Р Е Ш Е Н И Е
№ V-17
29.03.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на осми февруари две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 1962 по описа за
2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК и е образувано по въззивна жалба от Драгомир Енев, в качеството му на
управител на Етажна собственост /ЕС/ на ж.к. “Ливи Парадайс”, с административен адрес: гр. Несебър, КК “Слънчев бряг”, кв. “Камелия” № 173, с посочен съдебен адрес гр. София, ул. “Алабин” № 33, ет.1, кант.121,
против Решение № 54/17.02.2020г. по гр.д. №
605/2018г. на РС – Несебър, с което са отменени решения по т.3, т.4, т.5 и т.6 на ОСЕС
проведено на 11.05.2018г. като незаконосъобразни, считайки същото за
недопустимо, неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон. По-конкретно се счита, че първоинстанционния съд приемайки,
че исковата молба по чл.40 ЗУЕС е подадена в срок се е произнесъл по недопустим
иск. В този смисъл се твърди, респективно се излагат подробни съображения по
хронология на събитията, че исковата молба е недопустима като подадена след изтичане
на преклузивния срок по чл.40 от ЗУЕС, поради което се моли производството по
делото да бъде прекратено. Твърди се, че в обжалваното решение сторените изводи
по фактите и по правото са неправилни. Излага аргументи. Релевира оплакване, че
решаващия съд се е произнесъл по въпроси и постановил решението извън
релевираните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и
по които не е бил сезиран чрез исковата молба от ищеца, което намира за
недопустимо по този вид производства. Счита, че оспорените решения на ОСЕС от
11.05.2018г. са били взети при законосъобразно свикано и проведено общо
събрание.
Твърди, че не са допуснати до разпит от
първостепенния съд искани от въззивника ответник в писмения отговор гласни
доказателства и моли във въззивното производство да бъдат допуснати двама
свидетели. Представя и моли да бъде приет протокол по чл.16, ал.7 ЗУЕС.
Моли обжалваното решение да бъде изцяло
отменено, като се постанови ново такова, с което претенцията по чл.40 ЗУЕС да
бъде отхвърлена като недопустима, неоснователна и недоказана. Претендира за
присъждане на разноски.
Въззиваемите П. Л. Ж., Д.и Е. А., чрез
своя процесуален представител адв. Никола Иванов от БАК са подали отговор, с
който намират въззивната жалба за неоснователна и молят обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Излагат насрещни
твърдения по всеки един от доводите във въззивната жалба, считайки ги за
неоснователни, включително и за твърдяната недопустимост, поради просрочие на
исковата претенция. Считат, че изложените в жалбата аргументи не кореспондират
и не намират опора в събраните по делото доказателства. Възразяват по
приемането на приложения с жалбата протокол по чл.16, ал.7 ЗУЕС, като твърдят, че
същият се представя за първи път едва с въззивната жалба, а такава възможност е
преклудирана. Не ангажират доказателства. Претендират разноски.
В с.з. пред настоящата инстанция страните
изразяват становища, с които поддържа деподираната жалба и направеният отговор.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, но е недопустимо.
Районен съд - Несебър е бил сезиран с
конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, подадени от Д.и Е. А., които в
качеството си на етажни собственици са поискали отмяна на решенията по т.5 и
т.6, взети на Общо събрание на собствениците на ЕС, проведено на 11.05.2018г.,
поради нарушения на процедурата по свикване и провеждане на ОС.
Служебно съединено на осн. чл.213 от ГПК е
и ***/2018г. по искова молба на П.Л.Ж., заявена чрез
пълномощника адв. Никола Иванов, с която също е предявена искова претенция по
чл.40, ал.1 от ЗУЕС против ответната ЕС за отмяна на решенията по т.3, т.4, т.5
и т.6 взети на процесното ОС на ЕС на 11.05.2018г.
Правният спор, предмет на настоящото
съдебно производство, е очертан с наведените в исковата молба фактически
твърдения за незаконосъобразност на оспорените четири решения на проведеното
заседание на ОС на ЕС на 11.05.2018г.
Преди обаче съдът да разгледа спора по
същество, следва да се произнесе по поддържаното и пред настоящата съдебна
инстанция възражение за недопустимост на обжалваното решение, с което са били
отменени атакуваните решения взети на ОСЕС от 11.05.2018г.
Законосъобразността на
взетите решения по т.5 и т.6, взети от ОСЕС на 11.05.2018г. са били оспорени от
ищците Е.и Д. А. с довода, че в предварително обявения дневен ред не са били
включени точки за определяне годишната такса за поддръжка и управление, както и
такава за изменение състава на Контролния съвет, а тези решения са взети без да
е налице неотложност на случая, поради което се сочи нарушение на чл.16, ал.3
от ЗУЕС. Твърди се, че така определената годишна такса за поддръжка по 5 лв. на
кв.м. е в пряко противоречие на разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Застъпват
становище, че решението по т.5 за постановяване на чипове на асансьора, който
да се ползва само от етажните собственици, които си плащат таксите, нарушава правото
им на собственост. Твърди се, че решението на ОС за освобождаване на ищцата Е.А.
като член на Контролния съвет е незаконосъобразно и взето в противоречие с
разпоредбата на чл.16, ал.3 и чл.35, ал.8 от ЗУЕС.
В исковата си молба,
ищецът Ж. е релевирал оплаквания за нарушена процедура по свикване на ОСЕС, тъй
като че не е бил уведомяван за насрочването на процесното ОСЕС, въпреки
подаденото от него уведомление до управителя на осн. чл.13, ал.2 от ЗУЕС. По-нататък
се твърди и че всички взети решения на това ОС
от 11.05.2018г. са незаконосъобразни като противоречащи на ЗУЕС, тъй
като ОС е проведено без да е спазена процедурата по неговото свикване, тъй като
част от етажните собственици не са били поканени. Посочил е, че управителят
тенденциозно е отправил покани за ОС само до етажните собственици, които са
доволни от неговото управление, а останалите не били уведомени в нарушение на
чл.5, ал.1, т.2 от ЗУЕС, като по този начин било нарушение правото им да
участват в управлението на етажната собственост. Твърди, че ОС е било проведено
при неясен кворум, без представителна власт на пълномощниците, като е била
нарушение забраната едно лице да представлява повече от трима етажни
собственици, поради което и са били взети незаконосъобразни решения. Сочи, че
отчетите на Управителя и Контролния съвет били приети в нарушение на чл.16,
ал.7 ЗУЕС, без същите да са били оповестени. По т.3 пък било взето решение за
откриване на втора банкова сметка, ***, а по т.4 били взети решения, които не
кореспондирали с дневния ред на ОС, като липсвала конкретна стойност на
проекто-бюджета, липсвал план за бъдещи ремонти. Доводите на ищеца за
незаконосъобразност на взетите по т.5 и т.6 решения се припокриват с доводите
на ищците Е.и Д. А..
С обжалваното решение, РС - Несебър е
отменил атакуваните решения по т.3, т.4, т.5 и т.6, взети от ОСЕС на
11.05.2018г., като е обосновал своя съдебен акт с допуснати нарушения при провеждането
на общото събрание на разпоредбите на чл.16, ал.5 и чл.17, ал.1 от ЗУЕС.
Посочил е, че при проведеното гласуване, броят на гласувалите лица “за”, “против” и “въздържали се” е бил отчитан в
протокола само и единствено по броя на явилите се лица, като не били отчитани
нито гласувания по пълномощия, нито по процент, съотвестващ на притежаваните
идеални части от общите части на ЕС, съобразно задължението по чл.17, ал.4 и
ал.5 от ЗУЕС. Отделно от това е изложил, че обективираните в протокола решения
на ОСЕС са без ясен и конкретен диспозитив, както и че липсва протокол по
чл.16, ал.7 от ЗУЕС, представляващ съществено процесуално нарушение при
провеждането на ОС и самостоятелно основание за отмяна на решенията.
Съгласно ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013, ВКС, както и установената въз основа на същото съдебна практика /
напр. Р № 115/13.06.2014 г., гр. д. N 5642 /2013 г., ІІІго, ВКС, Р№
154/06.06.2014 г., в. т. д. № 72/2014 г. ВАпС/ постановеното решение е
недопустимо тогава, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало
съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран – разгледал е факти
и обстоятелства, на които страната не се е позовала, при което е разгледал иск
на непредявено основание.
В разглеждания случай, районния съд е
основал своето вътрешно убеждение и крайния си съдебен акт въз основа на факти,
които са извън предмета на спора, очертани от ищците в основанието на исковите
молби, което обуславя извода, че е разгледал и решил правен спор, който не е бил
съдебно предявен пред него. Това е довело до накърняване един от основните
принципи в гражданското процесуално право – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните).
При това положение, въззивната инстанция
не може да упражни контрол за законосъобразност на постановеното
първоинстанционно решение, т. к. в него е разглеждан друг предмет, касаещ
начина на свикване и провеждане на гласуването на ОС на ЕС от 11.05.2018г. и
оформяне съдържанието на протокола, който е различен от този въведен с
депозираните пред РС - Несебър искови молби.
Ето защо настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като не е разгледал
релевантните факти и обстоятелства по действително предявените искове, поради
което и постановеното решение е недопустимо и следва да бъзе обезсилено, а
делото върнато на първоинстанционния съд, за да бъде разгледано от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване – арг. от чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото производство при
спазване на чл. 78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива
следва да присъди РС - Несебър при новото разглеждане на делото.
С оглед на изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 54/17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 605/2018г., по
описа на РС - Несебър и *** за
разглеждане на действително предявените искове от друг състав, при изпълнение
на дадените в мотивите на настоящото съдебно решение указания.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: