РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Горна Оряховица, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200645 по описа за 2021 година
Производството е по жалба на М.К. Минчев против Наказателно
постановление № 21-0268-000914 от 12.07.2021г. на ВПД Началник Сектор
към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Горна Оряховица.
С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 436518/ 26.06.2021 год., на
основание чл.185 от ЗДвП на М. е наложено наказание глоба в размер на
20лв., а на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 200лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 6 месеца.
Санкция е наложена и по реда на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП-глоба от 10 лева.
Констатирано е, че на 26.06.2021 год., 01,15ч. в гр.Г.Оряховица като водач на
МПС, управлявал лек автомобил “БМВ”, с рег.№ ВТ **** КР, като при
извършена проверка водачът не представил СУМПС и КТ към него, МПС не
било представено на технически преглед за 2021г., а при подаден светлинен и
звуков сигнал за спиране от патрулен автомобил не спрял, ускорил и
продължил движението с автомобила, с което виновно се сочи да е нарушил
законовите разпоредби на чл.100 ал.1 т.1, чл.103 и чл.147 ал.1 от ЗДвП.
В законоустановения срок Минчев обжалва пред ГОРС горепосоченото
1
наказателно постановление.С жалбата до съда моли да се отмени изцяло НП
и наложените с него наказания. В съдебно заседание посочва, че желае отмяна
на НП в частта за наложените на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП наказания глоба
в размер на 200лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 6
месеца. Алтернативно се пледира намаляване на санкциите към минимума.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателят се представлява и поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата не заема становище и не се представлява.
Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема
за установено следното:
На 26.06.2021г. в гр.Г.Оряховица жалбоподателят управлявал лек
автомобил “БМВ” с рег.№ ВТ**** КР. В автомобила се намирали като
пътници свидетелите Б.Т., В.М. и С.Т./СЗ 13.12.2021г.-л.35-36/. Автомобилът,
управляван от Минчев, бил забелязан да се движи по ул.”Пирот,
приближавайки до кръстовището с ул.“Средна гора“”/в района на парк
„Градската градина”/ от свидетелите С. и К.-полицейски служители, които
изпълнявали задълженията си в района пред градския парк. На последните
М. бил служебно известен по линия борба с наркотични вещества, поради
което решили да последват неговия автомобил като го спрат. Свидетелските
показания на св.К. в тази насока се потвърждават от справката, направена в
системата на съда, както и са служебно известни на настоящия състав, който е
постановил решение № 736/19.09.2017г., с което М.К. М. е санкциониран за
деяние по чл.343б ал.3 от НК по реда на чл.78а от НК за управление на МПС
след употреба на наркотично вещество, като е лишен и от право да управлява
МПС за срок от 10 месеца. Полицейският автомобил се управлявал от св.К..
На жалбоподателя бил подаден веднага от патрулната кола светлинен и
звуков сигнал/сирена/ за спиране. За известно време между полицейския
служебен автомобил и този, управляван от М. имало друга кола, която
впоследствие се отклонила. М. преминал покрай светофарната уредба,
завивайки вдясно по ул.“Кн.Борис I“ и продължавайки по посока гр.Долна
Оряховица.Полицейските служители го следвали постоянно, продължавайки
подаването на сигнала за спиране. Възприемайки ги, водачът не само не
спрял, но поради това, че възприел полицейската кола, ускорил движението с
2
управлявания от него автомобил. В тази насока съдът не кредитира
показанията на свидетелите Б.Т., В.М. и С.Т.. Свидетелят Т. съжителства с
жалб. М. и имат общо дете, видно от удостоверение за раждане, приложено
на л.32. Естествен в този случай би бил стремежът за облекчаване
положението на жалбоподателя. Прави впечатление, че в показанията си св.Т.
премълчава факта, че е заела позицията на водач след спиране на процесния
автомобил, който факт се установява с други доказателства и определено има
значение за преценка на желанието на жалб.М. да заблуди полицейските
служители и да избегне проверка. Акцентът в свидетелските показания на
св.Т. е върху полицейското насилие, което тя счита, че е упражнено по
отношение на бащата на детето й, който въпрос няма отношение към
изследваното нарушение преди спирането на автомобила.Присъствието на
другите двама свидетели в автомобила на М. предполага също близки
отношения.Свидетелят Т. посочва, че с В./св.М./ и М./М./ са приятели/л.36/.
Тези свидетели също не посочват размяната на позициите на водач и пасажер,
което е индиция за селективно поднасяне на фактите с оглед по-
благоприятното им тълкуване в полза на жалб.М..След като се премълчава
определено обстоятелство, няма пречка аналогично да се подходи и към
друго такова-а именно, че техния приятел М.М. е възприел, но не е пожелал
да се съобрази с подаден сигнал за спиране. Възможно е, разбира се,
пасажерите да не са били толкова внимателни и наблюдателни, както следва
да е водача, който освен пътя следва постоянно да следи заобикалящата го
действителност- в това число и знаците, подавани от контролни органи.
Силните отблясъци на лампи от полицейски автомобил са видими и нямат
отношение към слушането на силна музика в автомобила, каквито доводи се
изтъкват. Освен това пътят на следване е толкова дълъг, че не предполага
кратко отнасяне и съмнение относно възприятията.
Свидетелят С. посочва, че е възприел и създадени от жалбоподателя
предпоставки за ПТП вследствие на неправилното шофиране/СЗ 26.10.21г.-
л.24/ с висока скорост за градски условия. Самият жалбоподател споделя в
обясненията си, че е „вдигнал“ 130-140 км/ч./л.52/. На няколко пъти се
изравнявали с автомобила на жалбоподателя, но той правел жестове с ръце на
униформените полицаи и не спирал. Преследването продължило значително
разстояние, като се има предвид, че от гр.Горна Оряховица до с.Козаревец е
поне 10км./плюс минус 1-2 км./, което е ноторно известно. Дори да се приеме
3
половината на това разстояние от момента на включване по ул.“Кн.Борис I“
до преди населеното място с.Козаревец, са ориентировачно 5км., за които
жалб. М. е следван от полицейския автомобил с подаден сигнал за
спиране/звуков и светлинен/. Спецификата на подаван от полицейски
служебен автомобил светлинен и звуков сигнал е такава, че звукът и
светлината са достатъчно силни са възприемане. Дори да се приеме тезата на
М., че е нямал огледало за задно виждане в купето на автомобила,
страничното огледало е достатъчно да отрази постоянно подаваната светлина
от полицейския автомобил в рамките на толкова дългото разстояние на
преследване. Тя е ярка и специфично създадена за възприемането й. Във
втората половина от това преследване няма данни да е имало други
автомобила между служебния и този, управляван от М.. Пътят е прав, широк,
осветен и се намира в урбанизираната територия на гр.Горна Оряховица/по
известен като пътя за гр.Долна Оряховица, преминаващ покрай „Захарни
заводи“/. Впоследствие М. все пак спрял по пътя за с.Козаревец, км.5+200.
Когато пристигнали полицаите до неговия автомобил, същият вече бил на
дясна пасажерска седалка в автомобила си, а на мястото на водача се
намирала св.С.Т., с която М. живеел съвместно. Този факт се установява
безспорно както от обясненията на М., така и от свидетелските показания на
св.К./СЗ 22.03.22г.-л.50/. Той е индиция, че жалб.М. е имал намерение да се
отклони от проверка на контролните органи. Уведомен за случая е дежурния
полицейски служител, като на място пристигнал и актосъставителят Х.Х./СЗ
26.10.21г.-л.23/.При извършена проверка от контролен орган св.Х.
констатирал, че М. не може да представи СУМПС и контролен талон, както и
че автомобилът не е представен за технически преглед „за 2021г.“ . Св.Х.
съставил в присъствието на св.С. и св.К. АУАН № 436518/ 26.06.2021 год.,
който М. подписал без възражения по извършените констатации.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В обжалваното НП е отразено извършено нарушение по чл.103 от
ЗДвП. Съгласно тази норма, сочена като нарушена, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Спецификата на случая не оставя съмнение, че подадения сигнал се
4
отнася до спирането на водача. При спиране в движение очевидно
полицейският служител не може да посочи конкретно място на спиране,
поради което и неоснователно е изложеното от защитата, че има неяснота и
неконкретизиране по отношение на мястото на спиране. Освен това в
обстоятелствената част на НП при описание на нарушението ясно се сочи, че
„водачът не се подчинява на сигнала да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение“. За да е налице нарушение е необходимо подаденият
сигнал да е бил възприет от водача на превозното средство и същият да не е
спрял, с което на практика е извършен отказ за изпълнение нареждането за
спиране на органите за контрол. От анализа на доказателствата по-горе се
обосновава извода, че е невъзможно в рамките на петкилометрово
преследване водачът да не е възприел описания сигнал.
От данните по делото се установява по категоричен начин, че сигнал за
спиране е бил подаден достатъчно ясно за възприемане от водача и по
начина, описан в разпоредбата на чл.170 ал.3 изр.3 пр.1 от ЗДвП. В тази
насока са свидетелските показания на св.К. и С., които са безпротиворечиви.
Водачът е ускорил движението на МПС и продължил по пътя. Индиция за
възприемането на полицейския сигнал е последващото поведение на
жалбоподателя, изразяващо се в опит да избегне извършването на проверка
чрез бързо отдалечаване от полицейския автомобил. Съгласно нормата на чл.
103 от ЗДвП/която се сочи в НП като нарушена/ и която кореспондира с
приложената санкционна разпоредба/чл.175 ал.1 т.4/, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение и да изпълнява
неговите указания.Доказано е извършване на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя относно отказа да се изпълни нареждане на
органите за контрол съгл.чл.175 от ЗДвП за спиране. Подаден е достатъчно
ясен и недвусмислен сигнал за спиране на водача и неговите действия по
продължаване управлението на МПС могат да обосноват отговорност по
посочения в НП текст-този по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП. Субект на нарушението е
лице с качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Съставът е на
нарушение, осъществено чрез бездействие. Изпълнително деяние е отказът да
се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Органите на административнонаказателното производство са свързали
нарушението с неизпълнение на задължението по чл. 103 от ЗДвП.
5
Съдържание на това задължение е обвързаността на водача на МПС да
изпълнява указанията на контролните органи. М. има качеството водач, тъй
като е управлявал МПС със съдържанието на понятието "управление", прието
от съдебната практика (вж. ППВС № 1 от 1983 г.). На същия е подаден сигнал
за спиране по реда на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Отказвайки да спре, нарушителят
не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП и е осуетил извършването
на проверка на полицейските органи, които са органи за контрол по чл. 165,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Подаването на сигнал за спиране по начините, описани в
чл.170 ал.3 от ЗДвП е от категорията на конклудентните административни
актове, т. е. представлява "нареждане" по терминологията на чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от
ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран от административнонаказващия орган
при наличието на безспорност относно неговата вина за констатираното
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Настоящата инстанция намира, че в случая и
АУАН и НП притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата
за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на
административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя,
по безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят и
неговата вина.
Като защитна теза следва да се приеме изявлението на жалбоподателя,
че при управление на МПС в посочения в НП ден и на посоченото място не е
възприел описаното нареждане за спиране. Последното е достатъчно точно и
ясно индивидуализирано. Свидетелските показания на двамата свидетели-
очевидци, които са идентични, опровергават тази теза. Налична е
непротиворечивост в свидетелските показания относно факта на
нарушението, мястото и установеното авторство. Полицейските служители са
възприели жалбоподателя по време и място на извършване на нарушението и
са категорични, че разпознават водача. Последният дори е жестикулирал към
тях при изравняване на двата автомобила. Съобразени са и разпоредбите на
чл.34 ал.1 ЗАНН.
Текстовото описание на констатираното нарушение по ЗДвП
съответства на сочената за нарушена законова разпоредба.От изричното
посочване на санкционната разпоредба по ЗДвП, послужила като основание за
6
налагане на съответните наказания, може недвусмислено да се уточни за кое
нарушение и каква е наложената санкция.
По отношение наказанието за адм.нарушение по чл.103 ЗДвП, съгл.
нормата на чл.175 ал.1 от същия закон е наложено наказание 200лв.глоба и 6
месеца лишаване от право да се управлява, т.е. в максималния
размер/съгласно редакцията към момента на нарушението/.
Съдът намира така наложените наказания за несъобразени с целите на
адм. наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27
ал.2 от ЗАНН.Относително определената санкция по чл.175 ал.1 е лишаване
от право за управляване на МПС за срок с фиксиран законов минимум- от 1
до 6 месеца, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в
относителни граници от 50 до 200 лв. Санкцията, наложена на нарушителя с
оспореното наказателно постановление е лишаване от посоченото право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200лв.Така
индивидуализираното наказание в макс. размер е несъобразено с тежестта на
нарушението, която съдът определя като относително невисока към и под
средна предвид липсата на настъпили др.вредни последици, като липсва и
съобразяване с имотното състояние на нарушителя/чл.27 ал.2 ЗАНН/.Тези
обстоятелства, предвид събраните по преписката от
административнонаказващия орган данни са били спорни към момента на
налагане на адм.наказание, поради което е следвало да бъдат изяснени от
органа, издаващ НП. По този начин в пълнота биха били постигнати целите
на наказанието със същото да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, т.нар.генерална превенция-
чл.12 ЗАНН.Всякога при индивидуализация на наказанието, адм.наказващият
орган следва да отчита посочените по-горе обстоятелства по реда на чл.27
ЗАНН.В случая наложената санкция се явява прекомерно завишена, липсват
доказателства, които да обосноват налагането на най-тежката за извършеното
нарушение санкция, поради което съдът намира, че в тази му част, за
нарушението по чл.103 от ЗДвП, НП следва да бъде изменено в частта
относно наложеното наказание, като последното бъде намалено до 2 месеца
лишаване от право да се управлява МПС от жалбоподателя, респ.- глоба към
средния размер от 100лв. по чл.175 ЗДвП. В тази насока съдът отчете, че
наказанията не следва да бъдат ориентирани и към минимума. Видно от
7
справката за нарушения по ЗДвП се установява, че жалб.М. е системен
нарушител на правилата за движение по пътищата. Немалкото на брой
административни наказания, наложени на жалбоподателя за нарушение на
правилата за движение по пътищата, както и вида на извършените нарушения,
покриващи голяма палитра от административните нарушения, санкционирани
от ЗДвП, отнесени към стажа на подсъдимия като водач на МПС, очертава
неговият профил на водач, нарушаващ правилата за движение.
Освен това М. вече е осъществявал състав на същото нарушение по
чл.103 от ЗДвП, видно от НП № 20-1275-000561 от 21.04.2020г. на ОДМВР
В.Търново/л.9/, за което е санкциониран с минимума по закон на санкциите
по реда на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, които не са имали нужното поправително
въздействие. Жалбоподателят повторно си позволява осъществяване на
същото нарушение и то при обстоятелства, застрашаващи живота и здравето
на пътници в автомобила и останалите участници в движението,
позволявайки си движение с по-висока от допустимата скорост при градски
условия и в тъмната част от денонощието, когато възприятията са
ограничени.
По второто административнонаказателно обвинение:
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, действаща към момента
на нарушението, регистрираните моторни превозни средства и теглените
от тях ремаркета и ППС, с които се извършват превози с атракционна цел, с
изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените
сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност.
В НП не са описани обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
административнонаказателно обвинение- кога последно автомобилът е
бил представен на технически преглед, какъв е периода, за който важат
положителните констатации за техническа годност, като се има предвид,
8
че съгл.чл.147 ал.3 от ЗДвП различните превозни средства подлежат на
периодичен преглед в различни времеви деапазони/прим. за леки
таксиметрови автомобили срокът е 6месеца, за превозни средства от
категория N1 и М1-всяка година/, кога е изтекъл срока, до който
собственикът е бил длъжен да представи ППС за преглед, а тези
обстоятелства са реквизити, задължителни съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В
конкретния случай те са необходими, тъй като според
административнонаказателното обвинение, очертано в НП, евентуално
нарушението е осъществено на дата 26.06.2021г./датата на спиране и
проверка/, тъй като друга дата не се сочи, а автомобилът не е представен за
технически преглед според описаното в НП- „за 2021г.“ . В санкционната
норма на чл.181 ал.1 т.1 от ЗДвП е предвидено например, че собственик се
санкционира когато не е представил ПС за технически преглед в определения
срок. Този срок е релевантен за посочване, тъй като техническата годност е
от дата до дата, а в конкретния случай отсъства от описаните обстоятелства-
докога е важала констатацията за техническа годност на конкретното МПС. В
случая липсват горепосочените реквизити по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Жалбоподателят определено е бил затруднен да организира защитата си, тъй
като липсва яснота кога нарушението е и би могло да бъде извършено и въз
основа на кои обстоятелства се прави този извод.
Основен принцип на административнонаказателната отговорност е
нейният личен характер - чл. 24, ал. 1 ЗАНН. Отговорността за представяне на
автомобила за технически преглед е на неговия собственик. В конкретния
случай в наказателното постановление не се твърди, а и от доказателствата
не се установи, жалбоподателят да е собственик на процесното превозно
средство или длъжностно лице по смисъла на чл.181 т.1 от ЗДвП, което има
задължението да представи в определен срок превозното средство за
технически преглед. След като жалб.М. не се твърди и не се доказва да е
собственик на МПС, респ. длъжностно лице по смисъла на чл.181 т.1 от
ЗДвП, той не е наказателноотговорно лице за претендираното нарушение.
Това е така защото специалният състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда
носене на административно наказателна отговорност за собственика на МПС
или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок за
технически преглед/ в този см. и реш. по КНАХД № 10503/2013г. от
28.01.2014г. на Адм.съд-В.Търново/. В НП се твърди единствено, че
9
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил. Процесното НП следва да
бъде отменено по отношение на това административнонаказателно
обвинение.
Съдът приема, че в процесния случай жалбоподателят е наказан за
деяние, което не съдържа признаците на предвидено в закона
административно нарушение. Това налага обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и на това
основание в тази му част.
Административнонаказващият орган следва да опише подробно и да
събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
По третото административнонаказателно обвинение: Съгласно
разпоредбата на чл. 100 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория; 2. свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява; 3. документ за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" за моторното превозно средство, което управлява;
и превозните документи, определени от министъра на транспорта и
съобщенията. На следващо място, съгл. нормата на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДВП/ в
сила към момента на деянието/, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не
изпълни задължението си за носене на определените документи -
свидетелство за управление, свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство, документ за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Жалбоподателят не оспорва, че не е носил
СУМПС за представяне при поискване от контролните органи.
Липсва изрично визиране на контр.талон към СУМПС. При издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен
брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения./чл.157
ЗДвП/.Следва да се приеме, че контр.талон, макар отделен и различен
документ, е имплицитно свързан с удостоверяване валидността на СУМПС и
провежданата отчетност за броя кантролни точки. Правната същност на
отнемането на контролни точки- е фактическо действие с контролно-отчетен
10
характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и
информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи)
функция.Затова за контролните органи е предвидено правомощието при
съставяне на акт за нарушение по ЗДвП да отнемат контролния талон/чл.157
ал.6 ЗДвП/ , което предполага от страна на водача да представя при поискване
и съставяне на АУАН на органите на контрол съответния контролен талон. В
тази връзка е приет и подзаконов норм.акт- НАРЕДБА № I-157 ОТ 1 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА
УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ
СРЕДСТВА, ОТЧЕТА НА ВОДАЧИТЕ И ТЯХНАТА ДИСЦИПЛИНА. В случая в атакуваното НП се
сочи, че водачът не е представил и контролен талон.Жалбоподателят е
санкциониран от административнонаказващия орган при наличието на
безспорност относно неговата вина за констатираното нарушение, поради
което в тази му част НП следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0268-000914 от
12.07.2021г. на ВПД Началник Сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Горна
Оряховица, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 436518/ 26.06.2021 год., в частта, с която на основание чл.175
ал.1 от ЗДвП на М.К. М. за нарушение по чл.103 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА наложеното наказание глоба от 200лв. на
100лв./сто лева/, а наказанието лишаване от право да управлява МПС от 6
месеца на два месеца, считано от отнемане на свидетелството.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0268-000914 от
12.07.2021г. на ВПД Началник Сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Горна
Оряховица, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 436518/ 26.06.2021 год., САМО в частта, с която на основание
чл.185 от ЗДвП на М.К. М. за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 20 лв., като незаконосъобразно.
11
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд- В.Търново в 14-дн.
срок.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12