Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В. Търново, 19.07.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд,
наказателна колегия, петнадесети състав, в открито съдебно заседание на 11.07.2019г.,
в състав:
Председател:
Димитър Кръстев
при
секретаря Ц.Зинева като разгледа докладваното от съдията НАХД №761/2019 г. по описа на ВТРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х
от АПК във вр. с чл. 72ал.4 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалбата на
И.М.Д., ЕГН:**********,*** чрез адв. Л.В. от ВТАК, съдебен адрес ***, офис 18, против
Заповед за задържане на лице №1739зз-77/22.04.2019г. издадена от инсп. И.К.М.
на длъжност разузнавач при РУ гр.В.Търново, с която е задържан на основание чл.
72ал.1т.1 от ЗМВР, като лице, за което има данни за съпричастност към извършено
престъпление по чл.346ал.1 от НК, като за времето от 19.20 ч. на 20.03.2019год.
до 07.50 ч. на 21.03.2019год. в гр.В.Търново от ул... срещу...от пътното платно
противозаконно е отнето МПС с рег.№..., собственост на В.Х.К., ЕГН:**********. Твърди
се незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснато съществено
процесуално нарушение на административно-производствените правила, в
противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, както неспазване на Конвенцията на правата на
човека и основните свободи. Излагат се фактически съображения. Иска се
оспорената заповед да бъде отменена и на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.В. и адв.К., които поддържат жалбата и
изразяват становище за отмяна на постановения административен акт. Излагат становище
за незаконосъобразност на процесната заповед, поради противоречие с материалния
закон и с целта на закона. Отправят искане за присъждане на направените
разноски по делото в размер на адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Ответната страна - инсп. И.К.М.
на длъжност разузнавач при РУ гр.В.Търново, редовно призован се явява. Взема становище
по същество, като счита обжалваната заповед за задържане за законосъобразна.
Заинтересованата страна РУ
В.Търново - редовно уведомени, не се представляват.
Съдът като прецени допустимостта
на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице
е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С процесния административен акт
заповед за задържане на лице №1739зз-77/22.04.2019г. адм. орган е задържал
жалбоподателя на основание чл. 72ал. 1т.1 от ЗМВР, като лице, за което има
данни, че е извършил престъпление по чл.346ал.1 от НК, а именно като
съпричастно към извършено противозаконно отнемане на лек автомобил в гр.В.Търново
на 21.03.2019год.
По делото е представена
административнонаказателната преписка: заповед за задържане на лице №1739зз-77/22.04.2019г.
на жалбоподателя Д., протокол за личен обиск от 22.04.2019г., 2 бр.декларации
от 22.04.2019год. на задържания Д., писмени обяснения от жалб.Д. с дата 22.04.2019год
и 23.04.2019год., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 23.04.2019год.,
декларация на Д. от 23.04.2019год. при освобождаване, пълномощни от 22.04.2019год. за упълномощаване адв.Ц.,
Фиш за СМП за преглед от д-р К.и докладна записка №1739-8649/24.04.2019год. от
инсп.И.М.. По искане на
проц.представител са изискани на материален носител записите от нац.тел.112 във
връзка с обаждания до дежурен ОД МВР В.Търново на адв.Ц. на 22/23.04.2019год., заверено
копие от дневниците по задържане на Д. в РУ В.Търново и превеждането му в
помещенията за задържане в Горна Оряховица и др.
При тази фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
От правна страна съдът счита, че
издадената Заповед за задържане на лице №1739зз-77/22.04.2019г. издадена от
инсп. И.К.М. на длъжност разузнавач при РУ гр.В.Търново, с която жалбоподателят е задържан на основание
чл. 72 ал.1т.1 от ЗМВР като лице, за което има данни, че е съпричастно към
извършване на престъпление е законосъобразен административен акт. Същата е
издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57ал.1 от ЗМВР в
кръга на неговите правомощия, определени в чл. 61 и сл. от ЗМВР.
Нормативната разпоредбата на
чл.72 от ЗМВР предвижда правомощие на полицейските органи да задържат в
специални помещения за срок от 24 часа лица, по отношение на които са налице
обстоятелствата, посочени в чл. 72 ал.1т.1 от ЗМВР. От посоченото в оспорената
заповед и събраните по делото доказателства е видно, че задържането на
жалбоподателя е по повод на наличие на данни за извършено престъпление по чл. 346ал.1
от НК. Съдът приема, че в процесния случай са налице фактическите
обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР, като в оспорената заповед са посочени правните основания, а фактическите
се съдържат в заповедта и докладна
записка №1739-8649/24.04.2019год. от инсп.И.М..
От своя страна заповедта за
задържане съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни
идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането. За да бъде
законосъобразна наложената принудителна административна мярка към
административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи
обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление
Заповедта е издадена в
съответствие с материалния закон. Този административен акт съответства на
нормативната уредба, вкл. чл. 30 от Конституцията на Република България.
Съгласно чл. 30ал.2 от Конституцията на РБ никой не може да бъде задържан,
подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му
неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Условията
и редът за фактическо задържане на лица за срок до 24 часа е определен в ЗМВР. Фактическото
задържане на основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да
предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За
прилагането на мярката е достатъчно наличието на данни за извършено
престъпление и същото да е извършено от задържаното лице, без дори да е
необходимо да се уточнява точната правна квалификация. Събраните по делото
доказателства обосновават наличието на материално-правните предпоставки по чл.
72ал. 1т.1 от ЗМВР, вкл. наличието на данни, че задържаното лице е извършило
престъпление. Съдържанието на понятието наличие на данни по ЗМВР и наличието на
достатъчно данни по смисъла на чл. 207 от НПК са различни. За да бъде
образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. При налагането на „задържане до 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1т.1 са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство срещу конкретното лице, но са достатъчни да се направи
извод, че задържаното лице има съпричастност към извършено престъпление. За прилагането на процесната мярка
не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин участието
на лицето при извършване на престъпление
по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с
него, което дава право на полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя
са били налице, поради което съдът счита, че към момента на задържането
полицейският орган е събрал достатъчно данни за извършено престъпление от
лицето, което се установява от събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че правилно е
приложен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на
полицейския орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6ал.2 от АПК административния
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Прилагането
на задържане по реда на чл.72ал.1т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. Налагането на
процесната принудителна административна мярка е оправдано, тъй като в случая
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната
свобода. Предвидените в чл. 5 от ЕКЗПЧОС принципи, съотнесени към настоящия
случай сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни,
обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен над правото за зачитане на личната му свобода. Полицейският орган
има право на самостоятелна преценка при постановяване на задържане в хипотезата
на чл. 72ал. 1т.1 от ЗМВР, като всяко съмнение за това, че заподозряното лице
може да препятства или да затрудни разследването може да оправдае налагането на
мярката.
Не е допуснато съществено
нарушение на административно- производствените правила. Спазени са правата на
задържаното лице. Това е видно от подписаните два броя декларации от
задържаното лице, както и декларация при освобождаване. Дадена му е възможност
своевременно да ангажира правна защита. От съдържанието на разговорите на тел.112
става ясно, че адв.Ц. разговаря с дежурния по МВР В.Търново и го уведомява за
задържането и упълномощаването си. Отправя искане за незабавно освобождаване.
Впоследствие е допуснат фактически при задържаното лице, като е присъствал при
снемане на писмени обяснения. Това се
установява и от неговите показания. След съпоставяне на отразените данни в
съответните книги за задържани лица в РУ
В.Търново и Горна Оряховица не се установи несъответствие с оглед установената
фактическа обстановка по делото. Материалните условия в служебните помещенията
на МВР и спазването на правилата при използване на физическа сила и помощни
средства, нямат правно значение за законосъобразността на заповедта за
задържане.
Предвид посоченото атакуваната
заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите
пълномощия, при наличието на материално-правните предпоставки и без да са
налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на
делото, то искането за присъждане на разноски е неоснователно.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.Д., ЕГН:**********,***
чрез адв. Л.В. от ВТАК, съдебен адрес ***, офис 18, против Заповед за задържане
на лице №1739зз-77/22.04.2019г. издадена от инсп. И.К.М. на длъжност разузнавач
при РУ гр.В.Търново, с която е задържан на основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР,
като лице, за което има данни за съпричастност към извършено престъпление по
чл.346ал.1 от НК, като за времето от 19.20 ч. на 20.03.2019год. до 07.50 ч. на
21.03.2019год. в гр.В.Търново от ул... срещу...от пътното платно противозаконно
е отнето МПС с рег.№..., собственост на В.Х.К..
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Велико
Търново.
Районен съдия: