Решение по дело №600/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на А. П. К., [ЕГН], с. Драгиново, подадена чрез процесуален представител адвокат С. С., срещу Решение за отказ за издаване на удостоверение за местно лице изх.№ **********/15.04.2025 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП–Пловдив, офис Пазарджик, потвърдено с Решение № 110/12.05.2025 г. на директора на ТД на НАП–Пловдив.

Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че жизнените интереси на жалбоподателката са в Република България, като през 2024 г. само е престирала труд в Нидерландия, където е вписана с българския си адрес. Претендира отмяна на акта, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт И. В., излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На 15.04.2025 г. А. К. е подала искане за издаване на удостоверение за местно лице за 2024 г. до ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, като е посочила адрес в с. Драгиново, [улица], което да послужи в Нидерландия. Заявила е, че е пребивавала в Нидерландия през 2023 г. общо 200 дни, а през 2024 г. – 230 дни, като през останалото време е живяла в България. Посочила е, че семейството й живее в България, че разполага с постоянно жилище и е трайно установена в страната. Декларира, че осъществява трудова/професионална дейност, както в България, така и в Нидерландия. Не разполага с постоянно жилище в чужбина, няма недвижимо имущество в България и чужбина и не е изпратена в Нидерландия от българската държава или български работодател.

След извършени проверки инспекторът по приходите е издал решението за отказ като е приел, че А. К. не е пребивавала повече от 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, центърът на жизнените й интереси не се намира в България, както и че не е изпратена в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия. Посочено е, че не са налице нито един от критериите, предвидени в чл. 4 ЗДДФЛ.

За да потвърди решението за отказ, директорът на ТД на НАП-Пловдив е приел, че същото е мотивирано и законосъобразно. Посочил е, че въпреки декларирания от К. престой в Кралство Нидерландия, лицето не отговаря на условието по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, тъй като от представения в НАП формуляр S041 е видно, че от 05.03.2021 г. до 16.02.2025 г. е осигурявана в Нидерландия. Посочено е, че установените факти и обстоятелства не доказват, че центърът на жизнените интереси на жалбоподателката е на територията на страната. Прието е, че с оглед продължителността на представените два договора за краткосрочен наем за 2023 г. и за 2024 г., К. е разполагала през 2024 г. с постоянно жилище и в двете държави, като наличието на собствено жилище в България не е определящо при установяване на центъра на жизнените й интереси.

От извършена проверка е установено, че лицето няма данни за сключен брак, както и че двете й деца са навършили пълнолетие. Единият й син е извън системата за здравно осигуряване в Република България, като за 2024 г. е бил осигурен в Нидерландия. Другият й син е с прекъснати здравноосигурителни права от м. септември 2023 г. Установено е, че К. не притежава движимо или недвижимо имущество на територията на България. В тази връзка е прието, че не се установяват по-тесни лични и икономически връзки на жалбоподателката с Република България през 2024 г. по смисъла на чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ, като са налице обективни данни, че е пребивавала преимуществено в чужбина, където е живяла и е работила.

По делото са представени издадени удостоверения за местно лице на А. К. за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и на А. М. Х. за 2024 г., доказателства за здравноосигурителен статус и личен лекар, свидетелство за регистрация на лек автомобил от 27.11.2024 г. със собственик Ю. А. Х. и фискален бон и гаранция за закупуване на бяла техника от А. К. на 11.01.2024 г.

По искане на жалбоподателката по делото са допуснати и разпитани свидетелите Ю. А. Х. и А. М. Х..

Св. Х. заявява, че живее с А. К. от 26 години и имат двама сина. Посочва, че жалбоподателката е от 201 г. в Нидерландия, където работи и издържа семейството си. Заявява, че няма постоянен адрес в чужбина, няма нейно жилище, а е на временно настаняване. Посочва, че се е прибирала в България на всеки три месеца, като парите ги е превеждала в банкова сметка.

Св. Х. – син на жалбоподателката посочва, че майка му е от 2021 г. в Нидерландия, няма постоянен адрес там, като единственият е този в с. Драгиново, [улица] е изпращала пари за издръжка на семейството. Месец април 2024 г. той и брат му са заминали за Нидерландия, за да работят и са били регистрирани в Агенция за временна заетост. Посочва, че майка му е сменила 6-7 адреса в Нидерландия, които не са постоянни.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 95 ДОПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

По компетентността, формата, процедурата и материалноправните предпоставки за издаване на решението на ответника и на потвърденото с него решение за отказ на инспектор по приходите не се установяват основания за отмяна. Решенията са издадени от компетентни органи при спазване на процесуалните правила и са мотивирани с фактически и правни основания.

За издаване на удостоверение за местно лице следва заявителят да отговаря на нормативно установените условия, за да бъде определен като местно физическо лице за България в случая за 2024 г.

За нуждите и целите на закона чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ регламентира критериите, според които едно физическо лице може се определи като местно, без оглед на неговото гражданство, а именно: 1. което има постоянен адрес в България, или 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Съгласно ал. 4 на разпоредбата, за целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Съгласно ал. 5, не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Както правилно е посочил директорът на ТД на НАП-Пловдив използването от законодателя на съюза „или“ сочи, че е достатъчно наличието на която и да било от регламентираните в четири отделни точки предпоставки, за да може физическото лице да се определи като местно за България и на основание чл. 6 ЗДДФЛ да е носител на задължението за данъци за придобитите през съответната година доходи от източници в България и в чужбина.

В случая жалбоподателката е посочила в искането си, че през 2024 г. е пребивавала в Нидерландия общо 230 дни, както следва: от 01.02.2024 г. до 30.04.2024 г.; от 01.06.2024 г. до 31.08.2024 г. и от 01.11.2024 г. до 20.12.2024 г., от което следва че за 2024 г. тя не отговаря на условието да бъде определена като местно лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, тъй като пребиваването й в България през тази година не надхвърля 183 дни.

Не е налице и предпоставката да бъде определена като местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ,, тъй като според изрично посоченото от нея в искането до органа по приходите, през 2024 г. тя не е била изпратена в чужбина от българската държава или от български работодател.

За да бъде определена като местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, е нужно наред с доказания пред приходната администрация факт, че е имала постоянен адрес в България, А. К. да отговаря и на допълнително зададеното с чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ изискване центърът на жизнените й интереси през този период да се е намирал в страната, съгласно установените с чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ комплексни критерии.

Съгласно чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ за целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Анализът на цитираната норма сочи, че статусът на местно лице на България се определя за цялата календарна година и не зависи от гражданството на лицето, а дефинирането на едно физическо лице като местно или чуждестранно е обуславящо за определяне на данъчните му задължения.

Съгласно чл. 4 от подписаната между Република България и Кралство Нидерландия Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, следва да се съобразят нормативните предпоставки, при които едно физическо лице ще подлежи на облагане с данъци в България, за да може при прилагане на възприетия от СИДДО критерий да се определи като местно за България. Според т. 1 от разпоредбата терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава и всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Според чл. 4, т. 4, б. „а“ от СИДДО, когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва: а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).

От жалбоподателката са представени договори за краткосрочен наем на стая, разположена в жилищен комплекс, като и двата договора са за две пълни календарни години – за 2023 г. и за 2024 г., от които правилно органът е приел, че през 2024 г. тя е разполагала с постоянно жилище и Кралство Нидерландия, независимо, че договорите са наречени „краткосрочни“. Това е така, доколкото под „постоянно жилище“ по смисъла на СИДДО не следва да се разбира само и единствено собствено жилище, а всяка форма на жилище, което е на разположение на лицето през цялото време и то го ползва като свой дом, без значение основанието, на което се ползва - собствено, наето, на друг член на семейството и др., и което не се ползва за кратко време. Ето защо, след като К. е разполагала през 2024 г. с постоянно жилище и в двете държави, наличието на постоянен адрес в България не е определящо при установяване на центъра на жизнените й интереси.

Неприложими са по смисъла на закона твърденията на К., че семейството й живее в България и тя го издържа. Съгласно § 1 от ДР на Семейния кодекс „семейно жилище“ е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Фактическото съпружеско съжителство, както и съжителството с роднини и техните деца, се обхваща от по-широкото понятие „домакинство“, съгласно легалното определение дадено в § 1, т. 2 от ДР на ДОПК, според което „домакинство“ включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. Ето защо и предвид безспорните по делото факти, че А. К. не е омъжена и няма ненавършили пълнолетие деца, следва да се приеме, че тя няма семейство нито в страната, нито в чужбина, според понятието за семейство в националното законодателство. В този смисъл наличието на близки роднини в страната не води до извода за наличието на семейни връзки.

Представените по делото от страна на жалбоподателката писмени документи не съставляват доказателства, че центърът на жизнените й интереси се намира в страната. Видно от свидетелство за регистрация лекият автомобил е собственост на Ю. А. Х., като липсва вписване на съсобственик на МПС-то, както и каквито и да било други доказателства, че именно К. е закупила автомобила. Гаранционната карта за бяла техника и фискалният бон към нея са доказателство за еднократно закупуване на стока в България, като по делото не е спорно, че жалбоподателката има кратък престой в България. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като последователни. Именно те заявяват, че от 2021 г. К. пребивава и работи в Нидерландия, като има краткосрочни пребивавания в България, от което следва да се направи извод, че жалбоподателката пребивава трайно извън територията на Република България с цел да работи, за което са налични и трудови договори.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая не се установяват по-тесни лични и икономически връзки на А. К. с Република България през 2024 г. по смисъла на чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ, напротив налице са обективни данни, че лицето е пребивавало преимуществено в чужбина, където е живяло и работило, поради което не може да се приеме, че неговият център на жизнени интереси се намира в България. Това води и до изключването на възможността за определянето й за 2024 г. като местно за страната лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 5 ЗДДФЛ.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата против Решение за отказ за издаване на удостоверение за местно лице изх.№ **********/15.04.2025 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП–Пловдив, офис Пазарджик, потвърдено с Решение № 110/12.05.2025 г. на директора на ТД на НАП–Пловдив е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена

С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в полза на НАП сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. К. срещу Решение за отказ за издаване на удостоверение за местно лице изх.№ **********/15.04.2025 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП–Пловдив, офис Пазарджик, потвърдено с Решение № 110/12.05.2025 г. на директора на ТД на НАП–Пловдив.

ОСЪЖДА А. П. К., [ЕГН], с адрес: с. Драгиново, обл. Пазарджик, [улица], да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.