв. – държавна такса за образуване на гражданско дело. По делото са налични доказателства, че тези разноски са действително сторени.

           С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Претендираното от ищеца в настоящото производство адвокатско възнаграждение е в размер на  850.00 лв при минимално такова от 660.00 лв., съгласно  чл.7, ал.2, т.3  от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             В случая съдът съобразява, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до размер, който не надвишава съществено минималния, а именно: 700.00 лева.  В разглеждания казус упълномощеният от ищеца адвокат е изготвил исковата молба, осъществил процесуално представителство на доверителя си в две открити съдебни заседание, като по делото са събрани само писмени доказателства и е изслушана ССчЕ. При тези данни съдът приема, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права, което обосновава извод за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

             След редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение до размера, посочен по-горе, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер на 964.00 лв. /деветстотин шестдесет и четири лева/.

 Отделно, ответникът ще следва да заплати по сметка на РС – Ловеч сумата от 150.00лв.за преведения от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.

             Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.229, ал.4 от КТ, „ТЕХНОКОРОЗА“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Гурко“№1, ет.4, офис на Технокороза, представлявано от Веселина Томчева Томчева ДА  ЗАПЛАТИ  на С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.Х.Б., съд.адрес: *** сумата от  6600 лв / шест хиляди и шестстотин лева/ – общ размер на полагащите й се ежемесечни парични средства за обучение за периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2018 г., дължими на основание Договор за предоставяне на средства за обучение от 15.09.2015 г, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на ИМ /19.02.2020 г./до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ТЕХНОКОРОЗА“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Гурко“№1, ет.4, офис на Технокороза, представлявано от Веселина Томчева Томчева ДА  ЗАПЛАТИ  на С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.Х.Б., съд.адрес: *** разноски по делото в общ размер на 964.00 лв. /деветстотин шестдесет и четири лева/.

           ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул.“Гурко“№1, ет.4, офис на Технокороза, представлявано от Веселина Томчева Томчева ДА  ЗАПЛАТИ  по сметката на Ловешки РС сумата от 150.00лв.за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на в.л. по ССчЕ.

             Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните за изготвянето му.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                                                          

 

   

                                                                             

                                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: