Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 21.04.2010 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на шести април през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при
секретаря М.К.
като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №4013 по описа на съда за 2009 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ – за неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения за забавеното им плащане.
В обстоятелствената част на
исковата молба, подадена от Г.К.Б., с ЕГН ********** *** против „ЗММ МЕТАЛИК-
ЛЕЯРНА”ООД, със седалище: …………, представлявано от
управителя В. К. Б., ищецът твърди, че е работел в ответното дружество,
като пазач. Със заповед №01/16.09.2009 г., трудовото му правоотношение с
ответника било прекратено на основание чл.328 ал.1, т.10 от КТ. Към този момент
ответникът следвало да му заплати общо сумата от 960.82 лв., представляваща
начислено му, но неизплатено му трудово възнаграждение, от която сума: 46.86
лв. за месец февруари
Освен описаните по-горе суми, ответника му
дължал и сумата от 358.16 лв, представляваща брутното му месечно трудово
възнаграждение, като обезщетение за неспазения срок за
предизвестие, както и сумата от 170.00 лв., като
обезщетение за неизползван платен отпуск за
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество ЗММ „МЕТАЛИК-ЛЕЯРНА”ООД, със седалище: ………., представлявано от управителя В. К. Б. да му заплати общо сумата от 1588.98 лв., от която:
сумата от 960.82 лв., представляваща начислено му, но неизплатено му трудово
възнаграждение, от която сума: 46.86 лв. за месец февруари
С Разпореждане от 11.12.2009 год., съдът е постановил
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.242 от КТ, във
връзка с чл.245 от КТ, чл.220 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ да бъдат
разделени, като исковете с правно основание чл.220 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ следва да бъдат разгледани в отделно производство. Производството по гр. д.
№4013/2009 г. по описа на ПРС е продължило по исковете с правно основание
чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е
постъпил писмен отговор от ответното дружество по така подадената искова молба.
Не е взето становище по основателността на исковете. Не са ангажирани и
доказателства.
В проведените по делото съдебни
заседания, ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си –
адвокат С. Ч. от П. адвокатска колегия, който поддържа така предявените искове.
Подробни съображения по
съществото на правния спор излага в пледоарията си.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител – адвокат Ц. от Адвокатска колегия-гр.Б. оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не е работил
в ответното дружеството през периода, за който претендира заплащането на
трудови възнаграждения, а именно от месец февруари 2009 год. до месец август на
същата година. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете,
като неоснователни. Излага подробни доводи в пледоарията си.
С протоколно определение, на
основание чл.214 ал.1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на
предявените искове, в следния смисъл: увеличение за месец февруари 2009 год. от
46,86 лева на 52,46 лева, за месец април от 46,86 лева на 52,47 лева, за месец
юни от 46,86 лева на 51,67 лева и намаление на иска за месец март 2009 год. от
46,86 лева на 35,95 лева, за месец май от 46,86 лева на 36,80 лева и за месец
юли 2009 год. от 290,61 лева на 254,76 лева и за месец август от 290,61 лева на
270,68 лева.
Районният съд, като се запозна с
твърденията, изложени в исковата молба и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Не се спори между
страните по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява,
че ищецът е работил в ответното дружество по Трудов договор
№01/21.05.2005 год., както и че е заемал длъжността пазач
невъоръжена охрана.
Не е спорно и
обстоятелството, че със Заповед №01 от 16.09.2009 год. на Управителя
на ответното дружество, издадена на основание чл.328 ал.1,
т.10 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г.К.Б., считано от 17.09.2009 год. В заповедта е
записано, че причините /мотивите/ за издаването й са – поради придобиване право
на пенсия. Няма спор по делото, че заповедта е връчена на ищеца, че не е била
обжалвана от него и е влязла в законна сила, както и че трудовият му договор е прекратен.
От приетите по делото основно и
допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че
при проверката в трудовото досие на ищеца, вещото лице е установило, че съгласно
Заповед №1/06.02.2007 год., на основание чл.123а ал.1 от КТ, ищецът Г.К.Б. е
преназначен на работа в „Унимаш”АД-гр.Д. с работно място в …………… на длъжност
„пазач невъоръжена охрана”. Съгласно Заповед от 01.09.2009 год., на основание
чл.123а ал.1 от КТ, ищецът е преназначен на работа в ответното дружество –
ЗММ”Металик-Леярна”ООД-гр.П. на длъжност „Пазач невъоръжена охрана”. Според
основното заключение на вещото лице, ищецът не е получил трудовото си
възнаграждение /чистата сума за получаване след направените удръжки/, за месец
юли 2009 год. в размер на 192,13 лева и за месец август 2009 год. в размер на
221,35 лева или общо сумата от 413,48 лева. За месец септември на 2009 год., на
ищеца е била изплатена чиста сума за получаване в размер на 109,20 лева.
В допълнителното си заключение, вещото
лице е посочило, че е установил наличието на следните заповеди на изпълнителния
директор на корпорацията проф. К., третиращи коригирането на трудовите възнаграждения
в Корпорация „Унимаш”АД за периода от месец февруари до месец август 2009 год.,
със следния стандартен текст: „Във връзка с неизпълнение на бизнес плана,
влошените финансови резултати и на основание Вътрешните правила за работна
заплата, нареждам, размерът на трудовите възнаграждения за месец … 2009 год. да
бъде редуциран с не повече от … %, изчислено на база отработените дни и личното
участие на работниците и служителите. Вещото лице е посочило процентите за
редуциране на трудовите възнаграждения в заповедите, подробно описани в
заключението. Установил е също така, че за месец септември 2009 год.,
изпълнителният директор на ответника със Заповед №5/08.10.2009 год. е определил
редуциране на трудовите възнаграждения с не повече от 25%. След направеното
преизчисляване, чистата сума за получаване по месеци и допълнителната сума за
получаване по месеци, в случай, че няма наложени санкции върху трудовото възнаграждение
на ищеца са подробно описани в таблицата в т.2 от заключителната част на
допълнителното заключение и те са, както следва: за месец февруари – за
доплащане сумата в размер на 52,46 лева, за месец март – 35,95 лева, за месец
април - 52,47 лева, за месец май – 36,80 лева, за месец юни – 51,67 лева, за
месец юли – 62,63 лева, за месец август – 49,33 лева и за месец септември –
28,19 лева. Така общата сума за доплащане за периода от месец февруари 2009
год. до месец септември 2009 год., ако се счете, че санкциите са налагани
неоснователно, е 369,50 лева.
По делото не са спорни
обстоятелствата, че ищецът е работил в ответното дружество по силата на приетия
Трудов договор №1/21.05.2005 год. и до издаването на Заповед №1/06.02.2007
год., както не е спорно и това, че последната заповед е издадена именно на
основание разпоредбата на чл.123а ал.1 от КТ. В тази насока са изричните
становища на страните, отразени в протокола от съдебното заседание, проведено
на 09.03.2010 год.
При така приетата фактическа
обстановка, съдът счита следното:
Предявените
искове с правно основание чл.242 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ – за неизплатени части от трудови
възнаграждения и обезщетения за забавеното им плащане, са процесуално допустими
и основателни, по следните съображения:
Съдът, след
преценка на книжата по делото, намира, че ответното търговско дружество е пасивно
процесуално легитимирано да отговаря по така предявените искове, като и че са
неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника в
противоположния смисъл. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил в
ответното дружество по силата на трудов договор от 21.05.2005 год. и до датата
на издаване на Заповед №1 от 06.02.2007 год., когато е преназначен на работа в
друго дружество на основание чл.123а ал.1 от КТ. Работил е в това дружество до
01.09.2009 год., когато отново на същото основание - чл.123 а ал.1 от КТ е
преназначен на работа в дружеството-ответник и е работил там до прекратяването
на трудовия му договор на 17.09.2009 год., поради пенсиониране. Съгласно
трайната съдебна практика и теория, а и с оглед разпоредбата на чл.123а ал.1 от КТ, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при
промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на
обособена част от него под наем, аренда или на концесия. Трудовите
правоотношения се запазват, защото предприятието, отдадено под наем, аренда или
на концесия, продължава да осъществява същата дейност, която са наети да
извършват работниците и служителите. В тези случаи правата и задълженията на
стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи
към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател – чл.123а ал.2 от КТ. Така по силата на закона се осъществява правоприемство и от стария върху
новия работодател преминават правата и задълженията по трудовите
правоотношения. След изтичане на срока на договора за наем, аренда или концесия,
обаче, /каквото е налице в настоящия казус/, трудовите правоотношения с
работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им
работодател – чл.123а ал.4 от КТ. Наемодателят, арендаторът или концедентът
възстановяват положението си на работодател и става отново титуляр на правата и
задълженията по трудовите правоотношения с работниците и служителите, които
извършват дейността, която е била отдадена под наем, аренда или на концесия. /В
този смисъл изцяло е разработка на тема „Запазване на трудовото правоотношение
при промяна на работодателя”, както и разработка „Трудовите спорове и
правоприемството по отношение на работодателя – чл.123 и чл.123а от КТ” –
Апис/.
С оглед на горното,
съдът приема, че „ЗММ „Металик-Леярна”ООД е работодател на ищеца и надлежен
ответник по делото. Дори и в случая да е налице солидарна отговорност между ответника
и другото дружество, то няма пречка ищецът да насоки исковете си само срещу
единия от солидарните длъжници.
Безспорно се установи по делото,
че макар и със закъснение, ответникът е изплатил на ищеца част от трудовите
възнаграждения за претендирания с исковата молба период – от месец февруари
2009 год. до месец септември на 2009 год. Доказа се също така, че за всеки един
от тези месеци, работодателят е удържал на ищеца от трудовото му възнаграждение
определени парични суми, като санкции /редуциране на трудовото възнаграждение/,
като е издавал за целта заповеди, описани от вещото лице в допълнителното му
заключение и цитирани в мотивите по-горе. Безспорно е, че тези удръжки са
правени, без съгласието на ищеца, както и че те по характера си, не попадат в обхвата
на разпоредбата на чл.272 от КТ. С оглед на това, съдът приема, че сумите са
неправомерно удържани от работодателя от трудовите възнаграждения на ищеца.
Ответникът не ангажира никакви доказателства по делото в противния смисъл, а в
негова тежест бе да докаже, законосъобразността на същите. Той не изиска и не представи
нито цитираните от вещото лице в заключението му заповеди, нито пък доказа
неизпълнение на бизнес плана на дружеството, респ. влошените финансови резултати
на същото, нито пък предостави вътрешните правила за работна заплата.
При тези данни, съдът приема, че
наложените санкции /редуциране/ върху трудовите
възнаграждения на ищеца са неоснователно удържани, поради което работодателят-ответник
следва да му изплати същите. Те, според допълнителното заключение на вещото
лице, прието по делото и неоспорено от страните, са в следните размери: за
месец февруари 2009г. – за доплащане сумата в размер на 52,46 лева, за месец
март 2009г. – 35,95 лева, за месец април 2009г. - 52,47 лева, за месец май 2009г.–
36,80 лева, за месец юни 2009г.– 51,67 лева, за месец юли 2009г.– 62,63 лева,
за месец август 2009г.– 49,33 лева и за месец септември 2009г. – 28,19 лева.
Така общата сума за доплащане за периода от месец февруари 2009 год. до месец
септември 2009 год., е в размер на 369,50 лева. Към тях ще следва да се
прибавят и неизплатените на ищеца трудови
възнаграждения /чистата сума за получаване след направените удръжки/, за
месец юли 2009 год. в размер на 192,13 лева и за месец август 2009 год. в
размер на 221,35 лева или общо сумата от 413,48 лева /посочени в основното
заключение на вещото лице/. Така общо дължимата на ищеца сума, представляваща
неизплатени части от трудови възнаграждения за процесния период от време е в
размер на общо 782,98 лева. Искът за изплащане на трудово възнаграждение за
месец септември на 2009 год., ще следва да се отхвърли над посочения размер от
28,19 лева и до претендирания с исковата молба размер от 145,30 лева, като
неоснователен. Установи се по делото, че ответникът е изплатил на ищеца сумата
в размер на 109,20 лева за този месец /от основното заключение на вещото лице/,
а така също и че за доплащане са останали 28,19 лева /според допълнителното
заключение/.
Ще
следва да се уважи и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата от общо 782,98 лева, считано от датата на подаването на исковата
молба в съда – 07.12.2009 год. до окончателното й изплащане.
Ще
следва да се уважат и претенциите за присъждане на лихва за забава върху дължимите
трудови възнаграждения за периода от първо число на месеца, следващ този, за
който се дължи възнаграждението /така както е и заявено с исковата молба/ и до
датата на завеждането на исковата молба в съда – 07.12.2009 год. Във връзка с
мораторната лихва върху посочените по-горе главници, съдът не взема предвид
заключението на вещото лице в тази му част, тъй като същият е изчислявал
мораторна лихва върху изплатените части от трудовите възнаграждения на ищеца от
ответника със забава, с удръжките за санкция /редуциране/. С исковата си молба,
обаче, ищецът няма заявени такива претенции. Той претендира лихвата за забава
върху неправилно удържаната му част от трудовите възнаграждения. Затова, съдът
прави изчисления на дължимата мораторна лихва върху процесните главници с
помощта на системата за изчисляване в Апис. Така върху главницата за месец февруари в размер на
52,46 лева за периода от 01.03.2009 год. до датата на подаване на исковата
молба – 07.12.2009 год. се дължи мораторна лихва в размер на 4,97 лева; за
главницата за месец март в размер на 35,95 лева за периода от 01.04.2009 год.
до 07.12.2009 год. – мораторна лихва в размер на 2,99 лева; върху главницата за
месец април от 52,47 лева за периода от 01.05.2009 год. до 07.12.2009 год. –
мораторна лихва в размер на 3,77 лева; за главницата за месец май от 36,80 лева
за периода от 01.06.2009 год. до 07.12.2009 год. – мораторна лихва в размер на
2,26 лева; за главницата за месец юни от
51,67 лева за периода от 01.07.2009 год. до 07.12.2009 год. – мораторна
лихва в размер на 2,64 лева; за главницата за месец юли от общо 254,76 лева
/62,63 лева – неправилно удържана санкция + 192,13 лева – неизплатена част по
основното заключение/ за периода от 01.08.2009 год. до 07.12.2009 год. –
мораторна лихва в размер на 10,31 лева; за главницата за месец август от общо
270,68 лева /49,33 лева + 221,35 лева/ за периода от 01.09.2009 год. до
07.12.2009 год. – мораторна лихва в размер на 8,23 лева и за главницата за месец
септември от 28,19 лева за периода от 01.10.2009 год. до 07.12.2009 год. – мораторна
лихва в размер на 0,59 лева. Общо дължима мораторна лихва е в размер на 35,76 лева.
Мораторната лихва се дължи на основание изрична разпоредбата на чл.245 ал.2 от КТ. В останалата част - над посочения общ размер от 35,76 лева и до размера,
претендиран в исковата молба от общо 100 лева, искът ще следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно, уважената част от исковете и по
компенсация в размер на 68,27 лева. /Ответникът, съобразно уважената част от
исковете, дължи на ищеца сумата от 81,87 лева, а ищецът на ответника, с оглед
отхвърлената част от исковете и при адвокатско възнаграждение в размер от 75
лева по настоящето дело, с оглед уточнението направено от пълномощника на
ответника в съдебно заседание и предвид, че пълномощното се отнася и за двете
дела, водени между страните по делото, му дължи 13,60 лева. При компенсацията
се получава сумата от 68,27 лева./.
При
този изход на делото, ответникът ще следва да заплати в полза на Пазарджишкия
районен съд държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл.1 от Тарифата за
държавните такси и предвид уважените искове, както и направените разноски за
вещо лице в размер на 120 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗММ
МЕТАЛИК-ЛЕЯРНА”ООД, със седалище: ………..
представлявано от управителя В. К. Б. да заплати на Г.К.Б., с
ЕГН ********** *** на основание чл.242 от КТ сумата от общо 782,98 лева, представляваща дължими и
неизплатени части от трудови възнаграждения за периода от месец февруари 2009
год. до месец септември 2009 год. включително, сумата от общо 35,76 лева - мораторна лихва върху главниците за
периода, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се отнася
неизплатената част от трудовото възнаграждение до датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.12.2009 год., законната
лихва върху сумата от общо 782,98 лева, считано от датата на завеждането на
исковата молба - 07.12.2009 година до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски, по компенсация, в размер на 68,27 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на дължима и
неизплатена част от трудовото възнаграждение за месец септември 2009 год. над
размера от 28,19 лева до претендирания с исковата молба размер от 145,30 лева, както
и исковете за мораторна лихва над общия размер от 35,76 лева до претендирания с
исковата молба общ размер от 100 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗММ
МЕТАЛИК- ЛЕЯРНА”ООД, със седалище: ………….,
представлявано от управителя В. К. Б. да заплати в полза на П. районен
съд държавна такса в размер на 50 лева, както и разноски за вещо лице в размер
на 120 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 21.04.2010 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: