Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 21.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 2282 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата А.Х.В.
твърди, че е клиент на „Е.П.П.“ АД по повод
доставката на електроенергия в обект, находящ се в гр. Варна, бул. „С.“, № 60.
Посочва, че с писмо от 09.10.2019 г. ответното дружество я уведомило за
извършена корекция на сметката ѝ за потребена ел. енергия. Заявява, че
писмено възразила срещу дължимостта на начислената сума, но жалбата ѝ
била отхвърлена от ответника, като за да не бъде спряно електрозахранването в
обекта, заплатила процесната сума. Излага, че редовно е заплащала дължимите
суми за потребена електроенергия. Оспорва допълнително начисленото количество
ел. енергия да е реално потребено и счита, че липсва правно основание за
заплащане на процесната сума. Навежда доводи за неприложимост на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 2013г.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4198.93
лева, представляваща платена без основание стойност на електроенергия за обект,
находящ се в гр. Варна, бул. „С.“, № 60, клиентски № **********, абонатен № **********,
формирана като сбор от следните суми: сумата от 4190.51 лева – начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя за периода от
04.11.2017 г. до 03.11.2018 г.; сумата от 8.42 лева – дължима по фактури,
издадени в периода от 06.02.2018 г. до 20.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
17.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.-П.П.” АД. Ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електроенергия. Посочва, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия, като ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и
точно. В резултат на извършена на 03.11.2018 г. техническа проверка в обекта на
ищеца е установено, че в регистър 1.8.3 и 1.8.4 на електромера има показания за
потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена и
заплатена от абоната. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в
БИМ, ГД „МИУ“, РО-Варна, е осъществена намеса в тарифната схема на електромера.
На тази основа „ЕРП С.“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа
енергия, което отразява точното количество неотчетена електрическа енергия след
прочитане на регистър 1.8.3 и 1.8.4. Ответното дружество заявява, че процесната
сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, като с процесната фактура е определена
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скритите
регистри.
Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между тях е
налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за
подробно обект, находящ се в гр. Варна, бул. „С.“, № 60, клиентски №
**********, абонатен № **********, при публично известни Общи условия, както и
че ищцата е заплатила на ответното дружество процесната сума от 4198.93 лева,
От съдържанието на представения по делото Констативен
протокол № 1105211/03.11.2018 г. се установява, че на посочената дата служители
на „ЕРП С.“ АД са извършили проверка на електромер с фабричен номер 1114021566076938,
отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект. Проверката
е извършена в присъствието на двама свидетели, които са подписали протокола. В последния е отразено, че при проверката са установени
следните показания на средството за търговско измерване: 1.8.1 – 001800; 1.8.2
– 006492, 1.8.3 – 012944, 1.8.4 – 009105 и 1.8.0 – 030343. Посочено е, че
електромерът е демонтиран, подменен с нов изправен, и е изпратен за проверка в
БИМ.
Видно от Протокол
№ М1043941/09.11.2015 г., демонтираният при горната проверка електромер е
монтиран в обекта на потребление на абоната на 09.11.2015 г. с нулеви показания
по нощна и дневна тарифа. В протокола не са отразени показания по върхова
тарифа.
Като
писмено доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер
№ 2297/03.10.2019 г. на Българския институт по метрология, Главна дирекция „МИУ“,
Регионален отдел – Варна. В него е посочено, че електромерът е предаден за
експертиза в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 507589, придружен с
коментирания констативен протокол, с показания на тарифите: 1.8.1 –
1800.7 kWh и 1.8.2 – 006492.9
kWh. Отразено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, като е налице преминала енергия през тарифа 1.8.3 – 012944.2.9
kWh и тарифа 1.8.4 – 009105.4 kWh, която не е визуализирана на дисплея.
Изготвено е Становище
за начисление на електрическа енергия от „ЕРП С.“ АД от 08.10.2019 г. в размер
на 22049 kWh
за период от 04.11.2017 г. до 03.11.2018 г., както следва: за периода от
04.11.2017 г. до 30.06.2018 г. – 14438 kWh, за
периода от 01.07.2018 г. до 03.11.2018 г. – 7611 kWh.
Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта
на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на цитираното становище е издадена Фактура № **********/09.10.2019 г. за сумата 4190.51 лева.
От приложената към отговора на исковата молба справка за
потреблението за клиентски № ********** към 25.02.2020 г. се установява количеството ел. енергия,
отчетено в процесния обект за периода от 28.01.2017 г. до 27.01.2020 г. Видно
от представеното извлечение за фактури и плащания към 26.02.2020 г., сумата по
процесната фактура е заплатена.
По делото са ангажирани специални знания посредством
назначаването на съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице
става ясно, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична
проверка през 2015г., като метрологичната му годност изтича през 2021 г., т.е.
към датата на извършената проверка е бил метрологично годен. Вещото лице посочва,
че показанието от 22049 kWh, прочетено в регистри
1.8.3 и 1.8.4 не е визуализирано на дисплея на СТИ. Отчитането при този
електромер се извършва по две тарифи – съответно в регистър 1.8.2 /дневна
тарифа/ и регистър 1.8.1 /нощна тарифа/. Съгласно експертното заключение
наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 и регистър 1.8.4 на електромера
се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на същия и
по точно – в тарифната схема. Количеството електрическа енергия, остойностено с
процесната фактура е определено след софтуерно прочитане на регистър 1.8.3 и
регистър 1.8.4, които не са визуализирани при редовен отчет. Допълнително
начисленото количество ел.енергия не е от редовен отчет и не е изчислено по
методика за корекция на сметка. Същото не е фактурирано и не е остойностено
през отчетния период от 04.11.2017 г. до 03.11.2018 г. Изрично вещото лице
посочва, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е
променена. Вещото лице изразява становище, че след като показанията по тарифа
1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви към датата на монтажа на електромера, то и
показанията по останалите тарифи са били нулеви. В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде отхвърлен предявеният иск, ответникът следва да докаже, че е
извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че същият не
отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
По делото безспорно се установява, че процесният обект е
присъединен към електропреносната мрежа и абонатът дължи заплащане на
доставеното количество електрическа енергия. Спорът между страните е
съсредоточен върху обстоятелството дали са налице предпоставките за извършване
на едностранна корекция на сметката на потребителя за периода от 04.11.2017 г.
до 03.11.2018 г.
С изменението на Закона за
енергетиката, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
нормативно е предвидена възможността за извършването на едностранна корекция на
количеството потребена електрическа енергия. Съгласно редакцията на разпоредбата
на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ, приета с посоченото изменение, устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване,
както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Наред с това, с разпоредбата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в общите условия на крайния
снабдител да се предвиди ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
Въз основа на законовата
делегация с т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия. ПИКЕЕ са обнародвани в Държавен вестник, бр. 98 от 12
Ноември 2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република
България и чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове те са влезли в
сила на 16.11.2013 г.
По силата на Решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., ПИКЕЕ
са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. На основание чл.
195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр.
15 от 14.02.2017 г. Тъй като процесната проверка е извършена след отмяната /на 03.11.2018
г./, разпоредбите на ПИКЕЕ са неприложими в настоящия случай. След отмяната на
ПИКЕЕ липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа
изправност на СТИ, респ. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на
ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от
извършената на 03.11.2018 г. проверка следва да се отрече изцяло.
От друга страна, по делото не се
установява и отклоненията в показателите на доставената електрическа енергия да
се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя. В последния случай
корекция би била допустима, в случай че доставчикът установи периода на
грешното измерване или неизмерване, както и размерът на реално доставената електрическа
енергия за този период /Решение №189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ
т.о., Решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/13 г. на ІІ т.о., Решение №
228/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение №
487/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №1750/2011 г., ІV г.о., ГК/.
В процесния случай не би могъл да
се установи и точният период, в който е натрупано количеството електрическа
енергия, отчетено по тарифа 1.8.3 и тарифа 1.8.4. По делото не се установява по
категоричен начин, че показанието по посочената тарифа е било нулево към
момента на монтиране на СТИ, доколкото в протокола за монтаж са отразени
единствено показанията по нощна и дневна тарифа.
Горното е достатъчно, за да се
приеме, че сумата 4190.51 лева, начислена от ответното дружество по Фактура №
**********/09.10.2019 г. е изцяло недължима и извършеното от ищцата плащане е
при липса на валидно правно основание. Що се отнася до остатъка от исковата
претенция в размер на 8.42 лева,
представляваща сума, начислена по фактури, издадени в периода от 06.02.2018 г.
до 20.11.2019 г., ответникът не ангажира каквито и да било доказателства
относно основанието, въз основа на което същата се дължи. В този смисъл следва
да се приеме, че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 167.96 лева, както и адвокатско възнаграждение. Представени
са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с
ДДС. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът, като
съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, намира че
следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 630 лева с
ДДС съобразно минималния еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията, действала към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 28.01.2020 г./. Поради това,
окончателният размер на разноските, който следва да бъде присъден в полза на
ищеца възлиза на 797.96 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.п.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** Т., ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.В.,
ЕГН **********,***. Манастирски рид, БЧД 517-3
№ 993, СУМАТА ОТ 4198.93 лева /четири хиляди сто деветдесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща
платена без основание стойност на електроенергия за обект, находящ се в гр.
Варна, бул. „С.“, № 60, клиентски № **********, абонатен № **********,
формирана като сбор от следните суми: сумата от 4190.51 лева – начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя за периода от
04.11.2017 г. до 03.11.2018 г.; сумата от 8.42 лева – дължима по фактури,
издадени в периода от 06.02.2018 г. до 20.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 17.02.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.п.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Т., ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.В., ЕГН **********,***.
Манастирски рид, БЧД 517-3 № 993, СУМАТА
ОТ 797.96 лева /седемстотин деветдесет
и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „Е.п.” АД, че може да преведе сумите, присъдени в полза на
ищеца А.Х.В., по банкова сметка *** ***, открита в „А.Б.Б.“ АД, с титуляр А.Х.В..
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: