Решение по дело №77/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 105

 

гр. Г. О., 09.04.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД – Г. О., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:

             

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Ц. Н. и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 77 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.Е.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, обжалва електронен фиш серия К № 3008157, издаден от ОД на МВР - В. Т., с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300,00 лв. Счита, че така издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, поради многобройни и съществени противоречия с материалния закон и административно-производствените правила. Излага подробни доводи. Моли съда да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не ангажира доказателства. Депозира молба с вх. № 2579/02.03.2020 г., в която заявява, че поддържа жалбата си и моли на делото да се даде ход в негово отсъствие. Подчертава, че счита жалбата си за основателна.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата ОД на МВР – В. Т., не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема отношение по жалбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Г. О. също не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2019 г. в 09,44 часа на ПП I-4 (С. – В.), км 153+343, общ. Л., в посока към гр. В., при ограничение 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на движение на МПС – мотоциклет „Сузуки ДЛ 650 А” с рег. № ***В, собственост на В.Е.Ц.. Била отчетена скорост на движение от 91 км/ч (след приспадане на съответния толеранс). Констатирано е превишение от 31 км/ч.

След справка за собствеността на мотоциклета, от ОД на МВР – В. Т. е издаден електронен фиш серия К № 3008157, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на В.Е.Ц., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 300,00 лева. Няма данни Ц. да е депозирала в ОД на МВР – В. Т. писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 17.12.2019 г. В законоустановения срок, на 31.12.2019 г. Ц. депозира жалба срещу него чрез наказващия орган до Районен съд – Г. О..

По делото е приобщен като доказателство снимков материал на нарушението от автоматизирано техническо средство тип MultaRadar № 00209D33F1A0, в който е отразена измерена скорост от 94 км/ч, при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч и констатирано превишение от 34 км/ч (без отчетен толеранс), както и извлечение от регистъра на МПС, воден при ОД на МВР – В. Т., съдържащ данни за собствеността на МПС мотоциклет „Сузуки ДЛ 650 А” с рег. № ***.

 От Протокол от проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г. от проверката на видео-радарна система MultaRadar SD580 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 се установява, че използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство представлява видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, същото е одобрен тип средство за измерване и към датата на констатираното нарушение е било технически изправно и годно средство за измерване.

          Видно от изисканата схема за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на път I-4 (С. – В. Т. – А.) от км 153+000 до км 154+000, актуална към 01.09.2019 г. в посока гр. В., на км 153+300 е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта 60 км/ч за извън населено място като мястото на заснемане на нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак Е-24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, поставен при км 153+200.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане.

Мястото на нарушението е описано с точност до км. Съдържащите се в израза „ПП I-4 (С. – В.), км 153+343, общ. Л., в посока към гр. В.” данни позволяват еднозначното определяне на мястото, в което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението. В обжалвания електронен фиш са посочени регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.

От данните в справката на л. 13 е видно, че електронният фиш е издаден на 12.09.2019 г. При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението (01.09.2019 г.).

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, в сила към датата на заснемане на нарушението, се установява, че мястото на заснемане на нарушението е било означено надлежно с пътен знак Е-24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - В. Т. до директора на дирекцията (л. 18), се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

Анализирайки събраните в хода на административното производство доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е установено с АТСС, тип радарна видеосистема, при спазване изискванията за инструкцията за експлоатация на техническото средство - при фиксирано превишение на разрешената скорост за извън населено място, въведена с пътен знак В-26, от 31 км/ч (след приспаднатия толеранс). В представената преписка по издаване на обжалвания електронен фиш се съдържат безспорни доказателства, че техническото средство е настроено и работи съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, че АТСС е преминало изискуемата метрологична проверка.

От приетата като доказателство снимка № 008 (л. 11), изготвена с автоматизирано техническо средство с № 00209D33F1A0, представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 01.09.2019 г. в 09,44 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Л., мотоциклет с рег. № ***В се е движел със скорост 94 км/ч (без приспаднат толеранс). Регистрационният номер на превозното средство е ясно видим на приложеното изображение.

Видно от приложената схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 153+000 до км 154+000, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град В. попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Скоростта на движение на лекия автомобил е фиксирана с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, която е одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване на 08.12.2010 г. и е със срок на валидност до 08.12.2020 г. Видно от представения по делото протокол от проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт по метрология, системата е преминала успешно проверка, като е установено съответствие с метрологичните изисквания. Поради това съдът намира, че процесното АТС е било годно към датата на установяване на нарушението – 01.09.2019 г.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Съгласно справката за регистрация на МПС на л. 12 от делото, собственик на заснетия мотоциклет „Сузуки ДЛ 650 А” с рег. № ***В е жалбоподателят В.Е.Ц.. Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, съобразно която  собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. След като е установено по безспорен начин, че  въпросният автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя Ц. и този факт е намерил отражение в приложената на л. 12 справка,  правилно е приложена нормата на чл. 188, ал. 1 от  ЗДвП, като е наложено наказание  на собственика на  автомобила (в случая мотоциклет), с  който е извършено нарушението.  Липсват данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, същият да  е депозирал декларация, съобразно  чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго лице, управлявало процесното МПС и извършило нарушението и да предостави копие от свидетелството му за управление.

Отчетен е и предвидения за техническото средство максимален толеранс на допустимата грешка при измерване на скоростта +/- 3 км/ч. Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 94 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 91 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580”. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 94 км/ч и приетото за установено превишение от 91 км/ч попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 300,00 лв.

Предвид всичко изложено съдът приема, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин, както и че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3008157, издаден от Областна дирекция на МВР - В. Т., с който на В.Е.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 300,00 лв. (триста лева) КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - В. Т. в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: