РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Ямбол, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330102778 по описа за 2024 година
Производтвото е образувано по искова молба, предявена от М. Д. Д. от гр.Я. чрез
адв.Б. от АК П., против „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД гр.Ямбол, с която се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпила на
10.07.2024 г. трудова злополука в размер на 30 000 лева, след неговото изменение на
основание чл.214 ГПК, (предявен като частичен от 60 000 лева), ведно със законна лихва от
10.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията са за това, че ищцата работи на длъжност *** при ответното дружество
от 04.06.2024 г. и към настоящия момент като работното й място се намира на обект „***“ за
бързо хранене „***", с адрес Я., Парк „***“, ж.к. ***. На 10.07.2024 г., около 16 часа и 30
мин, докато ищцата изпълнявала трудовите си задължения, поради лоши метеорологични
условия (силен вятър) чадърите, собственост на заведението започнали да се огъват. Това
наложило да се свият големите чадъри, предназначени за слънце. При извършване на това
действие с един от чадърите, силният вятър противодейства, чадърът пада и повлича М., в
резултат на което същата е получила ***. Полученото увреждане е внезапно травматично
увреждане на здравето, получено при извършване на работа, предприета в полза на
предприятието -работодател, довело до временна неработоспособност и като такова е
признато за трудова злополука с Разпореждане №*** г. на НОИ ТП - Я.. Последвало лечение
на счупването, което било съпроводено с много болки, страдания поради обездвижване на
пострадалото дясно рамо като дори сред два месеца след злополуката състоянието й не се е
подобрило и се налага рехабилитация. Ищцата приема обезболяващи всеки ден от
злополуката насам, болките вечер са особено силни, поради което се нарушава сънят й. След
инцидента е станала тъжна и затворена, не се среща с приятели, коренно се е променила
спрямо състоянието си преди инцидента, когато постоянно е била засмяна, излизала е с
приятели. Станала е изнервена и без желание за живот. След злополуката ищцата изпитва
затруднение да се обслужва сама, като за нея се грижат нейното семейство. Нуждае се от
1
чужда помощ, за да се изкъпе, да иде до банята, да си сготви, да яде и т.н., не може сама да
пазарува и да се грижи за себе си. Допълнителен стрес за ищцата е и недобросъвестното
поведение на работодателя й, който първоначално е отказал да декларира трудовата
злополука по съответния ред и е отричал настъпването й. При тези изложени обстоятелства,
за ищцата са налице основанията за ангажиране на безвиновната отговорност на ответното
дружество, в качеството му на работодател, по време на инцидента. Ищцата не е получавала
обезщетение от застрахователи или работодател, поради което претендираната в настоящото
производство сума се явява единствена възможност за обезщетяване на претърпените от нея
болки и страдания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ДИ АЙ
ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД гр.Ямбол, представляван от управителя Д. Д. Ц. чрез
адв.Пл.С. от АК Я. като се иска отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото
разноски. Според ответника инцидентът, който е претърпяла ищцата на работно си място не
може да бъде квалифициран като трудова злополука. При правилно анализиране на всички
относими към случая факти и обстоятелства, изводът, който се налага е, че в случая липсват
последните две от законово изискуемите кумулативни предпоставки, за да се приеме
злополуката за трудова, а именно: увреждането не е настъпило „при всяка работа, извършена
в интерес на осигурителя“, поради което липсва „функционална връзка между настъпилото
увреждане на здравето и условията на труд“. В издадените на ищцата в периода 10.07.-
18.07.2024 г. медицински документи – епикриза, протокол от ЛКК, болничен лист, се сочи,
че причината е злополука - НЕ трудова, претърпян битов инцидент. Дружеството в
установения от КСО срок на 22.07.2024 г. е подало декларация вх. № ***, като в тази връзка
е изпълнило задълженията си вменени му от закона, но не с оглед реално настъпилите със
служителя факти и обстоятелства, а предвид допълнително издадени документи. По реда на
КСО е издадено Разпореждане № *** г. на ст. инспектор при ТП на НОИ гр. Я., с което
настъпилото на 10.07.2024г. внезапно травматично увреждане с ищцата е прието за трудова
злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО. Това разпореждане е оспорено от ответното дружество по
реда на КСО пред Директора на ТП на НОИ гр. Я., който със свое Решение № *** г. е
оставил без уважение предявената от ответника ми жалба, а решението е обжалвано по реда
на АПК от ответното дружество, като към настоящия момент е образувано и висящо адм. д.
№ *** г. по описа на АС гр. Я.. Другото съображение на ответника за това, че инцидентът не
представлява трудова злополука е обстоятелството, че по време, когато е настъпил ищцата е
била в регламентирана почивка, а чадърите, които по нейна самоинициатива е започнала да
прибира не са собственост на работодателя й, а са рекламни. Ищцата изцяло на своя
отговорност е предприела и извършила действия, при които следва да е съзнавала и да е
допускала настъпването в случая на вредоносния резултат – травма. Ако се приеме, че
отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана, то с оглед установените
факти и обстоятелства, същата следва на основание чл. 201 ал. 2 от КТ да бъде намалена и
определена в минимален размер поради обстоятелството, че пострадалата ищца е
допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца,
чрез писмена молба, като се сочат доказателства и се иска уважаване на иска като
основателен и доказан.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва
претенциите, като се иска отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани,
като алтернативно се прави искане на намаляване размера на присъденото
обезщетение с оглед разпоредбата на чл.201 КТ и проявена груба небрежност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са били в ТПО към датата 10.07.2024 год., по силата на
2
което ищецът е изпълнявал в предприятието на ответника длъжността „***“.
С приетото Разпореждане № *** г. на ТП на НОИ – гр. Я., на осн. чл. 60,ал.1 от
КСО, декларираната на 22.07.2024 год. злополука, станала с М. Д. Д. на 10.07.2024 год.
е приета за трудова злополука по чл. 55,ал.1 от КСО, като с Решение № *** г. по адм.
дело № *** г. на АС- Я. е отхвърлена жалбата на ответното дружество против
посоченото по- горе решение на Директора на ТП на НОИ гр. Я., с което е оставена без
уважение жалбата на дружеството против Разпореждане от *** г. на дл. лице по чл.60,
ал.1 КСО, като с решение № *** г. по адм. дело № *** г. по описа на ВАС е оставено в
сила решението на ЯАС.
Представени са епикриза на М. Д. Д., от която се установява, че същата на
10.07.2024 г. е приета и изписана от МБАЛ „***“ АД гр. Я., в отделението по
ортопедия и травматология, с окончателна диагноза „***“.
В подкрепа на твърденията си за претърпени вреди ищцата е представила
болнични листи за временна неработоспособност, медицински протокол на ЛКК № 14,
амбулаторни листи, рецептурна бланка, протокол за изследване издаден от АСМП на
НБ, изследване издадено от СМДЛОД „***“ ЕООД гр. С...
От страна на ответното дружество са представени трудов договор № *** г. от
който се установява, че ищцата е назначена в ответното дружество като служител, на
длъжност „***“ с място на работа „***“, като е представена и длъжностна
характеристика на длъжността „***“. Представени са още правилник за вътрешния
трудов ред в обект „***“ в гр. Я., ул. „***, парк „***“, както и болнични документи на
името на ищцата. Също така са представени и придружително писмо от ответната
фирма към Директора на ТП на НОИ гр. Я. с описани документи в него, относно
настъпила трудова злополука на 10.07.2024 г. в „Ди Ай Експерт Хоспиталити“ ООД гр.
Ямбол, жалба от ответното дружество срещу разпореждането на НОИ с което
злополуката е призната за трудова, решение на Директора на ТП на НОИ- Я. от *** г. с
което е оставена без уважение жалбата на ответното дружество против разпореждането
на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО.
По делото е назначена и изслушано заключението на СМЕ. Същата е изготвена
на база материалите по делото, медицинската документация и след извършен преглед
на ищцата от вещото лице.
Според експертизата в резултат на трудовата злополука на 10.07.2024 г. М. Д. Д.
получила фактура в ***, без дислокация ***. От направената рентгенография се
установявало, че при контузията на *** не били установени травматични увреждания.
Счупването в *** на дясната раменна кост при консервативно лечение изисквало
имобилизация за срок между 35 и 45 дни, като възстановителния период траел около
2-3 месеца. Непосредствено след травмата болката била най силна, но след
имобилизацията на фона на болкоуспокояващи намалявали в рамката на около
седмица. След отстраняването на имобилизацията, поради настъпила ***, както и по
време на рехабилитацията ищцата също търпяла болки, като била проведена
рехабилитация по клинична пътека. При прегледа на 31.07.2025 г. се установило, че
***, *** до 90 градуса, силно ограничена вътрешна ротация, която също била
ограничена, но в по- лека степен. Движенията в *** били в пълен обем, като
липсвалби ***. По време на възстановителния период, поради болеви синдром в ***
през месец март и месец април 2025 г. били направени *** на „***“ също три
апликации. През м. февруари 2025 г. било направено МРТ- изследване, състояние след
*** с лекостепенна деформация в областта, ***. ***. От графията на 30.07.2025 г.-
3
състояние след фактура на ***, ***. Състояние към момента, като се изисквала
рехабилитация, балнолечение и евентуално нов курс от вътреставни апликации. От
медицинската документация било видно, че М. Д. Д. била ползвала 60 дни болнични
за временна нетрудоспособност.
Вещото лице в о.с.з. обясни, че *** и най- вероятно щяло да остане такава, като
към момента това не било необратимо, като на по- късен етап можело да се
направи***, с цел подобряване обема, но в пълен обем едва ли щяло да се получи.
Ищцата все още изпитвала болки и то било точно при тази ***, като не било при всяко
движение на ръката, като изпитвала болки в крайната му точка. Посочения период от
2-3 месеца бил нормалния срок при добро протичане на възстановителния период след
травмата. В конкретния случай всичко се било удължило, което наложило през м
февруари да се направи ЯМР и при изследването което направило в. лице, се
установило ***, нямало дислокация на ***, но се наблядавало един ***, което било
***. Въпреки, че били предприети мерки от ищцата, резултата бил такъв, като не
всички хора били еднакви. В. лице препоръчва, че било желателно да се продължи с
рехабилитацията, балнеолечение и евентуално отново да се направило апликации на
вътреставния хрущял. Въпреки, че ищцата ползвала 60 дни болнични, можело да се
предприеме още физиотерапия, но това подлежало на обсъждане с личния лекар или
лекуващ лекар и т.н. ЯМР не бил лечебен метод, като можело да се влияе
възпалението с нестороидни противовъзпалителни средства, като липсвало
документация да били изпълнени такива.
По делото за събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Д. – майка на ищцата посочва, че не живеят заедно, като
същата и ходила на гости. Миналата година работила като ***ка в бившето *** в
хранителния техникум в *** при „***“. Била на трудов договор, като на 10.07.2024 г.
минала да я види, но нея я нямало. В *** нямало никой, като и се обадила и тя и
отговорила, че е в болницата. С автомобила си отишла до болницата, като я срещнала
с шефа си. Била в колата, като цялата била прежълтяла и охлузена, като търсили
рентген, за да и направили снимка на дясното рамо, защото претърпяла инцидент.
След като направили рентгена отишла до тях, като и разказала, че задухал силен вятър,
като отишла да събира чадърите, като един от тях я повлича, като дясното й рамо било
счупено. Всичко около ръката и било синьо, като на следващия ден отишла в
болницата, където и сложили шина с която била 45 дни. Лекарите казали, че ***, като
ръката не била гипсирана. Не били и правили нищо, само обездвижване и не лежала в
болница. Била си в къщи, като разчитала изцяло на нея- за пазаруване, къпане, за
простиране на дрехи, като тя се грижела и за детето й. Продължила да и помага,
защото и към настоящия момент ръката й понякога се подувала и не можела много да
я движи. Болки имала непрекъснато, като и слагали инжекции в рамото, което не било
излекувано и затова се подувало. Ходила в гр. С. на ЯМР, където установили, че
ръката не била още излекувана. Явно същата така щяла да си остане, защото сега я
вдигала до едно положение и не можела да я опъне назад, ходила на рехабилитация 7
дни в болницата. Не била ходила на почивка и на санаториум, като била самотна майка
и се грижела за детето си. Била зависима от нея, защото непрекъснато била в
болнични, като в момента била на борсата. През септември месец 2024 г. започнала
работа, като се опитвала да работи с лявата ръка. Работила по- лека работа, като през
месеците януари и февруари 2025 г. излязла в болнични, защото просто не можела да
работи, като ръката и просто отказвала. Чувствала силни болки и спирала работата,
като това в началото се отразило на психиката и била уплашена. Не била възстановена
4
и към настоящия момент и когато натоварила ръката я боляло и не можела да работи
пълноценно.
