Р Е
Ш Е Н
И Е № 108
24.04.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на деветнадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря Л.Николова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№106/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
С решение от 03.01.2019г. по гр.д.№2374/2018г. на ДнРС е уважена подадена от Ф.Й.Д.,*** срещу Б.Г.Б. със същия адрес, молба за защита от домашно насилие, изразяващо се в психическо и физическо насилие, осъществени на 20.11.2018г., като е постановено ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие, изразяващо се в посочените действия, и да не осъществява обществени контакти с молителя по местоживеене, местата за социални контакти за срок от 18 месеца.Б. е осъден да заплати глоба в размер на 200 лева, държавна такса в размер на 20 лева, а на Д. деловодни разноски в размер на 400 лева.
В срока за обжалване на решението са постъпили жалби и от двете страни.
В жалбата на Б., подадена от адв. Г., като пълномощник, се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението.Твърди се, че ищцата не била доказала твърденията си за извършено спрямо нея домашно насилие.Оспорени са показанията на свидетелката С.Б., на които тя се позовава, като заинтересовани, предвид влошените и взаимоотношения с ответника и нелогични.В подкрепа на тезата за заинтересованост на свидетелката за първи път във въззивното производство е посочена заповед за защита в полза на жалбоподателя срещу майка му и брат му.От друга страна има позоваване на показанията на свидетелката П. – негова съпруга, установяваща, обстоятелства, изключващи възможността той да е извършил посочения акт на домашно насилие.Изложени са доводи във връзка с непроизнасяне от районния съд по молбата, в частта й, съдържаща искане за защита и по отношение на непълнолетно дете, и допуснати законови нарушения изразяващи се в неизслушването на детето и неизискването на социален доклад.Съдържа се искане за отмяна на решението и присъждане на разноски.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В срок е подаден отговор чрез пълн-к адв.А..В отговора са развити съображения за неоснователност на жалбата респ. на твърденията за недоказаност на подадената молба за защита.С позоваване на Директива на Съвета на Европейския съюз 97/80/ЕС и разпоредби от ЗЗДН ( чл.13,ал.3 вр. с ал.2, т.3) е обосновано становище , че жалбоподателят е следвало да опровергае по категоричен начин, удостоверените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, представена от молителката, твърдения, което той не е сторил.Обсъден е факта на влошените взаимоотношения между страните и съществуваща в полза на молителката заповед за защита от 2016г.Посочени са международни актове, както и решение на ЕСПЧ –( по делото Н. О. срещу Турция) вменяващи според ответника по жалбата, задължение за съда в производството по ЗЗДН за изследване на всички актове на домашно насилие, но с тези доводи не са обвързани някакви конкретни искания и изводи във връзка с обжалваното решение или доводите в жалбата.Искането е за оставяне на жалбата без уважение.
Молителката също е подала жалба срещу решението, чрез пълномощника адв.А..Изразява недоволство от определените от районния съд мерки за защита, доколкото сред тях не е включена и поисканата от нея „отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище” и предвид факта, че е определен срок за мярката ”задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие”.Необходимостта от налагането на първата мярка е обосновава с факта на влошени между страните от дълги години взаимоотношения и друг акт за домашно насилие от ответника, във връзка с който е била оказана на молителката съдебна защита.Определянето на срок по първата мярка пък според жалбоподателката е в нарушение на закона.Искането е – да бъде уважена молбата, в частта й, за налагане на мярката „отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище”.
Както в отговора на жалбата, така и в жалбата подадени от молителката, липсват твърдения и искане за постановяване на допълнително решение, във връзка със съдържащото се в молбата, по която е образувано първоинстанционното производство, искане за защита от домашно насилие и по отношение на непълнолетното дете.
Двете жалби са подадени в срок.
Нови доказателства във въззивното производство не са допуснати.
С оглед на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, при условията на чл.12 и чл.235 ГПК, съдът приема за установени следните обстоятелства:
Производството пред КнРС е образувано по подадена от Д. молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу ответника Б..
Не се спори и по делото е установено( с удостоверение за родствени връзки), че страните се намират в родствени отношения: майка – син.
Няма спор между тях и за това, че взаимоотношенията им са влошени.
Видно от решение на ДнРС по
гр.д.№282/2016г. е, че във връзка с осъществен акт на насилие, в полза на Д. е
била издадена заповед за защита по същото дело, като Б. е бил задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие, отстранен е
бил от съвместно обитаваното жилище за срок от 6 месеца, намиращо се в
гр.Бобошево, ул.”*** ”№***,
забранено му е било да приближава Д. на по – малко от
Не се спори между страните за това, че са
влошени взаимоотношенията между ответника и неговия брат, който не участва в
производството – съпруг на свидетелката С. Б..Представено е решение на ДнРС от 09.07.2015г. по
гр.д.№721/2015 с което е уважена молба на съпруга на свидетелката за защита от
домашно насилие, осъществено от ответника Б..
Разпитаните свидетели обясняват влошените взаимоотношения с имуществени спорове и претенции.Представен е нотариален акт № *** том***, рег.№***, н.д.№***/2008г. установяващ разпореждане от Ф.Д. с 1/3 идеална част от дворно място и находящата се в същото къща в полза на сина й Й.Д.. Страните не спорят, че и Б. има собственически права по отношение на сградата и дворното място
В отправената до Районния съд молба за защита Д. излага твърдения за родствената й връзка с ответника, за това, че живеят в съсобствено жилище, с административен адрес гр.Бобошево, ул.”***”№***. и за влошените им взаимоотношения, за установено от ответника трайно поведение на физически и психически тормоз по отношение на нея,изразяващ се в обиди, закани, нецензурни изрази във връзка с което били сигнализирани и органи на МВР и заявява, че на 20.11.2018г. около 17.15 часа същия извършил актове на насилие, като я блъснал при тръгването й да слиза по външите стълби на къщата и отправил по отношение на нея обидния израз ***”.Поради блъскането й, загубила равновесие и политнала да падне, като достигайки до третото или четвъртото стъпало паднала на колене на площадка, която е на нивото на двора.В същия момент видяла свидетелката С. да излиза от кухнята на първия етаж.Неволен свидетел на станалото била и внучката й И. Д..Въз основа на посочените обстоятелства е заявила искане за отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, задължаването му да се въздържа от домашно насилие, забрана да я приближава, както и жилището в която живее, местата за социални контакти и отдих, и за задължаването му да посещава специализирани програми към Сдружение –„Здраве, успех, промяна” със седалище в гр.Дупница, пл.”***” или друга специализирана, в областта на работата с жертви и извършители на домашно насилие, организация.
В декларация под страх от наказателна отговорност, молителката заявява, че на 20.11.2018г. към 17.15 часа върху нея е упражнено домашно насилие, изразяващо се във физическо посегателство( бутане по стълбите) и психически тормоз(обиди) от ответника Б.Б..В декларацията е посочено, че насилието се изразява в блъскане по стълбите на същата, с цел да бъде съборена и да се нарани, както и психически и емоционален тормоз изразяващ се в отправянето на груби, обидни и нецензурни изрази.Заявено е, че насилието е извършено в присъствието на непълнолетната И. Й.Д..Обидни,груби и нецензурни изрази не са посочени.
В първоинстанционното производство ответникът е оспорвал молбата.
По искане на страните са разпитани свидетели – свид.С.Б., живуща на семейни начала с брат на жалбоподателя Й.Д. и свид.С.П., съпруга на Б..И двете свидетелки са категорични за влошени взаимоотношения между страните.
