О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Сливен, 20. 04. 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито
заседание на двадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 290 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба от М.И.Д. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, подадена против Община Бургас, за присъждане на обезщетение в
размер на 10000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на н. д. на
с. на О. Б., извършени на 10.07.2015 г., изразяващи се в п. на н. с. до
надлежен орган на власт.
С Разпореждане на съда от 21.03.2022 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2022 г.
На 05.04.2022 г. по делото са представени изисканите
от съда адм. дело № 1752 / 2016 г. по описа на Административен съд – Бургас ведно с касационното производство по
него – адм. дело № 5284 / 2017 г. по описа на Върховен административен съд на
Република България – Трето отделение.
Съдът, въз основа на решенията по горепосочените
административни дела и след анализ на установените фактически обстоятелства с
решението по адм. дело № 1752 / 2016 г. по описа на Административен съд– Бургас, намира, че предявената искова молба е
процесуално недопустима по следните съображения:
В исковата молба, предмет на настоящото производство,
ищецът твърди, че на 10.07.2015 г. с. на О. Б. М. Г. М. и П. И. Н. са п. на д. в ОДЧ 24 в ОД на
МВР – Б., н. и. – т. п. на с. за съдържание на разговори в 11:27 ч., 13:46 ч. и
14:22 ч. на 10.07.2015 г., „че ще се с. с т. б. пред О. Б.“. Посочва, че
подадената н. и. у. п. и д. му и. в обществото и н. ч. му д., както и че тези
д. на с. на О. Б. са станали причина да се п. о. към него на р. му м., да бъде
п. и у., от с. му и от у., където п. Вследствие на тези действия на с. на О. Б.,
бил ф. з. пред О. Б. и с. до П. РПУ, случаят станал о. д., бил п. на п. и р.,
бил л. от с. на х. п. през у. 2016/2017 г., както и от д. си с.
От изложеното следва, че предявеният от М.И.Д. *** е
иск за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ - в хипотезата на претендирано обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни действия на д. л. на О.
Видно от представените по делото два броя съдебни
решения, с Решение № 491 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1752 /
2016 г. по описа на Административен съд –
Бургас, е отхвърлен искът на М.И.Д. /ищец по настоящото дело/, с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Община Бургас за присъждане на
обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразни действия на с. на О. Б., извършени на 10.07.2015 г., изразяващи
се в п. с. и з. на д. в о. в. Решението на Административния съд е оставено в
сила с Решение № 12709 от 19.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5284 / 2017
г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Трето
отделение, в частта, с която е отхвърлен искът на М.Д., с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
срещу Община Бургас за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на с.
на О. Б., извършени на 10.07.2015 г.
Видно от влязлото в сила решение по адм. дело № 1752 /
2016 г. по описа на Административен съд –
Бургас, предявеният от ищеца иск е за вреди от д. на с. на О. Б. – М. Г.
М. и П. И. Н., състоящи се в т. п. на с. до д. при ОД на МВР – Б., за
съдържание на разговори в 11:27 ч., 13:46 ч. и 14:22 ч. на 10.07.2015 г. С. са със
следното съдържание: в 11:27 ч. „Обяви, че ще се с. с т. б. пред О. Б.“, в
13:46 ч. „След 5 м. ще д. да се с. пред О. Б.“ и в 14:22 ч. „След 10 м. съм при
Вас“. Съдът е приел, че ищецът е претендирал вреди от тези с., за които е
заявил твърдения, че: с. са му приписвани; същите са с н. с.; в резултат на тези
д. на с. на О. Б. е бил ф. з. пред О. Б.; случаят станал о. д., бил обект на п.
от к. и п.; било му о. да п. на с. през у. 2016/2017 г.
Съгласно чл. 299, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/, приложим в административния процес на основание чл. 144 от АПК,
спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в
случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда /чл. 299, ал. 2 от ГПК/. Последица от разрешаването
на делото с влязло в сила съдебно решение е, че ново произнасяне на съд между
същите страни и на същото основание е недопустимо. Силата на пресъдено нещо е
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора по
същество, за наличието на която съдът следи служебно.
В случая е налице идентичност между иска, предявен по
адм. дело № 1752/ 2016 г. по описа на Административен съд – Бургас, и иска, предявен по настоящото дело:
исковете са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, между същите страни, като
твърдените вреди се претендират от едни и същи действия на с. на О. Б., за
които ищецът твърди, че са незаконосъобразни. Основният правопораждащ факт, от
който се извежда претенцията за обезщетение и по двете дела, е незаконосъобразност
на д. на с. на О. Б., извършени на 10.07.2015 г., изразяващи се в подаване на
н. с.
С горепосоченото влязло в сила Решение № 491 от
20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1752 / 2016 г. по описа на
Административен съд– Бургас, е прието,
че твърдените от ищеца незаконосъобразни д. на с. на О. Б. са извършени
законосъобразно, с оглед осъществяване на административни задължения. Съдът е
приел и че не е установено наличие на причинени вреди, както и пряка
причинно-следствена връзка между твърдените незаконосъобразни действия и тези
вреди.
Разрешаването на спора по правото на обезщетение между
същите страни и на същото основание с влязло в сила съдебно решение погасява
правото на иск, като формираната сила на пресъдено нещо изключва повторното
упражняване на правото на иск.
Различният размер на претендираното обезщетение не
обосновава друг извод, тъй като с влязлото в сила съдебно решение е отречено
цялото спорно право относно твърдените вреди, като произтичащи от едни и същи действия
на с. на О. Б.
Наличието на влязло в сила съдебно решение по иск със
същото правно основание, между същите страни и въз основа на едни и същи
действия на с. на О. Б., е пречка за пререшаване на процесния спор, поради
което и на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК,
предявената искова молба следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, а производството по делото - прекратено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК във връзка
с чл. 144 от АПК, Административен съд –
Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане, постановено по делото на
21.03.2022 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 28.04.2022 г. от 13,30 ч.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.И.Д. с ЕГН:
**********, с адрес: ***, подадена против Община Бургас, за присъждане на
обезщетение в размер на 10000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат
на н. д. на с. на О. Б., извършени на 10.07.2015 г., изразяващи се в п. на н.
с. до надлежен орган на власт.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
290 / 2021 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: