Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 15.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 990 по описа за 2020година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №20- 0906 - 001064 от 19.10.2020 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., са наложени на А.Р.В., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за това, че на 07.10.2020 г. в 18.10 часа в гр. Ловеч на бул. „България” като Водач на лек автомобил – ***** с peг. № *****, държава България при обстоятелства: Гр. Ловеч, бул. Велико Търново с посока на движение към гр. С. до бл.*** управлява собствения си лек автомобил **** с регистрационен номер *****. Водача отказва да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабричен номер ARLK 00 75. Издаден талон за медицинско изследване номер 0042491 и 7 бр. стикери за сигурност и валидност на пробата. Водача пътува сам в автомобила си, с което е извършил:
1) Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико – токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А.Р.В., който го обжалва в срок, чрез адв. А. М. и моли НП да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че същото е издадено в нарушение на закона и на съществените процесуални правила, както и че липсвал умисъл от негова страна. Излага, че на процесната дата се движил по бул. България, като бил спрян за проверка непосредствено до кръговото движение „Салито“ в посока моста за „Елпром“, по повод на това, че говори по телефона. Излага, че в хода на проверката му поискали СУМПС, и тъй като инцидентно управлявал процесния автомобил, който бил на негово име, но по принцип го управлявала дъщеря му, казал, че е забравил СУМПС в другия си автомобил, при което те му казали, че за това нарушение ще му бъде съставен фиш, като единият от полицейските служители отишъл да му го състави. Сочи, че в хода на проверката бил изпробван за алкохол с техническо средство, което отчело 0.02 при което единият от полицаите казал, че е малко. Той поискал да бъде тестван с доказателствен анализатор, тъй като не пиел и бял убеден, че дрегерът не е в ред, при което те му казали, че ще му съставят акт и ще му дадат талон за изследване. Сочи, че му бил съставен и АУАН за това, че ползва мобилен телефон, както и за това, че е отказал проба за наркотични вещества, като въпреки това не му бил направен доказателствен анализатор и никъде в акта не били отбелязали, че е тестван за алкохол. Счита, че НП е издадено в противоречие на разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, както и че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. А.М., която моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. Излага, че от представените писмени доказателства се потвърждавало изложеното в жалбата, че на 07.10.2020 год. на доверителят и били съставени 2 бр. фишове и 2 бр. актове, като от представените административно наказателни преписки било видно, че в 18.07 часа са му съставен 2 бр. ЕФ, а в 18.10 часа му е съставен АУАН от друг полицейски служител, в който било посочено, че отказва проба с техническо средство. Излага, че в последствие в 18.30 часа му бил съставен и АУАН за това, че управлява МПС като използва мобилен телефон, като чисто физически нямало как към момента към който му е съставен АУАН за това, че отказва проба с техническо средство да са му били съставени и 2 бр. фишове от друг полицейски служител. Излага, че актосъставителя в разпита си бил посочил, че не е сигурен и не си спомня дали доверителят му е бил тестван, а в преписката никъде не е отбелязано, че е тестван за алкохол с друго техническо средство. В тази връзка счита, че от страна на доверителят и е липсвал какъвто и да е умисъл да извърши нарушение или да откаже проба, а от разпита на доведеният от тях свидетел ставало ясно, че доверителят и не е имал възможност да даде кръвна проба, поради което моли съда да отмени НП, като и им присъди разноски съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б.В.Ц., Х.В.И., П.Р.Л., Д.П.П. и Ц. Г.Г., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.10.2020 год. бил съставен АУАН серия GА с бл. №292375 за установяване на административно нарушение от св. Б.В.Ц. в присъствието на св. Х.В.И. и св. П.Р.Л. против А.Р.В., ЕГН ********** ***, за това, че на 07.10.2020 г. в 18.10 часа в гр. Ловеч, бул. „България” като Водач на лек автомобил – ***** с peг. № *******, държава България при обстоятелства: Гр. Ловеч, бул. Велико Търново с посока на движение към гр. С. до бл.***** управлява собствения си лек автомобил **** с регистрационен номер ******. Водача отказва да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабричен номер ARLK 00 75. Издаден талон за медицинско изследване номер 0042491 и 7 бр. стикери за сигурност и валидност на пробата. Водача пътува сам в автомобила си, с което виновно е нарушил
1. Чл.174 ал. 3, пр.2 от ЗДвП - Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико – токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. С акта са иззети като доказателства: СРМПС № **********, 2 бр. рег. табели с № ОВ 5774 ВМ. В акта е вписано в графа възражения „Нямам възражения”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Б.В.Ц. за когото не се спори, че е служител в ОД на МВР Ловеч, Сектор ПП. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с МЗ №8121з - 515 от 14.05.2018 год. се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 02.11.2020 г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на посоченото в акта и НП място е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в последствие не е изпълнил и предписание за химико – токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози /писмо от началника на СО при МБАЛ Ловеч - л.55 от делото/.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б.В.Ц., Х.В.И., П.Р.Л., Д.П.П., които са очевидци на отказа на нарушителят да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като втория и третия свидетел са възприели и движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Б.В.Ц., Х.В.И., П.Р.Л., Д.П.П. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък бяха опровергани с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, мястото на извършване, обстоятелствата, при което е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на това административно нарушение.
От показанията на свидетелите Х.В.И., П.Р.Л. се установява, че на процесната дата около 17.00 ч. - 17.30 ч., по разпореждане, изградили КПП на бул. „Велико Търново“, където забелязали водач на л.а. марка „БМВ“, движещ се посока от кръговото към гр. Севлиево, да използва мобилно устройство по време на движението, поради което го спрели за проверка със „стоп палка“ по образец. В хода на проверката установили, че водача на автомобила е жалб. А.В., обяснили му, каква е причината за спирането му и извикали колегите си от КАТ за съдействие, тъй като в хода на проверката при проведения с жалбоподателят разговор установили, че същият е неадекватен, като и самия той им казал, че е употребил малко алкохол. При пристигането си служителите на Сектор ПП, извършили проба за алкохол на водача, която била в допустимите от закона норми. Предвид на това, че очите на водача били зачервени и същия бил с разширени зеници, а и поведението на последния, дали основания на полицейските служители да предположат, че водача може да е под въздействието на наркотици, поради което му предложили да го изпробват с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят първоначално се съгласил, но в последствие, когато му било разяснено, какви са последиците за него, ако се установи положителен резултат, същия отказал да му бъде извършен тест, заявявайки, че полицаите манипулират резултатите. Предвид на това на жалбоподателят бил съставен АУАН за това, че отказа да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като му бил издаден и талон за химико – токсикологично лаб. изследване. В тази връзка са и свидетелските показания на св. Б.Ц. и Д.П., които изцяло съответстват на показанията на свидетелите Х.В.И. и П.Р.Л.. От показанията на св. Б.Ц. и св. Д.П. се установява, че не са свидетели на управлението от страна на жалбоподателят на процесния л.а. и спирането му за проверка, а че са били извикани от колегите си – Х.В.И. и П.Р.Л. за съдействие. От показанията им се установява се, че жалбоподателят при пристигането им отказал да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабричен номер ARLK 00 75, поради което на същия бил съставен процесния АУАН и издаден талон за мед. изследване №0042491 и 7 бр. стикери за сигурност и валидност на пробата, които били връчени на нарушителят. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП „Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.”. Към датата на извършване на процесното нарушение е действала Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като в чл.3а, т.1 от същата е посочено, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;”. При тълкуването на горецитираните норми, съдът приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван, в случая с тест, да му бъде дадено предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско и химическо лабораторно изследване. За нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол или тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата – дадено му е предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване, но същия не е изпълнил това предписание. По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на 07.10.2020 г. в 18.10 часа в гр. Ловеч по бул. „Велико Търново“ с посока на движение към гр. С. до бл.**** жалбоподателят е управлявал лек автомобил – ***** с peг. № *****, като в хода на извършена му полицейска проверка е отказал да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабричен номер ARLK 00 75, с което е изпълнил състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят, че не е извършил нарушението, не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на св. Х.В.И. и св. П.Р.Л. се установи, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, а от показанията на последните и на свидетелите Ц. и П. се установи, че при извършената му проверка е отказал да му бъде извършен тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабричен номер ARLK 00 75, което е равносилно на отказ да му бъде извършена проверка с тест, съгласно закона. От събраните по делото доказателства, както е посочено и по - горе по безспорен начин се установи, че в хода на проверката и четиримата полицейски служители стриктно са изпълнили задълженията си, и не е налице превишаване на права от тяхна страна.