Св. Е. посочва, че работи в „***“ като ***. М. работила в същия обект и тя като
***. Не си спомня точно датата, през месец юни или юли 2024 г. задухал силен вятър,
като чадърите започнали да хвърчат. Същите били големи и поставени пред обекта,
като имало рекламни надписи на „***“. Били големи и забити в земята, като с болтове
били захванати и отделно имало плочки. М. по собствено желание го взела и
задържала чадъра, но същия я помел на земята. Тя също се опитала да задържи чадър,
но за малко и го пуснала защото не можела да го удържи. Собственика го нямало на
обекта, след което му се обадили и той след около 5- 10 мин. отишъл. Реагирал бързо,
като М. казала, че ръката доста я боли, като я боляло в рамото. Собственика я откарал
в болницата, не знаела какво било се случило с нея, като ръката й била счупена или
пукната и след инцидента не била на работа. В момента пред заведението имало навес,
но тогава била с чадъри и под тях имало маси, които се ползвали от клиенти на
заведението. Към момента на събитието нямало клиенти, били само двете.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.200 КТ за вреди от трудова злополука, които са
причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или
служителя, работодателя отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността
по чл.200 КТ е безвиновна, като в тази връзка в тежест на пострадалия е да установи
само наличието на трудовоправни отношения между него и ответника, наличие на
увреждане, което представлява трудова злополука или професионално заболяване, в
резултат на което са настъпили вреди, както и причинната връзка между увреждането
и вредите.
От представените по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че страните по делото са били в трудовоправни отношения, ищецът е
изпълнявал длъжността „ ***“. Установено е също така, че на 10.07.2024 г. при
изпълнение на трудовите си задължения, на обект за бързо хранене „ ***“, находящ се
в гр. Я., парк „***“, ж.к. „***“, ул. „***, при лоши метеорологични условия- духане на
силен вятър и при опит за свиване на чадърите които били пред *** и ползвани от
клиентите, един от тях противодейства, като същия пада и повлича ищеца М. Д. Д.,
при което получила ***. За претърпяната от ищцата трудова злополука е изготвено
разпореждане на НОИ- ТП- Я. за признаването й за такава, като с Решение № *** г. по
адм. дело № *** г. на АС- Я. е отхвърлена жалбата на ответното дружество против
посоченото по- горе решение на Директора на ТП на НОИ гр. Я., с което е оставена без
уважение жалбата на дружеството против Разпореждане от *** г. на дл. лице по чл.60,
ал.1 КСО, като с решение № *** г. по адм. дело № *** г. по описа на ВАС е оставено в
сила решението на ЯАС. От събраните по делото гласни доказателства, също се
установява, както факта на настъпване на трудовата злополука, така и факта, че
последната е станала по време, през което Д. е била на работа на обекта „***“ за бързо
хранене на ответното дружество. Предвид на това, съдът приема за доказано, че
настъпилата трудова злополука е в причинна връзка с полагания от ищцата труд и е
станала по време, в която тя е изпълнявала трудовите си задължения. При всички тези
данни е налице основание да се ангажира имуществената отговорност на работодателя
за настъпилите вреди от процесната трудова злополука.
Съгласно съдебната практика, имуществената отговорност на работодателя по
5
чл.200 КТ за обезщетяването на работника, респ. наследниците му и неговите близки
от трудова злополука, има обективен характер. Работодателя носи риска от
травматичното увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между
условията на труда и злополуката- съгласно чл.200, ал.2 КТ работодателят отговаря
имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато
е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателя не може да бъде
изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалия е причинил
умишлено увреждането- чл.201, ал.1 КТ. В случаите, когато пострадалия е допринесъл
за увреждането, допускайки груба небрежност, размерът на обезщетението може да
бъде само намален ( чл.201, ал.2 КТ), дори и при положена от работодателя дължима
грижа за осигуряване на безопасна работа.
В случая работодателя е възразил за съпричиняване на вредите при условията на
груба небрежност. Това възражение се приема от съда като неоснователно и
недоказано. Актуалната съдебна практика на ВКС ( постановените по реда на чл.290
ГПК- Решение № 79/27.02.2012 г. по гр. дело № 673/2011 г., IV г.о.,решение №
291/11.07.2012 г. по гр. дело № 951/2011 г., IV г.о., решение № 25/16.02.2016 г. по гр.
дело № 3233/2015 г., III г.о., Решение № 252/30.09.2016 г. по гр. дело № 1364/2016 г., IV
г.о., на ВКС и др.) приема, че грубата небрежност не се отличава по форма ( според
субективното отношение на увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает
със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука или
съпричиняване при допусната груба небрежност- липса на елементарно старание,
внимание или пренебрегване на основни технологични правила за работа и
безопасност, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен.
Последната се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудова
злополука, с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват
критериите за намаляване на обезщетението.
По делото механизмът на злополуката на ищеца М. Д. Д. е установен с писмени
доказателства, а именно разпореждането на НОИ- ТП- Я., както и от решенията на АС-
Я. и на ВАС които имат задължителен характер за настоящата инстанция, че при силен
порив на вятъра, единият чадър пада, като повлякъл и пострадалата, която паднала на
земята с него. При този механизъм не може да се направи извод, че ищецът е допуснал
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, тъй като повличането й, и падането
на земята с чадъра, ако въобще може да се квалифицира като небрежност се касае за
обикновена такава, което не е основание за намаляване размера на обезщетението за
претърпените вреди. Съдът преценя като неоснователно възражението на
работодателя, че ищцата е проявила самоинциатива за сгъването на чадърите, тъй като
опазването на имуществото и активите на предприятието и е било вменено като
основна отговорност, като същото е и обичайна практика, като дори и другата
служителка на работодателя, свидетелката Евгениева също се включила и се опитала
да задържи чадъра от силния вятър. В обобщение, по делото не е доказано
съпричиняване на трудовата злополука поради допусната от работника груба
небрежност и при наличието на предпоставките по чл.200, ал.1 КТ работодателя
следва да заплати обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди.
При определяне размера на неимуществените вреди, с оглед принципа на
справедливост, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД, съдът, кредитирайки заключението на
съдебно медицинската експертиза и показанията на майката на ищцата, съобрази
всички по делото обстоятелства относно вида, характера, продължителността, високия
6
интензитет на търпените неимуществени вреди ( болки и страдания) и засягане на
жизненоважен орган на ищцата- ***, болките които изпитва и към настоящия момент,
подуването на ръката и създаването на пречки да упражнява правото си да работи,
които са в резултат на увреждането, вкл. с проведеното лечение и рехабилитация.
Наред с това съдът взе предвид и активната възраст на пострадалата ( на 43 г. към
момента на събитието) при отчитане и на обществено- икономическите условия на
страната към датата на увреждането- 2024 г. С оглед на изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че е справедливо всички претендирани от ищцата
неимуществени вреди да бъдат обезщетени с претендираната сума от 20 000 лв.
Съдът намира, че този размер на обезщетението е адекватно на претърпените от
ищцата вреди, като се касае за средна телесна повреда, последицата от нея във
времето, част от които неотшумели, а от друга страна продължителния период на
интезивни болки, които продължават и към момента, както и очевидност от налагане
на продължаване на лечението., като за разликата над тази сума до предявения размер
30 000 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Определената сума следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от датата
на увредата – 10.07.2024 год. Когато задължението произтича от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на
настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима
от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера
на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на
ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при
отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има прави на разноски, съобразно уважената
част от иска. Претенцията касае искане по чл. 38,ал.2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокатът предоставил безплатна правна
помощ. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 2200 лв., изчислено на
минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 год.
С оглед частичното отхвърляне на претенциите разноски следва да бъдат
присъдени и в полза и на ответника и те се определят от съда в размер на 833, 33 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение, като съдът намира за неоснователно
възражението на пълномощника на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и за неговото намаляне.
На осн. чл. 78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ЯРС държавна такса върху уважения размер на иска - 800 лв., както и
сторените от бюджета на съда разноски за вещи лица – 400 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал.1 КТ „ Ди Ай Експерт Хоспитали“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати на М. Д. Д., ЕГН
********** сумата от 20 000 лв./частичен иск от 60 000 лв./, представляваща
7
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука , претърпяна на 10.07.2024
год., в едно със законната лихва от датата на увреждането – 10.07.2024 год. до
окончателното изплащане на главницата, като за разликата над сумата от 20 000 лв.
/частичен иск от 60 000 лв./ до предявения размер от 30 000 лв. /частичен иск от 60 000
лв./, ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ Ди Ай Експерт Хоспитали“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ЕИК ***, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат М.
Б. от ПАК, адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция съразмерно с
уважения иск за неимуществени вреди в размер на сумата от 2200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК М. Д. Д., ЕГН ********** , да заплати
на „ Ди Ай Експерт Хоспитали“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
ЕИК *** сумата от 833, 33 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 ГПК „ Ди Ай Експерт Хоспитали“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати по сметка на ЯРС
сумата от 800 лв. – държавна такса и 400 лв. – разноски за вещо лице, сторени от
бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8