№ _________
гр. Варна ________2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка
Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 362 на Административен съд - Варна по
описа за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на И.П.Д., ЕГН: **********,***, против мълчалив отказ на кмета на Община-Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по заявление рег.№ АУ***ВН/20.12.2022г.
Жалбоподателят твърди, че мълчаливият отказ е постановен в противоречие с материалния закон, както и при допуснати процесуални нарушения. Конкретно сочи, че неправилно са му давани указания за представяне на актуална скица за имота, предмет на обстоятелствената проверка, при положение че такава вече е била приложена към неговото заявление, като непроизнасянето на административния орган в срок се счита за формиран мълчалив отказ за издаване на акта. В представени писмени бележки към молба С.д. №3797/13.03.2023г., чрез адв.Д. П. сочи, че исканата административна услуга е повод за бъдещо производство по чл.587 ГПК – за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, като заверката на молбата-декларация е част от необходимата документация за провеждане на охранителното производство. Едва в хода на нотариалното производство, след събиране на писмени и гласни доказателства, и тяхната съвкупна преценка, единствено нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя. Кметът на общината не разполага с компетентност да преценява дали правото на собственост на основание давностно владение е действително или не, нито има право да препятства снабдяването с нотариален акт. Неговите права и задължения се ограничават до извършване на проверка дали процесния имот е общинска собственост и да удостовери това обстоятелство. Освен това, доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в исково производство, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Моли за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания – в срок от 7 дни да се произнесе по заявлението за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна – Кметът на
Община-Варна, оспорва жалбата. В писмо вх.№ 2344/15.02.2023г., с което жалбата
и административната преписка, са представени на съда, излага доводи за
недопустимост на оспорването поради липса на формиран мълчалив отказ. Конкретно
сочи, че към подаденото заявление не е приложена скица на имота, издадена от
СГКК – Варна, за което заявителят на административната услуга на основание
чл.30, ал.2 АПК е уведомен писмено – че следва да представи актуална скица. До
момента недостатъците в заявлението не са отстранени, поради което преписката е
без движение.
В съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника – юрк.А.Т. сочи, че административният
орган следва да се произнесе по допустимостта на искането, като в случая
съображенията за оставяне заявлението без движение са, че само СГКК-Варна може
да уведоми заинтересованите лица, респ. да извърши отбелязване дали ПНИ за този
имот е влязъл в законна сила. Счита, че това е от съществено значение за
преценката на нотариуса, както и за правата на общината, когато се придобие
имота по реда на чл.25 ЗСПЗЗ. В случая, посоченият в скицата собственик е подал
през 2017г. искане за изменение на помощния кадастрален план, съответно за
изменение на ПНИ, тъй като е имало грешка в таблицата за изчисление на
дължимото обезщетение, като все още липсва произнасяне от областния управител.
Счита и че администрацията – държавна или общинска, трябва да направи всичко
необходимо за да се изследват и запишат тези обстоятелствата, които да обърнат
внимание на нотариуса за извършване на една по-прецизна проверка на обстоятелствата
за придобиване по давност. Всичко, което е относимо, трябва да се запише в
документите, които съответните администрации издават. Сочи, че за тези
конкретни обстоятелства заявителят не е уведомяван писмено, а по телефон, но
протокол за това не е съставян. По изложените съображения моли жалбата да се
отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 20.12.2022г. с рег.№ АУ***ВН, жалбоподателят И.П.Д. *** заявление за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот, находящ се в гр.Варна, р-н А., С.О „БС“, с площ 1331кв.м. и с ид. 10135.***.***.
Към заявлението били приложени: молба-декларация – 2бр.; Удостоверение
рег.№ МД-Т***ВН/01.12.2022г. от Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, за
това, че 533кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.***.***, целият от 1331кв.м., е деклариран
от И.П.Д. с декларация вх.№ **********/04.08.2022г.; 1бр. скица издадена от
СГКК-Варна № 15-1469011/20.12.2022г., според която като собственик на имота в
КР е вписан А. Н. С., на основание Решение на ПК № ***/08.05.2002г.
С писмо рег.№ АУ***ВН_001ВН/30.12.2022г. заявителят е уведомен, че за извършване на исканата административна услуга е необходимо да представи издадена от СГКК-Варна актуална скица на имота – предмет на обстоятелствената проверка. Указано е съгласно чл.30, ал.2 АПК, че следва в 3-дневен срок от получаване на писмото, да представи актуална скица на имота, както и че при неотстраняване на недостатъците производството по заявлението ще бъде прекратено. По преписката не са представени доказателства за датата, на която писмото е връчено на заявителя.
В отговор на указанията, с рег.№ АУ***ВН_004ВН/06.01.2023г. И.Д.П. подал заявление, в което посочил, че към заявлението за заверка на молба-декларация е представил актуална скица на имота, заверена от Агенция по кадастъра, поради което счита, че не е необходимо представянето на такава, както и че ако исканата услуга не му бъде извършена, ще обжалва отказа пред Административен съд-Варна.
Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество, не са представени доказателства кметът на Община-Варна да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателя за заверка на молбата-декларация.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. Наред с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична общинска или държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността /ЗС/, в нотариалното производство по чл.587, ал.2 ГПК от значение е и удостоверяването от страна на Общината, в чийто район се намира имотът, съответно от Държавата, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна. От изложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателя административна услуга – за издаване на удостоверение дали имотът е актуван като общинска собственост, и за заверка на молбата-декларация, приложена към заявлението, почива на законовите изисквания на чл.86 ЗС, респективно на чл.587, ал.2 ГПК, поради което заверката от кмета на общината на молбата-декларация и издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 ДР на Закона за администрацията.
Съгласно § 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
В конкретния случай заявлението за извършване на услугата е подадено на 20.12.2022г. На основание чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството, т.е. срокът за заверка на молбата и издаване на удостоверението изтича на 27.12.2022г. – почивен ден, поради което по правилото на чл.60, ал.6 ГПК, срокът за произнасяне изтича в първия присъствен ден, т.е. на 29.12.2022г. До изтичане на така определеният срок, молбата не е била заверена и удостоверението не е издадено, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК.
Неоснователно ответната страна навежда доводи, че в случая липсва формиран мълчалив отказ, т.к. съгласно чл.30, ал.2 АПК производството по заявлението било оставено без движение за изпълнение на указанията по писмо рег.№ АУ***ВН_001ВН/30.12.2022г.
От една страна, указанията са дадени след изтичане на срока за произнасяне по заявлението – т.е. при вече формиран мълчалив отказ, а от друга, същите не кореспондират с материалите по преписката, т.к. към заявлението на жалбоподателя е приложена актуална скица за имота, издадена от СГКК. Обстоятелството, че в същата по данни от КР е отразен друг собственик е ирелевантно, т.к. в случая административният орган е длъжен при условията на обвързана компетентност, да удостовери само обстоятелството дали имотът е актуван или не като общинска собственост. Фактът, че имотът е записан на трето лице, не е пречка за извършване на услугата, респ. не представлява основание по чл.57, ал.2/чл.57, ал.4 АПК за удължаване на срока за произнасяне по заявлението за извършване на услугата.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е депозирана срещу годен за обжалване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК за извършване на заявената административна услуга.
Съгласно чл.149, ал.2 АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата, инициирала настоящото производство, е подадена на 25.01.2023г., т.е. в срока по чл.149, ал.2 АПК.
С оглед гореизложеното, жалбата е подадена от надлежна страна, срещу
годен за оспорване акт и в указания от чл.149, ал.1 АПК 14-дневен срок, поради
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Заверката на молба-декларация – че имотът не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК, са индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК, респективно – на съдебен контрол за законосъобразност.
В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение, че имотът е актуван или не като общинска собственост – административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл.587 ГПК.
При инициирано производство за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за общинска собственост или не. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота, в контекста на отправеното до него искане.
Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката на молбата-декларация, при положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като държавна собственост или съответно не е.
При установяване, че не е налице АОС, кметът на общината, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общински и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, т.к. законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Заверката на молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот, а ако не е, на чие име е записан в разписния лист, респ. в кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса.
В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Напротив, извършените след подаване на заявлението процесуални действия, които според процесуалния представител на ответника са с цел охраняване правата на трети лица и за „подпомагане на нотариуса“, сочат на проверка, която в случая административният орган не е компетентен да извършва.
Като не се е произнесъл в законоустановения седмодневен срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община-Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението на И.П.Д., ЕГН: ********** с рег.№ АУ***ВН/20.12.2022г. за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот, находящ се в гр.Варна, р-н А., С.О „БС“, с площ 1331кв.м. и с ид. 10135.***.***, при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.
На основание чл.174, вр. чл.57, ал.2 АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл.307 АПК, който в случая е кмета на Община-Варна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 610,00лв., от които 10,00лв. за държавна такса и 600,00лв. адвокатско възнаграждение – изплатено изцяло и в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие серия Б № ****/10.03.2023г.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е под минимума, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция ДВ, бр.88/2022г.
С оглед изложеното в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в пълния претендиран размер, а именно 610 (шестстотин и десет) лева.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.Д.,
ЕГН: **********, мълчалив отказ на кмета на Община-Варна да се произнесе по
заявление с рег.№ АУ***ВН/20.12.2022г. за заверка на молба-декларация за
обстоятелствена проверка за имот, находящ се в гр.Варна,
р-н А., С.О „БС“, с площ 1331кв.м. и с ид. 10135.***.***.
ВРЪЩА преписката на кмета на Община-Варна за ново произнасяне по заявление рег.№ АУ***ВН/20.12.2022г. на И.П.Д., ЕГН: **********, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление с рег.№ АУ***ВН/20.12.2022г. на И.П.Д., ЕГН: **********, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на И.П.Д., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.
Препис от съдебното решение, на
основание чл.174 от АПК да се изпрати на кмета на Община-Варна за предприемане
на действия по чл.307, ал.3, вр.чл.302 от АПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: