№43
гр.
Силистра,
12.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на седми март две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното търговско
дело № 145/2017 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иискове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът - С.М.С чрез
адвокат Д.Г., от Силистренска адвокатска колегия, с адрес за призоваване в гр.
Силистра, ул. ’’Стефан Караджа” № 19, ет. 2, офис № 2, моб. телефон 0888 25 18
17, желае съда да осъди ЗАД ”Алианц България” АД ,с ЕИК: ********* със седалище
в гр. София и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, Център, бул.
’’Княз Ал. Дондуков" №59, представлявано от: П.Й.Я., О.Ц.П.и .А.Б.А., С
предявените искове ищецът желае
1.1. Да му заплати сумата от 70 000
/седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на причинени му множество средни телесни повреди
от допуснато ПТП от Б.И.Г., управлявал лек автомобил, за който има валидна
застраховка “Гражданска отговорност" със ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД,
ведно със законовата лихва, считано от 07.09.2014 година до окончателното
изплащане на сумите.
1.2. Да му заплати всички съдебни разходи
направени за тази инстанция.
1.3. С оглед изхода от делото, да заплати на
адвокат Д.Г.П. вписан в Силистренска адвокатска колегия, с личен №**********, с
кантора на адрес в гр. Силистра, ул. "Стефан Караджа” № 19, ет. 2, офис №
2, адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковете, за
предоставена безплатна, правна помощ на ищеца, сумата от 3230,00лева.
Ищецът
желае още
2.
В случай, че съда приеме, че не са налице основания за ангажиране отговорността
на първия ответник, в условията на евентуалност да осъди Б.И.Г.
2.1. Да му заплати сумата от 70 000
/седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на причинени му множество средни телесни
повреди от допуснато ПТП с управлявания от него лек автомобил, ведно със
законовата лихва, считано от 07.09.2014 година до окончателното изплащане на
сумите.
1.2. Да му заплати всички съдебни разходи
направени за тази инстанция.
1.3. С оглед изхода от делото, да заплати на
адвокат Д.Г.П. вписан в Силистренска адвокатска колегия, с личен №**********, с
кантора на адрес в гр. Силистра, ул. ’’Стефан Караджа” № 19, ет. 2, офис № 2,
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковете,за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца, сумата от 3230,00лева.
Иск
с пр.основание: чл. 226 от КЗ/отм./ в.вр.с чл.45 ,чл.86 от ЗЗД
Ответникът – ЗАД
”Алианц България” АД ,с ЕИК: ********* със седалище в гр. София и адрес на
управление: гр. София, район “Оборище”, Център, бул. ’’Княз Ал. Дондуков"
№ 59, изразява становище за неоснователност на исковите претенции оспорвайки ги
по основание и по размер. Заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и втория ответник. Прави възражение
за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар дължим на
процесуалния му представител.
Ответникът - Б.И.Г. изразява,
становище за допустимост, но неоснователност на предявените срещу него в
условията на евентуалност искове. Ответникът не оспорва фактологията по случая
но намира, че исковите претенции следва да са насочени към първия ответник
предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от
фактическа страна:
На
17.09.2012г. в гр. Силистра, вторият ответник Б.И.Г., при управление на
л.а.марка/модел “Рено-Клио”,с рег.номер СС7884СА, в резултат на нарушаване
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, допуснал
ПТП, като ударил изотзад ищеца и му причинил по непредпазливост средна телесна
повреда. При извършената проверка за наличие на алкохол в кръвта на водача била
установена концентрация от 0,64 промила.
Във
връзка с произшествието е образувано НОХД с №460/2016г. по описа на Районен съд
гр. Силистра, приключило с Присъда № 450/08.09.2016г.,с която Б.Г. е признат за
виновен за това, че по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна
повреда.
От
представените с исковата молба медицински документи може да се
установи, че вследствие процесното ПТП на ищеца били причинени - контузия на
главата, контузия на мозъчната кора, счупване на черепните кости в ляво базално
и ляво тилно, субдурален хематом в дясно челно-теменно, въздух в черепната
кухина, травматична руптура на лявата тъпанчева мембрана с ликворхематория от
левия ушен проход, кръв във синусите на мастоидния израстък с феноидалния и
макскиларния синуси, охлузвания по носа и в челната област, контузия на гръдния
кош, контузия на седалищната област с подкожен хематом в областта на сакрума,
водещи съвкупно до разстройство на здравето временно опасно за живота.
Във
връзка с настъпилите увреждания на здравето ищецът е постъпвал няколкократно на
лечение в МБАЛ-Силистра. С Решение № 3724 от 26.11.201 Зг. на ТЕЛК за Очни
заболявания гр. Варна на ищеца е определена 100 % степен на увреждане.
От
материалите по делото се установява още, че за лекият автомобил , участвал в произшествието
и управляван от .Б.Г. е имало сключена редовна застраховка “Гражданска отговорност”
с първия ответник ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД, полица №01112000551576, за лек
автомобил, марка/модел “Рено -Клио” с рег. №СС7884СА, рама с
№VF1B57R0512209960, издадена на 06 02.2012г., с крайна дата на покритие до
07.02.2013г.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ, е установен
механизма на процесното ПТП. Според становището на експерта пешеходецът е
пресичал пътното платно извън определените за това с пешеходна пътека участъци.
На конкретният пътен участък е имало тротоари за движение на пешеходци, имало е
добра видимост и пешеходецът е можел спокойно да възприеме приближаващ, към
него автомобил. Пак според експерта автомобилът управляван от ответника Г. се е
движил с около 46.95 км/ч, при която скорост и при разстояние от около 21 метра
от автомобила до пешеходеца , водачът не би могъл да реагира достатъчно бързо и
да избегне сблъсъка в случай, че пешеходецът внезапно предприеме пресичане на
пътното платно.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ може да се
установи, че уврежданията получени от ищеца в следствие процесното ПТП
обуславят наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота.
Експерта е посочил, че получената при ПТП черепно мозъчна травма не е причина
за слепотата на двете очи установена в представеното ТЕЛК – решение, а се
свързва с дегенеративни промени в лещите на очите настъпили под въздействие на
други – различни от произшествието фактори. Според вещото лице същото е
положението и с констатираната симетрична загуба на слуха на ищеца, т.е. тя не
се дължи на травма получена при процесното ПТП. Експертът е посочил още, че
всички травматични симптоми настъпили в следствие контузията са изчезнали с
времето и пострадалото лице се е възстановило напълно що се касае до полученото
от ПТП увреждане на здравето и липсват данни за налични късни усложнения
вследствие получената на 17.09.2012г. черепно мозъчна травма.
От
показанията на свидетеля Р.Д. – дъщеря на ищеца се установява, че ищецът е бил
на 69 години в деня на инцидента и до него момент е бил в добро физическо
състояние. След претърпяното ПТП ищецът прекарал три месеца хоспитализиран.
Свидетелката сочи, че дълго време след катастрофата ищецът е бил трудно
подвижен и му е бил назначен личен асистент, който да му помага като и
понастоящем същия има нужда от чужда помощ в ежедневието си. Според ищцата след
инцидента здравето на ищеца се влошило и нарочна лекарска комисия с експертно
решение му определила процент инвалидност.
от
правна страна:
Съдът намира така предявените искове за
допустими за разглеждане, тъй като са подадени от активно легитимирано лице
имащо правен интерес. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на
17.09.2012г. съдът намира, че не следва да следи за наличие на предпоставките
по чл. 380 от КЗ, тъй като разпоредбата е приложима след 01.01.2016г.
Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни по следните
причини:
Между
ищеца и ответниците липсва спор относно наличието на твърдяното от ищеца ПТП,
виновно причинено от Б.И.Г. и причинно следствената връзка между него и
преживените от ищеца болки и страдания. Не се спори и относно наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, за автомобила управляван при ПТП от Г. при дружеството -
ответник.
Съдът счита, че са налице всички
елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина
във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение,
което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432 от КЗ. Виновното
поведение на Б.И.Г. причинил
застрахователното събитие може да се установи от влязлото в сила Присъда № 450
от 08.09.2016г. постановена по НОХД № 460/2016 год. на ОС – Силистра.
Същественият спорен въпрос по делото е
размерът на следващото се обезщетение, което ответника ЗАД ”Алианц България” АД,
дължи на ищеца.
Ищеца претендира пълния размер на
посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел
до причиняването на телесни повреди, преживени болки и страдания, предизвикани
изцяло от противоправното поведение на Б.И.Г. установено с влязла в сила
присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК, има задължителен за гражданския съд
характер относно виновността на дееца. Ответникът ЗАД ”Алианц България” АД,
намира претендирания размер на обезщетението за завишен твърдейки, че действително
преживените от ищеца болки и страдания не са адекватни на претендираното
обезщетение, както и поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.М.С..
За да формира становището си по спорните
въпроси съда съобрази следните обстоятелства:
По делото не е спорно, че за автомобила
управляван от виновното за ПТП лице е имало валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗАД ”Алианц България” АД,
което обуславя правната възможност ищеца да насочи исковите си претенции пряко
към застрахователя. Изложеното мотивира съда да приеме, че ищеца следва да бъде
възмезден /доколкото това е възможно/ с адекватно парично обезщетение заплатено
от застрахователя ЗАД ”Алианц България” АД.
Отчитайки предмета на застрахователно
покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и
размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица
вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията включително и емоционалните
такива, съгласно чл. 52 от ЗЗД. При приложение на този законово установен
принцип ОС намира, че следва да съобрази в достатъчна степен последователната
практика на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост
и от икономическата конюнктура в страната, както и от общественото възприемане
на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. В този
смисъл е налице задължителна практика на ВКС, Търговска колегия, II отделение,
постановена по новия съдопроизводствен ред - така, напр. Решение № 749 от
05.12.2008г., Решение № 124/11.11.2010г. Икономическата конюнктура е в основата
и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното
застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани
почти ежегодно и последните посочени размери на застрахователните суми по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл. § 26 от КЗ
и чл . 266, т. 1, б. „А“ от КЗ /отм/, е
до 2000000 /два милиона/ лева. Независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, цитирана в определението по чл. 288 ГПК, а
именно - Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на ВКС, II т.о. на
ВКС, както и Решение № 1 от 26.03.2012г. на ІІ, т.о. на ВКС.
С оглед на горните съображения и
направеното от първия ответник, възражение относно размера на исковите
претенции, настоящият съдебен състав приема, че справедлив размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и с оглед точното приложение
на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 50000 /петдесет хиляди/ лева.
Съдът споделя до известна степен
аргументите на първия ответник, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от процесното ПТП макар и в малък процент. Становището на съда по този
въпрос е обусловено от заключението на вещото лице изготвило назначената АТЕ,
от което се установява, че пострадалият ищец неправомерно се е движил по
пътното платно при наличие на тротоар и рязко е пресякъл същото не на
обозначеното за това място – пешеходна пътека без да се увери преди това, че не
приближава автомобил и пресичането е безопасно. Вторият аргумент на съда да
отхвърли част от исковата претенция е продиктуван от данните обективирани в
заключението на вещото лице изготвило назначената СМЕ, от което е видно, че
болките и страданията на ищеца претърпени вследствие ПТП са отшумели напълно, а
твърдените от него и свидетелката Д. трайни здравословни увреждания свързани
със зрителен и слухов дефицит се дължат не на травматичните увреждания от
сблъсъка с автомобила управляван от втория ответник, а на други причини.
Предвид установената частична
основателност на основните искови претенции се явява основателна и акцесорната
такава по чл. 86 от ЗЗД, за законната лихва върху присъдената главница за
неимуществените вреди от 07.09.2014г. /така както е поискано, а не от датата на
увреждането от 07.09.2012г./, до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответника, следва да заплати дължимата за производството държавна такса,
определена съобразно уважената част от исковите претенции и чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2000 /две хиляди/
лева, както и сумата от на 142.86 лв. /сто четиридесет и два лева и осемдесет и
шест стотинки/ представляваща част от заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице изготвило поисканата от ищеца СМЕ.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и §
2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на процесуалния
представител на ищеца сумата от 2030 /две хиляди и тридесет/ лева адвокатски
хонорар изчислен съобразно размера на присъдената сума и чл. 7, ал. 2, т. 4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед размера на сумата съдът намира направеното от ответника възражение за
прекомерност за неоснователно.
Предвид изхода на делото, направеното
искане, представения и неоспорен списък по чл. 80 от ГПК, и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищеца дължи на ответника част от сторените деловодни разноски
съобразно отхвърлената част от исковата претенция, а именно парична сума в
размер на 142.86 лв. /сто четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ”Алианц България”
АД ,с ЕИК: ********* със седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София,
район “Оборище”, Център, бул. ’’Княз Ал. Дондуков" № 59, да заплати на С.М.С.
сумата от 50000 /петдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на причинени му множество средни телесни
повреди от допуснато ПТП от Б.И.Г., управлявал лек автомобил, за който има
валидна застраховка “Гражданска отговорност" със ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” АД, ведно със законовата лихва, върху така присъдената главница
считано от 07.09.2014 година до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
ЗАД
”Алианц България” АД ,с ЕИК: ********* със седалище в гр. София и адрес на
управление: гр. София, район “Оборище”, Център, бул. ’’Княз Ал. Дондуков"
№ 59, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра,
сумата от 2142.86 лв. /две хиляди сто четиридесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки/, държавна такса и разноски, представляваща част от дължимата за
производството държавна такса и част от заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
ЗАД
”Алианц България” АД ,с ЕИК: ********* със седалище в гр. София и адрес на
управление: гр. София, район “Оборище”, Център, бул. ’’Княз Ал. Дондуков"
№ 59, да заплати на адвокат Д.Г., от Силистренска адвокатска колегия, с адрес
за призоваване в гр. Силистра, ул. ’’Стефан Караджа” № 19, ет. 2, офис № 2,
сумата от 2030 /две хиляди и тридесет/ лева адвокатски хонорар изчислен
съобразно размера на присъдената сума и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., и чл. 38,
ал. 2, и § 2а от ЗА.
ОСЪЖДА С.М.С. да заплати на ЗАД ”Алианц България” АД ,с ЕИК: ********* със седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, Център, бул. ’’Княз Ал. Дондуков" № 59, , сумата от 142.86 лв. /сто четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща част от сторените деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:……….