№ 528
гр. Разград, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330100076 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.200 от КТ.
Депозирана е искова молба от д-р СВ. СТ. С., с която са предявени обективно
съединени искове срещу Многопрофилна болница за активно лечение "Св.
Иван Рилски"-Разград АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Разград за заплащане на сумите 12 000 лв. представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава,
считано от датата на злополуката - 19.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението; 1162.00 лв., представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди представляващи сума за направени разходи до момента
на подаване на исковата молба във връзка със здравословното състояние на
ищцата, за които същата е запазила разходооправдателни документи и са
приложени към настоящата искова молба, 1200.00лв. представляващи
обезщетение за причинени пропуснати ползи представляващи пропуснати
ползи за ищцата във връзка с продължителната й нетрудоспособност,
включително но не само разликата над получаваното от нея при
продължителните й болнични обезщетения за временна нетрудоспособност
до пълния размер на трудовото й възнаграждение, за периода от 21.01.2019 г.
- датата на първия болничен до края неработоспособността - 17.05.2019г.,
полагащи й се социални придобивки и други, както и 715.86лв.,
представляващи обезщетение за забава за причинените имуществени вреди и
пропуснати ползи, от които 352.50лв. обезщетение за забава, начислено за
периода от датата на злополуката - 19.01.2019г. до датата на подаване на ИМ
върху главницата от 1162.00лв/ и 363.36лв.,/обезщетение за забава, дължимо
върху размера на вредата, представляваща пропусната полза (1200.00лв.), за
периода от 21.01.2019г. - датата на първия болничен до датата на подаване на
ИМ, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата. Претендира и за
заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че по силата на трудов
договор за периода 01.10.2016г.- 22.05.2020г. е работила при ответника на
1
длъжност "лекар педиатър"и че на 19.01.2019г., непосредствено след края на
изпълнение на трудовите си задължения, като служител на МБАЛ "Св. Иван
Рилски" - Разград АД е пострадала. Конкретно твърди, че на път за излизане
от сградата на болничното заведение, при влизане в асансьора е претърпяла
злополука, при което получила сериозна контузия на дясното коляно. В
резултат на това здравето й било сериозно и трайно увредено, в резултат на
настъпилата злополука останала за дълго нетрудоспособна, претърпяла
редица имуществени и неимуществени вреди – преминала през и заплатила
ред прегледи, консултации, терапии, лечения, вкл. рехабилитации и други,
като се наложило да поеме сама изцяло за своя сметка всички направени, тъй
като не получила информация за това, дали е била застрахована от
работодателя. По отношение на неимуществените вреди сочи, че в началото
на възстановителния период е имала нужда от чужда помощ за посрещане на
елементарни ежедневни нужди, продължавала и към настоящия момент да се
придвижва с помощно средство – патерица, в резултат на злополуката и
продължителната неправилна стойка получила радикулит, че заради трайната
липса на стабилна опора и баланс, причинени от злополуката, ищцата е
претърпяла и допълнително увреждане на здравето си - счупване на китката
на лявата ръка, причинено при залитане и опит да се предпази от по-сериозни
последици. Сочи, че претърпяната злополука безспорно се отразява негативно
върху целия неин живот във всяко едно отношение, включително но не само
здравословно, обществено, социално-икономическо положение, реализация и
т.н., че е лишена от възможността да изпита и редица обикновени чисто
човешки радости, присъщи й в качеството на съпруга, майка, баба и утвърден
професионалист, с които разполагат останалите жени, като това да полага
грижи в собственото си домакинството, да помага в грижите и отглеждането
за своите внуци и много други, като вместо това, същата често сама има
нужда от чужда помощ, че постоянно се връща в мислите си към темата, към
деня на злополуката и от злополучния ден насам има страх от асансьори и
изключителен дискомфорт, когато се наложи да използва такива, че изпитва
несравнимо притеснение за бъдещето си - своето, на съпруга и на децата си.
Сочи ред негативни емоции като последица от злополуката - стрес,
непълноценност, страх, униние и т.н.,изпадане в депресия и социално
дистанциране, вкл. от близките и приятелите си, че е потънала в тревоги и
униние, лишена от възможността да се радва пълноценно на живота, своя и
този на децата и внуците си, като всичко това се отразява негативно,
включително, но не само на лични отношения със съпругът й, а също така и
на социалните й отношения с трети лица. Счита, че нанесените
неимуществени вреди, в случая са над обичайните, трайни и с неотстраними
последствия, както и че медицинските прогнози при подобна травма на
подобна възраст не са особено оптимистични. В о.с.з. /л.166/ пояснява, че
радикулита не е следствие на трудовата злополука, но степента на същия е
обострена в резултат на злополуката. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди от 1162 лв. ищцата уточнява /л.180/, че сумата е сбор
от сумите 625 лв. за 10-дневен пакет - нощувка, храна, балнеолечение и
туристически данък, 255 лв. за първичен медицински преглед и 5 комплексни
медицински процедури и 282 лв. за 6 комплексни медицински услуги.
Ответникът счита иска за неоснователен и недоказан. Признава, че ищцата е
работила по трудово правоотношение при тях, че е претърпял трудова
злополука на 19.01.2019г. Конкретно за инцидента сочи, че до достъпът до
изходът от четвъртия етаж на сградата - Първи корпус, в която се намира
2
Отделението по педиатрия, се осъществява чрез стълбище и два асансьора,
започващи от първия етаж, че двата асансьора имат различна
товароподемност, големина на кабината, достъпност и преназначение, като
единият асансьор /с регистрационен № РзАС0057/ е малък, с товароподемност
160кг, лесно достъпен и е предназначен за свободно използване от всички
работещи в лечебното заведение и от посетителите и пациентите, а асансьор,
т.нар. „товарен асансьор” /с регистрационен № РсАС0055/ с товароподемност
500 кг., че вратите на този асансьор се състоят от общо шест крила /три на
кабината и три на стълбищната площадка/, които се движат успоредно едно
до друго върху релси с канали между тях, с обща ширина 27 см и е
ограничено използването му само посредством специални магнитни карти. За
използването на товарния асансьор е издадена Заповед № Зап-188 от
06.12.2017г. и прехождащата я Заповед № 00367/15.02.2011г. на
Изпълнителния директор на „МБАЛ”Св.Иван Рилски”- Разград”АД, съгласно
които същият се използва от персонала на болницата само за придружаване
на пациенти с носилки и колички. Твърди, че съгласно Графика за работа
през месец януари 2019 г. на Отделение по педиатрия, д-р С.С. е имала
работна смяна от 08.00ч. на 18.01.2019г. до 08.00 ч. на 19.01.2019 г., а в
изготвеното от д-р С.С. обяснение за трудовата злополука, било записано, че
на 19.01.2019 г., тя тръгва преждевременно от работа около 6,25 - 6.30 ч. и
„при влизане в товарния асансьор обувката ми се закачи на прага на асансьора
(спирачката), при влизане залитнах и паднах с цялата си тежест върху
дясното коляно ...”. , че на 06.02.2019г., от „МБАЛ”Св.Иван Рилски”-
Разград”АД е подадена Декларация за трудова злополука на СВ. СТ. С.,
заведена с Вх.№ 5101- 16-1/06.02.2019г. на ТП на НОИ гр.Разград, че на двата
горепосочени асансьора са извършени задължителните периодични
технически прегледи, за които са съставени, относимите към процесния
период, Ревизионен акт № 17/15.03.2018г. /за асансьор с рег.№ РсАС0055/ и
Ревизионен акт № 19/25.10.2018г. /за асансьор рег.№ РзАС0057/ на Дирекция
„Държавен технически надзор” - гр.Русе, като към 19.01.2019г. двата
асансьора са в добро техническо състояние, технически изправни и
съответстват на правилата за безопасна експлоатация. Сочи че на
01.10.2016г., при постъпване на работа в „МБАЛ”Св.Иван Рилски”-
Разград”АД, на д-р СВ. СТ. С. е проведен начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа, вкл. и относно правилата за ползване на асансьорите,
като впоследствие са провеждани и периодични инструктажи. Признава, че
към процесната дата - 19.01.2019г., „МБАЛ”Св.Иван Рилски”-Разград” АД
няма сключен договор за застраховка, покриващ рискове за здравето на
ищеца и злополуки. Твърди, че с поведението си на 19.01.2019г. около 6,30 ч.
