№ 16773
гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110158239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Профи кредит България“ ЕООД срещу Н. Ц. Ж..
Ответникът – Н. Ц. Ж. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Исковата молба, в частта относно предявените вземания за възнаградителна и
мораторна лихва, е нередовна, като същата не отговаря на изискванията по чл. 127, ал.
1, т. 4 ГПК, като на ищеца следва да бъдат дадени указания в писмена молба с препис
за насрещната страна да посочи период, за която е начислено всяка от вземанията за
лихви.
За процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по
делото.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими и следва да се приемат.
Съдът намира, че следва да бъде допуснато служебно изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза по формулирани от съда въпроси.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение в писмена молба с препис за ответната страна да отстрани
нередовностите на исковата молба, като посочи период на претендираните вземания за
възнаградителна и мораторна лихва, като има предвид заявените периоди на същите в
заповедното производство.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в посочения срок,
1
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, в съответната част.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на следните въпроси:
1/ Усвоена ли сума по договор за потребителски кредит № ,,,,,,,,,,,, от 18.08.2020
г. от Н. Ц. Ж. и ако е усвоена – на коя дата и в какъв размер;
2/ Какъв е размерът на извършените от Н. Ц. Ж. плащания по процесния
договор за кредит, и каква част от тях са отнесени за погасяване на главница,
договорна лихва, лихва за забава, възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“,
такси и др..? При извършване на плащанията посочено ли е от длъжника кое
задължение погасява със съответното плащане?
3/ Какъв е непогасеният размер на вземанията за главница по договора, както и
непогасеният размер на дължимите лихви?
4/ Какъв би бил размерът на непогасената част от главницата,
възнаградителната лихва и лихвата за забава, в случай, че плащанията отнесени от
ищеца за погасяване на възнаграждения за услуги „Фаст“ и „Флекси“ се отнесат за
погасяване в поредност първо на задълженията за акцесорните задължения за лихви,
а след това за главница. Какъв би бил размерът на непогасената главница, ако всички
плащания, включително тези, отнесени за погасяване на възнаградителна лихва и
мораторна лихва, такси за допълнителни услуги, се отнесат за погасяване на
усвоената главница?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
400 лв., вносими от ищцовото дружество по сметка на СРС в 1-седмичен срок от
връчването на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – В. С. С., тел. 0888 846 913.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за главница по договор за паричен заем, възнаградителна
лихва и мораторна лихва, както и осъдителни искове с правно основание чл. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за възнаграждения за предоставени допълнителни услуги.
Ищецът твърди, че между „Профи кредит България“ ЕООД, в качеството на
кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № ,,,,,,,,,,,, от 18.08.2020 г., по силата на който кредиторът е
предоставил на ответника кредит в размер на 600 лв. срещу задължението на ответника
да погасява кредита на 11 месечни вноски, с размер на вноската от 65,09 лв., годишен
процент на разходите от 48,26 %, годишен лихвен процент от 40,90 %, лихвен процент
на ден 0,11 % и общо задължени по кредита в размер на 715,89 лв. Сочи, че
кредитополучателят е ползвал допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, всяка от които
на стойност съответно от 180 лв. и от 480 лв. При това общото задължение възлизало
на 1375,89 лв., като общият размер на вноската бил определен на 125,09 лв. Твърди, че
2
ответникът е погасил първите три пълни и една частична погасителна месечна вноска
общо в размер на 378,87 лв. Поради изложеното иска се да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 449,07 лв., представляваща
неизплатена част от главница по договор за потребителски кредит № ,,,,,,,,,,,, от
18.08.2020 г., сумата от 71,55 лв., представляваща договорно възнаграждение /без
посочен период, за който е начислено/ и сумата от 82,59 лв., представляваща лихва за
забава /без посочен период на дължимост/, както и съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 129,01 лв., представляваща непогасена част от възнаграждение за
услугата „Фаст“, и сумата от 349,08 лв., представляваща непогасена част от
възнаграждение за услугата „Флекси“.
Ответникът твърди, че договорът в цялост, както и отделни негови клаузи са
нищожни поради нарушаване на императивни норми, свързани със съдържанието на
договора. Оспорва и дължимостта на начислените задължения за допълнителни услуги,
като счита, че тези разходи, като разходи по заема, следва да бъдат отчетени при
формирането на годишния процент на разходите. Поддържа, че годишният процент на
разходите е определен в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а договорената
възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като
годишният лихвен процент надхвърля трикратния размер на законната лихва. Поради
поддържаната нищожност на сочените клаузи счита, че договорът за кредит е
нищожен.
Като безспорно и на основание чл. 153 ГПК не се нуждае от доказване
обстоятелството, че е сключен договор за кредит, по силата на който кредитодателят е
предоставил на ответника заем в посочения в исковата молба размер, както и че
кредитът е усвоен.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 9 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже размера на процесните вземания
за главница.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи
положителния факт на плащане на падежа на заетата сума.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2023
г. от 14.00 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
3
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като
страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по следния
начин:
на ищеца – на посочения в исковата молба адрес;
на ответника – на посочения в отговора на исковата молба съдебен адрес.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателство за внесен
депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4