мотиви
към присъда № 140 от
12.07.2017 г. по НОХД № 203/2017 г. на СлРС
РП - Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимите П.З.В. и П.Н.К. за извършено от тях
престъпление по чл. 164, ап.2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл. 325, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК.
Производството се
движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на
защитниците и на самите подсъдими, които желаят делото да се гледа по реда на чл. 371
т. 1 от НПК, че дават съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Р.И., Ц.Й., Е.Г., Н.К., Ж.Ч. и К.
Палвов и вещото лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертно
заключение от досъдебното производство, а желаят само
разпит на свидетелите Х.И., Т.Ч., И.И. и С.С., премина към процедурата по чл.
371, т. 1 от НПК.
В с.з. прокурорът
поддържа обвинението против подсъдимите, така както е предявено, като счита същото
за доказано по безсъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Пледира на поде. В. да му бъде наложено наказание за
извършеното от него престъпление по чл. 164 ал. 2, във вр.
чл. 20 ал. 2, във вр. чл. 26 от НК, а именно лишаване от
свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК бъде
отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като кумулативно предвиденото наказание
ГЛОБА в размер от 3 до 10 хил. лева,
да не се налага. На същия подсъдим за извършеното от него престъпление по чл. 325 ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК предлага да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнени на осн.
чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като
на осн. чл. 23 от НК да се определи едно общо наказание, а именно: най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнени
на осн. чл. 66 ал. 1 от НК бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. По отношение
на поде. К. за престъплението по чл. 164 ал. 2, вр.
чл. 20 ал. 2, вр.
чл. 26 ал. 1 от НК предлага наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим, като
кумулативното наказание ГЛОБА в размер от 3 до 10 хил. лева, да не се налага. За извършеното от него
престъпление по чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК
предлага да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим, като на осн. чл. 23 от НК да се определи едно общо
наказание, а именно: най-тежкото от тях -лишаване
от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
В съдебно заседание
подсъдимите В. и К., редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител.
Не се признават се за виновни, като дават подробни обяснения. Дават съгласието
си делото да
се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, а именно дават
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Р.И., Ц.Й., Е.Г., Н.К., Ж.Ч. и К.П. и вещото лице, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертно заключение
от досъдебното производство, а желаят само разпит на свидетелите Х.И., Т.Ч., И.И. и С.С.. Молят съда да ги признае за невиновни. Процесуалния им представител счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин
и също моли съда да признае подзащитните му за невиновни.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 27.06.2016 г., вечерта, поде. П.З.В. и
поде. П.Н.К. се събрали в дома на поде. К. ***.
Двамата пили ракия, след което се
отправили към заведение в ромската махала на гр.Твърдица. Там
подсъдимите пили бира. След полунощ тръгнали
да се прибират по домовете си, като пътят им минавал покрай гробищния
парк на гр.Твърдица. Подсъдимите влезли в гробищата. С ритници и с помощта на дървени пейки, взети от гробищния парк, двамата съборили надгробните паметници на покойниците И.
Марков И., И.К.И., Г. Петров Чепишев, Мария Цонева Стайкова и Коста Г. Костов. Счупените крака на пейките
хвърлили наоколо. На следваща сутрин - 28.06.2016 г., св. Т.Г.Ч., който
работел като поддръжка на гробищния парк отишъл на работа и като оглеждал гробовете, забелязал, че четири надгробни
паметника са съборени на земята и повредени, а един паметник е счупен на
две, с помощта на дървени пейки, които били
използвани от хората за поставяне на раздавки. Събрал краката на пейките и ги наковал, като по
този начин ги възстановил изцяло.
След това св. Ч. уведомил общински съветник
от Община Твърдица за случая, а в последствие Петьо Борисов -зам. кмет
уведомил св. И.Й.И. - работещ като мл. полицейски
инспектор при РУ-МВР-Твърдица. Междувременно св. Ч. срещнал в магазин, находящ се в ромската махала на гр. Твърдица св. Х.И. и като споделил, че паметниците в
гробищния парк са съборени, св. Х.И.
му обяснил, че е чул гласове от гробищата и е разпознал по тях лицата, които са съборили паметниците. Описал му ги, при което когато бил извикан за даване на
сведения, разказал това което му споделил
св. Х.И..
По случая била
извършена предварителна проверка, по която работил св. С.Д.С. - полицейски
служител при РУ-МВР-Твърдица.
Пред него двамата подсъдими признали за извършеното и изяснили механизма на деянието. Поде. П.З.В. предал с протокол сумата
от 30 лв., с цел възстановяване на щетите в гробищния парк. Със същата цел, подс. К. от своя страна, предал с протокол сумата
от 40 лв. Парите са записани със съответните номера и са приобщени като веществено доказателство по делото.
Подсъдимите се срещнали и провели
разговор с отговорника на гробищния парк - св. Т.Ч. във връзка със закупуване на цимент и лепила, с които да се извърши поправка на повредените паметници.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира на
първо място показанията на свидетелите: Р.И.; Ц.Й.; Е.Г.; Н.К.; Ж.Ч. и К.П., разпитани на
досъдебното производство, за които беше дадено съгласие от
страна на подсъдимите да не се разпитват, а да се ползват
непосредствено протоколите от проведените разпити.
Съдът кредитира и
показанията на св. Х.И.. Всъщност единствено и само този свидетел е пряк
очевидец на случилото се и то по-скоро е възприел шум от чупене, силуети на две
лица, както и гласа на един от подсъдимите, а именно П.В.. От показанията на този
свидетел се
установява, че в ранните часове на инкриминираната дата е чул викове, което го е накарало
да излезе извън къщата си, за да установи какво се случва. Установил е,
че виковете се чуват откъм гробищата, гласовете са на пияни хора, като единия
от тези гласове е бил на поде. П.В.. Чул е също звук от ламарини и стъкла. От
показанията му се установява също, че при срещата му със свид. Ч. и споделеното
от последния, че в гробищния парк има
съборени паметници, му е разказал за това, което е чул, както и за това, че
единия глас е бил на поде. В.. В тази им част, показанията му се подкрепят изцяло от показанията на свид.
Ч., който потвърждава мястото и
обстоятелствата при които свид. И. му е споделил, какво е видял и чул на инкриминираната
дата. Впоследствие, след като е бил
извикан за даване на обяснения е посочил тези обстоятелства и пред свид. И.И. - мл. полицейски инспектор при РУ-МВР-Твърдица.
Съдът кредитира
показанията и на свид. Т.Ч. - отговорник за гробищния парк, от
които се установява, че сутринта на инкриминираната дата, при започване на
работното му време е установил две счупени пейки, както и четири броя съборени паметници
и един брой паметник счупен на две. От показанията му се установява също, че такъв обход на гробищата
извършва всяка сутрин и ако въпросните паметници са били повредени
по-рано би го забелязал преди това, а не на тази дата. Установява се също,
че от свид. Х.И. е разбрал кой евентуално единия от
извършителите, сигнализирал е в кметството на гр. Твърдица и е дал обяснения пред свид.
И.И. за това, което е установил в гробищния
парк и за споделеното му от свид. Х.И.. Установява се също, че е предложил на двамата подсъдими да
възстановят това, което са направили,
за да не се обажда в полицията. Установява се и че двамата подсъдими са си признали пред полицейските
служители за извършеното деяние.
Съдът кредитира и показанията на св. И.И.
- полицейски служител при РУ на МВР -
Твърдица, който лично е извършил проверка по случая, бил е уведомен от
зам. кмета - Петьо Борисов, посетил е гробищния
парк, за да се убеди, че действително има счупени и повредени паметници, както и че е снел обяснения от Х.И.,
след което е изготвил докладна записка и след това е предал случая на
колегата си С.С..
Съдът кредитира и показанията на свид. С.С., който е извършвал
проверка по преписката. От показанията на този свидетел се установява, че след
като е започнал работа по преписката, най-напред е снел обяснения от свид. Х.И.. След като свидетеля е дал сведенията и е описал
лицата, които е видял в гробищния парк, свид. С. по описанието е установил, че се касае за
двамата подсъдими, поради което ги е
призовал за снемане на сведения. Най-напред призовал подсъдимия П.К.. След като
му разяснил, че работи по случая с повредените
паметници в гробищния парк и че има свидетелски показания, а най-вероятно и записи от видеокамери, му
предложил да изложи това, което знае по случая, при което подсъдимия К. признал
за извършеното, заедно с подсъдимия В.,
обяснил подробно къде са били въпросната вечер, какво са консумирали,
откъде са минали и как са повредели въпросните паметници. По същият начин
провел беседа и с поде. В., който също
признал за извършеното деяние, като и двамата подсъдими поискали да дадат
съответна парична сума, за да възстановят щетите. От показанията на този свидетел се установява още, че действително и двамата подсъдими са предоставили
- съответно подсъдимия В. сумата от
30 лв., а поде. К. сумата от 40 лв., за което са били изготвени и съответните протоколи.
По отношение на
всички основни факти и обстоятелства касаещи обвинението срещу двамата подсъдими,
съдът не констатира противоречия в показанията на посочените по-горе свидетели.
Действително всеки от тях свидетелства в голямата си част от показанията си за
различни факти и обстоятелства, тъй като съответно е възприел различни факти и обстоятелства. По
отношение обаче на онези факти и обстоятелства, които всички са възприели,
показанията на тези свидетели са абсолютно безпротиворечиви и взаимнодопълващи, поради което съдът не намери основание да не ги кредитира и да ги
изключи от доказателствения материал по
делото. Като допълнение към показанията на свид. С.
са и показанията на полицейските
служители - М.Д. и Г.А., които са присъствали при предаването на
паричните суми от страна на двамата
подсъдими и които свидетелстват за това, че тези суми са били предадени
пред тях, че никой не е упражнявал натиск спрямо подсъдимите, както и че и двамата са съжалявали, за това което са
сторили.
Съдът не намира
основание да изключи от доказателствата по делото показанията на свид.
С., на основанията сочени от защитника на подсъдимите, а именно упражнен спрямо
тях натиск от страна на този свидетел при
водене на проверката. Както свид. С., така и колегите
му А. и Д. са категорични, че натиск
спрямо подсъдимите не
е упражняван. В тази връзка е имало и
проверка от страна на РП - Сливен, приключила с отказ да се образува досъдебно производство, тъй като не е било установено някое
лице от състава на МВР, при и по повод изпълнение на службата му да е
извършило противозаконни принудителни действия спрямо някого, за да се изтръгне
признание от него. Следва да се отбележи още, че двамата подсъдими в обясненията си
твърдят, че са признали защото са се изплашили от свид.
С.. Единият от тях твърди, че се изплашил защото вече е осъждан и може да
стане по-лошо. Другият пък се е уплашил защото не е осъждан. Доколкото единия е
осъждан, а другия не, обяснението, че са се уплашили и за това са признали,
поне на единия от тях звучи недостоверно, тъй като съдебното им минало е различно. Нещо повече, доколкото
поде. К. е осъждан, по логично звучи, да не признава за деянието, защото
ако признае, това би било евентуално основание за друго осъждане и то
с постановяване на ефективна присъда, тъй като предходното осъждане на този подсъдим
е с изпитателен срок. На плоскостта на обясненията им, че са се изплашили от свид. С. и за това са признали, стои и начина по който и
двамата се обръщат към този свидетел. Както беше отбелязано по-горе, свид. С. е полицейски служител при РУ-МВР-Твърдица. Въпреки това
поне на десет места в обясненията си двамата подсъдими го наричат С. - „С. ме извика...", „П.
е признал пред С.", „С. каза..." и т.н. Нито веднъж двамата
подсъдими не използваха длъжността на свидетеля, нито дори пред името С.,
използваха думата свидетеля С., а в същото време твърдят, че са били силно изплашени от
него. Ако човек е твърде много уплашен от някого, едва ли би си позволил в с.з.
при даване на обяснения да
нарича този човек на малко име, без да използва нито фамилията му, нито длъжността му полицейски служител. Още по-малко би си позволил да се обръща към този човек с „бат Стоянчо" или „бат Стояне".
Съдът кредитира
обясненията на двамата подсъдими, единствено и само в частта, в която пресъздават
къде са били и какво са консумирали преди извършването на деянието. В тази им
част, те не противоречат на останалите гласни доказателства, нещо повече, от
показанията на свид. Х.И. се установява, че е чул гласове на пияни хора, което кореспондира с обясненията им за употребеното като
алкохол, а именно: ракия и бира. По
отношение на всички факти и обстоятелства, за които дават обяснения са налице противоречия с
останалите гласни доказателства,
поради което съдът не кредитира обясненията им в тази им част. Тези обяснения противоречат и на
приложените по делото протоколи за
доброволно предаване, в които и двамата са отразили, че предават сумата, във връзка с нанесената от тях щета на
гробищния парк в гр. Твърдица.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице по изготвената съдебно - оценителна експертиза, тъй като
същата не беше оспорена от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.
Съдът кредитира и
писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, прочетени и приобщени
към делото по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК, предявени на страните по съответния
процесуален ред и не оспорени от тях.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От гореизложеното е
видно, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна деяния по
чл.164 ал.2, вр. чл.20 ал.2, вр.
чл.26
ал.1 от НК, както и по чл.325 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК - за всеки един от тях. Престъпленията
срещу религиозните права на гражданите поглъщат унищожаването или повреждането на
чужди движими
вещи по смисъла на чл.216, ал.1 от НК. В този смисъл с деянията на подсъдимите не са
причинени съставомерни щети. Криминализацията
на
посегателствата срещу религиозните символи има за цел да охрани обществените
отношения свързани с правата на гражданите свободно да изповядват религията си,
вкл. да изразят почитта си към мъртвите, а не да защити правото на собственост върху
религиозните символи- храмове и надгробни паметници. Такава е и практиката на
съдилищата в Р България -Определение
651 по ВЧНД № 1214/14г. на Окръжен съд - Варна от 07.10.2014г.
Оскверняването на
надгробни паметници по смисъла на чл.164, ал.2 от НК е поругаване, подигравка със
свети чувства и предмети. Всяка нация, всеки народ и всеки човек имат памет.
Тя е част от историята им. Задача на държавата е да гарантира опазването на
обществения ред, в това число и културните и религиозни паметници. Подигравката с
тези свети се преследва от закона. Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действия, а от субективна страна -
единствено под формата на пряк умисъл.
Ето защо, съдът прие, че с деянието си
двамата подсъдими са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 164отНК.
Отделно от това съдът
намира, че с действията си двамата подсъдими са осъществили и състава на чл.
325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК - хулиганство.
Това престъпление е определено в наказателно-правната теория и съдебна практика,
като грубо нарушаване с непристойни действия на установения обществен ред,
свързано с проявление на явно неуважение към обществото. Хулиганството се осъществява
единствено с действия, чрез които деецът демонстрира едно незачитане на обществото и принципите, върху
които то е изградено. Именно тази демонстративна, провокираща
непристойност на действията, характеризира същите, като посегателства срещу обществения
ред. В конкретния случай, съдът прецени, че действията на поде. В. и поде. К.
не са се отличавали с изключителен цинизъм, така както е повдигнато
обвинението срещу тях. Действително тези действия са били неморални и
безсрамни, грубо нарушаващи моралните норми и приличие, съкровените чувства на гражданите, почитта
към починалите им близки и чрез тях са засегнати интересите на обществото и отделната личност, като по този
начин подсъдимите са изразили
пренебрежително отношение към обществения ред, но не могат да се квалифицират като изключително нагли и отличаващи се с изключителен цинизъм, поради
което съдът оправда подсъдимите по
обвинението за извършено престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК, а ги призна за виновни за престъпление по
чл. 325 ал. 1 от НК.
Деянията са
осъществени, както от обективна, така и от субективна страна от двамата
подсъдими. Субективната страна включва пряк умисъл . Подсъдимите са
съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и са
искали настъпването на общественоопасните последици.
В субективно отношение обединяващ момент на съизвършителството е конкретния общ
умисъл на дейците - всеки при осъществяване на действията си е имал съзнанието, че
участва в изпълнението
на престъплението заедно с другия извършител и е искал от тази обща дейност да
настъпят желаните общественоопасни последици. Деянията са
извършени от двамата подсъдими при условията на продължавано престъпление, по смисъла
на чл. 26 от НК, като деянията осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия В., а
като отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, съдът прие
предишното осъждане на поде. К.. По отношение на поде. В. не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, като взе предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства и определи наказания на подсъдимите при
условията на чл. 54 от НК. На поде. В. за деянието по чл. 164 от НК, съдът наложи наказание „Пробация", изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ
адрес"*** В, за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
с периодичност
на явяването и подписването два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, както и
наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 3 000 лв. За деянието по чл. 325
от НК, съдът наложи на поде. В. наказание „Пробация",
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация
по настоящ адрес"*** В, за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
с периодичност
на явяването и подписването два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
ДЕВЕТ МЕСЕЦА, както и наказание
„Обществено порицание", което да се изпълни чрез залепяне на присъдата на видно
място в сградата на Община Твърдица за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
На осн. чл. 23 от НК съдът определи на поде. В. едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях: „ПРОБАЦИЯ", изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес"*** В, за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, както на осн. ал. З присъедини към така
определеното общо наказание наказанието ГЛОБА в полза на държавата в размер на 3 000
лв., както и наказанието „Обществено порицание", което да се изпълни чрез
залепяне на присъдата на видно място в сградата на Община Твърдица за срок от ЕДИН
МЕСЕЦ.
На поде. К. за деянието по чл. 164 от НК,
съдът наложи наказание „Пробация",
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес"***, за срок от ЕДНА ГОДИНА, с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на
явяването и подписването три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от ЕДНА
ГОДИНА, както и наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 3 000 лв. За деянието по чл. 325 от НК, съдът
наложи на поде. К. наказание „Пробация", изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес"*** за срок от ЕДНА ГОДИНА, с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на
явяването и подписването три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от ЕДНА
ГОДИНА, както и наказание „Обществено порицание", което да се изпълни чрез
залепяне на присъдата на видно място в сградата на Община Твърдица за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
На осн. чл. 23 от НК съдът определи на поде. К. едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях: „ПРОБАЦИЯ", изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес"***, за
срок от ЕДНА ГОДИНА, с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването три пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за
срок от ЕДНА ГОДИНА, както на осн. ал. З присъедини към така
определеното общо наказание наказанието ГЛОБА в полза на държавата в размер на 3 000
лв., както и наказанието „Обществено порицание", което да се изпълни чрез
залепяне на присъдата на видно място в сградата на Община Твърдица за срок от ЕДИН
МЕСЕЦ.
Съдът наложи на
поде. К. по-високо наказание от това което наложи на поде. В. предвид наличието на
отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно: предишно осъждане.
Съдът наложи и на
двамата подсъдими, кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА за деянието по чл. 164 от НК,
тъй като съдът може да не наложи глоба единствено и само, ако определя наказанието
по чл. 55 от НК, а в случая, съдът определи такова по чл. 54 от НК.
Така определените наказания на подсъдимите
съдът прецени за максимално справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващи на целите и значението на наказанието
визирани в чл. 36 от НК.
По правилата на
процеса съдът осъди подсъдимите В. и К. да заплатят направените по делото разноски в
размер на 155.07 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен за
експертиза, както и 20.00 лв. по бюджета на държавата по сметка на СлРС, за явяване на вещото лице в съдебно заседание.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.