Първата от посочените свидетели установява влошените взаимоотношения на ответника с майка му. Изяснява, че тя и Й.Д.,обитават първия етаж от къщата в гр.Бобошево, в която живее и жалбоподателя и имат спорове с Б. във връзка с ползването на къщата, за плащането на консумативи.Бояджиева заявява от една страна, че е видяла падането на бабата по стълбите, както и, че жалбоподателя я блъснал с ръката, а от друга - чула, че се вика и излизайки от къщата, видяла, че свекърва й е паднала на площадката, а Б. стоял на горната площадка със секира.Нарекъл майка си „дърта курво”.Според нея е имало скарване заради къщата и пари.Медицинска помощ не е търсила.
Свидетелката С.П. установява, че взаимоотношенията между страните се влошени, както са влошени взаимоотношенията на ответника с брат му, тя и ответника ползват една стая от втория етаж на къщата в гр.Бобошево, като нямат вода.В къщата живее и молителката.Заявява, че на 20.11.2018г. Б. не се е карал с майка си, тъй като не са били в къщата и той не е я блъснал по стълбите.На същата дата излезли към 8 часа сутринта и се прибрали вечерта, като след пътуване до гр.Дупница отишли в кума им, където стояли до 7 – 7.10 вечерта.Свидетелката заявява, че тя и ответника нямат възможност да живеят на друго място, че от 2008г.майка му го води по дела.
При тези обстоятелства с обжалваното решение районният съд е уважил молбата.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение съдът не констатира пороци, обуславящи извод за невалидност или недопустимост на същото.
Съдът споделя извода на районния съд, за основателност на подадената молба за защита, в частта й относно твърдяното физическо насилие, и намира за необоснован извода за осъществено психическо, емоционално насилие.Съборажения:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В случая с оглед съществуващата родствена връзка между страните,то молителката разполага с право да търси защита по реда на ЗЗДН срещу ответника.
С оглед представената декларация молбата се явява основателна, с оглед удостоверените в същата обстоятелства, за осъществено на 20.11.2018г. блъскане на молителката от ответника по стълбите на жилищната сграда в която живеят, но не и за осъществено психическо емоционално насилие, доколкото не са посочени конкретни изрази, които да установяват такова.Следва да се отбележи, че в производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН.Съгласно чл.13,ал.3 ЗЗДН декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила за изложените в нея, декларирани факти. В случая в декларацията е упоменато в какво се състои актът на физическо насилие.Тя съдържа данни за извършителя на физическо насилие, както и за време и начин на извършване.Доказателства опровергаващи по категоричен начин изложеното в същата не са представени.Показанията на свид.Петрова, установяваща, че на посочените в декларацията дата и време, ответникът е бил на друго място не са достатъчни за да се приеме, че акт на насилие не е осъществен респ. доказателствената стойност на декларацията за опровергана.Предвид възможната заинтересованост на свидетелката с показанията й не се постига пълно насрещно доказване, каквото е необходимо за да бъде отхвърлена молбата, подкрепена с декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.Липсата на медицински документ удостоверяващ наранявания също не може да обоснове извод, че физическо насилие не е осъществено.
След като ответникът не е оборил доказателствената тежест на представената декларация, досежно твърдяното физическо насилие, подадената молба за защита се явява основателна.В този смисъл подадената от Б. жалба се явява неоснователна.
Що се отнася до твърдяното психическо насилие, то доколкото в декларацията не са обективирани данни от които да се направи извод за такова, то молбата в посочената част съдът прецени, като неоснователна.Съдът не дава вяра на показанията на свид.Б., предвид противоречията в тях и данните за възможната й заинтересованост.
Поради липса на произнасяне от районния съд и искане за постановяване на допълнително решение, съдът не обсъжда доводите на жалбоподателя, касаещи заявеното с молбата искане за защита и по отношение на малолетно дете.
По отношение на мерките за защита, съдът не е обвързан от исканите мерки от молителката, а следва да наложи такива които да са адекватни на извършеното домашно насилие.Преценявайки вида и характера на осъществения на 20.11.2018г. акт на физическо насилие, който подлежат на санкциониране, с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, съдът намира определените от районния съд мерки за защита за адекватни и не намира основание за налагане на мярка „отстраняване от съвместно обитаваното жилище”.Определените мерки за защита следва да въздействат върху личността на ответника, мотивирайки го към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала, и осигуряват в необходимата степен защита на пострадалото лице.Страните не живеят в едно домакинство.Определянето на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН – отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище, въззивният съд намира за прекомерна с оглед тежестта на извършения акт на домашно насилие, неотличаващ се със значителен интензитет на причинените на молителката физически вреди. Доколкото, сградата която ползват страните е съсобствена,споровете във връзка с ползването й би следвало да разрешат по предвидения в закона ред.
Решението следва да се измени и в този смисъл основателна се явява подадената от Д. жалба, в частта й, в която се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, в частта му, определяща срок на действие на първата от посочените в решението мерки за защита, доколкото в ЗЗДН не е предвидена възможност за съда да ограничи действието на посочената мярка в определен срок и такова ограничение не е в съответствие с целта на закона.
Следва да се измени решението и по отношение на другата мярка, като
предвид факта, че страните ползват съсобствена жилищна сграда, при което
срещите им са неизбежни, то забраната за приближаване следва да бъде определена
за разстояние не по- малко от
Жалбата на Б. е частично основателна, поради което му се дължат разноски в размер на ½ от извършените такива или ½ от платено адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 700 лева т.е 350 лева.На Д. следва да се заплатят сторените от нея разноски с оглед изхода от спора( преценката за частична основателност на молбата), в размер на ½ от платено адв.възнаграждение за въззивното производство или 200 лева.Следва да се отмени първоинстанционното решение в частта в която Б. е осъден да й заплати разноски за сумата над 200 лева.
И двете страни дължат доплащане на държавна такса в размер на по 2.50 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 03.01.2019г. по
гр.д.№2374/2018г. решение на Дупнишкия районен съд, в ч
астта му, в която се уважава подадената от Ф.Й.Д., ЕГН ********** *** молба за защита от домашно насилие, в частта й, за осъществено на 20.11.2018г. чрез отправени обидни изрази психическо, емоционално насилие, както и в частта му, в която Б. е осъден да заплати на Д. деловодни разноски за сумата над 200 лева, като вместо това постановява:
ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, по
подадената от Ф.Й.Д., ЕГН ********** *** срещу Б.Г.Б., ЕГН ********** молба за защита от домашно насилие, в частта и относно, осъществено на 20.11.2018г. чрез отправени обидни изрази психическо, емоционално насилие.
ИЗМЕНЯ постановеното на 03.01.2019г. по
гр.д.№2374/2018г. решение на Дупнишкия районен съд, в ч
астта му, относно определените по молба на Ф.Й.Д.,*** срещу Б.Г.Б., ЕГН **********
със същия адрес, във връзка с осъществено от същия на 20.11.2018г. физическо
насилие, мерки за защита от домашно насилие, като отменя определения 18 месечен
срок на действие на наложената мярка за защита - задължаване на Б. да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Ф.Д., и определя разстояние не по- малко от
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 03.01.2019г. по гр.д.№2374/2018г. решение на Дупнишкия районен съд в останалата му част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, в която да се отрази,че подлежи на незабавно
изпълнение,както и че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган
констатирал нарушението,задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата,съгласно чл. 16, ал.2
във връзка с чл. 21, ал.3
от ЗЗДН.В заповедта за защита да се посочат следните мерки за
защита:задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице на разстояние по- малко от
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта за защита да се изпратят на страните и на РУ на МВР по настоящия адрес на ответника и на молителя, на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН и чл. 21 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б.Г.Б.,ЕГН ********** *** да заплати на Ф.Й.Д.,*** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 200.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на КнОС държавна такса в размер на 2.50 лева.
ОСЪЖДА Ф.Й.Д.,*** да заплати на Б.Г.Б.,ЕГН ********** *** деловодни разноски за двете инстанции в размер на 350.00 лева, а по сметка на КнОС държавна такса в размер на 2.50 лева..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: