№ 5866
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Александър Ангелов
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело №
20231100101921 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищцата М. Т. твърди, че срещу нея се води изп. дело № 20147900400180 на ЧСИ с рег.
№ 790, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.12.2013 г. по гр. д. №
33982/2013 г. на СРС, 59 състав, за следните суми: 55 465,55 лв. – главница по договор за
ипотечен кредит от 21.04.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 09.08.20123
г. до окончателното изплащане, 10 287,26 лв. – договорна лихва за периода 03.07.2012 г. –
08.08.2013 г., 334,60 лв. – наказателна лихва за периода 03.07.2012 г. – 08.08.2013 г. и
2 654,79 лв. – разноски по делото. Твърди, че след извършена публична продан на неин имот
по изпълнителното дело са погасени задълженията за разноски, лихви, включително законна
лихва до 20.10.2015 г., както и част от главницата, като непогасено е останало задължение по
главницата на кредита в размер на 30 402,25 лв. Ищцата посочва и че на 04.11.2019 г. като
взискател по изпълнителното дело е конституиран ответникът въз основа на договор за
прехвърляне на вземания, сключен между него и първоначалния взискател „Обединена
българска банка“ АД. Ищцата твърди, че последното изпълнително действие, извършено по
изпълнителното дело, е налагането на възбрана върху имота , което е станало на 12.06.2017
г. Тъй като след това не са предприемани други изпълнителни действия за удовлетворяване
на процесното вземане, ищцата твърди, че вземането на ответника е погасено по давност.
Поради това иска да бъде установено по отношение на ответника, че вземането за главница
по договора за кредит в размер на 30 402,25 лв. е недължимо поради погасяването му по
давност. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД признава иска, което прави с молба от 11.10.2024 г., с която
заявява, че се отказва от оспорванията, изложени в подадения отговор на исковата молба и
1
счита предявеният иск за основателен, като признава, че процесното вземане е погасено по
давност. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по
делото, намира следното:
С оглед на направеното от ответника „Е.М.“ ЕООД признание на предявения иск на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК следва да се приеме, че искът е основателен.
По разноските:
Неоснователно е възражението на ответника за това, че разноските следва да се
възложат върху ищцата поради направеното от него признание на иска и тъй като не е дал
повод за предявяването му (чл. 78, ал. 2 ГПК). На първо място, видно от представеното по
делото удостоверение за размера на дълга по изпълнителното дело от 29.11.2022 г., по-малко
от три месеца преди предявяването на иска срещу ищцата все още е било висящо
изпълнително производство за събиране на процесното вземане, по което като взискател е
конституиран ответникът (обстоятелство, което не се оспорва от ответника и е видно от
самото удостоверение). На следващо място, в молбата си от 11.10.2024 г. ответникът
посочва, че към момента на подаването изпълнителното производство срещу ищцата е
прекратено, но това очевидно е станало след предявяването на иска. Доколкото към момента
на предявяването на иска срещу ищцата е налице изпълнително производство за събиране
на процесното вземане с взискател ответникът, следва да се приеме, че ответникът е дал
повод за предявяване на иска, тъй като не е поискал прекратяването на изпълнителното
производство своевременно, въпреки погасяването на процесното вземане по давност. Освен
това трябва да се има предвид и обстоятелството, че в първоначално подадения отговор на
исковата молба ответникът възразява, че давността за процесното вземане е прекъсвана и
съответно не е изтекла. Тази първоначална позиция на ответника, макар и в последствие
променена с молбата от 11.10.2024 г., предполага наличието на спор към момента на
предявяването на иска относно това дали процесното вземане е погасено по давност, което
също води до извода, че ответникът е дал повод за предявяването на иска, независимо че в
хода на производството е променил становището си и го е признал. Поради това с оглед
изхода на делото съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото следва да се
възложат върху ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски по делото,
които възлизат на 216,09 лв. за частично заплатена от нея държавна такса.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатила
на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38 ЗА (без да е посочено коя
хипотеза е налице), поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на
адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 1 500 лв. Това възнаграждение е
определено от съда, като е взето предвид от една страна, че съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение в случая с оглед на материалния
интерес по делото (30 402,25 лв.) минималният размер на възнаграждението би възлизал на
2
над 3 000 лв., който може да се определи като несправедливо висок размер на разноските,
които да се възлагат върху насрещната страна, включително като се съобрази естеството на
спора и развитието на производството по делото. От друга страна съдът съобразява и
обстоятелството, че Наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет, с която се фиксират
минимални цени на адвокатските услуги, като наред с това се задължава съдът да не
присъжда по-ниски от посочените в нея размери (включително съгласно нормите на чл. 38,
ал. 2, изр. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК), представлява забранено решение на сдружение на
предприятия по смисъла на чл. 101, параграф 1, б. „а“ ДФЕС. Това е така, тъй като с нея се
ограничава конкуренцията, като същевременно не може да бъде приложено някое от
изключенията, предвидени в чл. 101, параграф 3 ДФЕС. Следователно това решение (т.е.
Наредбата) е нищожна съгласно чл. 101, параграф 2 ДФЕС, която норма има директен ефект,
и съответно съдът не трябва да прилага минималните размери на възнагражденията,
определени в Наредбата (виж Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22). В случая,
като се съобрази фактическата и правна сложност на настоящия спор и съответно
действията, които е извършил процесуалният представител на ищцата, съдът намира, че
справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата,
които биха могли да подлежат на възстановяване по делото, възлиза на 1 500 лв.
Тъй като ищцата е частично освободена от заплащането на държавна такса и
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 1 000 лв. за държавна такса.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на М. Д. Т., ЕГН **********, адрес гр.
София, ж.к. „******* срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ******* с правно основание чл. 439 ГПК, че М. Т. не дължи на
„Е.М.“ ЕООД сумата 30 402,25 лв. (тридесет хиляди четиристотин и два лева и 25 ст.) –
главница по договор за ипотечен кредит от 21.04.2008 г., сключен с „Обединена българска
банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД, за която сума са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 03.12.2013 г. по гр. д. №
33982/2013 г. на СРС, 59 състав, поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ******* да заплати на М. Д. Т., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „*******
сумата 216,09 лв. (двеста и шестнадесет лева и 09 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ******* да заплати на адвокат И. Г. Д. – САК, адрес гр. София, ул. *******,
партер на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
3
София, ул. ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 000 лв.
(хиляда лева) – разноски по делото за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4