№ 14837
гр. С, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110152322 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество „И“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ИВ“ № 20, да заплати на Е.
Л. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „ЛК“ № 50А, ет. 2 сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от публикация
на клеветнически твърдения, а именно: „Източници на "К" от енергийното министерство
разказват, че ден преди да бъде обявен за зам.-министър, в началото на миналата седмица, Б.
се появил във ведомството и поискал да му предоставят служебен автомобил. Именно така в
министерството разбират, че той ще е един от заместниците на служебния министър РХ“,
съдържаща се в статия в брой 32/2022г. от 12-18.08.2022 г. на в. „К“, озаглавена „Върхът на
енергетиката“ и подзаглавие „Той пак е тук“ и в статия на интернет сайта на в. „К“ на адрес:
www.capital.bg на 10.08.2022 г., озаглавена „Метаморфозите на Е. Б. или кой е новият зам.-
министър на енергетиката“ “ и подзаглавие „Дайте ми кола“ и сумата от 1500 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат от публикувани клеветнически
твърдения, а именно: „Тогава Б., заедно с бившия депутат от НДСВ, сега адвокат МС
саботираха работата на метрото, като натиснаха аварийния бутон на метростанцията при
Софийския университет и така спряха за кратко движението на влаковете. Б. и С бяха
разкрити по записите на камерите в метростанцията, а прокуратурата им повдигна
обвинения за 2 хулиганство и им наложи мярка за неотклонение "парична гаранция"“,
съдържащи се в статия, публикувана на интернет сайта на в. „К“ на 10.08.2022 г. със
заглавие „Метаморфозите на Е. Б., или кой е новият зам.-министър на енергетиката“ и
1
подзаглавие „Дайте ми кола“, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на
депозиране на исковата молба – 28.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането
(съгласно уточнителна молба с вх. № от 16.02.2023 г.).
Ищецът твърди, че в брой 32/2022г. от 12-18.08.2022 г. на в. „К“, чийто издател бил
ответникът, била публикувана статия със заглавие „Върхът на енергетиката“ и подзаглавие
„Той пак е тук“, в която се посочвало следното: „Източници на "К" от енергийното
министерство разказват, че ден преди да бъде обявен за зам.-министър, в началото на
миналата седмица, Б. се появил във ведомството и поискал да му предоставят служебен
автомобил. Именно така в министерството разбират, че той ще е един от заместниците на
служебния министър РХ.“
Ищецът твърди и че на 10.08.2022 г. в интернет сайта на „К“ е публикувана статия със
заглавие „Метаморфозите на Е. Б., или кой е новият зам.-министър на енергетиката“ и
подзаглавие „Дайте ми кола“, в която се посочвало следното: „Източници на "К" от
енергийното министерство разказват, че ден преди да бъде обявен за зам.-министър, в
началото на миналата седмица, Б. се появил във ведомството и поискал да му предоставят
служебен автомобил. Именно така в министерството разбират, че той ще е един от
заместниците на служебния министър РХ. Едно от обясненията за назначението му е, че то е
по линия на президента РР. Б. е член на стратегическия съвет към държавния глава още от
първия му президентски мандат и като такъв се появяваше често в медиите да коментира
енергийни въпроси в качеството си на експерт. Беше и един от активните протестиращи
срещу правителството на ББ преди две години. Тогава саботираха работата на метрото, като
натиснаха аварийния бутон на метростанцията при Софийския университет и така спряха за
кратко движението на влаковете. Б. и С бяха разкрити по записите на камерите в
метростанцията а прокуратурата им повдигна обвинения за хулиганство и им наложи мярка
за неотклонение "парична гаранция“. По повод участието на Б. в саботажа от
президентството тогава разпространиха съобщение, в което се казваше, че "членовете на
стратегическия съвет не са служители на президентската администрация и имат пълните
права като граждани да изразяват свои позиции".
Посочва, че написаното съдържа неверни твърдения и с тях се цели да се създаде
отрицателна характеристика на личността на ищеца пред читателите на изданието. Оспорва
да е отговорен за посочения саботаж на работата на метрото, за които действия бил признат
за невиновен с влязло в сила на 15.04.2022 г. решение, постановено по НАХД № 5918/2021 г.
