Р
Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Разград, 22.04.2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 45 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 КСО.
С Решение № 1012-16-58/1 от
03.01.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Разград е отменил Разпореждане № 24 от
23.11.2018 г., с което злополуката, станала на
27.05.2018 г. с Е. Н. Ш., не е приета за трудова и е върнал преписката
за ново произнасяне.
Против решението е постъпила
жалба от осигурителя ЕТ “С. С. Д. – М.“
– гр. Р., който счита, че оспореният административен акт е недействителен,
издаден при материална незаконосъобразност, в нарушение на
административнопроцесуалните правила и при несъобразяване с целта на закона.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на сочените отменителни основания.
Иска се отмяна на решението и потвърждаване на отмененото разпореждане.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът по оспорването –
Директорът на ТП на НОИ – Разград не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованото лице Е. Н. Ш.
счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на трудов договор №
76/30.07.2017 г. Е. Н. Ш. е приел да изпълнява длъжността шофьор, товарен
автомобил, международни превози, в ЕТ “С. С. Д. – М.“ – гр. Р.
Със Заповед № 2018–078/29.04.2018
г. Ш. бил командирован за извършване на транспортна услуга с влекач ********
и ремарке ******** по маршрут България-Гърция-Италия-Хърватия-България
за срок от 29.04.2018 г. до приключване на курса.
Безспорно е по делото, че в срока
на командироването, на 27.05.2018 г. Ш. разтоварил
превозвания товар във фирма „МАБИЗ“ в гр. Неаполи, Гърция. По-късно същия ден си
почивал на паркинга на фирмата, ползвал баня, изпрал дрехите си, гледал филм,
почерпил се с алкохол в компанията на друг шофьор. При качване в кабината на
товарния автомобил паднал и ударил лявото си рамо, гърба и главата. Видно от
представената медицинска документация /резултат
от изследване с компютърен томограф и документ при изписване/, на 28.05.2018 г.
Ш. е бил приет на лечение в Общопрофилна
болница „Мамацио – Бодосакио“ – гр. Козани с диагнози: Вътремозъчен кръвоизлив
– основна и повърхностни наранявания на главата. На 30.05.2018 г. напуснал
болницата без разрешение.
В резултат от уврежданията е настъпила временна неработоспособност на Ш. през дните на болничния
престой.
На 28.09.2018 г.
пострадалият подал декларация за трудова злополука.
Със Заповед № 1015-16-119 от
09.10.2018 г. директорът на ТП на НОИ-Разград наредил да се извърши разследване
на злополуката, като определил и комисия за това.
При разследването били събрани
противоречиви обяснения относно начина на получаване на травмите. Според
пострадалия той се опитал да се качи в кабината на камиона, но едната му ръка
била заета с изпрани дрехи, поради което не успял да се хване и паднал назад.
Според обяснения на свидетели и протокола за вътрешно разследване на
осигурителя Ш. паднал от кабината, след като употребил
алкохол с колеги. Независимо от противоречията относно механизма на получаване
на травмите, в Протокол № 8/16.11.2018 г. за резултатите от извършеното
разследване комисията по чл. 58, ал. 1 КСО приела за безспорно, че денят е бил
почивен за пострадалия и той не е имал служебни ангажименти.
Горното съображение било възприето
от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и то издало Разпореждане № 24 от 23.11.2018
г., с което декларираната от Е. Ш.
злополука не е била приета за трудова.
С оспореното пред съда Решение №
1012-16-58/1 от 03.01.2019 г. ръководителят на ТП на НОИ – Разград отменил
Разпореждане № 24 от 23.11.2018 г. и върнал преписката за ново произнасяне.
Административният орган е счел, че увреждането е настъпило във връзка и по
повод на извършваната работа от пострадалия, поради което са налице всички
елементи на трудова злополука и е изпълнен състава по чл. 55, ал. 1 КСО.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по
чл. 118, ал. 1 КСО и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от
посочения
в чл. 117, ал. 3 КСО компетентен орган – ръководителя на териториалното поделение
на НОИ. Функциите на такъв са били изпълнявани от Р.
Ц., оправомощена за това с представената Заповед
№ 1016-40-654/16.06.2017 г. на Подуправителя на НОИ, съгласно която в случаите
на едновременно отсъствие на директора на ТП на НОИ и на заместващия го
началник на отдел „Административен“ техните права се осъществяват от
гл.счетоводител Р. Ц.
Решението е в предписаната от
закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като
при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че административният орган не е
изяснил релевантните за правния спор факти. В хода на административното
производство са събрани достатъчно доказателства, изясняващи фактическата
обстановка. Тези доказателства са подложени на задълбочена преценка, при която
са изведени обосновани изводи.
Решението не противоречи на материалния
закон. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. В случая е налице увреждане на здравето, възникнало
внезапно, което е предизвикало временна неработоспособност. Злополуката е
настъпила по време и място, когато пострадалият е бил ангажиран във връзка и по
повод работа в интерес на предприятието. А тези факти са напълно достатъчни
като законово основание злополуката да бъде приета за трудова, както е указано
в Решение № 5448 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2016 г., VI о.
Неоснователни са
възраженията по жалбата, че е възможно злополуката да се дължи на умишлено
поведение или на други фактори, различни от работната среда – при ползване на
банята или сбиване с трето лице. Това са предположения, лишени от
доказателствена основа. Всички разпитани лица са дали обяснения, че
пострадалият е паднал от кабината на камиона.
Съгласно чл. 55, ал. 3 КСО не е
налице трудова злополука, ако пострадалият умишлено е увредил здравето си. По аргумент
от чл. 11, ал. 2 НК умишленото увреждане означава пострадалият да иска или да
допуска настъпването на вредоносните последици от поведението си.
Жалбоподателят не доказва, че пострадалият съзнателно е извършил действия,
които да обективират пряк или евентуален умисъл за самоувреждане. Употребата на
алкохол е ирелевантен факт за определяне на злополуката като трудова, каквато е
еднопосочната съдебната практика, изразена в Решение № 415 от 11.01.2008 г. на
ВАС по адм. д. № 7685/2007 г., VI о., Решение № 8787 от 02.07.2009 г. на ВАС по
адм. д. № 3576/2009 г., VI о., Решение № 7226 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 1398/2015 г., VI о.
Без правно значение е и
обстоятелството, че злополуката е настъпила по време, когато Е.
Ш. е бил в почивка и не е изпълнявал
трудовите си задължения. Пострадалият е бил командирован на работа извън
страната за определен срок, при което е налице продължително състояние,
свързано с изпълнение на трудови задължения. Следователно между осъществяването
на трудовата дейност и увреждането има функционална зависимост /вж. и Решение №
57 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2008 г., VI о./.
Оспорената заповед съответства на
целта на КСО и на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки. Оплакването за превратно упражняване на власт
е голословно и неоснователно. Административният орган е спазил принципите на
законност и съразмерност, като е сторил необходимото да изясни обективната
истина, да даде правилната квалификация на злополуката и в крайна сметка - да гарантира
правата на осигуреното лице.
Предвид изложеното съдът
не установи наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което
оспорването следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на
делото претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Решение
№ 1012-16-58/1 от 03.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Разград за отмяна
на Разпореждане № 24 от 23.11.2018 г., с което злополуката, станала на 27.05.2018 г. с Е. Н.
Ш., не е приета за трудова, и преписката е
върната за ново произнасяне.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.