От субективна страна нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС, в това числи и че след като бъде поканен от полицейски орган е длъжен да бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказа на лице да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, не изпълнението на предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, не се регламентират като различни хипотези на административно нарушение, а като алтернативни методи, чрез които може да бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози на проверявания водач. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира само един състав на административно нарушение - отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, независимо посредством кой от посочените в нормата методи този отказ ще се установи. В конкретния случай е налице отказ от страна на санкционираното лице да му бъде извършен тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е установено посредством два от методите, с което в пълна степен от обективна и субективна страна посоченото лице е осъществило състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. По
арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с тест. Самото изследване се извършва по реда на чл. 11 – чл. 17
от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на изследване е
съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да
се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата) в съответното
медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата). В случая е издаден
талон за медицинско изследване, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от
Наредбата. Този талон е връчен лично на жалбоподателя по реда на чл. 6, ал. 6
от Наредбата, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да
се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2
от Наредбата. Жалбоподателят е получил екземпляр от талона, за което се е
подписал, както и 7 броя стикери за сигурност и валидност на пробата. Не е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 6 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая, в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 5
от Наредбата е вписано, че лицето отказва да бъде тестван, като основание за
насочването му към установяването на наркотични вещества с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване.
Отказът на лицето да му бъде извършен тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Този отказ представлява самостоятелно извършено административно нарушение, като е ирелевантен въпросът дали след него водачът ще изпълни предписанието за химико – токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това следва от нарушената разпоредба на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Първото предложение, което в случая се явява нарушено е отделено от останалите със съюзите "и/или", както и само "или". Това означава, че е напълно достатъчно осъществяване на диспозицията, предвиждаща отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка, в случая с тест, за да е налице административно нарушение. Макар и в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да се предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с тест, смисълът на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а, т. 1 от Наредбата е независимо от осъществения от водача отказ за проверка с тест, отново да му се предложи да се установи употребата на наркотични вещества или техни аналози, посредством издаване на талон за медицинско изследване. Това обаче не означава, че нарушителят има право да избира начина на проверката и да бъде оневиняван за отказа си. Тълкуване в подобен смисъл е в противоречие със закона и би означавало, неприложимост на състава, предвиждащ осъществено административно нарушение с факта на установения отказ за проверка с тест. Поради което правилно на жалбоподателят е наложено наказание на осн. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. В хода на делото се събраха категорични доказателства, че водачът е получил предоставения му талон за медицинско изследване, но не е изпълнил предписанието за химико – токсикологично лаб. изследване, които факти са изрично посочени в НП, поради което по безспорен начин се доказа, че поведението на жалбоподателят осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Обстоятелството, че в акта и наказателното постановление не е отразено, че на жалбоподателят е била извършена и проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол, съдът намира, че не съставлява нарушение. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се установи, че действително на жалбоподателят, в хода на извършената му проверка е била направена и проба с техническо средство определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, резултата от която е била под 0.5 на хиляда, с оглед на което и правилно в акта, а в последствие и в НП това обстоятелство не е отразено, тъй като наличието на концентрация на алкохол в кръвта под 0.5 на хиляда не съставлява нарушение. Не основателно се явява и възражението на адв. М., че в случая на жалбоподателят не е било предложено извършване на установяване и с доказателствен анализатор, тъй като не са били налице предпоставки за това, предвид разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която сочи, че „Когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.“, а освен това е напълно ирелевантно дали на нарушителят е предложено изследване с доказателствен анализатор, доколкото същият няма право да избира начина, по който да бъде изпробван за употребата на алкохол, още повече, че в случая не е налице отказ от негова страна, а отчетения от техническото средство резултат не е сочил на данни за извършено нарушение.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснат и разпитан като свидетел по делото Ц.Г., от показанията на когото се установи, че се намира в приятелски отношения с жалбоподателят, както и че в процесния ден се е намирал на вилата си, над кв. „Гозница“, когато жалбоподателят му звъннал по телефона, с молба да отиде и да го прибере, обяснявайки му, от къде да го вземе, както и че му е била извършена проверка от полицейски служители. Установява се, че веднага след разговора се прибрал в гр. Ловеч, където оставил своя автомобил пред дома си, като с такси отишъл до „кръговото“, където заварил жалбоподателят. Установява се, че не заварил при пристигането си полицейските служители, както и че жалбоподателят му обяснил, че му е била извършена проверка, както и за констатациите на проверяващите. Установява се, че веднага след това закарал жалбоподателят „до болницата“, за да даде кръвна проба, както и че там го изчакал в л.