Определение по дело №696/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 № 260 115

гр.Пловдив, 20.11.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ-ти състав, в ЗАКРИТО заседание на…двадесети ноември…през…две хиляди и двадесета година, в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                         Величка Белева

 

като разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева…частно търговско дело №696 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.122 от ГПК.

Пред окръжен съд Хасково е предявена искова молба от „В. – …“ ООД, с ЕИК …, със седалище гр. Х., срещу „С.“ ЕООД, с ЕИК …, със седалище ***. Като правно основание в заглавната част на исковата молба е посочено чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, а формулираният петитум е следният: На основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 38 000лв., представляваща обезщетение за понесени от ищеца вреди /загуби, стойност на материали и труд за поправка на пукнатини и т.н. от заповед №1/16.04.2019г./ от некачествено извършена от страна на служители на ответника СМР-та, в обект на ищеца в гр. Х., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба. При условието на евентуалност е заявен следният петитум: На основание чл.265 ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 38 000лв., представляваща равностойността за поправка на недостатъци /пукнатини по четирите външни стени на сградата, описани в заповед №1/16.04.2019г./ допуснати от ответника при извършване на поръчани от ищеца СМР-та, в обект на ищеца в гр. Х., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба.

С определение №370/06.08.2020г. Хасковският окръжен съд е прекратил производството по делото по главния иск, приемайки, че обстоятелствата, на които се основава този иск, сочат на претенция на договорно основание, а не на плоскостта на деликт. С определение №314/23.09.2020г., постановено по в.ч.т.д. №525/2020г. по описа на ПАС, е отменено определение №370/06.08.2020г. на ХОС и делото е върнато на ХОС за преценка, дали главният иск, с който счита, че е сезиран, му е подсъден, респективно – при положителен отговор – за разглеждането му по същество.

След връщане на делото на първоинстанционния съд, с определение №260059/29.09.2020г., по реда на чл.118 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.119 ал.3 от ГПК, приемайки за основателно своевременно заявеното с отговора на исковата молба възражение на ответника за местна подсъдност на делото, ХОС е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил делото като местно подсъдно на окръжен съд Кърджали.

Пред окръжен съд Кърджали е образувано т.д. №92/2020г. С Определение №21112/05.11.2020г., Кърджалийският окръжен съд е прекратил производството по делото, приемайки, че главният иск е такъв по чл.45 от ЗЗД и по правилата на чл.115 от ГПК е местно подсъден на ОС Хасково. Повдигнат е спор за подсъдност.

Като се запозна с данните по делото, Пловдивският апелативен съд намира, че делото е подсъдно на окръжен съд Кърджали, по следните съображения:

Според очертаното с исковата молба нарушено материално право, обстоятелствата, на които се основа главният иск, неправилно квалифициран от ищеца като иск за непозволено увреждане, по категоричен начин сочат на претенция на договорно основание. Правопораждащият юридически факт, от който ищецът черпи права е договор от 24.08.2018г., притежаващ правните характеристики на договор за изработка, по който договор „В. – …“ ООД е възложител, а ответникът - „С.“ ЕООД – изпълнител. Отговорността на ответника се ангажира с твърдения за некачествено изпълнение на възложената работа. Т.е. – исковата молба и конкретно по отношение на главния иск, изцяло се препокрива с претенция на договорно основание. Съдът не е обвързан с посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правилната правна квалификация, въз основа на основанието – обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба. А те категорично сочат на претенция за ангажиране не на деликтна, а на договорна отговорност. Дори и петитумът на главния иск, посочен от ищеца като иск по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, с който се претендира „обезщетение ….. за некачествено извършени …СМР-та“, сочи на иск на договорно основание. /В случай че първоинстанционният съд прецени, че така формулираният петитум не е съвсем прецизен, би могъл да предприеме процесуалното действие по чл.129 ал.2 от ГПК/. И тъй като, както главният, така и евентуалният иск, е осъдителен иск срещу юридическо лице, приложими са правилата за местна подсъдност по чл.105, чл.108, ал.1, пр.1-во от ГПК, съгласно които искове срещу юридическо лице се предявяват пред съда, в чиито район се намира тяхното седалище, който съд в случая е окръжен съд Кърджали. /По отношение на евентуалния иск, първоинстанционният съд би могъл да извърши преценка за възможността за прилагане разпоредбата на чл.126 ал.1 от ГПК, доколкото търсената с евентуалния иск искова защита на практика дублира търсената такава с главния иск./

Ето защо съдът намира, че местно компетентен да се произнесе по предявената от „В. – …“ ООД, с ЕИК …, със седалище гр. Х., срещу „С.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище ***, е окръжен съд Кърджали.

Водим от изложеното и на основание чл.122 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

Компетентен да се произнесе по предявената от „В. – …“ ООД, с ЕИК …, със седалище гр. Х., срещу „С.“ ЕООД, с ЕИК …, със седалище ***, искова молба е окръжен съд Кърджали.

Делото да се изпрати на окръжен съд Кърджали.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.   

 

 

                                                                            2.