по описа на СРС, НО, 107 състав. Твърди, че негативното значение на квалификациите по
негов адрес е напълно и еднозначно и безспорно, като същото не е резултат от
журналистическо разследване, както и че ответникът публично изнася конкретни факти,
които не отговарят на действителността и характеризират ищеца като престъпник.
С уточнителна молба изрично посочва, че претендира обезщетение за неимуществени
вреди за публикувания абзац в печатното и онлайн изданието, а именно: „Източници на "К"
от енергийното министерство разказват, че ден преди да бъде обявен за зам.-министър, в
началото на миналата седмица, Б. се появил във ведомството и поискал да му предоставят
служебен автомобил. Именно така в министерството разбират, че той ще е един от
2
заместниците на служебния министър РХ“ в размер на 500.00лв. и обезщетение за
неимуществени вреди за публикувания абзац в онлайн изданието, а именно: „Тогава Б.,
заедно с бившия депутат от НДСВ, сега адвокат МС саботираха работата на метрото, като
натиснаха аварийния бутон на метростанцията при Софийския университет и така спряха за
кратко движението на влаковете. Б. и С бяха разкрити по записите на камерите в
метростанцията, а прокуратурата им повдигна обвинения за 2 хулиганство и им наложи
мярка за неотклонение "парична гаранция"“ в размер на 1 500.00лв
Твърди, че веднага след прочитане на статиите почувствал силни негативни емоции, а
както той, така и неговото семейство, се чувствали омерзени и възмутени от посоченото в
процесните статии. Ищецът се чувствал силно засегнат от постоянните негативни
коментари, квалификации и подигравки по свой адрес, и двете статии на ответника станали
достояние на огромен кръг от хора в цялата страна, в т.ч. колеги на ищеца, партньори в
работата или лица, които не го познават лично, невъзможно било след излизане на статиите
ищецът да изчисти името си напълно. Твърди, че ответникът е бил запознат с наличието на
образувано срещу него съдебно производство във връзка с твърдяното хулиганство, но
съвсем умишлено не е посочило изхода от същото. Сочи, че в резултат от поведението на
ответника е претърпял стрес и психически дискомфорт от публично засегнатата му чест,
изпитал е чувство на ярост, безсилие, омерзение, както и други негативни емоции,
почувствал се обиден и наранен от неверните твърдения, влошила се физическата и
психическата му стабилност, в продължение на дни след публикуване на статиите ищецът
не можел да спи, бил е притеснен и напрегнат. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и по размер. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност. Изрично сочи, че не
признава никоя част от твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Сочи, че предвид
обстоятелството, че ищецът е публична фигура, същият може да бъде подложен на
обществена критика на по-високо ниво от това, на което са подложени частните лица.
Твърди, че целта на статиите не е била да доведе до уронване на авторитета на ищеца, както
и че същите са резултат от добросъвестно журналистическо проучване. Посочва, че на ищеца
е предоставено право на отговор, от което той не се е възползвал. Твърди, че след
първоначалното публикуване на материалите била добавена и допълнителна информация
към текстовете, която разяснява развитието на съдебните производства и конкретно
приключването на съдебното производство с оправдателна присъда. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът уточнява, че не оспорва
обстоятелството, че във вестник К е публикувана процесната статия и че посочените автори
са в правоотношения с в-к К. Не оспорвам, че ответникът е издател на вестника и интернет
изданието
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
3
Не се спори между страните и се установява от представените доказателства, че в брой
32/2022г. от 12-18.08.2022 г. на в. „К“, чийто издател е ответникът, била публикувана статия
със заглавие „Върхът на енергетиката“ и подзаглавие „Той пак е тук“, в която е посочено
следното: „Източници на "К" от енергийното министерство разказват, че ден преди да бъде
обявен за зам.-министър, в началото на миналата седмица, Б. се появил във ведомството и
поискал да му предоставят служебен автомобил. Именно така в министерството разбират, че
той ще е един от заместниците на служебния министър РХ.“. Посочени като автори на
статията са ВГ и ИС.
Не се спори между страните и изрично се признава от ответника, че на 10.08.2022 г. в
интернет сайта на „К“ на адрес www.capital.bg е публикувана статия със заглавие
„Метаморфозите на Е. Б., или кой е новият зам.-министър на енергетиката“ и подзаглавие
„Дайте ми кола“, в която се посочвало следното: „Източници на "К" от енергийното
министерство разказват, че ден преди да бъде обявен за зам.-министър, в началото на
миналата седмица, Б. се появил във ведомството и поискал да му предоставят служебен
автомобил. Именно така в министерството разбират, че той ще е един от заместниците на
служебния министър РХ. Едно от обясненията за назначението му е, че то е по линия на
президента РР. Б. е член на стратегическия съвет към държавния глава още от първия му
президентски мандат и като такъв се появяваше често в медиите да коментира енергийни
въпроси в качеството си на експерт. Беше и един от активните протестиращи срещу
правителството на ББ преди две години. Тогава саботираха работата на метрото, като
натиснаха аварийния бутон на метростанцията при Софийския университет и така
спряха за кратко движението на влаковете. Б. и С бяха разкрити по записите на камерите
в метростанцията, а прокуратурата им повдигна обвинения за хулиганство и им наложи
мярка за неотклонение "парична гаранция“. По повод участието на Б. в саботажа от
президентството тогава разпространиха съобщение, в което се казваше, че "членовете на
стратегическия съвет не са служители на президентската администрация и имат пълните
права като граждани да изразяват свои позиции".
С протоколно определение от 20.02.2024 г. като безспорно е отделено обстоятелството,
че ответникът е издател на вестника и интернет изданието на вестник „К“, в които са
процесните публикации.
Установява се, че с решение, постановено на 30.03.2022 г. по НАХД № 5918/2021 г. по
описа на СРС, НО, 107 състав ищецът бил признат за невиновен в това, че на 20.07.2020 г.
около 11,51 в гр. С, метростанция „Св. Климент Охридски“ като извършител в съучастие с
МВ С и СДТ – съизвършители, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – насочил се към левия
край на перона /спрямо гледната точка на охранителната камера/ и без да има възникнала
аварийна ситуация натиснал спасителния бутон на перона за път 1, предвиден единствено
при човек на релсовия път, след което се отправил в десния край на перона, където също
натиснал спасителния бутон на перона за път 2, с което демонстрирал пренебрежително
отношение към установения в страната правов ред и указанията за безопасно ползване на
метрото, пренебрегвайки поставените указателни табели, забранителни знаци и прегради,
4
създавайки ситуация на тревожност за служителите на „Столичен метрополитен“ ЕАД,
поради което бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Не е спорно, че решението не е обжалвано и на 15.04.2022 г.
както твърди ищеца в исковата молба е влязло в сила.
Видно от гласните доказателства, събрани по инициатива на ищеца, чрез разпита на
свидетеля МВ С, намиращ се повече от 10 г. в приятелски отношения с ищеца, ищецът бил
ядосан, че в публикуваната статията били изнесени само факти от обвинителния акт, а не и
от присъдата, която била оправдателна и към този момент била вече оповестена Свидетелят
възприел написаното в статията, вкл. твърденията, че ищецът е ходил да си иска служебна
кола от Министерство на енергетиката, което според свидетеля обрисува ищеца като алчен,
меркантилен, донякъде самохвален, да демонстрира, че ще бъде бъдещият министър.
Ищецът му споделил, че нищо такова не е имало, защото той не за първи път отива на
държавна служба и знае, че няма правно основание за това. Ищецът му споделял, че в
министерството имало подмятания и подигравки, поради което се чувствал неудобно
спрямо колегите си, спрямо служебния кабинет, спрямо министър-председателя и
президента. Според свидетеля ищецът помолил едни от собствениците на И да пуснат
опровержение и след като не го е получил, тогава той завел делото.
От показанията на ВГ К, се установява, че се намира в трудово правоотношение с
ответното дружество и че тя, заедно с ИС, са автори на процесните публикации в
електронното издание и в хартиения брой на К. Според свидетелката поводът за
публикацията бил назначението на ищеца за зам.министър на Министерството на
енергетиката по време на служебното правителство на ГД. Според нея акцентът е бил
представяне и запознаване с аудиторията с това кой ще управлява Министерството на
енергетиката, поради което на ищеца бил направен портрет, който в хартиеното издание бил
обединен с този на началника на кабинета на служебния министър на енергетиката г-жа Г.
Според свидетелката съавтора на статията ИС, който отговаря пряко за енергетиката, преди
да напишат текста провел срещи в Министерство на енергетиката, където от негови
източници е получил изнесената информация за служебната кола, която е поискал ищеца, но
няма информация дали информацията е получена от пряк очевидец. Посочва, че колегата й
от години пише по тези теми, поради което има добри контакти в Министерството на
енергетиката. Посочва, че „Дайте ми кола“ е от използваните в практиката вътрешни
заглавия, а не подзаглавия. Целта на това вътрешно заглавие била да се отделят темите в
самата статия и да е ясно какво следва след това вътрешно заглавие, което трябвало да бъде
кратко, а не цяло изречение. Според свидетелката няма някакво негативно отношение
относно искането на кола и не е била това целта. Уточнява, че принцип в работата им е
когато получат неофициална информация, каквато е тази, да се потвърждава поне от още
един източник. Установява се от показанията на свидетелката, че в частта относно
спирането на метрото, тя е писала статията, като тази информацията била широко отразена в
медиите и не е правена проверка дали производството е приключило, тъй като това събитие
било само маркирано, целта не била да бъде разказвано подробно тази случка. Посочва, че
не й е известно ищецът да е поискал поправка или корекция на статията, като при искане
5
обикновено добавят информация в електронното издание. От показанията й се установява,
че след като били уведомени за делото допълнили статията в електронното издание с това,
че ищецът заедно с МС, са оправдани от съда.
Останалите доказателства – публикации в други медии и решение на СРС, 46 състав по
60830/2022 г. не установяват релевантни за предмета на доказване в производството
обстоятелства, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. За
основателността на предявената претенция се налага кумулативното наличие на следните
елементи на фактическия състав: 1/ възлагане на работа от ответника в качеството му на
възложител, 2/ осъществен деликт от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3/ причиняването на вредите да
е реализирано от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа,
като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В конкретния случай се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца с публикуването на статии, съдържащи неверни позорящи ищеца фактически
твърдения. Отговорност за вреди от публикации в печатно издание носи този, който е
възложил извършването на работата на основание чл. 49 ЗЗД, т. е. издателят на вестника в
който са публикувани твърденията. Издателят носи отговорност за верността на написаното,
както и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване. Свободата
на словото се разпростира до пределите, след които вече засяга други конституционни
ценности, каквито са доброто име и правата на други граждани. (в този смисъл е
константната съдебна практика, част от която - решение № 147/18.03.2011 г. по гр. д. №
1640/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о. и решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС,
ІІІ-то г. о.)
В случая безспорно ответното дружество е възложител на работата на журналистите,
изготвили и публикували статиите в хартиеното издание на вестник К и в електронното
издание с адрес www.calital.bg. Следователно за да се уважи предявения иск, следва да се
установи при условията на пълно и главно доказване, че процесните части от статии,
съдържат неверни клеветнически и опозоряващи личността твърдения, както и че
разпространението им се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди
за ищеца.
Процесните части от публикациите са твърдения за факти, а не мнения и оценки на
авторите им, поради което и същите съставляват основание за ангажиране на отговорността
на ответника, ако са неверни и позорни. Доказателствената тежест да установи истинността
на твърдените факти носи ответникът.
Съдът намира, че посоченото в публикациите в електронното и хартиеното издание, че
6
„ден преди да бъде обявен за зам.-министър, в началото на миналата седмица, Б. се появил
във ведомството и поискал да му предоставят служебен автомобил.“ съставлява позорящо
личността на ищеца твърдение. Същото очевидно има негативен смисъл и обективно
създава впечатление за арогантно, меркантилно и користно поведение и отношение на
ищеца към назначението му за заместник – министър, от което се внушава, че се търси
прибързано и приоритетно материално облагодетелстване. Не може да бъде възприето
твърдението на свидетелката ВГ, че целта не е била негативна. Изложеното съдържа
твърдение за проява, която обективно се възприема като неследващо се за общоприето
поведение, като акцентът е направен основно на начина и времето, по което се твърди да е
извършена. Оформянето с по-голям размер шрифт и удебелено подзаглавие „Дайте ми
кола“ в електронното издание ясно сочи на негативната оценка, която цели да създаде
оповестеното твърдение. Видно от показанията на свидетелката информацията не е била
потвърдена от поне още един източник, а остава неизяснено дали съавторът се е снабдил с
информация от пряк свидетел на такова поведение, за да бъде оценена добросъвестността му
при проучване и събиране на сведенията. В случая не може да бъде прието, че е проведено
дори косвено доказване истинността на изнесеното, каквото в практиката е прието за
допустимо, без да се разкриват поименно информаторите на журналиста. Поради това и не
може да бъде прието, че изнесената информация отговаря на обективната действителност и
следователно коментираните фактически твърдения се установява, че са позорящи и
неверни.
Клеветническо и позорящо личността на ищеца е и твърдението в електронното
издание - „Тогава Б., заедно с бившия депутат от НДСВ, сега адвокат МС саботираха
работата на метрото, като натиснаха аварийния бутон на метростанцията при Софийския
университет и така спряха за кратко движението на влаковете. Б. и С бяха разкрити по
записите на камерите в метростанцията, а прокуратурата им повдигна обвинения за
хулиганство и им наложи мярка за неотклонение "парична гаранция". Установява се, че със
съдебен акт от 30.03.2022 г., влязъл в сила на 15.04.2022 г., т.е. почти четири месеца преди
публикация от 10.08.2022 г. ищецът е бил признат за невиновен в извършването на
престъпленията, за които му е повдигнато посоченото обвинение. Видно от представените
мотиви на съда прието е, че деянието е недоказано да е извършено от ищеца, но е и
несъставомерно. Въпреки признаването на ищеца за невиновен в публикацията
информацията с оглед използваните изразни средства /“саботираха“, „бяха разкрити“/ е
представена като декларативно изявление за реализиране в обективната действителност на
противоправно и нарушаващо обществения ред деяние.
При обсъждане вината и противоправността на деянието, следва да се обсъди дали
когато журналист е изнесъл засягащи името, честта и достойнството на друго лице факти, е
проверил тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат
достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни. Неблагоприятните за
другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да
ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма.
Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил
7
потвърждение поне от два независими източника, които източници обаче трябва да са
достоверни, т.е. трябва същите обективно да могат да гарантират истинността й. Правното
значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й,
фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се
изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му
поведение. Изключение от правилото за добросъвестна проверка е случая, в който се цитира
вече публикувана в друго издание информация./ в този смисъл Решение № 85 от 23.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., Решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1890/2022 г., II г. о., ГК и др./.
В случая не се установява никое от посочените обстоятелства, които да изключват
виновността и противоправността на деянието. И двете процесни твърдения не са проверени
надлежно и добросъвестно от авторите на статиите. Изнесените твърдения за отправено
искане за служебен автомобил не е проверено от поне два независими източника, а тази
относно извършено хулиганство – изобщо не е проверена. В случая обстоятелството, че за
последното е имало публикации и в други медии не изключва вината, тъй като нито е
цитирана конкретна публикация, която се цитира, нито е направена проверка дали
образуваното производството е приключило. В случая наведените твърдения за извършено
престъпление са разпространени при наличие на оправдателна присъда, която не е
съобразена, поради което и не се касае за обективно и достоверно журналистическо
представяне на информация на обществото. Допълването на статията и преформулирането
на част от изразите в нея, видно от представената разпечатка на хартиен носител от
ответника, е извършено едва на 07.03.2023 г., като до този момент информацията е отразена
като твърдение за извършен саботаж и наличие на висящо обвинение в извършване на
престъпление.
Предвид посоченото съдът намира, че е реализирано виновно противоправно
поведение от лица, на които ответникът е възложил работа, а именно съставяне и
публикуване на печатни и електронни материали, съдържащи непроверени неверни
твърдения за ищеца. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обезпечителна, тъй като ответното
дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови
работници или служители, които са причинили вредите при и по повод възложената им
работа. В случая ответникът признава, че е възложител на работата по изготвяне,
публикуване и разпространение на статиите, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността му.
Трайно възприето и провеждано в практиката (Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на ВС, Решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от
21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., І т. о., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. №
1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение №
63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г., ІІ т. о., решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. №
777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г. о., решение №
96 от 25.11.2020 г. по т. д. № 1881/2019 г., ІІ т. о., Решение № 50040 от 12.07.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 1890/2022 г., II г. о., ГК) е разбирането, че принципът за справедливост, посочен в
8
чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие. В понятието "неимуществени вреди" се включват телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и
негативните изживявания поради причинения от увреждането социален дискомфорт.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства.
В случая се установява се, че в резултат на публикуването на процесните статии
ищецът за период от няколко месеца е преживял стрес, безпокойство, притеснение и
неудобство както в семейната и приятелската си среда, така и в професионален и обществен
план. Статиите са широко разпространени с оглед националния тираж на хартиеното
издание на вестник „К“ и достъпността на интернет изданието. Публичните личностни,
каквато е ищецът, следва да търпят обоснована намеса в своя живот от страна на медиите,
изнесената информация, съставляваща допустима намеса в частноправната му сфера, обаче
следва да е достоверна и проверена и в границите, визирани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на Република България. Когато свободата на словото се упражнява
превратно, чрез изнасяне на неистинска информация с позорни внушения за личността на
увреденото лице със съзнаваната цел да се увредят честта, достойнството и доброто му име
или чрез пренебрегване на тези последици от деянието, завишените изисквания към
публичните личности да търпят по-голяма намеса в частноправната им сфера се явяват
неотносими.
Справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди,
причинени на ищеца, съдът намира, че представлява сума в размер на общо 2000 лева – 500
лева обезщетение за вредите, причинени от изнасяне на твърдения за изискване на служебен
автомобил и 1500 лева – обезщетение за вредите, причинени от твърденията за извършено
хулиганство. Обезщетение в посоченият размер се явява съответно на вида, интензитета и
продължителността на конкретните вреди, поради което и предявените искове следва да се
уважат изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски за държавна такса - 80 лв и за адвокатско възнаграждение в размер
на 660 лв, т.е. общо 740 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ИВ“ №
20, да заплати на Е. Л. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „ЛК“ № 50А, ет. 2
сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от публикация на клеветнически твърдения както следва: „Източници на "К" от
енергийното министерство разказват, че ден преди да бъде обявен за зам.-министър, в
9
началото на миналата седмица, Б. се появил във ведомството и поискал да му предоставят
служебен автомобил. Именно така в министерството разбират, че той ще е един от
заместниците на служебния министър РХ“, съдържащи се в статия в брой 32/2022г. от 12-
18.08.2022 г. на в. „К“, озаглавена „Върхът на енергетиката“ и подзаглавие „Той пак е тук“ и
в статия, публикувана на 10.08.2022 г на интернет сайта на в. „К“ на адрес: www.capital.bg.,
озаглавена „Метаморфозите на Е. Б., или кой е новият зам.-министър на енергетиката“ и
подзаглавие „Дайте ми кола““ и сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от публикувани клеветнически твърдения
както следва: „Тогава Б., заедно с бившия депутат от НДСВ, сега адвокат МС саботираха
работата на метрото, като натиснаха аварийния бутон на метростанцията при
Софийския университет и така спряха за кратко движението на влаковете. Б. и С бяха
разкрити по записите на камерите в метростанцията, а прокуратурата им повдигна
обвинения за 2 хулиганство и им наложи мярка за неотклонение "парична гаранция"“,
съдържащи се в статия, публикувана на интернет сайта на в. „К“ на 10.08.2022 г. със
заглавие „Метаморфозите на Е. Б., или кой е новият зам.-министър на енергетиката“ и
подзаглавие „Дайте ми кола“, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на
депозиране на исковата молба – 28.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „ИВ“ № 20, да заплати на Е. Л. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С, ул. „ЛК“ № 50А, ет. 2 сума в размер на 740 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10