РЕШЕНИЕ
№ 1698
Град Пловдив 17.10.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, XXIII състав, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди
двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаряПетя Петрова
и участието на прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа докладвано от съдия
Вълчев к.а.н.д. № 1422/2023 година
по опис на съда, взе предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в
ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт К. против Решение № 729 от 28.04.2023г., постановено по
АНД № 20235330202109/2023год. по описа на Районен съд -Пловдив, V
н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 688336-F645097 от 26.01.2023г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на „Вагос“ ЕООД с ЕИК *********, на
основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е
незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Излага подробни съображения.
Претендира отмяната на съдебния акт на ПРС и потвърждаване на НП. Претендират
се съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение за ответната страна.
Ответникът
по касационната жалба, в писмен отговор изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. По същество в подадена писмено становище счита, че
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура -Пловдив застъпва
становището, че жалбата е неоснователна и необоснована и да се остави решението
на Районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационния
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е възприел от
фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F645097 от
09.032022г., съставен от свидетеля С.Г., заемаща длъжността
„инспектор по приходите“ В ТД на НАП-Пловдив, с който е вменено във връзка с
извършена служебна проверка на дейността на „Вагос“ ЕООД административно
нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.3 ЗДДС. Обстоятелствата по това нарушение са се
изразили в това, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка-
декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП – гр. Пловдив за данъчен период 01.11.2021г.
- 30.11.2021г. в законовоустановения срок до 14.12.2021г., включително. Актът е
съставен в отсъствие на нарушителя и в
присъствие на свидетел, като е констатирано, че и към този момент не е подадена
справка - декларация. Връчването му е станало едва на 16.01.2023г. на управителя
на дружеството. Не е подадено възражение от дружеството против съставения акт.
Последвало е издаването на Наказателно постановление от Директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с
което на „Вагос“ ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал.
1 от ЗДДС.
За да отмени атакуваното пред него НП районният
съд е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения на проведения административно – наказателен процес, касаещи изтичане
на давностните срокове по чл.34 ал.3 ЗАНН, свързани с издаването на НП след
изтичане на 6 месечен срок от съставяне на АУАН, както и на материално правните
разпоредби, което касае прилагане на разпоредбата на чл.18 ЗАНН. По отношение
на вмененото нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС той е изложил подробни мотиви,
че се касае за съставно нарушение с две форми на едно изпълнително деяние-
справка- декларация и отчетни регистри, при което няма кумулативни деяния,
наказуеми поотделно, а е налице състав на едно и също изпълнително деяние,
изразено чрез две форми на едно и също противоправно бездействие. По тези
съображение е приел, че е налице нарушение на чл.18 ЗАНН, който не предвижда
възможност за едно и също нарушение да се налагат две отделни административни
наказания. В съдебното решение е посочено, че при извършена проверка е
установил, че е образувано друго административно наказателно производство,
касаещо само неподаване на справка- декларация за същият данъчен период, по
което е образувано АНД №2111/2023г. по описа на РС – Пловдив, по което също има
издадено НП и с което същият субект е наказан. В тази връзка е направен извод,
че административно – наказателната отговорност на наказания субект е
незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две
алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни
санкции, в две отделни производства. Налице е нарушение на материалния закон и
по-конкретно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която за едно
нарушение се налага едно наказание.
Решението на първоинстанционният съд е
правилно.
Законосъобразен
е неговият извод за нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН. Посочената
разпоредба определя, че независимо от спирането на административно –
наказателното производство,
образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случаят
АУАН е съставен на 09.032022г, а НП е издадено едва на 26.01.2023година, което
е съществено нарушение на проведеният административно- наказателен процес,
обуславящ самостоятелно и единствено основание за незаконосъобразност на издаденият
правораздавателен административно- наказателен акт.
Правилни
и са другите изводи, направени в обжалваното съдебно решение, които при предпоставките на чл.221 ал.2 АПК
касационната инстанция изцяло споделя и препраща към мотивите на
първоинстанционният съд. Ето защо законосъобразно районният съд е направил
преценка, че са налице доказателства, които водят до отпадане на
административно – наказателната отговорност за жалбоподателя. От изложеното до
тук следва, че като е отменил обжалваното пред него НП, първоинстанционният съд
е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Въведените възражения от касационният жалбоподателя
като основания на касационната жалба, следва да се посочи, че не се покриват
със събраните в хода на производството писмени доказателства и се явяват
неоснователни с оглед направените законосъобразни изводи от първоинстанционният
съд.
По отношение на разноските, касационният
ответник в настоящото производство е отправил надлежна претенция за присъждане
на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по приложен списък с разноски,
които са в минимален размер, а направеното възражение за прекомерност е
неоснователно. В този смисъл същите следва да се определят съобразно
представеният списък в размер на 360 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд-Пловдив-ХХIII състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 729 от 28.04.2023г., постановено по АНД № 20235330202109/2023год. по описа на
Районен съд -Пловдив, V н.с..
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите-София да заплати на „Вагос“ ЕООД с ЕИК *********, седалище
в гр. Пловдив сумата от 360.00 /триста и шестдесет/ лева разноски по делото за
един адвокат.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ................
ЧЛЕНОВЕ: 1. .................
2. .................