МОТИВИ по НОХД №1200/2016г. по описа на
Окръжен съд-Бургас
Производството е образувано по внесен от
Окръжна прокуратура-Бургас обвинителен акт , с който на съд е предаден В.М.В.
ЕГН **********, по обвинение в престъпление по чл. 301, ал.2, предл.първо, вр. с ал.1 от НК вр. чл.313, ал.1, т.4
от ППЗИНЗС, за това, че на 31.12.2012 г. в гр. Бургас, в качеството си на
длъжностно лице – надзирател І-ва степен в Затвора-Бургас, приел от С.Д.З. ***
дар - парична сума в размер на 200.00 лв. , състояща се от една банкнота с
номинал 100 лева, сериен № АГ3497826 емисия 2003г., една банкнота с номинал от
50 лева със сериен №БЗ9254811 емисия 2006г. и една банкнота с номинал от 50лева
със сериен № БЕ5089726 емисия 2006г., който не му се следва, загдето нарушил
службата си, като приел и съхранявал вещи -две бутилки с вместимост 0,5 литра
всяка с алкохол и мобилен телефон "Алкател" с IMEI 353835018963357,
ведно с батерия и зарядно устройство, за да ги внесе в Затвора-Бургас и ги
предаде на лишения от свобода И.Р.С. ЕГН **********, при забраната по чл. 97, т. 3 и т. 5 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража
за лишените от свобода да
притежават, ползват или държат при себе си мобилен телефон или части от такъв,
както и да употребяват спиртни напитки, и Заповед №ЛС-04-1526/2012г. на
Министъра на правосъдието, с която е утвърден Списък на разрешените вещи и
предмети, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват, като
това нарушение не съставлява престъпление.
Делото е поставено за втори път на
разглеждане от Окръжен съд-Бургас.
В съдебно заседание, обвинението се
поддържа от прокурора така, както е повдигнато с обвинителният акт. Представителят
на държавното обвинение счита същото за доказано по безспорен и категоричен
начин, като прави обстоен анализ на доказателствената съвкупност. Предлага
поради това подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на
инкриминирано деяние и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 2 години, при първоначален общ режим и глоба в размер на 2000лв.
Защитникът на подсъдимия В. изразява
позиция за недоказаност на обвинението, излага подробни аргументи в подкрепа на
тази теза.
Подсъдимият В.В. отрича да е извършил
престъпното деяние в което е обвинен. Дава подробни обяснения в съдебното
производство, с които навежда доводи, че както вещите намерени у него при
обиска, така и цялата сума от 250лв. са негови лични средства. Отрича част от
парите да са му били предоставени от св.З.. Присъединява се към доводите на
своя защитник. В последната си дума заявява, че не се признава за виновен и
желае да бъде оправдан.
От поотделната и съвкупна оценка на
събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 31.12.2012 г. подсъдимият В.В. е работил в Затвора
в гр. Бургас. Като старши надзирател, със заповед №Л-8327/2/31.10.12г. получил
длъжност „Надзирател І степен“ в затвора, І -ва категория. С оглед заеманата длъжност и вменените му
задължения, В. имал длъжностно качество по смисъла на чл.93, т.1, б.“А“ от НК.
Служебните
му задължения включвали охрана на лишените от свобода, осигуряване на реда и
дисциплината. В това си качество, бил длъжен да следи за спазването на правата
и задълженята от лишените от свобода, регламентирани в чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС и
да не допуска притежанието от тях на забранени вещи .
Задълженията
на постови надзирател, какъвто на инкриминираната дата е бил подсъдимия, са
изрично изброени в чл.313, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, според който: „На постовия
надзирател се забранява да приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и
кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните под стража,
служителите и други лица“.
Под
забранителен режим с нормата на чл.97, т.3 и т.5 от ЗИНЗС за притежание от
лишените от свобода са алкохола и мобилните телефони.
Свидетелят
И.Р.С., с прозвище „П.“ изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок от 4
години и 6 месеца лишаване от свобода, в периода 26.02.10-15.04.14г. в І-во
отделение, ІІІ група в Затвора-Бургас.
Свидетелят
М.К. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода в затвора в гр. Белене. Там той
се запознал със свидетеля Д., който също изтърпявал наказание „Лишаване от
свобода“. Двамата били в един и същи коридор.
В
края на 2012г. св.Д. помолил св.К. да намери някой познат от гр. Бургас, който
да занесе на изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора -гр. Бургас
негов приятел-И.С. по прякор „П.“ мобилен телефон, зарядно и алкохол .
М.К.
се познавал със свидетеля С.З. ***.12.2012г. му се обадил и поискал от него
услуга, а именно, да осигури мобилен телефон със зарядно устройство и две
половин литрови бутилки с ракия , които да бъдат внесени в затвора гр.-Бургас
за свидетеля С., с прозвището „П.“. Необходимо било също така, да осигури и
сумата от 200лв., като възнаграждение за надзирателя, който ще внесе вещите в
затвора.
Свидетелят
К. обяснил на свид. З., че по телефона
ще му позвъни свид. Д., за да му каже на кога, къде и на кого да предаде
вещите, а сумата от 200 лева следвало да
се даде на надзирателя, който щял да внесе и предаде на лишения от свобода С.
телефона, зарядното и алкохола. З. се усъмнил
, че това което се иска от него да стори, не е позволено от закона, поради което потърсил свидетеля В..
От
съдържащата се в сведенията дадени му от З. информация, свидетелят М.В.
направил логичното умозаключение, че неустановено до него момент длъжностно
лице-надзирател от състава на Затвора-Бургас е дало съгласие да наруши
служебните си задължения, като приеме, съхранява и предаде на лишен от свобода
вещи, забранени от закона, срещу неследващ му се дар . С цел установяване на
длъжностното лице приело обещанието за неследващ му се дар, свидетелят В. предложил
на свидетеля З. да изпълни поетия пред свидетеля М. ангажимент .
Снабдил
се с вещите, които свидетеля З. бил обещал да осигури за лишения от свобода С.
–банкнота с номинал от 100лева, сер.№АГ3497826; с номинал от 50лв.,
сер.№БЕ5089726 и с номинал от 50лева, сер.№БЗ9254811254811, мобилен телефон „Алкател“ без сим карта, с
батерия и зарядно устройство, две бутилки алкохол.
Сутринта
на 31.12.2012г. в гр.Бургас, му ги предал, за което бил съставен и подписан от
тях с нарочен приемо-предавателен протокол, в който били описани телефонът,
зарядното устройство и банкнотите по номинал и серийни номера. Приложено към
него било и ксерокопие на банкнотите. Не били вписани дадените две бутилки с
алкохол.
В
09.53ч. на същия ден-31.12.2012г. на телефона на свидетеля З. позвънило лице,
представило се за „П.“ , което след като го попитал, дали е подготвил
нещата, му дало нареждане , в интервала
от време от 11.00ч. до 11.30часа да отиде пред сградата на затвора, вдясно , между
заведение за бързо хранене „33“ и хранителен магазин.
Съгласно уговорката, свидетелят З. отишъл на посоченото
мястото. Получил 4 нови обаждания от „П.“, в интервала от време от 11.05 часа
до 11.22часа , в които разговори последния му казал, че човекът /надзирателят/
ще излезе и че трябва да го изчака пред заведението. Съобщило му, че след малко
щял да излезе „старшина от затвора“ , на когото трябва да предаде вещите.
За
времето от 8.00 часа на 31.12.2012 г. до 01.01.2013 г., според месечния наряд ,
подсъдимият В. е бил дежурен постови на пост № 14, втори етаж - корпус, където
изтърпявал наказанието си и свидетелят И.С./П./. След 08.30часа килиите на
лишените от свобода се отключвали и те имали право на придвижване по
коридорите, на контакт помежду си, както и с конкретния надзирател. В този
смисъл на инкриминираната дата св.С. е имал обективната възможност за
непосредствен контакт с подсъдимия В..
Подсъдимият
имал разрешение от командира на отделението - свид. К.Г. да ползва обедната си
почивка между 11.00 и 11.30 часа.
В
този диапазон от време, В. излязъл от сградата на Затвора и се отправил
директно към свидетеля З.. Спрял се при него и го попитал „ Вие ли сте за П.“,
което той потвърдил. З. предал на
подсъдимия черна найлонова торбичка, в която се намирали телефона, зарядното и
двете пластмасови бутилки ракия от по 0,5л. Отделно в ръката му поставил сумата
от 200/двеста/ лева, от които 1 банкнота от 100лв. и две по 50лв., като
възнаграждение за услугата , която трябвало да извърши . В. ги прибрал, след
което двамата се разделили.
Подсъдимият се отправил с торбичката и парите, към
намиращия се наблизо магазин за хранителни стоки. При влизането си в него,
свидетелите Т. и Н., служители
на ОД на МВР - Бургас, го последвали . Подсъдимият В. бил спрян и отведен за
проверка от свидетелите К.Т., Ц.Н.-*** и св.М.В.-ст.инспектор в група „ООМЛС“
ГДКП-Затвора Бургас.
На подсъдимия
бил извършен личен обиск, при който у него били намерени и иззети: От черна
найлонова торба, съдържаща 2 броя пластмасови бутилки с вместимост 0, 5 л.
всяка, пълни с високоалкохолна напитка 45градуса и мобилен телефон „Алкател”,
без сим карта, черен на цвят с ИМЕИ 353835018963357, батерия „АЛКАТЕЛ” №Т 500
1296АААА, зарядно устройство „Алкател”; От горен десен джоб на ризата на
подсъдимия - мобилен телефон „Нокиа” с ИМЕИ 352040/02/423376/9, със сим карта
на Глобул с № 8935 9050 0004 0287 0946/ собствени на В. /. Подсъдимият предал
доброволно и сумата от 250 лева в банкноти, както следва: една банкнота с
номинал от 100 лева, сер. № АГ 3497826; една банкнота с номинал от 50 лева,
сер. № БЕ 5089726; една банкнота с номинал от 50 лева, сер. № АИ 1046997 и една
банкнота с номинал от 50 лева, сер. № БЗ 9254811, както и монети общо на
стойност 1 лев и 74 стотинки.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, а именно от: протоколът за обиск и
изземване на В.В., протоколите за претърсване/ при които действия не са
намерени относими по делото вещи и предмети/ ; показанията на разпитаните по
делото свидетели-М.К., С.З., К.Д., К.Г., М.В., Ц.Н. и К.Т.; приобщените по реда
на чл.281, ал.1 от НПК протоколи за разпит пред съдия от досъдебното
производство, на свидетелите М.К. –л.102, т.1/ от 30.07.13г./, И.С./от
15.10.13г.-л.115, т.1/, К.Т. и С.З.; приобщените по реда на чл.281, ал.1 от НПК
протоколи за разпит пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на
делото на свидетелите И.С. , М.К., С.З., К.Т. и Ц.Н.; заключенията по
извършените физикохимическа и техническа експертизи/ л.55, т.1 и л.117, т.1 от
ДП/, приемо-предавателен протокол между св.З.
св.М.В. /-л.17, т.1 от ДП/, справки от мобилни оператори Глобул,
Мобилтел и Виваком и разпечатки за проведени разговори, писмените
доказателства, установяващи длъжностното качество на подсъдимия: Заповед
№1-8327 от 31.10.12г. за назначаване на длъжност държавни служители от затвора
гр.Бургас, месечен наряд І-во отделение за времето от 01.12.12г. до 31.12.12г.
и ежедневна ведомост на служителите от надзорно-охранителния състав за
31.12.12г.Заповед №ЛС-03-1375 от 13.12.06г. за присъждане на категории и
определяне на заплати за длъжност и категории на държавните служители от
Затвора-Бургас, справка за съдимост на В.В..
Подсъдимият
дава подробни обяснения, според които на 31.12.12г. бил на работа, като по
време на дежурството, в 11:00 часа му било позволено да ползва обедната си
почивка . Излязъл от сградата на затвора, отишъл до автомобила си, за да вземе
парите , с които щял да купи месо от магазина до затвора, за следващия ден.
Като излизал от Затвора , поради повреда в едно от бутоните на телефона му
Нокия, не могъл да включи телефона си. Взел от автомобила си друг стар телефон
със зарядното и го сложил в същата торбичка, в която били и парите му. Така с
торбичката с парите и телефона в нея, се отправил към хранителния магазин, от
където щял да си купи нещо сладко преди да посети месарския магазин. Влязъл в
магазина и докато изчаквал реда си, две лица легитимирали се като полицаи и го
задържали. Бил отведен в сградата на затвора, където го обискирали . Описани
били всички вещи от торбата и парите. После бил задържан. Наличието на алкохол
в торбата обяснил с това, че бил от общия багаж, който трябвало да занесе на
следващия ден в къщи, и за да не се разпръсне в колата, събрал всичко на едно
място, в една торба, защото нямал друга. Излага версията , че случилото се се
дължи на отказа му да напише неверни неща против предното ръководство на
затвора.
Потвърждава,
че през времето на носене на дежурство е имал възможност за пряк контакт с
лишените от свобода от всички килии от неговия коридор, да влиза и да ги
наблюдава било част от задълженията му. Познава лишения от свобода И.С., който бил
в неговия салон/коридор/ .
По отношение поведението на разпитаните по делото лица, предхождащо срещата
между св.З. и подсъдимия В., съдът взе предвид следното:
В показанията на свидетеля С.З. на
досъдебното производство, тези пред друг съдебен състав , прочетени по реда на
чл.281, ал.1 от НПК и дадените пред настоящият състав на съда, се констатира
еднозначност и липса на противоречивост , като с оглед изтеклия период от
време, най-пълни и подробни безспорно са първите , отстоящи най-близко до
събитията за което се отнасят. От същите
става ясно, че към месец декември 2012г. е ползвал мобилен номер **********. На
28.12.12г,. на същия номер бил потърсен от св.К., който поискал от него, на
31.12.12г. да отиде пред затвора-Бургас около 10.30ч., да носи мобилен телефон,
зарядно , алкохоли и пари и да чака инструкции. Трябвало да ги предаде на лице-надзирател
от затвора-Бургас, чиято самоличност не му била известна. Вещите предназначени за св.С. по
прякор „П.“ били мобилен телефон и алкохол, а за услугата, лично за надзирателя
била сумата от 200лв.
Изложеното
от него кореспондира напълно с потвърдените след прочитането им показания на
св.М.К. от досъдебното производство пред съдия /на л. 102, Том 1 от досъдебното
производство, л. 52, Том 3 от досъдебното производство/ и пред друг съдебен
състав /на л. 98 от НОХД № 1148/2014 г. по описа на окръжен съд Бургас, съдебно
заседание от 27.05.2017 г./, предвид заявеното от него, че не си спомня
подробности за обстоятелства от значение за делото. С категоричност в същите се
твърди, че надзирател, който в случая К. не познавал, щял да внесе в затвора
забранените вещи и да ги предаде на лишения от свобода „П.“. Така също, че по
това време К.Д. е контактувал с „П.“, като си говорели по телефона почти всеки
ден. Св.К. отрича лично да познава и да е комуникирал някога с него.
Видно от разпечатката , предоставена от
Виваком, на 28.12.12г. в 11.38ч. З. действително е бил потърсен по телефона от
св.М.К. от номер **********. Сим-картата му е била предадена доброволно от
свидетеля К. и приобщена по делото.
В показанията на свидетеля И.С. ,
прочетени по реда на чл.281, ал.1 от НПК, същия посочва, че прякорът ме у „П.“
и , че на 31.12.12г. сутринта е бил потърсен от св.Д. , с обещание да му прати
в затвора алкохол . По-късно , вече след обяд , С. му позвънил и споделил, че
още не го е получил, но Д. го уверил, че това ще се случи.
Съдът даде вяра на тези негови показания ,
като най-близко отстоящи от датата на събитието за което се отнасят, когато
споменът е още ясен, но и защото кореспондират с останалите гласни
доказателства, тези на св.З. и св.К., отчасти и на св.Д. относно познанството
си с него, а също и със справката на „Виваком“ за проведени от този номер
разговори. Не кредитира дадените от него пред друг съдебен състав, прочетени по
реда на чл.281, ал.1 от НПК, поради тяхната
недостоверност, в това число на обяснението, че първите били дадени под
натиск, отчитайки даването им пред съдия от БОС, което само по себе си е
гаранция за доброволността на този акт на излагане известните му сведения по
случая.
Свидетелят Д. също потвърди прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, дадени от него на досъдебното производство пред съдия,/л.51, т.3/. В
същите той посочва, че познава св.И.С. и се е чувал с него по телефона по повод
предаването на същия на ваучери за телефона. Така също, че в периода
27.12.12-31.12.12г. е ползвал мобилен номер *****
От
изложеното от двамата свидетели З. и К., частично от тези на св.С. и на св.Д. , се налага
извода, че вещите предназначени за св.С.
са били мобилен телефон със зарядно и алкохол, а за надзирателя сумата от 200лв.
От разпечатката на трафичните данни за
номер ******/сим-картата ползвана от Д. / е видно,че на 27.12.12г. от този
номер са проведени три разговора, на 29.12.12-един, на 30.12-един в 21.30ч. с
продължителност 401сек. , а на 31.12.-двадесет и три изходящи разговора/от
които 8 –в 8.40ч., в 9.39ч., в 9.49ч. , в 10.02ч. , в 11.31 , т.е. преди
задържането на В./, с абонат с №****** . Разговорите са обслужени от клетка на
Затвора –Белене.
Установява се от справката от „Виваком“ ,
че мобилният номер ***** е на С.З. и се ползва от същия. Собственик на мобилен
номер на М-тел ***** е Елвира Димитрашкова-майка на свидетеля Д., а ****** се
води на лице с имена С.М.. Предоставени са и трафични данни за инкриминирания
период. Справка от М-тел се придружава и от карта означаваща зоните, които
обслужва клетката осигуряваща разговорите от и към Затвора-Белене. / л.137, т.1 от ДП/
Не се спори , а и от разпитите на И.С., М.К.
и К.Д. се установява, че в затвора обичайна практика е един телефон да бъде
ползван от много хора, тъй като телефоните са забранени вещи и са вещи които се
внасят, притежават и съхраняват трудно в условията на затвора.
Наличието на разговори между телефонните
номера ползвани от И.С. и К.Д. се потвърждава и от справката от мобилния
оператор , за техните изходящи и входящи обаждания .
Наред с това, св.К. и св.С. отричат да се
познават и да са разговаряли помежду си.
Действията на св.З. от приключване
разговора му със св.К. до срещата на първия с подсъдимия В. се установяват
посредством показанията на същия свидетел, тези на св.В., приложения по делото
приемо-предавателен протокол и справките от мобилните оператори Виваком ,
Глобул и Мобилтел, с разпечатки за провеждани телефонни разговори между абонати
с номерата ползвани от св.З., св.Д., св.В. и св.С..
Според св.З., чиито показания съдът
възприема като взаимосвързани, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства, същия, след като се свързал със св.В. и му разказал за разговора
със св.К., първия го посъветвал да изпълни искането към него , като предаде
въпросните вещи на човека, който ще дойде да ги получи.
Потвърждава се от логичните,
последователни и непротиворечиви показанията на тези двама свидетели, че във
връзка с възникналото у св.З. колебание, че от него се иска да извърши нещо
забранено от закона, споделил за него на св.В., когото потърсил , тъй като го
познавал от квартала и знаел, че е полицай.
В
показанията си св.В. потвърждава изложеното от св.З. относно казаното му от З.,
за поисканата от него услуга. Така също, че е осигурил алкохола, телефона,
зарядното, както и сумата от 200лв. , които да бъдат предадени на надзирателя,
чиято самоличност не им била известна преди самата среща между него и З. ***,
състояла се на 31.12.12г. Разяснява, че
осигурените от него пари са служебни такива, отпуснати му за оперативни цели и
именно в тази връзка са били ползвани.
Последното
се потвърждава и от писмото от ГД“НП“ от 28.03.17г./ л.126 от делото/, според
което на св.В. на 20.11.2012г. е била отпусната сумата от 250лв. , а
същевременно не се сочат данни да е извършен разход в интервала от време до
инкриминираната дата 31.12.12г., следователно служителят на МВР-М.В. е
разполагал с оперативни средства, които да предаде на св.З.. На 02.01.13г. е изготвена и справка от
проведената полицейска операция, регистрирана в ГДНП на 08.01.13г.
Снабдяването на св.В. с
инкриминираните вещи и предаването им на св.З. преди срещата на последния с
подсъдимия В., се установява от показанията на св.З., св.В. и
приемо-предавателния протокол от 31.12.12г. подписан между тях и приложен по
делото. В този протокол не бил включен алкохола, но и двамата свидетели с категоричност посочват
също, че с подписването на приемо-предавателния протокол между тях сутринта на
31.12.12г., реално са били предадени и вещите описани в него, както и невписания
алкохол.
Тези действия, както се
установява, безспорно предхождат по време срещата на З. с надзирателя В..
Съдът не споделя виждането на
защитата, че липсата на час на изготвяне на този протокол , неподписването му
от поемни лица и непредявяването му на подсъдимия при обиска , съставляват процесуални
нарушения и създават съмнение в достоверността на този документ. Такива
изисквания законът не поставя към съставянето на такъв документ , представляващ
по съществото си разписка.
По натам, по отношение събитията развили
се на инкриминираната дата, съдът дава вяра на показанията на св.З., в които
същия подробно и последователно излага,
че на 31.12.12г. в 09.40 ч. бил потърсен по телефона от лице представило се за
„Попа“ от номер ***** и попитало дали носи нещата. Казал му към 11.00-11.30 да
отиде до затвора, в уличката от дясната страна на входа, между заведение за
хранене „33“ и хранителен магазин. З. отишъл
там към 11.00ч. и зачакал. „П.“ отново го потърсил и попитал дали е там. Казал
му, че ще излезе един старшина от затвора , на който да предаде нещата. След
малко отново му позвънил, информирайки го, че „човекът излиза“. След около 5
минути дошъл мъж в униформа, когото З. не познавал до този момент. Непознатият
мъж го запитал „това ли са нещата за П.“ и З. потвърдил. Предал му вещите
сложени в черна найлонова торбичка. Парите предал на ръка и униформения ги
прибрал. После се разделили.
Твърдението , че на инкриминираната дата З.
е бил търсен неколкократно от номер *****, от лице представило се като „Попа“, се
потвърждава от справката на мобилния оператор, за разговорите от и към тези два
номера. Разговорите са транслирани от клетка обслужваща Затвора-Бургас.
Видно от същата е, че на 31.12.12г. са
проведени общо 4 входящи за З. разговора с номера на „П.“/И.С./, първият от
които в 9.53ч., 11.05, 11.17 и 11.22ч. Изходящи няма.
Съдът дължи да отбележи, че предадената по
делото от св.С. с протокол за доброволно-предаване сим-карта е с различен
абонатен номер, но това не изключва към инкриминираната дата той да е ползвал и
друга такава, при наличните доказателства, че именно това лице е набирало св.З.
неколкократно от посочения от последния телефонен номер.
ІІ.По отношение на предаването на инкриминираните вещи от св.З. на
подсъдимия В..
Не се спори, и се установява от
показанията на св.К.Г.-командир на първо отделение, обясненията на подсъдимия В.
и ежедневната ведомост за 31.12.12г., че на инкриминираната дата подсъдимият В.
е бил дежурен на смяна, като надзирател в Затвора-Бургас от 08.00часа на
31.12.12г. до 08.00ч. на 01.01.13г.
Съдът дава вяра на изложеното от
свидетелят К.Г.-командир на отделение в затвора-Бургас от 16 ноември 2000г., че
излизането на подсъдимия В. в обедна почивка на 31.12.12г., преди посочения в
наряда час следва да е станало с негово разрешение, с което потвърждава
казаното от подсъдимия относно това обстоятелство.
Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимия В., според които никога не се е срещал със св.З. и не
е получавал от него вещи и пари. Не бил давал съгласие да получи , съхранява и
внесе в затвора вещи и предмети предназначени за лишения от свобода И.Р.С.. Същите не само не кореспондират , но се
оборват от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги оценява
единствено като негова защитна теза.
Провеждането на среща на
посочените дата и място, между подсъдимия В. и св.З. се установява от показанията
на св.З., св.Т. и св.Н. . Всички те са свидетели -очевидци на тази среща.
Прочетените и потвърдени от свидетелите-полицейски
служители К.Т. и Ц.Н. показания , дадени
пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото, съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от изложеното от свидетеля З. ,
поради което и същите следва да бъдат кредитирани.
От сведенията изложени от тях се
установява, че на инкриминираната дата 31.12.12г. се намирали в заведението
„клуб 33“. срещу затвора . Наблизо/ на около 10 метра според св.Т./, малко
по-втрани, вдясно от заведението стоял св.З., който носел черна найлонова
торбичка , завита като пакетче. Т. и Н. имали пряка видимост към затвора и към З.
. Двамата свидетели възприели подсъдимия В. да излиза от затвора и да се
приближава до З.. Свидетелката Н. видяла също как подсъдимият В. взел
торбичката от него, след което продължава да върви по улицата отдясно на
затвора, в посока езерото Вая , пресечката в която имало магазин . Т. и Н. го
последвали. Влезли след В. в магазина в момент, в който същия подавал банкнота
от 50лв. на продавачката. В ръката си носел същата черна найлонова торбичка,
дадена му от З.. Разпоредили му да остави банкнотата и да изчака идването на
останалите служители.
Никой от разпитаните свидетели-Т., Н. и З.
не е възприел подсъдимият да се спира някъде по пътя от сградата на затвора до
мястото, където го чакал св.З..
Непосредствено след срещата
обаче В. е бил задържан , със същата черна торбичка в ръцете, с намиращите се в
нея инкриминирани вещи.
Следователно торбичката, с
намерените в нея при обиска впоследствие вещи -телефон, зарядно и две бутилки
от по 0.500л. с алкохол е именно предадената му
от св.З., а не са били лични на В..
По отношение на паричната сума от 200лв.,
намерена при обиска у подсъдимия, съдът намира, че тя е именно получената от
св.З. непосредствено след приемане от последния на вещите предназначени за
лишен от свобода-И.С.. Този извод се налага освен от показанията на св.З., тези
на св.В., но също и от приложения по делото приемо-предавателен протокол от
31.12.2012г. между предаващия ги св.М.В. на св.З., в който същите са описани по
номинал и сериен номер и ксерокопирани, като това копие на тяхното изображение
е приложено към същия протокол. По този начин тези парични знаци са били
индивидуализирани и по своеобразен начин извадени от гражданския оборот.
Видно от съдържанието на протокола за
обиск и иземване от в. е, че три от намерените в подсъдимия В. при обиска банкноти,
съответно една с номинал от 100лв. и две от по 50лв., съответстват по серийни
номера на описаните в приемо-предавателен протокол за предадени по-рано в същия
ден от св.В. на св.З. пари.
Същите са намерени у подсъдимия,
непосредствено след срещата му със св.З.. Тези обстоятелства обуславят извода,
че са му били предадени и съответно получени от него, по време на провеждането
на тяхната среща до Затвора, на посочената дата.
Несъстоятелна е и тезата на
подсъдимия В., че бил лично негов мобилният телефон „Алкател“, намерен в
носената от него черна торбичка при извършения му обиск, поради следното: Видно
от разпечатката на мобилния оператор „Глобул“ / л.133, т.1 от ДП/ на същата
дата в 11.11ч. , непосредствено след излизане от затвора, подсъдимият е провел
разговор от номер *** с друг абонат с ***, присъстващ в указателя на телефона
под името „Л*“ с продължителност 90сек. и не е бил набран, а е бил инициатор на
обаждането. Това опровергава обяснението на В., че се наложило да вземе от
багажника на автомобила си мобилния апарат Алкател, тъй като излизайки от затвора
опитал да набере друг номер от мобилния си телефон марка „Нокия“, но
констатирал, че едно от копчетата не работи .
По същото време в 11.17ч и в 11.22ч. св.З.
е потърсен от „П*“ и информиран, че „човекът“/надзирателя/ излиза.
Затова и съдът не даде вяра на защитната
теза на подсъдимия, че е отишъл до автомобила си и от багажника извадил
намерената по-късно в ръцете му черната торбичка с телефон, зарядно и алкохол,
тъй като същото се оборва от останалия доказателствен материал.
По повод възражението на
защитата на подсъдимия за незаконосъобразност в действията на св.Т. и Н.-***,
съдът намира следното: Свидетелите Т. и Н., като служители на МВР, са били
устно натоварени от прекия си ръководител, със задачата да окажат съдействие на
св.В. при провеждане на специализираната полицейска операция , което не прави
незаконосъобразно присъствието им на мястото на срещата между В. и З.. Наблюдавайки действията на подсъдимия, същите
не следва да се счита, че са приложили специални разузнавателни средства .
Функциите възложени им в тази ситуация са били да са в готовност, при
необходимост, ако подсъдимият след срещата със З. не се върне веднага обратно в
сградата на Затвора, да го задържат , ако се откаже да внесе вещите
предназначени за И.С. и ги изхвърли, като задържи само парите или ако
предприеме действия, с които да унищожи улики за взетия подкуп, като „развали“
получените от З. банкноти, посредством закупуване на стока от близкия магазин
за хранителни стоки, каквото е и направил опит да стори в случая В., преди да
бъде задържан .
Според заключението по изготвената
физико-химична експертиза, течностите в бутилките обект на изследване се
определят като високоалкохолни напитки, съдържащи етилов алкохол, вода,
оцветители и аромати, със съдържание на етилов алкохол 45градуса./л.55-56 , т.1
ДП/.
В изпълнение на поставите му задачи,
вещото лице по техническата експертиза/ л.117, т.1 от ДП/ е свалило на хартиен
носител информацията съдържаща се в мобилния телефон марка Нокия , сим- картата
на Глобул и сим-картата на М-тел, предоставена от св.М.К.. От данните в тях се
потвърждава, че телефонът „Нокия“ и сим-картата на „Глобул“ приложени по
делото, са ползвани от подсъдимия В.,
като в телефонния указател на сим-картата присъства абонат записан като
„L*“ с номер ******,
чийто ползвател не е установен .
В указателя на сим-картата предоставена от
св.К., присъства телефонният номер на св.З..
Възприетите от съдебния състав и изложени
по-горе фактически констатации, дават основание за следните правни изводи:
На 31.12.2012 г. в
гр. Бургас, подсъдимият В.В., в качеството си на длъжностно лице – надзирател
І-ва степен в Затвора-Бургас, приел
от С.Д.З. *** дар - парична сума в
размер на 200.00 лв. , състояща се от една банкнота с номинал 100 лева, сериен
№ АГ3497826 емисия 2003г., една банкнота с номинал от 50 лева със сериен
№БЗ9254811 емисия 2006г. и една банкнота с номинал от 50лева със сериен №
БЕ5089726 емисия 2006г., който не му се следва, загдето нарушил службата си,
като приел и съхранявал вещи -две бутилки с вместимост 0,5 литра всяка с
алкохол и мобилен телефон "Алкател" с IMEI 353835018963357, ведно с
батерия и зарядно устройство, за да ги внесе в Затвора-Бургас и ги предаде на
лишения от свобода И.Р.С. ЕГН **********, като това нарушение не съставлява
престъпление, с което от обективна и субективна страна осъществил престъпния
състав на чл. 301, ал.2, предл.първо, вр. с ал.1 от НК .
Престъплението подкуп засяга обществените
отношения свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и
обществения апарат, с точното и безкористно изпълнение на задълженията,
произтичащи от компетентността и функциите на длъжностните лица, подронва
авторитета и доверието на обществото, в управлението на държавата. В случая се касае за дейност на длъжностно
лице, от структура осигуряваща изпълнението на наложените на осъдените лица
наказания лишаване от свобода, с всички произтичащи от това последици, при
спазване на съответните изисквания, правила и забрани , както за лишените от
свобода, така и за служителите пряко отговарящи за реда и дисциплината в
съответния затвор.
От обективна страна деянието е осъществено
от подсъдимия В. с факта на приемане на сумата от 200 лв. от св.З.. Тази сума
не му се следва, с оглед длъжностното качество, което същият е имал и
изпълнявал по време на получаването й-надзирател в Затвора гр. Бургас. По
несъмнен начин е установено длъжностното качество на подсъдимия В.- длъжностно
лице, изпълняващо служба в държавно учреждение съгласно разпоредбата на чл. 93, т.1, б."а" от НК. От приложените по
делото писмени доказателства /Заповед за назначаване и Заповед за присъждане на
категории и определяне на заплати / се установява, че по време на
инкриминираното деяние подсъдимият е изпълнявал длъжността надзирател в Затвора
гр. Бургас и съгласно представеният месечен наряд и ежедневна ведомост на
31.12.12г.год. е застъпил на пост от 08,00часа до задържането му в същия ден .
Основно негово задължение е да осигурява
ред, сигурност и безопасност в мястото за лишаване от свобода, към което е
назначен - в случая Затвора гр. Бургас. На следващо място, по несъмнен начин е
установено и приемането от подсъдимия на сумата 200 лв. /една банкнота с
номинал от 100лв. и две с номинал от по 50лв./ от св.С.З. и установяването на
фактическа власт върху тази сума, чрез прибирането й у себе си. В подкрепа на
това са изложените по-горе фактически констатации, изводими от събраните по
делото доказателства - протокола за обиск и изземване на сумата, показанията на
св.З. и приемо-предавателния протокол между св.В. св.З.. Това обстоятелство се
подкрепя от всички останали доказателства по делото -гласни и писмени подробно
анализирани по-горе.
Установено е, че инкриминираната сума не
се е следвала на подсъдимия В., тъй като за него като постови надзирател е
действала забраната на чл.313, ал.1, да приема, съхранява и предава каквито и
да е вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода . Нещо повече, приетите
от подсъдимия В. вещи, са били предназначени за св.И.С., изтърпяващ наказанието
си в затвора-Бургас, на който като лишен от свобода е било забранено съгласно
разпоредбата на чл. 97, т.3 и 5 от ЗИНЗС, да притежава, ползва
или държи при себе си мобилен телефони или части от такъв, а също така и да
внася и държи при себе си неразрешени предмети т.е невключени в Списъка на
разрешените вещи и предмети, които лишените от свобода могат да държат при себе
си и да ползват, какъвто е алкохолът.
От всичко изложено по-горе може да се
приеме за установено по несъмнен начин, че дарът от 200лв. , с който е
увеличено имотното състояние на подсъдимия В., получил го от св.З. е
функционално свързана с неговите правомощия и задължения, произтичащи от
длъжностната му характеристика, ЗИНЗС и ППЗИНЗС и по-конкретно, загдето е
нарушил задълженията си да не приема и съхранява и за да ги наруши, като
предаде забранените вещи на лишения от свобода св.И.С.. Разпоредбата на чл. 97, т.3 и т.5 от ЗИНЗС забранява притежаване
на мобилни телефони от лишени от свобода , а пряко задължение на подсъдимия е
да изземе такъв забранен за притежание предмет /Раздел V, т.3, подточка 3 от
длъжностната му характеристика-л.32, т.1 от ДП/. В. е приел дар, за да внесе и предаде на лишен от свобода именно
такива забранени за притежание предмети –телефон и алкохол, като това нарушение
не съставлява самостоятелно престъпление, за което същият би могъл да носи
наказателна отговорност.
Налице е
следователно връзка между изпълнителното деяние и службата на субекта на
престъплението. Дарът е предоставен, за да бъде бъде нарушено служебно задължение
, налагащо му въздържане от конкретно действие/да приема, пази и предава
забранени вещи на лишени от свобода лица/, но и активно, да осъществява надзор
за реда и дисциплината и да изземва от лишените от свобода вещите и предметите
извън списъка на разрешените или придобитите в пртиворечие с изискванията, ако
установи такива .
От субективна страна престъплението
пасивен подкуп е извършено от подсъдимия В.В. умишлено, при форма на вината
пряк умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.2, пр.1 от НК, с „користна“ цел.
Службата на подсъдимия е включвала
задължението да изземва забранени вещи и той е бил запознат с изискванията за
длъжността си. Вместо това е приел дар, за да внесе такива вещи в затвора,
предназначени за лишен от свобода,
знаейки, че същите са изрично забранени по силата на чл.97, т.3 от ЗИНЗС и са
извън списъка на разрешените , и пари за нарушение на службата не му се
следват.
Подсъдимият В. следователно е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
противоправните последици. В съзнанието му е имало оформени представи относно
всички елементи от обективната страна на състава, както, че приема дар, който
не му се следва, така и, че този дар е, загдето е нарушил свои задължения по
служба /да не приема и съхранява вещи на лишен от свобода/и ще наруши други
такива/да предава на лишен от свобода вещи в това число забранени/. Действията
му са активни и насочени към постигане на целта -получаване на парите, заради
което и същият е задържал предадените му от св. С.З. 200 лева .
Умисълът и користната цел на дееца са
изводими от конкретните обективирани действия, в които се е изразило неговото
поведението.
Възражението
на защитата , че в случая е налице провокация към подкуп - по чл. 307 от НК, съдът намира за неоснователно,
по следните съображения:
За да е налице провокация към подкуп е
необходимо деецът преднамерено да е създал обстановка или условия , за да предизвиква
даване на подкуп на конкретно длъжностно лице, за да му навреди. Изисква се да
е проявена известна степен на активност, изразена под формата на склоняване,
убеждаване, мотивиране. Такъв би бил случая, когато лица, действащи под
инструкции на полицейските служители прилагат такова въздействие върху субекта,
че го предизвикват да извърши престъпление, което той иначе не би извършил и
това е сторено , за да стане възможно събирането на доказателства за
уличаването му и повдигането на обвинение.
В случая тази теза на защитата се основава
на данни за контакти между св.Д. и св.В., изводими от разпечатка за
провежданите безспорно голям брой телефонни разговори между ползваните от тях
номера. Същите свидетели обаче отрекоха да се познават, както и да са
разговаряли помежду си , в това число и по телефон. Наред с това, установи се
по делото, че сим-картата на Д. е била ползвана и от други лишени от
свобода. Така също, в показанията на
никой от разпитаните по делото свидетели не се съдържат данни , той да е
действал по инструкции на св.В., както и
да е проявил активност в степен квалифицираща се склоняване, убеждаване или по
какъвто и да е начин мотивиране на подсъдимия да приеме подкуп от 200лв., за да
внесе мобилен телефон и алкохол в
затвора.
Практически никой от свидетелите Д., К.
или З. не е имал контакт с подсъдимия В. и дори до срещата на 31.12.12г. не е
било известно името или длъжността на лицето, поело ангажимент да извърши
услугата по внасяне на забранените вещи в затвора. В обясненията на подсъдимия
логично също липсват подобни твърдения някой да го е склонявал, тъй като същия
въобще отрича срещата си със св.З..
Свидетелят С. е имал обективно възможността за пряк контакт с подсъдимия,
тъй като е бил в салона/коридора/ за който е отговарял пряко В.. Никакви
сведения по делото обаче няма, конкретно лично той да го е мотивирал да извърши
престъпното деяние.
Поведението на св.З. също не може да бъде
окачествено като дейност по мотивиране, убеждаване на подсъдимия да наруши
служебните си задължения , заради което и да приеме дар, който не му се следва
. Установява се, че срещата е била изключително кратка , с кратки разменени
реплики и последвало предаване и приемане на забранените вещи и неследващия се
дар-паричната сума , за услугата да бъдат предадени на лишен от свобода в
Затвора-Бургас св.С. с прозвището “П.“.
В конкретният случай, от действията на
подсъдимия изразяващи се в получаване на инкриминираните вещи и пари и липсата
на контакт между него и св.З. , предхождащ единствената среща помежду им, по
несъмнен начин се установява, че подсъдимият е имал предварително формирано
решение за получаване на неследващия му се дар. Така, че по никакъв начин не би
могло да се говори за провокация към подкуп, извършена от св. З. спрямо
подсъдимия В..
Липсват следователно обективни данни,
които да сочат, че някой от свидетелите е проявил такова активно по същността
си поведение, което да е довело до склоняване на подсъдимия да приеме сумата от
200лв., за да внесе забранените вещи в затвора. Отсъстват и такива св.В. да е
въздействал по някакъв начин върху който и да е от свидетелите, поради което
нямо основание да се възприеме тезата за провокация, в смисъла на непозволена
дейност при разследването, подбудила подсъдимия да извърши нещо, което той не е
имал намерение да извършва.
При горните съображения, съдът с присъдата
си призна подсъдимия В.М.В. за виновен в извършен квалифициран пасивен подкуп по чл. 301, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
За извършеното се предвижда наказание
лишаване от свобода до осем години и глоба до 10 000лв.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В.В., съдът съобрази от
една страна високата обществена опасност на деянието с оглед родовия и
непосредствен обект на посегателство , а от друго ниската степен на обществена
опасност на личността на дееца.
Като смекчаващи вината му обстоятелства ,
съдът отчете чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и доброто процесуално поведение по време на
продължилото до момента 4 години и 6 месеца наказателно производство спрямо
него, а като отегчаващо, че корупционното престъпление е извършено по време на
носене на службата си. При тези обстоятелства, съдът намери, че не са налице
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което и
определи наказанието на подсъдимия В. при условията на чл. 54 от НК - при превес на
смекчаващите вината обстоятелства на една година и шест месеца лишаване от
свобода и глоба в полза на държавата в размер на 1500 лв. Съобразявайки чистото съдебно минало на В. и
се касае за изолирана изява на противоправно поведение, съдът прие, че по
отношение на него следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, като отложи
изпълнението на така определеното наказание за срок от три години.
Съобразявайки изтеклия период от време от четири години и половина от
извършването на престъплението, до налагането на наказанието, в което време
няма данни същия да е извършил други нарушения или престъпления и данните за
личността на дееца, съдът прие, че с условното му осъждане, целите на
индивидуалната превенция по чл. 36 от НК могат да бъдат
постигнати . За неговото поправяне и превъзпитание към спазване законите в
страната не се налага да бъде отделен от обществото и отстранен от средата, в
която живее. Наред с това, с факта на осъждането на дееца, би се въздействало
предупредително и към останалите членове на обществото, да се въздържат от
такова противоправно поведение, уверявайки се в неотменимостта на наказанието,
при всяко извършено престъпление.
Съобразно разпоредбата на чл. 301, ал.4 от НК и с оглед длъжността,
която подсъдимият В. е изпълнявал по време на извършване на престъплението,
съдът с присъдата си постанови лишаването му от права по чл. 37, ал.1, т.6 от НК - от право да упражнява
държавна длъжност в ГД"Изпълнение на наказанията", Министерство на
правосъдието и Министерство на вътрешните работи, за срок от 3 години.
С оглед признаването на подсъдимия В.В. за
виновен по повдигнатото му обвинение, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи нему в
тежест направените по делото в досъдебната му фаза разноски, в размер на 70.80
лв.
Иззетите като веществени доказателства една банкнота с
номинал 100 лева, сериен № АГ3497826 емисия 2003г., една банкнота с номинал от
50 лева със сериен №БЗ9254811 емисия 2006г. и една банкнота с номинал от 50лева
със сериен № БЕ5089726 емисия 2006г., съдът постанови да бъдат върнати на
собственика им-Главна дирекция „Национална полиция“-МВР.
Вярно е, че съобразно разпоредбата на чл. 307а от НК, предметът на
престъплението по раздел Подкуп се отнема в полза на Държавата. Тъй като обаче
тази сума е била предоставена от полицейски орган, съобразно разрешението
дадено в Тълкувателно решение №2 от 21.12.2011г. на ОСНК на ВКС, предмета на
престъплението подкуп не следва да се отнема, когато парите са осигурени от
службите на МВР, каквато в случая е ГД „НП“, влизаща в организационната
структура на вътрешното министерство.
Съдът постанови след влизане на присъдата
в сила, да се върнат на собственика им- свидетеля М.В. веществените
доказателства мобилен телефон „Алкател“ , ведно с батерия и зарядно устройство,
а останалите –сим -карта на мобилтел, сим -карта на „Виваком“ и два броя
пластмасови бутилки с алкохол да се унищожат, като вещи без стойност.
Да се върнат на подсъдимия собствените му
мобилен телефон „Нокия“ , сим- карта на „Глобул“, банкнота с номинал от 50лв.,
и монети общо на стойност 1лев и 74стотинки, надлежно описани.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: