Решение по дело №552/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Кърджали, подадена чрез упълномощения й процесуален представител – гл.юрк. С. Ч., против Решение №202 от 18.10.2024 год., постановено по АНД №639/2024 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия ** №***, издаден от ОД на МВР - Кърджали.

В жалбата са изложени мотивите и изводите на районния съд, обусловили постановения резултат с обжалваното решение, а именно - отмяната на процесния електронен фиш за налагане на глоба. Касаторът заявява, че не споделя приетото от състава на районния съд, като счита, че в действителност, в конкретния случай е допуснат пропуск от страна на административнонаказващия орган, като във фактическото описание на нарушението в електронния фиш е пропуснато да бъдат добавени думите: „застраховка „Гражданска отговорност“, но че предвид всички останали други реквизити, които се съдържат в уводната, мотивната и диспозитивната част на обжалвания електронен фиш, ставало пределно ясно, какво точно нарушение е вменено на нарушителя и кой точно състав на нарушение от Кодекса на застраховането е визирал наказващия орган и по-конкретно - за липса на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Касаторът счита, че този пропуск не следва да числи от тези към категорията на съществените и да представлява основание за отмяна на санкционния акт, както и да опорочи цялото административнонаказателно производство, при безспорно доказано нарушение. В жалбата са развити доводи в тази насока, като се излага в крайна сметка довод, че доколкото в посочените за нарушени в електронния фиш четири разпоредби от Кодекса на застраховането се съдържали думите „застраховка „Гражданска отговорност“, то санкционираното лице не е било поставено в положение да не успее да разбере, какво наказуемо деяние се твърди, че е било извършено. Касаторът счита, че предвид наличните доказателства по административната преписка и най-вече Справка от Гаранционен фонд от 29.07.2024 год., волята на наказващия орган е напълно ясна и категорична и допускането на този пропуск не би могло да бъде ограничи правото на защита на нарушителя, както и да попречи на съда осъществи съдебен контрол по законосъобразността и правилността на издадения електронен фиш. Счита също, че от целия доказателствен материал по преписката и от наличните реквизити в обжалвания фиш става пределно ясно, че наказващият орган визира установено нарушение по КЗ, а не по ЗДвП и по-точно липса на сключен договор застраховка „Гражданска отговорност“.

На следващо място, касаторът държи да отбележи, че в настоящия случай е дадена правилна правна квалификация на деянието и че не е допуснато смесване на съставите на две различни нарушения - по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото било формално и наказуемо по чл.638, ал.1 от КЗ. Сочи, че и в двете хипотези по чл.638, ал.1 от КЗ и по чл.638, ал.4 от КЗ става дума за нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като разграничението между тях било само относно начина на установяване и санкциониране на нарушението, което било видно и от систематичното тълкуване на разпоредбите и че за да се установи съставомерното извършване на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, следвало да е налице управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“, като в случаите по чл.638, ал.1 от КЗ това ставала по общия ред със съставяне на АУАН, въз основа на който се издава НП, съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ, а в случаите по чл.638, ал.4 от КЗ - чрез заснемането с автоматизирано техническо средство, въз основа на което се издава ЕФ, съгласно чл.647, ал.3 от КЗ. Сочи, че в конкретния случай, управлението на такова МПС е установено и заснето с АТСС, поради което правилно нарушението е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ и е санкционирано с издаването на ЕФ. Касаторът сочи също, че с издадения електронен фиш на юридическото лице е вменено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и че в нормата на чл.461 от КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, а в т.1, като такава е посочена „Гражданската отговорност“ на автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква „А“ от приложение №1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство, както и че разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Сочи се също, че при неизпълнение на това задължение, административнонаказателната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ предвижда „глоба“ в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция от 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец и че същите санкции се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Излага се довод, че съставът на вмененото с ЕФ нарушение е по чл.638, ал.4 от КЗ и че за да е извършено нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, от обективна страна следва да е налице управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и това управление без застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или система. Според касатора, събраните доказателствата по делото безспорно установяват управление на МПС: „[марка] [модел]“, вид: лек автомобил, с регистрационен номер [рег. номер], на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата „Саба-2“ ЕООД, с ЕИК ***, е собственик на автомобила. Според касатора, доказано било и обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението - 12:44 часа на 14.05.2024 год., автомобилът не е имал сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно справката от Гаранционен фонд. Касаторът счита, че правилно е определен и субектът на нарушението, доколкото описаният автомобил е собственост на „Саба-2“ ЕООД, с ЕИК ***.

Касаторът отново сочи, че редът за налагането на имуществената санкция с ЕФ е уреден с правилото на чл.638, ал.4 от КЗ, съобразно което, при управление на моторно превозно средство, за което няма сключен действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено с автоматизирано техническо средство или система, на собственика на превозното средство се налагат глобата, ако е физическо лице или имуществената санкция, ако е юридическо лице или едноличен търговец, визирани в чл.638, ал.1 от КЗ. Сочи се също, че налагането на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ с електронен фиш е допустимо единствено по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ, като в тази хипотеза чл.189, ал.5 от ЗДвП не се прилага, т.е. в тези случаи не е предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно отговорно лице при нарушение на чл.638, ал.4 от КЗ винаги е собственикът на МПС. Според касатора, предвид обстоятелството, че с издадения електронен фиш на жалбоподателя е вменено административно нарушение по чл.483, ал.1 т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ и че е доказан факта на извършване на нарушението, жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание посочения законов текст с предвидената в него имуществена санкция, в размер на 2000 лева.

Предвид гореизложеното, с жалбата касаторът моли съда да се произнесе със съдебен акт, с които да отмени Решение №202 от 18.10.2024 год., постановено по АНД №639/2024 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 2000 лева, на „Саба - 2“ ЕООД, с ЕИК ***, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ. С жалбата се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - Областна дирекция на МВР – Кърджали, не се представлява. От пълномощника на същия – гл.юрк. С. Ч., преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените съображения и че няма доказателствени искания и няма да сочи други доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение, вместо което да се постанови друго, по същество, с което да се потвърди процесния ЕФ. Отново претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – „Саба - 2“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място],[община], с ЕИК ***, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. От пълномощника на същия – адвокат Ю. М. от АК - [област], преди съдебното заседание е постъпило писмено становище, в което заявява, че поддържа депозирания отговор на касационната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила оспореното решение на Районен съд – Кърджали, както и моли за присъждане на деловодните разноски за настоящото производство. Към становището е приложен и копие на Договор за правна защита и съдействие от 30.12.2024 година.

По касационната жалба, чрез Районен съд – Кърджали, е постъпил писмен отговор от 25.11.2024 год., от пълномощника на ответника – адв. Ю. М. ат АК - [област], с който се оспорва касационната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че първоинстанционният съд е постановил правилен, обоснован и добре мотивирани съдебен акт. Искането е касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, както и се претендира присъждане на направените разноски в хода на касационното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Счита, че безспорно е налице непълнота в издадения ЕФ, което ограничава правото на защита, т.е. не дава възможност санкционираното лице да разбере, какво нарушение е извършило, както е посочено в обжалваното решение, поради което намира, че решението следва да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №202 от 18.10.2024 год., постановено по АНД №639/2024 год., Кърджалийският районен съд е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000 лева, на „Саба - 2“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – [населено място],[община], за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.

За да постанови решението си, Кърджалийският районен съд от фактическа страна е приел за установено, че нa 14.05.2024 год., в [населено място] се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабр.№[номер]. Същият бил позициониран в [населено място] на [улица], до ***, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 12:44 часа на 14.05.2024 год. бил заснет лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], движещ се с превишена скорост в посока от [улица] към [жк] в [населено място]. При обработване на информацията от заснемането бил проверен статуса на моторното превозно средство, относно наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установено било, че за лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], към датата 14.05.2024 год. нямало валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. По този повод бил издаден атакувания електронен фиш, с който, на жалбоподателя „САБА-2“ ЕООД [населено място], в качеството му на собственик, на когото е регистрирано това МПС, било наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2 и във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от приложените по делото писмени доказателства - Справка за собственост на моторното превозно средство, [Марка], с рег.№[рег. номер], Справка от АИС - АНД; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №[номер]; Протокол от проверка №050-СГ-ИСИС от 15.04.2024 год.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 14.05.2024 год.; Списък от 18.08.2021 год. на служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали, за проведено обучение със СГУКС; Справка от Гаранционен фонд от 29.07.2024 год.; разписка от 12.07.2024 год.

При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е посочил, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана заради извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ. Посочил е също, че разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение и че неизпълнението на това задължение от юридическо лице се санкционира от нормата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, с имуществена санкция в размер на 2000 лева. На следващо място съдът е посочил, че с ал.4 на чл.638 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Районният съд е посочил също така, че производството по налагане на наказание за нарушение на КЗ с електронен фиш е уредено в чл.647, ал.3 от КЗ и че този текст гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата, като електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка, а собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Съдът е отбелязъл също, че чл.189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Според районния съд обаче, в случая от съдържанието на атакувания фиш не става ясно какво нарушение е извършено от жалбоподателя. Съдът е отново е отбелязъл, че посочената в електронния фиш разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ изисква с автоматизирано техническо средство или система да е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като е посочил, че последното обстоятелство обаче не фигурира във фактическото описание на процесното нарушение, като там било посочено, че с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил „задължителна за“. Съдът е посочил също, че никъде не се твърди, че няма сключен договор за задължителна застраховка, а още по-малко става ясно и какъв е видът на тази застраховка, както и че думите „застраховка“ и „Гражданска отговорност“ отсъстват изобщо в издадения електронен фиш. Така, районният съд е приел, че липсата на надлежно и пълно описание на всички елементи от състава на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като то бива лишено от възможността да разбере какво наказуемо деяние се твърди, че е извършило. Съдът е приел също, че констатираният порок в съдържанието на електронния фиш е съществен и съставлява основание за неговата отмяна.

При този изход на делото и предвид направеното искане, районният съд е приел, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Посочил е, че в конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лева, като предмет на обжалване е електронен фиш, с който е наложено административно наказание за нарушение по КЗ, а делото не представлява фактическа и правна сложност, както и че заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата. Съдът е приел, че с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36. ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован) и затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, а именно - до размера от 500 лева. Съдът е отбелязъл, че доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР –Кърджали, именно същата, в качеството й на юридическо лице, следва да понесе разноските по делото.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

При извършената касационна проверка на решението, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като споделя напълно и изложените в обжалваното решение мотиви, за незаконосъобразност на процесния електронен фиш, а изложените в касационната жалбата доводи и съображения намира за неоснователни.

Районният съд съвсем правилно е отбелязъл, че посочената в атакувания електронен фиш разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ изисква, с автоматизирано техническо средство или система да е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като същевременно, съвсем правилно е констатирал, че последното обстоятелство въобще не фигурира във фактическото, т.е. в словесното описание на процесното нарушение, дадено в електронния фиш. В електронния фиш действително е описано словесно, че „С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил „задължителна за“ и нищо повече. Правилно съдът е констатирал също, че никъде в електронния фиш не се твърди, че няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка и че още по-малко става ясно и какъв е видът на тази застраховка, както и че думите „застраховка“ и „Гражданска отговорност“ отсъстват изобщо в издадения електронен фиш. Правилен, предвид това, е изводът на районния съд, че липсата на надлежно и пълно описание на всички елементи от състава на нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като то бива лишено от възможността да разбере, какво наказуемо деяние се твърди, че е извършило. Настоящият касационен състав също намира, както правилно е приел и районният съд, че констатираният порок в съдържанието на атакувания електронен фиш е съществен и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.

Отделно от изложеното по-горе, според настоящия касационен състав, в конкретният случай, в съдържанието на атакувания фиш, което наказващият орган е дал на обстоятелствата по нарушението, т.е. в словесното описание на твърдяното нарушение, са смесени, т.е. описани са състави на различни нарушения от два различни нормативни акта - веднъж от ЗДвП, и втори път – евентуално от КЗ. В словесното описание на нарушението е посочено, че „На 14.05.2024 год., в 12:44 часа, в [населено място], [улица], до ***, в посока от [улица]към [жк], при ограничение на скоростта за населено място от 50 км./час. Приспаднат толеранс от минус 3 км./час. Нарушението е установено с АТСС ARH.“, т.е. това словесно описание сочи на извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП – нарушение на забраната за превишаване на скорост от 50 км./час за населено място, макар и да не посочено с каква скорост се е движело описаното МПС, а същевременно, административното наказание „имуществена санкция“ в посочения размер е наложена за нарушение на разпоредби от КЗ и на основание разпоредби от този нормативен акт. При това положение, не става ясно, какво точно нарушение е установено с АТСС - на Кодекса за застраховането или пък такова на ЗДвП, като това словесно изписване в електронния фиш на обстоятелствата на нарушението препятства и възможността за проверка, възникнало ли е някакво задължение за жалбоподателя, кога и на какво основание, което задължение той да не е изпълнил. Не става ясно, кой е фактическия и законов състав на нарушението, за което е санкциониран ответникът по касация и това е така, тъй като не може да се отъждестви изпълнителното деяние с посоченото в електронния фиш административно нарушение, респ. с дадената му правна квалификация. Настоящият касационен състав счита, че от изложеното следва извода, че е налице противоречие между описаната фактическа обстановка и посочените законови разпоредби, които са нарушени, респ. и приложената санкционна разпоредба, което пречи на жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява и по този начин наказващият орган е ограничил в съществена степен и правото на защита на наказаното лице. Изложеното по-горе също съставлява самостоятелно и достатъчно основание, водещо до отмяна на обжалвания електронен фиш, като незаконосъобразно издаден, до който краен извод, правилно и законосъобразно е достигнал и Кърджалийският районен съд.

Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че касационната жалба, подадена от ОД на МВР – Кърджали, с изложените в нея доводи и аргументи, се явява неоснователна и недоказана, като наведените в нея доводи и оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав. Всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд, е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства, т.е. същото е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от ответника по касация, такива му се дължат от бюджета на органа, издал отменения акт, на основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Претендираните от ответника разноски в настоящото производство възлизат в размер на 500.00/петстотин/ лева и произтичат от заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно чл.9, ал.1 от представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 30.12.2024 год./л.24-л.25/. В тази връзка следва да се посочи, че в представената по настоящото касационно дело писмена молба, с характер на писмено становище, от процесуалния представител на касатора - ОДМВР – Кърджали/на л.22/, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По повод същото следва да се посочи, че съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция/както е в настоящия случай/ и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Нормата на чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба №1 от 09.07.2004 год. регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 5000 лева, каквато е настоящото, предвид размерът от 2000 лева на наложената с оспорения електронен фиш имуществена санкция, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева + 10% за горницата над 1000.00 лева. Изчислен съобразно тази разпоредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело възлиза в размер на 500.00/петстотин/ лева, като именно в този минимален размер същото е договорено и платено в брой, съгласно чл.9, ал.1 от представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 30.12.2024 год. Предвид това, съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на касатора, е неоснователно, като в полза на ответника по касация следва да бъде присъден пълния заплатен от него и претендиран размер на адвокатското възнаграждение, възлизащ на 500.00/петстотин/ лева.

За дължимите на ответника по касация „Саба - 2“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място],[община], с ЕИК ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, която се явява териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено твърдяното нарушението и която се явява и издател на отменения, като незаконосъобразен, електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.

По изложените по-горе съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І /първо/, предл.І/първо/от АПК и във вр. с чл.63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №202 от 18.10.2024 год., постановено по АНД №639/2024 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], с ЕИК ***, да заплати на „Саба - 2“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място],[община], с ЕИК ***, представлявано от С. М. М., сумата в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща направени деловодни разноски в касационното производство, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.