- качвайки се на товарния асансьор, ищецът пряко е нарушил Заповед № Зап-
188 от 06.12.2017 г. на работодателя, съгласно която, като служител на
лечебното заведение трябва да използва малкия пътнически асансьор, както и
че ищецът в случая не е проявил елементарно внимание и старание при
влизането си в асансьора, не е положил грижа, каквато би положил и най-
небрежният човек и е нарушил безпричинно въведените технологични
правила и правила за безопасност в лечебното заведение и по този начин е
проявила груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ и в значителна
степен е съпричинила настъпването на трудовата злополука на 19.01.2019г. и
на произтеклите от нея вреди, във връзка с което прави възражение, че е
налице съпричиняване в размер на 90% от д-р С.С. и определеното
обезщетение следва да бъде намалено съответно на съпричиняването, при
3
условията на чл.201 ал.2 от КТ. По отношение на претендираните от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, счита, че не са пряка и непосредствена
последица от настъпилата злополука на 19.01.2019г. и ищецът свързва
дългогодишните си здравословни проблеми и цялостно влошено
здравословно състояние с травмата от 19.01.2019г., за което няма обективни
причини.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: Ищцата е работила в ответното
дружество по трудово правоотношение в периода 01.10.2016 г. – 22.05.2020 г.
като лекар педиатър. В длъжностната характеристика за длъжността / л.71/ е
записано, че служителят носи отговорност за нарушение на производствената
и трудовата дисциплина. В трудовото досие е приложена служебна бележка
/л.74/ за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на
01.10.2016 г. За периодичен инструктаж ищцата се е подписвала в книгата за
инструктаж през м.януари 2019 г./л.76/, на 01.07. и 30.07.2016 г.
На 18.01.2019 г. ищцата по график е работила 24 часа. /л.96/, което според
приложената легенда означава, че работното й време е приключило на
19.01.2019 г. в 8,00 ч.
Видно от разпореждане №3/15.02.2019 г ТП на НОИ Разград е приета за
трудова злополука, станала с д-р СВ. СТ. С. на 19.01.2019 г., като е посочено,
че при влизане в асансьор на болничното заведение, същата се спъва и пада,
при което получава контузия на дясното коляно.
Според обясненията на ищцата за начина на възникване на злополуката,
дадени във връзка с разследването, същата е посочила, че в края на работното
време около 6,25-6,30 ч. при влизане в товарния асансьор обувката й се
закачила на прага на асансьора и при влизане залитнала и паднала с цялата си
тежест върху дясното коляно, като в този момент асансьорът тръгнал към
първия етаж. Въпреки травмата, тя си тръгнала, а лекарска помощ потърсила
след часове в гр.Русе.
В обясненията, дадени от същата в о.с.з. /л.171/ признава, че няма магнитна
карта за задействане на асансьора, пояснява, че вечерта преди злополуката е
имало табела да не се ползва малкия асансьор, че персоналът на болницата
задейства товарния асансьор чрез сложна комбинация от бутони пред и в
асансьора. По този начин го е задействала и тя на 19.01.2019 г. , което е
налагало след натискането на бутоните, тя веднага да влезе в асансьора,
именно тогава е загубила равновесие , блъснала се в стената и паднала.
В декларацията за трудовата злополука е посочено, че същата е станала на
обичайното стационарно работно място на ищцата в 6 ч. 25 мин. В протокола
за разследване на злополуката /л.134/ е посочено, че вследствие на залитане
ищцата е паднала на дясното си коляно и че за недопускане на подобни
злополуки е необходимо поставяне на сигнална маркировка.
За механизма на трудовата злополука и във връзка с възражението на
ответника за груба небрежност на ищеца са изслушани свидетелите д-р К. К.
и В. М., и двамата служители на МБАЛ. Според свидетелите детско
отделение се намира на четвъртия етаж и до него се стига по три начина – с
малък асансьор, с товарен асансьор и по стъпалата. На свидетелите им е
известно, че има заповед, издадена от директора на ползването на асансьорите
/сп. свид.К. същата й е връчена срещу подпис/, като товарният е за трудно
подвижни пациенти. Той имал и по-голям отвор, а сп. свид.М. зоната, която
трябва да се прескочи е с приблизителна ширина 30 см., което налагало
повишено внимание. Свидетелката К. признава, че и тя е ползвала товарния
4
асансьор, като е молила санитарите за съдействие, а на свид. М. му е известна
практиката да се задейства асансьорът с притискане на бутони, като според
него това е опасно, т.к. пътникът в един момент е между кабината и
площадката. И на свид.К., служител на дружеството, отговарящо за
поддръжката на асансьора, му е известна тази практика.
Според свид.К. ищцата е имала оплаквания от болки в краката и преди
злополуката, а след нея се завърнала на работа.
Със заповед №Зап-88/06.12.2017 г. на изпълнителния директор на МБАЛ Св.
Иван Рилски – Разград АД /л.102/ е разпоредено болничният асансьор в
първи корпус с товароподемност до 500 кг. за ползване от 6 лица, да се
използва с магнитна карта от персонала на болницата само за придружаване
на пациенти с носилки и колички; разпределените магнитни карти за
структурните звена да се получат и контролират от старшите медицински
сестри на съответните структурни звена и служителите на лечебното
заведение и подвижните пациенти да използват малкия пътнически асансьор.
В края на заповедта е посочено същата да се сведе до знанието на всички
служители на лечебното заведение. Подобна заповед е била издадена и на
15.02.2011 г. /л.190/
Ответникът е сключил договор на 30.04.2018 г. с „Лифтком Сервиз“ЕООД за
абонаментно обслужване и ремонт на асансьорите в болницата, находяща се в
гр.Разград, ул.“Коста Петров“ №2. Според представения ревизионен акт от
15.03.2018 г. /л.98/, от 25.10.2018 г. /л.100/ при периодичните технически
прегледи на асансьор пътнически 500 кг. техническото състояние на
съоръжението е определено като добро. Във връзка с представените по делото
заверени копия на дневниците на асансьорите /л.265 и сл./ е разпитан
свидетеля В.К., служител на дружеството. Според показанията му, дадени
след справка с дневниците, на 18.01.2019 г. са подменени два броя контактори
на асансьор А2 /малкия – до 250 кг./. Това действие е във връзка с
осигуряване на поддръжката и обикновено продължава около час и половина.
По време на подмяната асансьорът не може да се движи. Към момента на
сключване на договора за обслужване, големият асансьор вече е бил
програмиран за ползване само с чипове. Сигнали за инциденти във връзка с
ползването на асансьора не са получавани от „Лифтком Сервиз“ЕООД.
В представените по делото правила за здравословни и безопасни условия на
труд не се съдържат правила за ползване на асансьорите. Такива няма и в
Правилника за устройството,дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св.Иван
Рилски“ – Разград.
Според показанията на свидетелите М. и С., след злополуката ищцата се е
придвижвала с патерици, след това с бастун, а после отново с патерици.
Споделяла със свидетелите, че изпитва болки и дискомфорт, че съжалява, че
не може да се разхожда с децата си, както преди злополуката. Преди тази
злополука била много активна, придвижвала се самостоятелно, контактувала
с приятели, но след това се сринала емоционално и си стояла повечето време
вкъщи. В първите дни след злополуката свид.С., син на ищцата, и дъщеря й се
редували в грижите за майка си. Според този свидетел, лекар в гр.Плевен
/проф.К./ в устна консултация заявил, че операцията би била натоварваща и
възстановяването след нея не било сигурно, поради което не я препоръчвал на
ищцата. И към момента на разглеждане на делото ищцата имала страх от
асансьори, но пък за нея било болезнено придвижването по стълби. Не
можела да контактува достатъчно с внуците си, поради трудностите с
придвижването. След злополуката зачестили посещенията на ищцата в
5
балнеосанаториум, т.к. в противен случай болките се усилвали.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, от писмените медицински документи е установено, че на
19.01.2019 г. ищцата е пострадала при падане от собствен ръст и е получила
комбинирана травма на дясното коляно, с пълно разкъсване на предната
кръстна връзка, разкъсване и експулсия на вътрешния мениск, излив на кръв в
ставата. Травматичните увреждания се характеризират с оток, затруднени и
болезнени движения в областта на дясната колянна става, нарушена функция
на десния долен крайник. При постъпване в Спешно отделение на 19.01.2019
г. са проведени рентгенологични образни изследвания, установена е
хемартроза /кръвоизлив в ставата/, назначена терапия. На 22.01.2019 г. е
проведена магнитно-разонансна томография на дясната колянна става; в
периода 01.03.2019 г. – 08.03.2019 г. пострадалата ищца е провела курс по
рехабилитация на дясната колянна става във физиотерапевтична болница
„Медика“ гр.Русе, с подобрение на състоянието, на 31.10.2019 г. е посетила
специалист ортопед, установено е продължаващо затруднение в движенията
на дясната колянна става. Според заключението ищцата е изпитвала по-
интензивни болки непосредствено след претърпяната травма , като тези болки
са затихвали с напредване на оздравителния процес. Съответно
оздравителния процес е с продължителност 5-6 месеца, като в този период
пострадалата е изпитвала болки, както и затруднение в движенията на десния
долен крайник. Според заключението пълното разкъсване на предната
кръстна връзка обичайно обуславя трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период от 5-6 месеца, такова затруднение
самостоятелно обуславя и увреждането на вътрешния мениск; в конкретния
случай при посещение на специалист – ортопед на 31.10.2019 г., девет месеца
след травмата, е установено продължващо затруднение на движенията на
дясната коленна става. Такова затруднение е установено и при прегледа в
Отделение по съдебна медицина на 29.03.2022 г. Според вещото лице,
комбинираната травма налага извършване на оперативно лечение с цел
възстановяване на стабилитета на ставата, такава операция не е проведена,
като реално е възможно затруднението на движенията да продължи завинаги.
Проведеното балнеолечение, за което са представени фактури би могло да
благоприятства оздравителния процес на дясната колянна става, както и да
забави артрозните промени.
В отговор на зададените в о.с.з. въпроси, в.л. пояснява, че /л.169/ без
операция травмите на ищцата няма да отшумят, но няма данни такава
операция да е предписана от лекар; че съпътстващите заболявания са
увредили хрущяла; че не е ясно дали радикулита е довел до падането или той
се е обострил в резултат на това падане, че операция може да се направи и на
възрастта на ищцата; че уврежданията в резултат на злополуката могат да
бъдат получени и без наличието на предходни заболявания; категорична е, че
гонартрозата не е причинена от злополуката.
Във връзка със заключението ищцата е представила амбулаторен лис, в който
е записано „висок периоперативен СС-риск“, като процесуалният й
представил счита, че същият доказва висок предоперативен риск във връзка с
извършване на операция. Доколкото това вписване е в графа „Анамнеза“, в
която се вписват оплакванията на пациента, Съдът намира, че този
амбулаторен лист не представлява доказателства за наличие на такъв риск.
Ищцата е представила болнични листи за периода 21.01.2019 г. – 31.01.2019 г.
за трудова злополука /л.15/, резултати от образно изследване, както и
6
болнични листи за периодите 01.02.2019 г. – 02.03.2019 г. /л.18/, 03.03.2019 г.
– 07.04.2019 г. /л.19/, 08.04.2019 г. – 27.04.2019 г. /л.29/, 28.04.2019 г. –
17.05.2019 г. /л.30/, издадена е епикриза /л.20/.
По делото са представени фактура за платени 625 лв. на ПРО-ЕАД – клон
Бургас за нощувки, храна, балнеолечение и туристически данък, карти за
физиопроцедури за периода 21.09.-26.09.2020 г., за периода 20.09.2021 г. –
24.09.2021 г., фактура за комплексни медицински услуги за 282 лв., платени
на „СБР-БМБ“ЕАД /л.31/ и фискален бон, фактура за комплексни медицински
услуги за 255 лв., платени на „СБР-БМБ“ЕАД /л.46/ и фискален бон.
Фактурата за 625 лв. е платена на касата на Балнеохотел „Св.Мина“ Бургаски
Минерални бани /л.154/.
Ищцата е представила и амбулаторни листи от посещения при лекар, вкл. и
след периода на болничните – от 24.10.2019 г. с отразени болки в кръста,
разпространяващи се към двата крака /л.33/, от 31.10.2019 г. /л.36/ със
записани ограничени и болезнени активни движения в областта на дясна
колянна става и болков синдром, както и придвижване с канадка, лист за
преглед на пациент от 17.11.2019 г. по повод падане на ръце, което е
наложило гипсова имобилизация и прилагане на обезболяващи, амбулаторен
лист от 21.11.2019 г. /л.41/ , в който е записана травма на двете гривнени
стави и гипсова имобилизация за 30 дена на лява гривнена става, друг
амбулаторен лист от 20.12.2019 г. за преглед по повод същото падане /л.42/ и
съответно болничен лист за периода 21.12.2019 г. – 07.01.2020 г. /л.43/ ,
епикриза от м. януари 2020 г. /л.45/.
Според представеното удостоверение то ТП на НОИ – Разград /л.120/ за
периода м. януари – м. май 2019 г. ищцата е получила обезщетение за
временна нетрудоспособност в размер на 6480,59 лв. Преди злополуката – за
м. ноември и м. декември 2018 г. на същата е начислено брутно трудово
възнаграждение от 2180,38 лв., респ.2464,53 лв. /л.156, 157/. През м.януари
същата е получила трудово възнаграждение от 1796,43 лв. /л.158/, за
м.февруари, март и април не е начислено трудово възнаграждение, т.к. е било
в отпуск поради временна нетрудоспособност, а през м. май й е начислено
трудово възнаграждение от 775,96 лв.
Според представеното разпореждане на ТП на НОИ – Русе ищцата се е
пенсионирала, определен й е размер на пенсията 986,16 лв., което е
намаления размер съгл. Чл.70, ал.14 от КСО, което намаление е пожизнено.
Според представените по делото справки от ел. калкулатор законната лихва
върху сумата 1162,00 лв. за периода 19.01.2019 г. – 14.01.2022 г. е 352,50 лв.
/л.53/, а върхя сумата 1200 лв. за периода 21.01.2019 г. – 14.01.2022 г. – 363,36
лв. /л.54/
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е частично основателен и доказан. В случая са налице и
трите предпоставки на чл.200 за възникване на имуществената отговорност на
работодателя - трудова злополука, настъпили травматични увреждания,
довели до болки и страдания за пострадалия и причинна връзка между тях. На
19.01.2021 г. ищцата е претърпяла трудова злополука, по смисъла на чл.55 от
Кодекса за социално осигуряване, като е получила внезапно увреждане на
здравето станало по време на обичайния път при връщане от работното място
до: основното място на живеене, което увреждане е причинило временна
неработоспособност. В резултат на това травматично увреждане, ищцата е
изпитвала болки непосредствено след инцидента и същото е довело до
7
временна нетрудоспособност, както и до трайно влошаване на
здравословното състояние, като между последните и злополуката съществува
пряка причинно-следствена връзка. Следователно на осн. чл.200 от КТ
ответникът дължи обезщетение на ищцата за неимуществени и
имуществените вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка със
злополуката, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури
безопасни и опазващи здравето на работниците /служителите условия на
труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на
производствения процес.
Твърдението на ответника, че ищцата е действала с груба небрежност и така е
съпричинила инцидента, поради което на основание чл.201, ал.2 от КТ
отговорността на работодателя следва да се намали, съдът намира за
неоснователно. Ищцата действително е ползвала асансьор, за който всички са
знаяли, че е предназначен само за специални случаи и се ползва по специален
начин, но в случая не се касае за груба небрежност. Основание за този извод
дава фактът, че всички разпитани по делото свидетели признават, че
практиката да се ползва този асансьор нерегламентирано, е била масова.
Всичко това води до извод за недобра организация при осигуряването на
безопасност /липсвали са предупредителни табели за опасност и достъпът до
този асансьор не е бил невъзможен/, а не за груба небрежност на ищцата. Това
е така, защото групата небрежност е действие, което само най-небрежния би
допуснал, а не може такова поведение да бъде приписвано на голяма част от
болничния персонал.
Не може да се направи извод, че здравословните проблеми на ищцата към
датата на злополуката са причинили нейното падане, т.к. в.л. е категорично,
че уврежданията в резултат на злополуката могат да бъдат получени и без
наличието на предходни заболявания.
Преценявайки причинените на ищцата неимуществени вреди по време на
инцидента, непосредствено след него и състоянието към настоящия момент,
съдът счита, че обезщетението, което ответникът следва да й заплати е в
размер на 10 000 лв. При определяне на това обезщетение съдът взе предвид
това, че ищцата е била нетрудоспособна за период от 5-6 месеца, както и че и
към настоящия момент все още има затруднения на движенията на дясната
коленна става.
В останалата част до първоначално предявения размер от 12 000 лв. Съдът
намира иска за неоснователен, т.к. не бе установена причинната връзка
между злополуката и последващото влошаване на радикулита, а вещото лице
е категорично, че гонартрозата не е причинена от злополуката.
Основателен и доказан е и искът за заплащане на сумата 1162 лв.
имуществени вреди, представляващи реално извършени разходи от ищцата
разходи за балнеолечение и медицински процедури с цел облекчаване на
здравословните проблеми в резултат от злополуката. Сумата 1162 лв. следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
17.01.2022 г.
Предявеният иск за сумата 1200 лв. пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би реализирала в
периода, в който е била временно нетрудоспособна в резултат на злополуката
и полученото от същата обезщетение за временна нетрудоспособност е
основателен и доказан. Средното трудово възнаграждение на ищцата преди
злополуката е било в размер на 2322,45 лв. Следователно за периода от
м.януари до м. май вкл. същата би реализирала брутен доход от 11 612,25 лв.
8
Поради временната нетрудоспособност тя е получила само част от трудовото
възнаграждение за м. януари и за м. май /т.к. е работила само част от тези два
месеца - преди и след периода на временната нетрудоспособност/, а именно
2572,39 лв. Съответно като обезщетение от НОИ е получила 6480,29 лв. или
общ размер на приходите за периода – 9052,98 лв. Разликата между сумата
11612,25 лв. и 9052,98 лв. е 2559 лв. Дори от тази сума да бъдат приспаднати
сумите, дължими за данъци и осигуровки, то претендираната сума от 1200 лв.
категорично е пропусната полза. Сумата 1200 лв. следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.01.2022 г.
Искът за заплащане на обезщетение за забава преди датата на подаване на
исковата молба е частично основателен, т.к. имуществените вреди /датите, на
които са извършени разходите, респ. датите, на които ищцата е щяла да
получи трудовото си възнаграждение/ са претърпени след датата на
злополуката. Така за сумата 1162 лв., която представлява сбор от сумите 625
лв., платени на 20.03.2019 г., 2828 лв. , платени на 21.09.2020 г. и 255 лв.
платени на 20.09.2021 г. обезщетенията за забава следва да бъде изчислено от
съответните дати на плащане и са съответно в размер на 179,67 лв., 37,91 лв. и
8,50 лв. или общо 226,08 лв. Съответно обезщетението за забава върху сумата
1200 лв. следва да бъде изчислено от 17.05.2019 г., на която дата е изтекъл
периода на отпуска за временна нетрудоспособност, поради което
обезщетението за забава следва да бъде в размер на 325,66 лв. или общо
551,74 лв. обезщетение за забава върху двете суми за периода преди
подаването на исковата молба.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1200 лв. платени като адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, а именно 1027 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 163
лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по смета на РС
Разград и всички дължащи се такси и разноски по делото. Държавната такса
следва да бъде определена върху размера на уважената част от иска в
съответствие с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. В настоящия случай дължимата държавна такса е 550
лв. /400 лв. за първия и по 50 лв. за втория, третия и четвъртия искове/, а
направените разноски от бюджета на съда са 350,02 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“ –
Разград АД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.“Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ на д-р СВ. СТ. С., ЕГН ********** с
адрес гр.Р.******* сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева / обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова
злополука на 19.01.2019 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 19.01.2019 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата
му част до първоначално предявения размер от 12 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“ –
Разград АД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление
9
ул.“Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ на д-р СВ. СТ. С., ЕГН ********** с
адрес гр.Р.******* сумата 1162 лв. /хиляда сто шестдесет и два лева /
обезщетение за имуществени вреди - разходи, свързани с лечение, вследствие
на претърпяна трудова злополука на 19.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 17.01.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“ –
Разград АД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.“Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ на д-р СВ. СТ. С., ЕГН ********** с
адрес гр.Р.******* сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева / обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на претърпяна трудова
злополука на 19.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 17.01.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“ –
Разград АД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.“Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ на д-р СВ. СТ. С., ЕГН ********** с
адрес гр.Р.******* сумата 551,74 лв. /петстотин петдесет и един лева и
седемдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава върху двете суми,
присъдени като обезщетение за имуществени вреди за периода от
настъпването на вредите / съответно 20.03.2019 г., 21.09.2020 г. 20.09.2021 г.
17.05.2019 г./ до 17.01.2022 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до
първоначално предявения размер от 715,86 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“ –
Разград АД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.“Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ на д-р СВ. СТ. С., ЕГН ********** с
адрес гр.Р.******* сумата 1027 лв. / хиляда двадесет и седем лева/ разноски
по делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“ –
Разград АД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.“Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ на д-р СВ. СТ. С., ЕГН ********** с
адрес гр.Р.******* сумата 163 лв. /сто шестдесет и три лева/ разноски по
делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски“ –
Разград АД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.“Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Разград, сумата 550
лв. /петстотин и петдесет лева / държавна такса върху уважената част от
исковете и сумата 350,02 лв. /триста и петдесет лева и две стотинки/ за
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10