а. Установява се, че малко след като жалбоподателят влязъл в болничното заведение излязъл и му казал, че не е успял да даде проба, тъй като бил върнат предвид на това, че „нямал маска“. При анализа на показанията на св. Георгиев, съдът прецени, че показанията на този свидетел не опровергават описаната в акта и НП фактическа обстановка и достоверността на останалите събрани по делото гласни доказателства. Безспорно от показанията на този свидетел се установи, че същият не е свидетел очевидец, както на извършената на жалбоподателят проверка, така и на случилото се вътре в болничното заведение, като показанията му в по – голямата си, и съществена част, се базират на казаното му от жалбоподателят. Дори да се даде вяра на показанията на този свидетел, в частта, в която свидетелства, че е закарал жалбоподателят „до болницата, за да даде проба“, това по никакъв начин не води до несъмнения и безспорен извод, че жалб. В. е изпълнил даденото му предписание за химико – токсикологично лаб. изследване, тъй като от една страна този свидетел не е придружил жалбоподателят вътре в болничното заведение, и не е очевидец на случилото се вътре, като споделеното му от жалбоподателя, че не са му взели проба, тъй като е без маска, което е относимо към предмета на делото, остана непотвърдено по делото, както от самите негови показания, така и от другите представени и приети писмени и гласни доказателства по делото. В това число писмо от Началника на СО при МБАЛ Ловеч с вх. №260549/28.01.2021 г. от съдържанието на което е видно, че жалбоподателят на процесната дата не е посещавал СО на МБАЛ Ловеч за вземане на кръв и урина за изследване за употребата на наркотични вещества или техните аналози.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП е прецизна и съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят, че не е извършил нарушението, не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на свидетелите Б.В.Ц., Х.В.И., П.Р.Л. и Д.П.П. се установи, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като при извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което е равносилно на отказ да му бъде извършена проверка с тест. По делото са събрани множество писмени доказателства от които по безспорен начин се установява, че в хода на проверката свидетелите Б.В.Ц., Х.В.И., П.Р.Л. и Д.П.П. стриктно са изпълнили задълженията си, и не е налице превишаване на права от тяхна страна.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Съдът не приема доводите на процесуалния представител на жалбоподателят, че АНО не е изпълнил задълженията си визирани в разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Видно от приложената административно наказателна преписка жалбоподателят не е депозирал възражение против съставеният му АУАН, за да се налага извършване на проверка по случая.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози и/или да изпълни предписание за химико – токсикологично изследване.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
Съдът намира за неоснователни и направените възражения от процесуалният представител на жалбоподателят касаещи обстоятелството, че в процесния ден на жалбоподателят са били съставени още един АУАН и два фиша за налагане на глоба, в които били посочени различни часове на извършване на нарушенията, което чисто физически било невъзможно. Безспорно от събраните по делото доказателства, в това число приети и вложени като доказателства по делото 1 бр. АУАН с бл. №292376 от 07.10.2020 г., НП №20-0906-001060 от 19.10.2020 г., издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, глоба с фиш с бл. №481060 и глоба с фиш №481061 от 07.10.2020 г., се установява, че именно двама от присъствалите на проверката полицейски служители, които бяха разпитани и като свидетели по делото са съставили на жалбоподателят, във връзка с извършената му проверка, предмет и на настоящето дело, 2 бр. фишове с глоба и 2 бр. АУАН, единият от които е процесния АУАН. Безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, и че поводът жалбоподателят да бъде спрян за проверка е бил този, че по време на движение е използвал мобилния си телефон без устройство освобождаващо ръцете му, както и че в хода на проверката освен процесното нарушението било установено още че жалбоподателят не носи СУМПС, както и к.т. към него, поради което му били съставени 2 бр. АУАН и 2 бр. глоба с фиш, цитирани по - горе. Действително в приложения по делото АУАН с бл. 292376/07.10.2020 г., с който на жалбоподателят е вменено извършване на нарушение по чл.104А от ЗДвП е вписано, че нарушението е извършено в 18.30 ч., докато в процесния АУАН е вписано, че нарушението е извършено в 18.10 ч., но това не води до извод, че не е налице извършено от жалбоподателят нарушение, и не е достатъчно основание да се отмени обжалваното НП като незаконосъобразно поради вписани различни часове на извършване на двете нарушения. Анализа на събраните по делото доказателства, в това число, приетия и вложен като доказателство по делото талон за изследване №0042491 /л.8 от делото/, сочи на извод, че препис от същия е бил връчен на жалбоподателят в 18.25 ч., следователно процесното нарушение е било извършено преди този час, като вписания в процесния акт и НП час на извършване на нарушението „18.10 ч.“ обективно отразява това обстоятелство. От друга страна вписания в процесния АУАН час на извършване на нарушението не се компрометира при съотнасяне с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък, факта, че нарушението предмет на настоящето дело е извършено в посочения час беше опровергано с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
С
оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва
да бъде потвърдено, като законосъобразно.
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20- 0906 - 001064 от 19.10.2020 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., с което са наложени на А.Р.В., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: